CC BY
14
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия В. Техника и технологии, т. XIV, ISSN 1311-9419 (Print), ISSN 2534-9384 (On- line), 2017. Scientific Works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Technics and Technologies, Vol. XIV., ISSN 1311-9419 (Print), ISSN 2534-9384 (On- line), 2017.
ПРОМЕНИ ВЪВ ФОТОСИНТЕТИЧНАТА АКТИВНОСТ НА ТВЪРДАТА ПШЕНИЦА ПРИ ТРЕТИРАНЕ С ОРГАНО-МИНЕРАЛНИ ПРОДУКТИ Митка Тодорова, Любка Колева-Вълкова, Танко Колев Аграрен университет - Пловдив
CHANGES IN PHOTOSYNTHETIC ACTIVITY OF DURUM WHEAT TREATED WITH ORGANIC-MINERAL PRODUCTS Mitka Todorova, Lyubka Koleva-Valkova, Tanko Kolev Agricultural University Plovdiv
Abstract
During the period 2014-2016 in the experimental field of the Department of plant production in an experimental and introducing base in Agrarian University-Plovdiv was carried out field experiment in which were investigated the changes in the photosynthetic activity of durum wheat varieties Predel and Elbrus treated in the phases tillering, stem extension and heading with organic-mineral products Megafol (300 ml/da) and Megafol protein (300 ml/da). There was also untreated control. The experiment was carried out after predecessor chickpeas on the block method in four repetitions with the size of the plot 15 m2 of each repetition.
As a result of the conducted experiment has found that an appropriate scheme for the application of the tested products in the studied varieties is the following:
For variety Predel the use of product Megafol in phase tillering and heading have a positive effect on photosynthesis. The use of product Megafol protein in phase tillering increases the photosynthesis too.
For variety Elbrus the use of product Megafol leads to increased photosynthesis only when is applied in phase stem extension, and the use of product Megafol protein in phase tillering whit weaker effect and in phase stem extension whit stronger effect, which suggests the possibility of two application of this fertilizer - early and late.
Key words: photosynthetic activity, durum wheat, organic-mineral products
УВОД
Третирането на твърда пшеница с комплексни листни торове по време на вретененето води до увеличаване на добива с 35,6 kg/da (9,1%) при Лактофол О и 35,3 kg/da (9%) Девиферти М+М, което се дължи на положителните промени в структурните елементи на добива и масата на 1000 зърна (Delchev, 2000).
Съвместното третиране с листни торове и биостимулаторите Тритимил и Рамил увеличава добива на твърда пшеница сорт Белослава от 8,7% до 10,3%. Комбинациите на листните торове Лактофол 0, Девиферти М+М, Мастербленд и Полифийд с тези биостимулатори увеличават височината на главното стъбло до 3,2 cm, но това не повишава
опасността от полягане на посева и компрометиране на добива. Стимулаторът Рамил, внесен самостоятелно или в комбинация с комплексни листни торове, увеличава по-силно съдържанието на протеин, мокър и сух глутен, в сравнение с Тритимил и неговите комбинации. Разтегливостта на глутена не се влияе (Delchev, 2004).
Приложени през вегетацията листните микроторове осигуряват по-добър хранителен режим за пшеницата. Комбинираното пролетно подхранване с Вуксал Микроплант (100 ml/da) + Кодиче (250 ml/da) допринася за получаване на най-голям брой зърна в клас и по-голяма маса на зърната - с 63% по-висока спрямо нетретирани посеви. Приложението на листните торове през периода на интензивен растеж повишава съдържанието на протеин, суровите мазнини, безазотните екстрактни вещества (БЕВ) и на целулозата. Количеството на суров протеин е най-високо (17,4) при прилагане на минералните торове Вуксал и Кодиче - с 14,4% по-високо от протеиновото съдържание на пшеницата, торена еднократно с амониева селитра в доза 30 kg/da (Stoyanova, 2010).
Най-висок ефект върху добива на зърно от твърда пшеница сорт Възход оказва листния тор Кристалон, следван от Терасорб, Хумустим, Грийнфилд и Хортигроу. Масата на 1000 зърна, хектолитровата маса и разтегливостта на глутена не се променят под тяхно влияние, а стъкловидността на зърното, съдържанието на протеин, мокрия и сух глутен се увеличават под влияние на комплексните торове Кристалон, Хортигроу и Терасорб. Органичният тор Хумустим оказва слабо влияние върху тези показатели (Delchev, 2010).
В изследване съвместната употреба на листни торове и противошироколистни хербициди при твърда пшеница сорт Загорка върху посевните свойства на семената Delchev (2012) установява, че смесите между листните торове и хербициди повишават кълняемата енергия на семената от твърда пшеница. Интензитетът на началния растеж на семената, изразен чрез дължината на корена, се увеличава най-силно под влияние на смесите Лактофол О + Дерби, Лактофол О + Линтур, Терасорб + Секатор, Терасорб + Гранстар, Хумустим + Дерби и Хумустим + Сансак. Тези смеси намаляват количеството на опадъчно зърно. Авторът съобщава, че съществува синергизъм при съвместната употреба на Лактофол О с Линтур и Дерби, на Терасорб с Гранстар и на Хумустим със Сансак и Дерби като при тях се получава най-висок добив на зърно.
Листните торове - Вертекс хай-Н34, Хай-фос, Калиев тиосулфат, Фолиар екстра и Микроелементи за житни култури, растежния стимулатор Амалгерол премиум и антитранспиранта Пюршейд увеличават кълняемостта на семената при твърда пшеница сорт Виктория, количеството на отпадъчното зърно намалява и добивът на зърно се увеличава. Комбинирането на микроелементите за житни култури с Амалгерол премиум води до повишаване количеството и качеството на добива (с 59,4 kg/da) и повишава устойчивостта на твърдата пшеница към неблагоприятни климатични условия (Delchev, Stoyanova, 2013).
Най-висок добив на зърно от твърдата пшеница сорт Прогрес получават Kolev еt al. (2015) при третиране във фаза братене с органичния продукт XH-100 (1000 ml/ha), при който увеличението на продуктивността средно за тригодишния период на изследване е с 400 kg/ha (11.4 %) спрямо нетретираната контрола. Следват вариантите пръскани с: XH-100 (1200 ml/ha) средно повишение с 9.4 %; TH-140 (2800 ml/ha) - 7.1 %; TH-140 (2500 ml/ha) -5.7 %; H-40 (500 ml/ha) - 5.1 %; H-40 (300 ml/ha) - 4.0 %; X-80 (800 ml/ha) - 3.4 % в повече от контролата.
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
В опитното поле на катедра Растениевъдство в Учебно експерименталната и внедрителска база при Аграрен университет - Пловдив беше изведен полски опит през периода 2014-2016, в който са проучени промените във фотосинтетичната активност на сортовете твърда пшеница Предел и Елбрус при третиране във фазите братене, вретенене и изкласяване с органо-минералните продукти Мегафол (300 ml/da) и Мегафол протеин
159
(300 ml/da). Имаше и нетретирана контрола. Опитът е залаган след предшественик нахут по блоковия метод в четири повторения с големина на реколтната парцелка 15 m2. Сеитбата на твърдата пшеница е извършвана в оптималния срок от 20.10 до 10.11 със сеитбена норма 500 кълн. с./m2 и минерално торене с 12 kg/da азот и 8 kg/da фосфор, като преди сеитбата внасяхме цялото количество фосфорен тор и 1/3 от азотния, а рано напролет като подхранване - останалата част от азотния тор.
Определяне на листния газов обмен. Скоростта на нето фотосинтезата (An), интензивността на транспирацията (Е) и междуклетъчната концентрация на СО2 (ci) са определени с портативна фотосинтетична система LCA-4 [Analytical Development Company Ltd., Hoddesdon, Englnd]. Скоростта на нето фотосинтезата се определя по намаляващата концентрация на СО2 в камерата, а интензивността на транспирацията - по нарастващата концентрация на водните пари. Междуклетъчната концентрация на СО2 се определя автоматично от апарата.
Условията на средата в листната камера по време на стационарните анализи са: интензивност на светлината: 400 - 500 mmol m-2 s-1 (ФАР), концентрация на СО2 - 350 mmol mol-1, температура на листа - 20 - 25 °С, относителна влажност на въздуха - 65 - 75 %.
РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
Количеството на валежите през вегетационния преиод на твърдата пшеница беше както следва: 2014/2015 - 655,8 mm, 2015/2016 - 369,5 mm при 419,0 mm за тридесетгодишен период. Като благоприятна за растежа и развитието на твърдата пшеница с добро разпределение на валежите беше 2015/2016 г. тогава се получиха и по-високи добиви на зърно от всички варианти. Неблагоприятна за развитието на растенията беше 2014/2015 г. поради по-малкото паднали валежи през февруари, март и април.
От направените анализи за листен газов обмен при пшеница сорт Предел и сорт Елбрус се вижда, че при сорт Предел използването на препарат Мегафол във фаза братене и изкласяване има положителен ефект върху фотосинтезата (повишава я в сравнение с контролата), което дава възможност този препарат да се използва за ранно и за късно подхранване. Това би имало ефект върху формирането на елементите на добива (при фаза братене) и образуването на зърното (при фаза изкласяване). Използването на препарата във фаза вретенене няма положителен ефект - фотосинтезата е понижена в сравнение с контролата и би следвало да се спести. По отношение на препарата Мегафол+протеин се наблюдава положителен, но по-слабо изразен в сравнение с Мегафол ефект върху фотосинтезата, и то само при третиране във фаза братене. Транспирацията е значително повишена в сравнение с контролата и в сравнение с препарат Мегафол, а това може да доведе до загуба на вода и съответно до понижаване на добивите. Междуклетъчната концентрация на СО2 е понижена при почти всички от анализираните варианти и при двата препарата с изключение на вариант М.братене, където е отчетена и най-високата фотосинтеза.
При сорт Елбрус препарата Мегафол води до повишаване на фотосинтезата само при прилагането му във фаза вретенене, а препарата Мегафол+протеин във фаза братене има по-слаб ефект, а във фаза вретенене по-силен ефект, което обуславя възможността за две подхранвания - ранно и късно. По отношение на транспирацията и двата препарата не водят до повишаване на този параметър, което е благоприятно от гледна точна на съхранението на вода в растенията. Междуклетъчната концентрация на СО2 е повишена при почти всички от анализираните варианти и за двата препарата с изключение на вариант М братене (тук е отчетена и най-ниската фотосинтеза) и вариант МП изкласяване.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
При сорт Предел използването на препарат Мегафол във фаза братене и изкласяване има положителен ефект върху фотосинтезата (повишава я в сравнение с контролата).
160
Използването на препарат Мегафол протеин повишава фотосинтезата при третиране във фаза братене.
При сорт Елбрус препарат Мегафол води до повишаване на фотосинтезата само при прилагането му във фаза вретенене, а на препарат Мегафол протеин във фаза братене (по-слаб ефект) и фаза вретенене (по-силен ефект), което подсказва възможността за две подхранвания - ранно и късно.
Таблица 1
Влияние на торенето върху листния газов обмен при два сорта пшеница. Изследваните показатели са: A - скорост на нето фотосинтезата - цшо1 m-2 s-1; E -интензивност на трансирацията - mmol m-2 s-1 ; ci- междуклетъчна концентрация на СО2 - ^mol mol-1
вариант показател вариант показател
сорт А Е ci т р о о А Е ci
контроля 15,04 1,25 249 контрола 13,01 2,4 134
М.братене 15,84 1,42 257 М.братене 9,52 2,2 111
М.вретенене 11,75 1,82 148 М.вретенене 14,52 1,5 208
М.изкласяване 15,7 1,78 204 М.изкласяване 12,56 1,9 159
4 (U « (U (р МП.братене 15,29 1,91 159 о МП.братене 13,34 2,1 161
МП.вретенене 12,91 1,8 159 р ю ч МП.вретенене 14,69 1,7 228
U МП.изкласяване 12,82 2,39 116 Ш МП.изкласяване 11,8 2,2 128
ЛИТЕРАТУРА
Delchev, G. 2000. Study on the application of some complex foliar fertilizers in the hard wheat. Plant science, 37 (9), 738-742.
Delchev, G., I. Ivanova, D. Nenkova. 2004. Investigation on some combination between growth regulators and complex foliar fertilizers in Durum wheat. Plant science. 41 (6), 552-555.
Delchev, G. 2010. Grain yield and grain quality of the Durum wheat by treatment with some complex and organic foliar fertilizers. Soil science agrochemistry and ecology, vol. XLIV, N 3, 46-51.
Delchev, G. 2012. Impact of some mixtures between foliar fertilizers and antibroad herbicides on the sowing properties of the Durum wheat sowing-seeds. Plant science, 49 (1), 53-58.
Delchev, G., A. Stoyanova. 2013. Changes at the sowing properties of the Durum wheat sowing-seeds by use of foliar fertilizers, stimulators and antitranspirants. Plant studies. vol. III, № 6, 215 - 216.
Kolev, T., I. Petrova, Zh. Todorov, L. Koleva-Valkova. 2015. The influence of natural organic products on the productivity of Durum wheat. Materials of IV International Scientific-Practical Conference «Klimat, Ecology, Agriculture Evrazii», Irkutsk, Part I, 29-33.
Stoyanova, A. 2010. Fertilizers and quality of wheat grain. Agriculture plus, № 5, 33-35. e-mail: tanko.kolev@abv.bg 0889 103 144
