CC BY
24
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVII, ISSN 1311-9427, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
ATYPICAL RETENTION OF MANDIBULAR MOLARS: "KISSING MOLARS" D. Neichev, Iv. Chenchev Medical University of Plovdiv, Faculty of Dental Medicine, Department of Oral Surgery
Abstract:
Tooth retention is a common phenomenon. According to the literature it affects about 20% of the population. The third mandibular molars are where this condition is most commonly observed. The retention rate of second mandibular molars is 0.03 to 0.21%. "Kissing molars" is a rare phenomenon described by Van Hoof in 1973. It consists of permanent molars, which have contacting occlusal faces in a follicular area with roots oriented in opposite directions. This condition can be seen one-sided or seldom two-sided.
Aim:
The aim is to take a look at the literature and present two new cases of "Kissing molars".
Materialsandmethods:
The research has used data from Medline and PubMed from the period of 1973 to 2014. Two clinical cases have been presented, both of which operated in the Department of Oral Surgery at the Faculty of Dental Medicine Plovdiv.
Conclusion:
The operative treatment of "Kissing molars" shows to be a challenge for the oral surgeons. Many etiological factors cause problems with the diagnostics. Complications are far more common than the single retention.
Въведение:
Ретенцията на постоянните зъби е едно често състояние,което може да ангажира всички зъби в съзъбието. Зъбите ,които най-често са импактирани са както следва: мандибуларни и максиларни мъдреци,максиларни канини и втори долночелюстни молари(5,15). Ретенцията на вторите долночелюстни молари представлява сериозно клинично предизвикателство за орални хирурзи и ортодонти.Честотата на ретенцията при вторите долночелюстни молари е от 0,03-0,21%(15,40).
Според класификацията на Andreasen and Kurol(3) липсата на пробив при вторите долночелюстни молари може да се дължи на : импактиране, първична и вторична ретенция(29). Според Bondemark (8) всяка от причините за липса на пробив са с честота съответно- импактиране 0,2%, първична ретенция 0,6% .
Едностранната ретенция на вторите долночелюстни молари е по-честа в сравнение с двустранната.Особен случай на такава ретенция е задържането на 2 и 3 долночелюстни молари.През 1973г Van Hoof описва случай на множествена ретенция при 31год. мъж(38). Robinson et al. описват подобно състояние 18г по късно,при 25год пациент и предлагат дефиницията „kissing molars"(32). Това състояние представлява задържани постоянни молари,които имат контактуващи оклузални повърхности в едно фоликуларно пространство, с корени ориентирани в срещуположни посоки(12).
Същата година Nakamura et al.(28) предлагат предлагат възможна асоциация между
„kissing molars" и мукополизахаридоза(МРS).Ta3H връзка бе пот]върдена от McIntyre при лечение на 19 год. пациентка с „kissing molars" усложнени с перикоронит(25) .Още Cowson през 1962г. , приема M^IPS като иъзможен етиологичен фактор за ретенция на зъбите(14).
"Kissing molaгs"ceклaс ифицират вв 35 класа:1 клас -импакгирани долночелксстни 1 и 2 молар;2 клас; -импактирани долночелкстни 2 и 3 молари; 0 клас-импиктирани долночелкстни 3и 4- молари(7).
Първи клиничен случай:
На 24год мъж ,който дойде в катедрата по Орална хирургия на ФДМ Пловдив, с оплаквания от болка по хода на долната челкст двустранно.
Други оплакоания от страна на пациента нямаше. При огледа се установи нормално отваряне на устате ,без данни за ввъзпалителен процес на меките тъкани. Липсващи долночелкстни 2 и 3 молари ,двустранно. При палпация не с е установиха патилогични изменения вв меките тъ1сани и костите. Добра орална хигиена.
На направенатм ОПГ се установиха ретенирани 2 и 3 молари двустранно.Както и ретенция на 3 лорночелкстен молар ввляво.
Ретенираните 2 и 3 леви долночелкстни молари представляват случай на „kissing molars".
Хирургичното отстраняване на теии импактиранизъби бе направенс под маетна анестезия с 4-% Убистезин. С острие № 15 бяха направени два разреза-един по билото на алвеоларния гребен и вертикален зад зъб 36. Оформеното мукопериостално ламбо бе отслоено с разпатор тип „Molt". Трепанацията на костта бе направена с ротационна техника и борери. Постоперативния период протече гладко-без усложнения.
Поради наличие на пулпитна симптоматика се наложи се ендодонтско лечение на първите долночелюстн и молари двустранно.
Втори кли1аичеи случай:
Касае се за 67год пациентка изпратена в катедрата пк Орална хирургия на ФДМ гр.Пловдив по повод появата на фистула под носена тотална протеза.
Пациентката съобщи за болки в десната половина 1са долната челюст.При огледа се установи нормално отваряне на устата.Лигавица и език без патологични промени. Наличие на фистула в областта на втори долночелюстен молар вляво. При палпация не се установиха патологични промени в меките тъкани и кости. На направената ОПГ се установи наличие на импактирани 2 и 3 долночелюстни молари вдясно.Касае се за случай с „kissing molars". Оперативната намеса по отстраняването на тези молари бе направена под местна анестезия с 4% убистезин.Използвана беше стандартна оперативна техника с ротационни инструмента.
По време на операцията , както и след нея нея не настъпиха усложнения.
Дискусия:
Ретенцията на зъбите е сравнително често срещащо се състояние и касае около 20% от популацията(4). Дефинираеето на термина "kissing molaes" от Robinson et al. през 1991г насочи вниманието на ор алните хирурзи към едно рядко срещано патологично състояние. Причините за възникване на това състояние не са напълно изяснени. Множество пубаиарции по темата показват чр КМ се явяват предиавикателство за орални хирурзи и ортодонти(21). Предполагат с е много фактори ,които могат да доведат до възникване
на „kissing molars". Тези фактори могат да бъдат както локални,така и причините да са системни. Възможните локални фактори ,които могат да доведат до възникване на „kissing molars" са: задържан пробив вследствие на инклинация, недостиг на място в зъбната дъга, свръхбройни зъби,одонтоми и кисти(8).
В някои публикации през последните години се коментира ролята на фоликуларните кисти за възникването на "kissing molars"(23,35). Проблемът ,който стои като сериозно предизвикателство пред занимаващите се с тази патология е дали КМ са причина за възникване на фоликуларни кисти и одонтогенни тумори или фоликуларните кисти са причина за КМ. Като е необходимо да се има впредвид ,че кисти и тумори се развиват по време и след образуване на зъбите(33,34). Според Aydin et al., 33.3% от всички случаи с КМ са свързани с фоликуларни кисти и предполага , че те могат да доведат до ретенция(7). Други автори много рядко фоликуларни кисти стоят във връзка с КМ(27).
Нарушенията в развитието на зъбите водещи до множествена ретенция, могат да бъдат свързани с различни синдроми и метаболитни заболявания. Такива заболявания са mucopolysaccharidoses(21), cleidocranial dysostosis (20), Gardner syndrome(10), Yunis-Varon syndrome(22), familial fibrous dysplasia, Gorlin -Sedano syndrome (18) и др.
Най-много проучвания са правени по отношение на mucopolysaccharidoses(7,14,28)
MPS представлява метаболитно заболяване ,което се изявява с натрупване на глюкозаминогликани в тъканите в резултат на дефицит или неправилна функция на лизозомни ензими.
Наследствените фактори също са причина , а в някои публикации се насочва вниманието към генетични фактори като причина за такъв тип ретенция(36).
Причините от общ характер ,които могат да доведат до възникване на „kissing molars" са много на брой .Познаването им може да е в основата на разрешаването на диференциално диагностичните проблеми които възникват.
Освен чисто хирургичните проблеми КМ са причина и за ортодонтски нарушения. Според някои автори (11,17,30,31,40) в случаите с ретенция на втори долночелюстен молар се установява „crowding" в 70% от случаите.
Лечението на КМ представлява сериозно предизвикателство за всеки орален хирург(2). Възможните усложнения при отстраняването на тези молари по данни от литературата са в рамките на 2,6%-30,9%(9,13)
Тези усложнения могат да бъдат:фрактура на долната челюст по време на екстракция(1,23,42) и постоперативно(1,2,6,19,23,42), сух алвеолит(1,42), увреждане на алвеоларния нерв(39) и др.
Факторите имащи отношение към възникването на усложнения при екстракцията на трети молари включват: възраст, пол, наличие на перикоронити, лоша устна хигиена, тютюнопушенето, тип на ретенция, положението спрямо алвеоларния нерв, хирургически достъп и техниката, хирургичен опит, брой на екстрахираните зъби и анестезия (2,3).
За да се редуцират усложненията е необходимо добро планиране и диагностика.В настоящия момент за планиране на оперативно отстраняване на КМ като златен стандарт се приема използването на ОПГ (5,39). В не малко случаи използването на конично лъчев томограф улеснява планиране и изпълнение на оперативната намеса (37)особено при рентгенови данни за връзка между корените и канала(16,24,26)
Екстракцията на импактиран трети молар е честа процедура свързана с риск от усложнения .За наше щастие сериозните усложнения са редки и тяхното познаване би намалило риска от продължителен болничен престой.В случаите на екстракция на КМ вероятността от възникване на горните компликации е значително по голяма.
Заключение:
В този материал се разглежда феноменът „kissing molars" , който не е добре
проучен.В случаи с наличието на тази аномалия трябва да се мисли и за евентуална причина от общ характер ,която да обясни появата му.Поради спорадичността на тези случаи няма изработени конкретни протоколи за лечение.Всеки случай трябва да бъде разгледан самостоятелно и да се анализира конкретната ситуация-дали стои във връзка с причита от общ или от локален характер.Планирането на оперативната намеса изисква използване на ОПГ и при необходимост приложение на конично лъчева компютърна томография с оглед избягване на усложнения.
Библиография:
1. Adeyemo WL. Do pathologies associetes with impacted lower third molar justify prophylactic removal? A critical review of the literature. Oral Surg Oral Med Oral Pathol Oral Radiol Endod. 2006; 102: 448-52. http://dx.doi.org/10.1016/j.tripleo.2005.08.015
2. Almendros-Marques N, Alaejos-Algarra E, Quinteros-Borgarello M, Berini-Aytes L, Gay-Escoda C. Factors influencing the prophylactic removal of asynptomatic impacted lower third molar. Int J Oral Maxillofac Surg. 2008; 37: 29-35. http://dx.doi.org/10.1016/j. ijom.2007.06.008
3. Andreasen JO, Kurol J. The impacted first and second molar. In:Andreasen JO, Petersen JK, editors. Textbook and color atlas of tooth impactions. Copenhage: Munksgaard; 1977. p. 197-218.
4. Andreasen JO, Petersen JK, Laskin DM. Textbook and Color Atlas of Tooth Impactions. Copenhagen, Denmark: Munksgaard; 1997:199-208.
5. Aitasalo K, Lehtinen R ,Oksala E.: An orthopantomographic study of prevalence of impacted teeth. Int. J oral Surg 1972; 1: 117-20
6. Al-Belasy Fa, Tozoglu S, Ertas U. Mastication and late mandibular fracture after surgery of impacted third molars associated with no gross pathology. J Oral Maxillofac Surg. 2009; 67: 856-61. http://dx.doi. org/10.1016/j.joms.2008.09.007
7. Aydin Gulses, Altan Varol, Metin Senceman, Asim Dumlu A Study of Impacted Love: Kissing Molars. OHDM - Vol. 11 - No. 4 - December, 2012
8. Bondemark L, Tsiopa J. Prevalence of ectopic eruption, impaction, retention and agenesis of the permanent second molar. Angle Orthod. 2007;77:773-778.
9. Bouloux GF, Steed MB, Perciaccante VJ. Complications of third molar surgery. Oral Maxillofac Surg Clin North Am. 2007;19:117-28.
10. Bradley JF, Orlowski WA. Multiple osteomas , impacted teeth and odontomas- a case report of Gardner's syndrome. J N J Dent Assos.1977; 48:32-3
11. Buchner HJ. Correction of impacted mandibular second molars. Angle Orthod. 1973;43:30-33.
12. Buffano P, Gillesto C Kissing molars. J Craniofac Surg 2009;20 :1269-1270
13. Bui CH, Seldin EB, Dodson TB. Types, frequencies, and risk factors for complications after third molar extraction. J Oral Maxillofac Surg. 2003;61:1379-89.
14. Cowson RA The oral changes in gargoylism. Proc. R Soc Med 1962,55:1066-1070
15. Dashi SF,Howell FV:A survey of 3874 routine full mouth rediographs.A study of impacted teeth. Oral Surg Oral Med Oral Path 1961; 14:1165-9
16. de Melo Albert DG, Gomes AC, do Egito Vasconcelos BC, de Oliveira e Silva ED, Holanda GZ. Comparison of orthopantomographs and conventional tomography images for assessing the relationship between impacted lower third molars
and the mandibular canal. J Oral Maxillofac Surg 2006;64(7):1030-7.
17. Evans R. Incidence of lower second permanent molar impaction. Br J Orthod. 1988;15:199-203.
18. Gorlin RJ, Sedano HO. Criptodonticbrachymetacarpalia. Birth Defects Original Article Series New York,1971; 7(7);200-3
19. Iizuka T, Tanner S, Berthold H. Mandibular fractures following third molar extraction A retrospective clinical and radiological study. Int J Oral Maxillofac Surg. 1997; 26: 338-43. http://dx.doi.org/10.1016/S0901-5027(97)80793-X
20. Kirson LE, Scheiber RE, Tomaro AJ. Multiple impacted teeth in cleidocranial dysostosis. Oral Surg Oral Med Oral Pathol 1982; 54: 604
21. Krishnan B. Kissing molars. Br Dental J 2008;204:281-2.
22. Lapeer GL, Fransman SL. Hypodontia, impacted permanent teeth, spinal defects, and cardiomegaly in a previously diagnosed case of the Yunis-Varon syndrome. Oral Surg Oral Med Oral Pathol. 1992 Apr;73(4):456-60.
23. Lee JT, Dodson TB. The Effect of mandibular third molar presence and position on the risk of a Angle fracture. J Oral Maxillofac Surg. 2000; 58: 394-9. http://dx.doi.org/10.1016/S0278-2391(00)90921-2
24. Maegawa H, Sano K, Kitagawa Y, Ogasawara T, Miyauchi K, Sekine J, et al. Preoperative assessment of the relationship between the mandibular third molar and the mandibular canal by axial computed tomography
with coronal and sagittal reconstruction. Oral Surg Oral Med Oral Pathol Oral Radiol Endod 2003;96(5):639-46.
25. McIntyre G. Kissing molars: an unexpected finding. Dent Update 1997;24(9):373-4.
26. Monaco G, Montevecchi M, Bonetti GA, Gatto MR, Checchi L. Reliability of panoramic radiography in evaluating the topographic relationship between the mandibular canal and impacted third molars. J Am Dent Assoc 2004;135(3):312-8.
27. Motamedi MH, Talesh KT. Management of extensive dentigerous cysts. Br Dent J 2005;198(4):203-6.
28. Nakamura T, Miwa K, Kanda S, Nonaka K, Anan H, Higash S, et al. Rosette formation
of impacted molar teeth in mucopolysaccharidoses and related disorders. Dentomaxillofac Radiol 1992;21(1):45-9.
29. Narayanankutty A,Velayudhannair V, Sunila T et all. Till surgery do us part: unexpected bilateral kissing molars. Clinics and Practice 2015; volume 5:688
30. Profit W, Fields H. Contemporary Orthodontics. 3rd ed. St Louis, Mo: Mosby; 2000:11,541.
31. Ranta R. Impacted maxillary second permanent molars. ASDC J Dent Child. 1985;52:48-51.
32. Robinson JA, Gaffney Jr W, Soni NN. Bilateral 'kissing' molars. Oral Surg Oral Med Oral Pathol 1991;72(6):760.
33. Sands T, Tocchio C. Multiple dentigerous cysts in a child. Oral Health. 1998; 88: 27-29
34. Stathopoulos P, Mezitis M, Kappatos C, Titsinides S, Stylogianni E. Cysts and tumors associated with impacted third molars: is prophylactic removal justified? J Oral Maxillofac Surg 2011;69(2):405-8.
35. Susarla SM, Blaeser BF, Magalnick D. Third molar surgery and associated complications. Oral Maxillofac Surg Clin North Am. 2003; 15: 177-86. http://dx.doi.org/10.1016/S1042-3699(02)00102-4
36. Sun CX,Ririe C,Henkin JM. Hyperplastic dental follicle review of literature and report of two cases in one family. Chin J Dent Res 2010;13 :71-75
37. Tantanapornkul W, Okouchi K, Fujiwara Y, Yamashiro M, Maruoka Y, Ohbayashi
N, et al. A comparative study of cone-beam computed tomography and conventional panoramic radiography in assessing the topographic relationship between the mandibular canal and impacted third molars. Oral Surg Oral Med Oral Pathol Oral Radiol Endod 2007;103(2):253-9.
38. Van Hoof RF. Four kissing molars. Oral Surg Oral Med Oral Pathol 1973;35(2):284
39. Valmaseda-Castellon E, Berini-Aytes L, Gay-Escoda C. Inferior alveolar nerve damage after lower third molar surgical extraction: a prospective study of 1117 surgical extractions. Oral Surg Oral Med Oral Pathol Oral Radiol Endod. 2001; 92: 377-83. http://dx.doi. org/10.1067/moe.2001.118284
40. Varpio M, Wellfelt B. Disturbed eruption of the lower second molar: clinical appearance, prevalence and etiology. ASDC J Dent Child. 1988;55:114-118.
41. Vedtofte H, Andreasen JO, Kjaer I. Arrested eruption of the permanent lower second molar. Eur J Orthod, 21: 31-40,1999.
42. Woldenberg Y, Gatot I, Bodner L. Iatrogenic mandibular fracture associated with third molar removal. Can it be prevented?. Med Oral Patol Oral Cir Bucal. 2007; 12: 70-2.
