CC BY
16
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ НА МЕТОДИТЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДИСТАЛНИ КАРИОЗНИ ЛЕЗИИ ПРИ ПАЦИЕНТИ С
БРУКСИЗЪМ
Валерия Александрова1, Нешка Манчорова2, Стоян Владимиров3,
Светлин Александров4
1. Катедра Оперативно зъболечение и ендодонтия, ФДМ, МУ-Пловдив
2. Катедра Оперативно зъболечение и ендодонтия, ФДМ, МУ-Пловдив
3. Катедра Оперативно зъболечение и ендодонтия, ФДМ, МУ-Пловдив
4. Катедра Протетична дентална медицина, ФДМ, МУ-Пловдив
A QUESTIONNAIRE SURVEY METHODS TO RESTORE DISTAL CARIOUS LESIONS IN PATIENTS WITH BRUXISM Valeriya Alexandrova1, Neshka Manchorov2, Stoyan Vladimirov3,
Svetlin Aleksandrov4
1. Department of Operative Dentistry and Endodontics, FDM, MU-Plovdiv
2. Department of Operative Dentistry and Endodontics, FDM, MU-Plovdiv
3. Department of Operative Dentistry and Endodontics, FDM, MU-Plovdiv
4.Department of Prosthetic Dentistry, FDM, MU-Plovdiv
Abstract: Studies on the use of different types of restorations in the treatment of distal carious lesions of patients with bruxism will clarify the therapeutic approach and observed problems in the therapy of these patients.
The aim of this study is to investigate the opinion of dentists on the use of various types of restorations for treatment of distal carious lesions of patients with bruxism.
The survey was attended by 143 dentists from regional colleges throughout the country and working abroad with different seniority, age and location of clinical practice. For the purposes of the study prepare original questionnaire with anonymity, which contains 10 questions. The method used to collect empirical data is direct group survey.
The frequency of patients with bruxism in clinical practice of dentists is different. Half of the respondent colleagues reported that most often treat patients with bruxism aged between 18-30 years. A preferred method for the treatment of caries in the distal region in patients with bruxism is the direct recovery. The most frequent complications of direct restoration specified abrasion of the filling, the filling fractured and fallen filling.
Keywords: bruxism, distal carious lesions, direct restorations
Въведение:
С голямо значение за денталната практика е парафункционалната активност, дефинирана с названието - бруксизъм. Проблемите във клиничната диагностика на стадийността на зъбното изтриване поставят практикуващите лекари по дентална медицина пред дилема в избора на лечение на зъбния кариес - директен или индиректен подход. Често се пристъпва към необоснована подготовка за протетично лечение или използване на неподходящ материал за възстановяване на кариозните дефекти.
В България липсват проучвания за приложението на различии видове възстановявания при лечение на кариозните лезии в дисталната област на пациенти с бруксизъм. Изследвания в тази посока ще оформят значимостта на проблема в клиничната дентална практика и ще допринесат за изясняване на лечебния подход и наблюдаваните постобтурационни проблеми в терапията на пациенти с бруксизъм.
Цел: Да се проучи мнението на лекари по дентална медицина относно приложението на различни видове възстановявания за лечение на кариозни лезии в дисталната област на пациенти с бруксизъм.
Материал и методи: Обект на наблюдение са 143 лекари по дентална медицина от районни колегии в цялата страна и работещи в чужбина, с различен трудов стаж, възраст и местонахождение на клиничната си практика. Единици на наблюдение са лекари по денталана медицина, лекуващи зъбен кариес във временно, смесено и постоянно съзъбие. Анкетирани са лекари по дентална медицина от гр. Пловдив и страната, участвали в научни семинари и конференции в гр. Пловдив. Данни от анкетното проучване се събраха и посредством електронна анкетна карта индивидуално предоставена на лекари по дентална медицина от районни колегии в цялата страна и работещи в чужбина. Анкетата се проведе септември 2015 - април 2016 година. За целите на проучването бе разработена оригинална анкетна карта със запазена анонимност, която съдържа 10 въпроса. Първите 4 въпроса са социално-демографски, а останалите 6 касаят изследваните признаци на наблюдение и са с възможност за избор на повече от един отговор. Способът за регистрация е чрез наблюдение. Признаците на наблюдение са: Пол; Възраст; Специалност; Трудов стаж; Брой на пациентите с бруксизъм за една година; Възраст на пациентите с бруксизъм; Предпочитая метод за лечение на кариес на дистални зъби при пациенти с бруксизъм; Приложение на директен метод за обтуриране при пациенти с бруксизъм; Избор на материал за директни дистални възстановявания при пациенти с бруксизъм; Най-чести усложнения наблюдавани след директно обтуриране на дистални кариозни дефекти при пациенти с бруксизъм.
Използваният метод за събиране на емперичните данни е пряка групова анкета. Методът, посредством който са представени резултатите от анкетното проучване е дискриптивна статистика при р <0,05.
Резултати: От анкетираните лекари по дентална медицина 50,7% са жени, 49,3% са мъже (диагр. 1). Има представители на всички посочени възрастови групи (диагр.2), като превалират колеги до 30 годишна възраст с трудов стаж до 10 години (диагр. 4). Обхванати са лекари с различна дентална специалност, (диагр. 3) основно с Поливалентна специалност и специалисти по Протетична дентална медицина, Оперативно зъболечение и Ендодонтия и Детска дентална медицина.
Диaгр . 1 Пол
Цитр. 2 BîBpaCT
40,00/ 30,00/ 20,00/ 10,00/ 0,00/
36,80 32,40
11
16,90
%
/0 14/ 11
до 30 31 - 41 - над г. 40 г. 50 г. 51 г.
Доагр. ЗСпецоалност
40;00% 21,30% 24,40%
30,00% 10,20% ,0/
20,00% 3% 0,80%
10,00% - -
0,00%
45,70%% i
11,80%
х/
С*
^ г
/ **
Доагр 4Трудоь стаж
до 10 г. 11 - 20 г. над 21 г.
51 ,1% от aнкeтиpaнитe колети cï^inaBai; че лекувaт до) 10 гациенти c брукстзым годишно. До 20) гациенти с; бpукcизымгoдишнo се срепщт в njjaicrinc^T^ га 24, l% от лесрите по дeнтaлнa медицина. 15% от колегите определят броя га сези тациенти ытто „много повече". .До 30 е броят га гациентите c брукстзым годишно оторед Т,8% от1 aнкeтиpaнитe (дгагр. 5).
Ди;-1гр. 5 Б>р>с>й нa пицисттите c 6[iy Kct-i'')i м зa един гoдинa
Диагр. 6 Възраст на пациентите с: бруксизъм
69%
70,00% 60,00% 50,00% 40,00% 30,00% 20,00% 6,80% 10,00% ^т 0,00% ^^
56,40%
14,30%
Я
II
20,30%
ш
7 -12 г. 13 - 17 18 -30 31 - 50 51 - 70 г. г. г. г.
69% от лекарите по дентална медицина посочват възрастовата граница 31-50 години за пациентите с бруксизъм, които лекуват. Голям е и дялът (56,4%) на колегите съобщили за пациенаи между 18-350 години. 20,3% имат пациенти с бруксизам между 51 и 70 години. В резултат на участието в анкетното проучване на лекари специалиста по детс ка дентална медицина става ясно розпределението но пациентите с бруксизъм а детска и юношеска възраст - 14, а % от анкетираиесе лекуват пациенти с; бруксизъм между 1е-17г., 6.8% имат пациенти между 7-12 г (диагр. 6)
Диагр. 7 Предпочитан метод еа лечение на кариес на дистални зъби при пациенти с (бруксизъм
65,40%
53,40% 1 1
80,00% 65Д0^ 613,00% 413,00% 20,00%% ' 0,00%
Директен Индиректен
Диагр. 8 Приложение на директен метод за обтуриране при пациенти с бруксизъм
80,00% 60,00% 40,00% 20,00% 0,00%
1
21,50 14,60
% %
ш
При При Винаги Зъбна Зъбна атррция абразия
65,4% от посочените отговори на въпроса: „Какъв метод за лечение на кариес на дистални зъби прилагате при пациенти с бруксизъм?" е за директният метод на обтуриране. В 53,4% избраният отговор е индиректен метод за обтуриране (диагр. 7).На въпроса: „Кога лекувате кариозни дефекти чрез директно обтуриране при пациенти с бруксизъм?" 80% е дялът на отговорите „при зъбна атриция", 21,5% за отговор „при зъбна абразия" а избраният отговор „винаги" независимо от степента на зъбно изстриване е 14,6% (диагр. 8).
На въпросът за избор на материал за директно възстановяване в дисталната област при пациенти с бруксизъм 84,2% от отговорите са композиционни материали, 18,8% дентална амалгама, модифицирани ГИД са 10% от отговорите, компомери - 9,8%. Най-малък (1,5%) е броят на отговорът конвенционални ГИД. 6% от отговорите е „други" (диагр. 9).
68,7% от посочените отговори относно усложненията наблюдавани при възстановяванията на пациенти с бруксизъм визират износване на обтурацията, 53,4% -фрактура на обтурацията, 41,2% - паднала обтурация, 31% - фрактура на кавитетна стена. 2,3% от отговорите са „други" (диагр. 10).
Диагр. 9 Избор на материал за директни дистални възстановявания при пациенти с бруксизъм
Диагр. 10 Най-чести усложнения наблюдавани след директно обтуриране на дистални кариозш! дефекта при пациенти с бруксизъм
68,70%
Износване Фрактура на . Паднала Фрактура на Други
на обтурацията обтурация кавитетна обтурацията стена
Дискусия: Антетирани са приблизително равен брой жени и мъже ле кари по дентална
медицина. Прави впечатление преобладаващият бром на колегите до 30 годишна възраст, коеао вергятно се дължа на електронния начин на провеждане на анкетата. 1В корелация със сравнително младата възраст на анкетираните лекари па дентална медицина най-голям е броят на колегите с трздов стаж до 10 години.
Според П. Василев, в изследвания от 1987г. честотата на бруксизма и бруксоманията у нас е около 26% - на трето място след кариеса и заболяванията на пародонта (Peev 2008). По съвременни литературни данни честотата на бруксизма в световен мащаб е 6-20%. Някои автори наблюдават разпространението на бруксизма сред студенти (Carlsson 2003, Glaros 1981). Други изследват цялото население (Goulet 1993,Lavigne 1995). Няма анкетни проучвания изследващи честотата на пациентите с бруксизъм в клиничната практика на лекарите по дентална медицина.
Бруксизъм се наблюдава при пациенти от всички възрастови групи посочени в анкетната карта, среща се при пациенти с временно, смесено и постоянно съзъбие. Най-голям процент от анкетираните колеги съобщават, че лекуват пациенти с бруксизъм на възраст между 1830 години, значително по-малък е процентът на лекарите, които имат пациенти с бруксизъм
между 51 и 70 години. Установено е, че с нарастване на възрастта особенно след 50 години намалява разпространението на бруксизма ( Dao 1994).
При направената литературна справка не се откриват анкетни проучвания на мнението на лекарите по дентална медицина относно приложението на методите за възстановяване на дистални кариозни лезии при пациенти с бруксизъм. От посочените отговори става ясно, че колегите лекуват прилагат както директен, така и индиректен метод за възстановяване, но предпочитая е директният метод. Голяма част от лекарите по дентална медицина се съобразяват със степента на изтриване на зъбните тъкани (атриция или абразия) преди да пристъпят към директно обтуриране на кариозни дефекти при пациенти с бруксизъм. Има и колеги, които прилагат директния метод винаги независимо от степента на изстриване на т.з.т. Предпочитаните дефинитивни обтуровъчни материали за директни дистални възстановявания при пациенти с бруксизъм са КМ, ДА, модифицирани ГИД, компомери. Като най-чести усложнения на директното обтуриране на дистални кариозни лезии при тези пациенти са посочени изстриване на обтурацията, фрактура на обтурацията и паднала обтурация.
Заключение: До скоро проблемите при бруксизъм и останалите парафункции се разглеждаха предимно от автори специалисти в областта на протетичната дентална медицина. От гледна точка на оперативното зъболечение се налага необходимостта от задълбочени проучвания върху проблемите с директните възстановявания на кариозни лезии в дисталния участък при бруксизъм. За клиницистите са от съществено значение теоретично обоснованите подходи в кавитетната препарация и в избора на дентален материал-устойчив на по-голямото натоварване при бруксизъм.
Библиография:
1. Carlsson GE, Egermark I., Magnusson T. 2003 Predictors of bruxism, other oral parafunctions, and tooth wear over a 20-year follow-up. J Orofac Pain 17(1) :50-57)
2. Dao TT, Lund JP, Lavigne GJ 1994 Comparison of pain and quality of life in bruxers and patients with myofascial pain of the masticatory muscles. J Orofac Pain 8(4) :350-356
3. Glaros AG 1981 Incidence of diurnal and nocturnal bruxism. J Prosthet Dent 45:545551)
4. Goulet J., Lund J., Montplaisir J. et al 1993 Daily clenching, nocturnal bruxism, and stress and their association with CMD symptoms. J Orofacial Pain 7:120-127
5. Lavigne G., Montplaisir J. 1995 Bruxism: epidemiology, diagnosis pathophysiology and pharmacology. Adv Pain Res Therapy 21:387-392).
6. Peev T., Filèv A., Klinika na Protetinata Dentalna Medicina 2008
