CC BY
16
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия В. Техника и технологии. Том XVII, ISSN 1311 -9419 (Print); ISSN 2534-9384 (Online), 2019. Scientific Works of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv. Series C. Technics and Technologies. Vol. XVII., ISSN 1311 -9419 (Print); ISSN 2534-9384 (Online), 2019
ВЕГЕТАТИВНО РАЗВИТИЕ НА СЕМЕННИЦИ ОТ МОРКОВИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ НАЧИНА НА ТОРЕНЕ Александър Траянов Аграрен университет-Пловдив
VEGETATIVE DEVELOPMENT OFCA-WROT SEED STALKS IN DEPENDS ON THE WAY OF FETTILTSATION Alexander Trayanov EgriculturalUniversity-Plovdiv
Abstract
The main aim of the study was to study changes in the vegetative development of carrots seed stalks depending on the way and level of fertilization. Two ways of fertilization were tested: once - phosphorus and potassium were applied in autumn and nitrogen in transplanting time, and twice - half of phosphorus and potassium in the autumn, while other half and nitrogen in soil spring and half nitrogen in flowering. The three different levels were used. In the phase of mass flowering are studied signs of the morphological development of seed stalk. The height, fresh and dry mass and diameter of stalk; number and fresh and dry mass of leaves, total fresh and dry mass were determinate. The differences between the variants have been identified. The strongest growth of the stem is observed in twice fertilization with higher doses of nitrogen and potassium. The number of first-order branches was greater and the fertilization method has a significant impact.
Kry words: stalk, seeds, nitrogen, phosphorus, potassium, fresh weight, dry weight, brunches
Увод
Производството на семена е в много пряка зависимост от хранителния режим при който се отглеждат семенните растения. Ilyas et al. (2013) при производство на семена от моркови прилагат фосфорно торене еднократно преди засаждането, докато калият и половината количество на азота са втесени при засаждане, а другата част на азота 30 дни по-късно и с увеличаване на торовата норма на фосфора постига по-добър растеж и по-висока продуктивност и качество на семената. Stepuro (2008) установява, че семепроизводните посеви на моркови усвояват приемуществено фосфора, с около 30% по-силно, отколкото другите видове от сем. Apiaceae. Според Hooda et al. (2014) при изпитване на три нива на торене (60:30:30; 80:40:40; и 100:50:50 N:P:K kg/ha) продуктивността от семена на моркови се повишава, което се дължи на по-добрия вегетативен растеж на растенията. Kushawala(2009) провежда проучване с различни нива на азот върху растежа и семенния добив на моркови сорт Nantes и изтъква, че по-високите количества азот подобряват значително морфологичните характеристики, като височина, брой разклонения и сенници на растенията. Подобни изводи съобщават и Rao and Maurya (1998), че с повишаване на нормата на азота се увеличават значително височината на растенията и броят на вторичните и третичните сенници при морковите. Singh (1996) също констатира, че с нарастване на азотната торова норма височината на растенията, броят на сенниците и добивът от семена на моркови е по-висок. Максимална височина (средно 148,95сm), брой
сенници на растение (46,27) и семенен добив (9,84 q/ha) са били отчетени след прилагане на 150 kg/ha азот. Листното третиране с КН2РО4 на морковите за семепроизводство, предизвиква нарастване на диаметъра на стъблото, дължината на вътрешните разклонения, диаметъра на сенниците и биомасата (GunagXing et al., 2006).
Основната цел на изследването е да се проучи влиянието на начините на торене (еднократно или двукратно) с различни норми на азот, фосфор и калий върху вегетативното развитие на семенните растения от моркови.
Материал и методи
Опитите се проведоха в Учебно-опитното поле и лабораторията на катедрата по „Градинарство" при Аграрен университет-Пловдив през периода 2017-2018 с моркови сорт Тушон. Бяха проучени следните варианти с различни нива на торене в kg. da-1 и срокове на торене - еднократно и двукратно: Еднократно торене: 1.N0P0K0 - контрола; 2.N7P14K15 (препоръчителна); 3.N5P9K10; 4.N5P9K20; 5.N5P19K10; 6.N5P19K20; 7.N9P9K10; 8.N9P9K20; 9.N9P19K10 ; 10.N9P19K20 и двукратно: 11.N5P9K10; 12.N5P9K20; 13.N5P19K10; 14.N5P19K20; 15.N9P9K10; 16.N9P9K20; 17.N9P19K10; 18.N9P 19K20.
Различните нива на торене са определени на базата на препоръчителното за семепроизвоството на моркови в България торене N7P14K15 (Маджарова, 1968; ....). При еднократното торене фосфорът и калият са внесени при есенната дълбока оран и азотът преди разсаждане на щеклингите, докато при двукратното торене половината количество на фосфора и калия са приложени също при есенната дълбока оран, а другата половина преди засаждане на щеклингите, а азотът - половината при засажадане на щеклингите и останалата част при появата на първите съцветия. Използвани са троен суперфосфат (P2O5 46%), калиев сулфат (K2O 50%) и амониева селитра (N 34%). Подготовката на почвата включва: дускуване и внасяне на минералните торове по схемата на опита и изораване на дълбочина 28 cm в края на октомври - началото на ноември; през месец март площта се набразди на разстояние от 80 cm с предварително внасяне на торовете съгласно посочената схема. Щеклингите се отгледаха със сеитба в края на юни със 700 g.da-1 при схема 60+20+20+20+20+20x3 cm. Във фаза 3 лист растенията се проредиха, а при образуване на 5 същински лист и 20 дни по късно се извършиха две подхранвания с амониева селитра в доза 10-12 kg.da-1. Прибирането им се осъществи в началото на ноември и бяха съхранени през зимата в ровник. Разсаждането им се проведе на 27.03 2017 и на 13.04.2018 по схемата 80 x 30 cm, с разстояние между отделните опитни парцелки от 80 cm. Опитът се проведе в 4 повторения с големина на опитната парцелка от 7 m2. Проведоха се всички необходими агротехнологични практики през вегетацията Във фаза масов цъфтеж на втори сенник се определиха височина, дебелина и маса на стъблото на семенниците, брой и маса на листата, обща вегетативна маса. Отчете се въздушно сухата маса на стъбла и листа (Георгиев и др., 1980). Измерванията се извършиха върху 15 семенника от вариант. Поаради еднопосочност на данните са предствени осреднени стойности.
Резултати и обсъждане
Прилагането на различно торене при семепроизводството на моркови влияе съществено върху вегетативното развитие на семенниците. Височината на стъблото (Фигура 1) в резултат на торенето се изменя силно. Най-високо е било и при двата начина на торене след прилагане на N9P9K20, до 82.92 cm и до 93.5 cm, съответно за еднократно и двукратно торене. На следващо място са вариантите N9P9K10 и N9P19K10 за еднократно и N5P19K20 и N9P19K10 за двукратно. Може да се изтъкне, че в повечето случаи двукратното торене предизвиква развитие на стъбла с по-голяма височина, в сравнение с реципрочните варианти на еднократното. Диаметърът на стъблото вследствие на еднократно торене достига най-високи размери при N9P19K10 и при N9P9K10. Слабо намаление в сравнение с контролата се наблюдава при N5P9K10, N5P9K20, N5P19K10,N5P19K20. По-високите нива на азот и калий, но в съчетание с по-малко количество фосфор (N9P9K20) водят до формиране на
дебело стъбло при двукратно прилагане. Свежата маса на стъблото също е по-висока при по-големи нива на азот и за еднократна апликация достига до 151, 14 g при N9P9K20, а за двукратна до 353.56 g. при N9P19K10. Вариантите с двукратно торене развиват по-голяма свежа маса от тези с еднократно, което може да се дължи на по-близкия срок на подаване на азотния тор. За разлика от този показател, въздушно сухата маса е с по-високи стойности при първия начин на внасяне на торовете. За този метод най-висок е процентьт при по-ниските количества на азот, за N5P9K20 -49.46%, както и за N5P19K20-47.83%. По-различна е тенденцията при двукратно внасяне, където въздушно сухата маса е много близка и при варианти с ниско и с по-високо азотно торене, приблизително кьм 42% за N5P9K20 и за N9P9K20. Подобни резултати получават и Ravinder and Kanwar (2002), като изтъкват, че азотната торова норма, корелира положително с развитието на стъблата на семенните растения от моркови.
Изпитваните начини и различни торови норми оказват силен ефект върху развитието на листата (Фигура 2). Броят им, както при еднократното така и при двукратното е най-висок при нива N9, съответно за варианти N9P9K20 (110.6 бр.) и N9P19K10 (101.0 бр) и за N9P19K10 (141) и N9P19K20 (149). Изключения от тази тенденция се наблюдава при двукратно торене с N5P19K10 иN5P19K20. По-големите количества азот повишават и листната маса, като при комбинациите с най-високи нива на NPK се отчитат и най-високи стойности, до 57.97 g за N9P9K20 и 54.10 g за N9P19K20 при 33.48 g за неторената контрола. Подобна закономерност е набюдавана и за другия начин на торене като масата на листата достига до 119.3 g и 131.36 g за N9P19K10 и N9P19K20, съответно. Отново може да се отбележат по-големите резултати при внасяне на амониева селитра в срок по-близък до развитието на листата, както е при двукратното торене. Може да се итъкне, че посочената закономерност за въздушно сухата маса на стъблото се наблюдава и при тази на листата, т. е. при еднократно торене данните са по-високи като се движат от 30.28% за N5P9K10 до 46.23% за N5P19K20. , докато при двукратно са от 27.47% (N5P19K20) до 32.20% (N5P9K10).
Общата вегетативна маса (фигура 3)следва посочения ход, както този на стъблата и листата. Също при вариантите с най-висока норма на азота N9 се наблюдават и най-високи стойности на този показател, като за еднократно торене достигат до 209.12 g за N9P9K20, а при двукратно е за N9P19K10 - 478.91 g. Единствено по-ниски резултати, спрямо неторената контрола са развили растенията от вариант N5P9K10. Отново внасянето на торовете на два етапа допринася за развитие на по-голяма обща вегетативна маса. За общата въздушно суха маса се установява посочената тенденция при стъблата и листата, като за повечето варианти с еднократно торене стойностите са по-високи, в сравнение с реципрочните от двукратно.
Изводи
Начинът и нивата на торене на семенни растения от моркови оказват силно влияние върху вегетативното развитие на семенниците, като в повечето показатели по-високи стойности за отделните признаци се отчитат при двукратно торене.
Най-високите изпитвани норми на азот в комбинация с най-високите калиеви (N9P9K20), независимо от прилагания начин на внасяне на тора предизвикват развитие на семенници с най-високи стъбла.
Броят и масата на листата се повлияват в значителна степен от внасяне на най-високите в експеримента азотни норми - N9. Въздушно сухата маса и на стъблата и на листата е по-висока при еднократно торене.
Литература
Георгиев, Г., Н. Ковачева, П. Цонева, Ц Гемишев, Г. Андреев, Й. Иванова, 1980. Ръководство за практически занятия по физиологич на растенията, 235, Наука и изкуство, София.
Колев, Н., А. Михов, Ст. Бъчваров,1977. Зеленчуково семепроизводство, 403, Земиздат, София.
Маджарова, Д., 1966. Кореноплодни зеленчукови култури, 185. Издателство БАН.
GuangXing, Z., JiangHua, S.,HongXia, S., 2006. Effect of foliar spraying KH2PO4 on seed production of carrots(Daucus carota L.). China Vegetables, Beijing. 11-13.
Ilyas, M., Ayub, G., Ahmad, N., Ullah, O., Hassan, S., Ullah, R., 2013. Effect of different stickling size and phosphorous levels on seed production in carrot (daucus carrota). Middle East Journal of Scientific Research, Vol.17, Issue 3 280-286.
Kushwaha, M. L.,2009. Effect of spacing and various levels of nitrogen on seed crop of carrot (Daucus carota L.). Pantnagar Journal of Research 7 (1) Pantnagar: G.B. Pant University of Agriculture & Technology, 73-76.
Hooda, V., Sharma, D., Yadav, A. C. 2014. Carrot seed quality as affected by different irrigation, fertility and spacing levels. Annals of Agri Bio Research 19 (1) Hisar: Agri Bio Research Publishers, 134-136.
Rao, V. K., Maurya, C. P., 1998. Effect of nitrogen and phosphorus on growth and seed production of Carrot (Daucus carota L.) cv. Nantes. Progressive Horticulture 30(3/4) Cahubattia: Horticultural Experiments and Training Centre, 186-189.
Stepuro, M. F., 2008. Chemical composition of seeds, removal and balance of the nutritive elements in soil in seed production of carrot and fennel in greenhouse conditions. Ovoshchevodstvo (Belarus), 14, 256-264.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 Варианти
Свежа маса
400 350 300 250
g 200
150 100
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 Варинати
Въздушно суха маса
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
Фигура1. Морфологични характеристики на стъблото на семенниците от моркови
Свежа маса
150 100 50 0
12345678 9101112131415161718 Варианти
Въздушно суха маса
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 Варианти
Фигура 2. Вегетативни особености на листата на семенното растение от моркови
Въздушно суха вегетативна маса
100 90 80 70 60 % 50 40 30 20 10 0
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10111213 14 15161718
Фигура 3. Обща вегетативна маса на семенните растения от моркови
Диаметър
50 0
g
