CC BY
11
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия В. Техника и технологии. Том XVII, ISSN 1311 -9419 (Print); ISSN 2534-9384 (Online), 2019. Scientific Works of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv. Series C. Technics and Technologies. Vol. XVII., ISSN 1311 -9419 (Print); ISSN 2534-9384 (Online), 2019
АВТОМАТИЗИРАНО ОЦЕНЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО В СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Мария Дочева, Силвия Гафтанджиева, Георги Тотков Пловдивски университет „Паисий Хилендарски", 4000 Пловдив,ул.Цар Асен 24
AUTOMATISED QUALITY EVALUATION IN SECONDARY EDUCATION Mariya Docheva, Silvia Gaftandzhieva, George Totkov University of Plovdiv„Paisii HilendarskO 4000 Plovdiv, 24 Tzar Assen On
Abstract
Each educational institution faces the challenge of improving the quality of education. In recent years, more attention has been paid to the quality assessment in secondary education. The quality of education in secondary schools is defined by a set of indicators that characterise different aspects of the learning process: learning content, training methods, pedagogical staff and factors that ensure the development of competence of the pupils. In order to be objective and in line with current trends and normative documents, the quality assessment should take into account school conditions, training content and the organisation of the learning process in which these results are obtained. This paper presents approaches, normative documents and methodologies for quality assurance and assessment in secondary education.
Key words: automatic quality evaluation, quality evaluation in the secondary schools, normative documents for quality assurance
1. Въведение
След приемане на новия Закон за предучилищно и училищно образование, все повече се говори за необходимостта от въвеждане на системи за оценка на качеството (ОК) в средното образование. Качеството на средното образование в България, от една страна, трябва да отговаря на изискванията на Закона за предучилищното и училищно образование (ZPUO, 2016) и на подзаконовите нормативни документи, а от друга - на очакванията на ученици, родители и други заинтересовани страни (общество, бизнес клъстери, работодатели и пр.).
Към момента са приети редица нормативни документи, които регламентират отделни страни на управлението на качеството, както и на атестирането на училища и на преподаватели, но все още липсва съответна национална критериална система (напр., аналогична на създадената за висшето образование). Според данни на Националния статистически институт (NSI, 2018), общият брой на българските училища през 2017/2018 г.
е 1969, а на средните училища, в които през 2020/2021 ще започне профилирано обучение на единадесетокласници - 458. Големият брой училища, както и множеството (за съжаление, и често променящи се) нормативни изисквания, свързани с управление и ОК в средното образование, поставят на дневен ред въпроса за проектиране и създаване на съответни автоматизирани системи..
2. Практики за управление и ОК в средното образование
Научни доклади и статии разглеждат ОК в средното образование на Германия (Huber, Gordel, 2006) и Великобритания (Almadani, Reid, Rodrigues, 2011). Използваните подходи са сходни на използваните при създаването на българската нормативна уредба. ОК се извършва на базата на самооценяване на училищата и външно инспектиране. Водещи индикатори са резултати на учениците в международните изследвания Trends in International Mathematics and Science Study, the Programme for International Student Assessment, Progress in International Reading Literacy Study.
ОК на обучението в латвийските училища се извършва с използване на системите за качествени образователни системи и инструмента QUEST, разработени от NCERT — Националния съвет за научни изследвания и обучение в областта на образованието. Съответните критериални системи включват набор от ресурси с 65 индикатора за качество (NCETR, 2014).
В Руската федерация е създадена Система за единна оценка на качеството на образованието ESOCO (FIOKO, 2018), която позволява наблюдение на знанията на учениците на различни образователни равнища, както и бързо идентифициране и решаване на проблемите на образователната система от гледна точка на дисциплини, училища и региони. Системата за ОК на училищното образование в Русия към момента е „многослойна" и включва няколко процедури за ОК. Оценката на знанията на учениците се допълва от проучване и оценка на професионалните компетенции на учителите.
Според Наредба № 16 от 08.12.2016 г. за управлението на качеството в институциите на МОН (Naredba 16, 2016) оценяването на качеството в средното образование се осъществява чрез самооценка и чрез инспектиране.
В България, според Наредба № 15 от 08.12.2016 г., при инспектиране на детските градини и училищата (Naredba 15, 2016) се изследват две области - образователен процес и управление на институцията.
Област „образователен процес" включва: преподавателската и възпитателната дейност; резултатите от обучението (вкл. индивидуалният напредък на всяко дете); подкрепата на децата със специални образователни потребности; взаимоотношенията между педагози и деца; превенцията срещу отпадане от системата на образованието).
Област „управление на институцията" включва: управление на финансовите средства; управление на човешките ресурси; управлението на физическата среда; професионални умения и компетентност на педагозите; взаимодействия с други заинтересовани страни.
Предвижда се инспекцията на училищата да се осъществява от Национален инспекторат по образование - НИО (NIO, 2018). Критериите за инспектиране на училището са стандартите за качество, на базата на които образователната институция се оценява по различни области. Индикаторите при инспектиране на детска градина или училището показват степента, в която са изпълнени критериите за оценка в съответната. Критериите и индикаторите се разработват, апробират и усъвършенстват от директора на НИО и се публикуват на интернет страницата на НИО.
Моделът за атестиране на педагогическите специалисти подробно е описан в Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалиста (Naredba 12, 2016). Моделът включва набор от критерии, показатели и индикатори, които на практика „покриват" всички аспекти за организация и провеждане на профилирано обучение. Моделът се основава на 50 критерия,
свързани с областите на професионална компетентност, от които 25 се отнасят за учители и други педагогически специалиста, и 25 - за директори. И в двата случая, по 5 критерия са утвърдени от работодателя (след решение на педагогическия съвет, в зависимост от вида на институцията и стратегията за нейното развитие). Окончателният резултат (ОР) в атестационната карта на педагогическия специалист се изчислява с точност до 0,01 по
формулата ОР = С0+^0АК, където СО е самооценката от неговото електронно портфолио, а
ОАК - оценката на атестационната комисия.
Всяко българско училище разработва своя вътрешна система за осигуряване на качеството, която визира политика и цели на институцията; органи за управление и техните правомощия; правила за прилагане; условия и ред за измерване на постигнатото качество чрез самооценяване; годишен план-график за провеждане на самооценяване (Hristova, 2018).
Според нормативната уредба, всяко средно училище предлага собствена система от мерки за повишаване на качеството на обучението. Редица училища имат опит в използването на ИКТ при събиране и обработване на данни, свързани с качеството на обучение и за (само)оценяване на педагогическите специалисти. При обработването на данни за ОК се ползват популярни и познати в българските училища софтуерни продукти (Word, Excel, Google формуляри и др.).
На национално равнище, обаче, все още не е приета единна система от стандарти, с измерими критерии и индикатори, както и методика с ясно разписани етапи и правила за (само)оценяване на българските училища. Към момента, основни показатели (на места и единствени) са резултати в персоналните оценъчни карти за диференциран труд на педагогическите специалисти.
Не са ни известни опити за създаване на модел и система за управление и ОК на различни обекти в системата на средното образование, вкл. и на автоматизирани системи и инструмента за оценяване на качеството в средните училища.
3. Към модел и система за автоматизирано управление и ОК в средното образование
Основен проблем, който трябва да бъде решен, в посока на автоматизирана ОК на обекти в средното училище (за компенсиране на отсъствието на Национална система от критерии за ОК в средното образование, както и за осигуряване на разнородните практики по места) е създаване на сравнително универсален модел на методика за ОК в средното образование, на базата на който да се представят използваните към момента методики за ОК (напр. всички, представени в раздел 2.). При това, моделът трябва да позволява компютърна реализация и създаване на съответна софтуерна система за управление и ОК. Анализ на представените модели и методики за ОК на обекти (учители, директори, педагогически специалисти, училища и др.) в българското средно образование (раздел 2.), имат редица общи елементи:
A. Цел - комплексно оценяване на обекта от различни гледни точки (аспекти);
Б. Структура - от йерархичен тип, състояща се от определен брой равнища, представящи компоненти/елементи/аспекти на оценявания обект (именувани по различен начин, според случая - сфери, критерии, индикатори, характеристики и др.);
B. Начин на оценяване - оценяването на съответния обект се базира на оценки на негови компоненти/аспекти относно конкретни норми;
Г. Основа на оценяването - включва широк спектър от данни за конкретната институция (средно училище), например данни за всички оценявани обекти.
А. - Г. са добра основа за решаване на посочения проблем, още повече че вече е осъществен успешен опит за моделиране на различни критериални системи за ОК, проектиране на прототип на софтуерна система за динамично ОК на обекти и автоматизирано провеждане на акредитационни процедури за висшето образование (Gaftandzhieva, 2017). Примери за автоматизирана ОК на базата на конкретни методики са дадени в (Gaftandzhieva, Doneva, 2014).
От друга страна, всяка автоматизирана система за ОК изисква събиране и последваща обработка на обемни данни. За преодоляване на проблемите по проследяване и мониторинг на процесите, свързани със събиране и агрегиране на данни от различни системи, някои автори (Furlati, Ravaio^, 2009) предлагат въвеждане на интегрирани информационни системи и складове данни с използване на методи и инструменти за извличане и анализ на данни. В този смисъл, недостатък на цитираните по-горе модел и решение на проблема за автоматизирана ОК, е отсъствието на общ подход към въпроса за натрупване, анализ и агрегиране на данните в конкретната корпоративна информационна инфраструктура (в случая - българско средно училище).
Един подход за преодоляване на посочения недостатък е представен в (Atanassov i dr., 2018). Определени перспективи на изследването са проектиране и създаване (на базата на общия модел) на софтуерни средства за динамично ОК на обекти в средното образование, както и тяхното апробиране в български средни училища, специално при провеждане на профилирано обучение.
Работата е подкрепена от Национална програма „Млади учени и постдокторанти".
Литература:
1. (Almadani, Reid, Rodrigues, 2011) Almadani Kh., N. Reid, S. Rodrigues, 2011, Quality Assurance: a pressing problem for education in the 21 century, https://docplayer.net/47670940-Quality-assurance-a-pressing-problem- for-education-in-the-21-st-century.html.
2. (Atanassov i dr., 2018) Atanassov S., E. Alendarova, S. Gaftandzhieva, G. Totkov, Model i sreda za monitoring na korporativni infostrukturi, this volume, 2018.
3. (FIOKO, 2018) Edinnaia sistema ocenki kachestva obrazovania, Federalnij institute ocenki kachestva obrazovania, https://fioco.ru/ru/osoko.
4. (Furlati, Ravaio^, 2009) Furlati Al., S. Ravaio^, Data Warehousing and Data Mining as Tools to Support Quality Assurance Systems at Universities and Higher Education Institutions, Akademik Bilijim Konferansi Bildirileri 11-13 £ubat 2009, Harran Universitesi, ^anliurfa.
5. (Gaftandzhieva, Doneva, 2014) Gaftandzhieva S, Doneva R., Kachestvoto na visheto obrazovanie -osiguriavane, otzeniavane, avtomatizatzia, SUB-Plovdiv, Seria B. Tehnika I tehnologii, tom XII, 2017, 230-233.
6. (Gaftandzhieva, 2017). Gaftandzhieva S., Model i systema za dinamichno oceniavane na kachestvoto vyv visheto obrazovanie, Dokt. Disertacia, PU „P. Hilendarski", 2017.
7. (Hristova, 2018) Hristova K., Merki po kachestvoto, https://eduset.net/novini/merki-po-kachestvo-2018-g.
8. (Huber, Gordel, 2006) Huber S., Gordel B., Quality Assurance in the German School System, European Educational Research Journal, Vol. 5, issue: 3-4, 2016, 196-209.
9. (Naredba 12, 2016) Naredba № 12 / 01.09.2016 za statuta i profesionalnoto razvitie na uchitelite, direktorite i drugite pedagogicheski specialisti https://www.mon.bg/upload/2333/ naredba_12_01.09.2016_prof_razvitie_uchiteli.pdf.
10. (Naredba 15, 2016) Naredba № 15 / 08.12.2016 za inspektiraneto na detskite gradini i uchilishtata, https://mon.bg/upload/4166/nrdb_inspektirane_2016.pdf.
11. (Naredba 16, 2016) Naredba № 16 / 08.12.2016 za upravlenieto na kachestvoto v instituciite, https://mon.bg/upload/4168/nrdb_kachestvo_2016.pdf.
12. (NCETR, 2014) National Council of Educational Training and Research Guide to School Quality Assessment, Nov. 2014, http://rmsaindia.gov.in/administrator/components/com_pdf/pdf/ 3c770db368fc03ecc0e4b46d0c8d20c8-A-Guide-to-Quality-Assessment.pdf.
13. (NIO, 2018) Nacionalen inspektorat po obrazovanie, https://nio.government.bg/.
14. (NSI, 2018) Nacionalen statisticheski institut, Spravka https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/ reports/result.jsf?x_2=1304.
15. (ZPUO, 2016) Zakon za preduchilishtnoto i uchilishtno obrazovanie, https://mon.bg/upload/ 16293/zkn_PedUch0brazovanie_160318.pdf.
