CC BY
9
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.
ER:YAG ЛАЗЕРНО ЕЦВАНЕ НА КОМПОЗИТЕН МАТЕРИАЛ ЗА ИНДИРЕКТИ ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ В. Стефанова, Г. Томов, Н. Манчорова, Сн. Цанова Факултет по Дентална медицина Медицински университет-Пловдив
ER: YAG LASER ETCHING OF COMPOSITE MATERIAL FOR INDIRECT RESTORATIONS V. Stefanova, G. Tomov, N. Manchorova, Sn. Tsanova Faculty of Dental Medicine Medical University-Plovdiv, Bulgaria
ABSTRACT
INTODUCTION: The adhesion of the direct obturation to the prepared dentine is widely discussed in the scientific literature, but the abilities of the hardened laboratory composite to accomplish a chemical or physical connection to the adhesive system and the dentine is not well studied.
AIM: To study the surface of two laboratory composite materials, etched by Er:YAG dental laser.
MATERIAL AND Methods: Two samples (1 mm/1 mm) of different laboratory composites and a real indirect obturation were made. The materials were hardened in the technician laboratory according the producers' instructions. Half of the surfaces of the samples were treated by the etching program of LiteTouch dental laser (2940 nm) for 30 s. The surface of the samples was observed by Scanning Electron Microscope in increasing magnification. The scanograms of the etched and not etched surfaces were analyzed and compared.
RESULTS: The etched surfaces of all the samples show an increased roughness compared to the not etched ones in all magnifications. The big magnification shows the cavities in the material after etching with Er:YAG laser.
CONCLUSION: Er:YAG dental etching of the laboratory composite material can provide a better opportunity of strengthening the connection between the indirect obturation and the prepared cavity by increasing the contact surface of the indirect filling and the adhesive system.
ВЪВЕДЕНИЕ:
Адхезията на директната композитна обтурация към препарираната дентинова повърхност е широко коментирана в научната литература.
При изработване на индиректни възстановявания способностите на втвърдения лабораторен композит за осъществяване на химична или физична връзка с адхезивната система на циментиращото средство и дентина не са достатъчно проучени.
ЦЕЛ:
Да се изследва и сравни повърхността на два лабораторни композита след ецване с помощтта на Er:YAG дентален лазер.
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ:
Изработени са образци от два лабораторни композитни материала (DeguDent, injoj и Heraus, Signum) и една композитна индиректна обтурация.
Материалите са подготвени и втвърдени в зъботехническа лаборатория според инструкциите на производителите.
За сравнение на всеки образец едната половина е обработена с ецващата програма на LiteTouch дентален лазер (2940 nm) за 30 sec, (D 1.3 mm, L 17mm; 200 mJ, 35Hz). За изследване и сравнение на ецваните и неецвани повърхности е приложено наблюдение с помощта на Скениращ електронен микроскоп (СЕМ) в нарастващи увеличения. Скенограмите са подложени на анализ и сравнение.
РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ:
При изследване на образците от двата материала още на малко увеличение ясно се виждат разликите между ецваната с Er:YAG лазер и необработената повърхност (фиг. 1, 4). С нарастване на увеличението (х 500) на фигури 2 и 5 се визуализира по- детайлно резултата от приложе ното светлинно въздействие. За разлика от неподложените на лазерно въздействие повърхности (фиг. 3, 6), ецваните повърхности (фиг. 2, 5) изглеждат значително награпавени.
За нас като клиницисти изключително голям ииетере с представляват изображенията на повърхността на изработена реална комвзитна индире ктани обтурация върху гипсов модил, отлят в зъеолехническата лаборатория от отпечатък взет от прапариран кавитет на зъб на пациент. За разлика от леецваните повърхности на образците на материалите, незцвалата повърхност на обтурацията ((фиг. 7 ) има по-неравен релеф, което най-вероятно се дължи на неравносттитз на самата зъбна препарация и съетветно гипсов мадел . Ны увеличе ние х500 ецваната с лазер поыърхноая на индиреконзта обтурация (.еиг. 8.) показви характеристика, подобна ни ецваните повърхностинл о бразците. Още по -длтайлно се разкриват промените, настъпили на повърхността след ецване с Er:YAG лазер при увеличение х2000 (фиг. 9).
1. Скенограми на повърхността на материал DeguDent, in:joj
Фиг. 1. DeguDent, in:joj (A 3,5) x20
Фиг. 2. 1п:}0) (А 3,5) х500 Фиг. 3.DeguDent, т:(о] (А 3,5) х500
2. Скенограми на повърхността на материал Негаиз, ^»^^^'ппт
Фиг. 4. Негсш, Signum (B 5) x20
Фиг. 5. И(;гсш^, Signum (В 2) x500 Фиг. б.Нетш, Signum (В 2) х500
3. Скенограми на клинично индиректно възстановяване, изработено върху гипсов модел (DeguDent, ш:^)
Фиг. 7. Ое^иОепI, гпуо) (А 3 ,5) х500 Фиг. 8. DeguDent, т:}0) (А 3,5) х500
без лазерно ецване с лазерно ецване
Фиг. 99. DeguDent,in:joj (А 3,5) х2000 с лазерно ецване
Въпреки малкия брой изследвания, засягащи и допирни до разглежданата тематика, значението на обработването на кавитетната повърхност на индиреканото композиятгяо възстановяване представлява проблем с изключителна важност за клиничната практика и по-специално по-доброто и закрепване към твърдите зъбни тъкани.
ЕпУАв лазера доказано въздейства върху яомпозитните материали, кито ст изследвани степениае на аблация и морфологичните промени, щти прилагало на тази дължина на вълната с различна мощност и пулсова честота (1), което се ^онпзъ.ррэжжддазЕиа! и от това наше пртучване. Драги автори сравняват промените, получени в резултат нр ЕЕ^п^г^УАЧ.СЗг лазерно облъчване на композитен материал, емайл и дентин (2). Изследвана е силата на връзката на индиректен композит и едноботилкова адхезивна система, с цел да се сравнят различните способи за третиране на повърхостта при което се установява, че след ецване с ЕпУАв лазер силата на опън нараства в сравнение с обработка с флуороводородна киселина и въздушна абразия (3). ЕпУАв лазера може да бъде използван за обработка и на други материали за индиректно обтуриране, напр. керамика, като при мощност 200 тТ, каквато е използвана и в нашето изследване се откриват промени на повърхността образците, които подобряват тяхната ретентивност (4).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Ецването с ЕпУАв дентален лазер на лабораторен композитен материал осигурява по-добра възможност за укрепване на връзката между индиректното възстановяване и препарацията чрез увеличаване на контактната повърхност и ретентивност на изработената обтурация.
БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Lizarelli R de F Zanirato, Moriyama LT, Pelino JEP, Bagnato VS. Ablation Rate and Morphological Aspects of Composite Resins Exposed to Er:YAG Laser. JOLA. 2005;5(3):151-160
2. Lizarelli R de F, Moriyama LT, Bagnato VS. Ablation of composite resins using Er:YAG laser—comparison with enamel and dentin. Lasers Surg Med. 2003;33(2):132-9
3. Burnett LH Jr., Shinkai RS, Eduardo C de P. Tensile Bond Strength of a One-Bottle Adhesive System to Indirect Composites Treated with Er:YAG Laser, Air Abrasion, or Fluoridric Acid. Photomed Laser Surg. 2004; 22(4): 351-6
4. Cavalcanti AN, Pilecki P, Foxton RM, Watson TF, Oliveira MT, Gianinni M, Marchi GM. Evaluation of the Surface Roughness and Morphologic Features of Y-TZP Ceramics after Different Surface Treatments. Photomed Laser Surg. 2009;27(3):473-9
