CC BY
19
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVII, ISSN 1311-9427, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
3D ТОПОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФРАКТУРНАТА ЛИНИЯ ПРИ ПОСТЕНДОДОНТСКИ ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ
Екатерина Къртева1, Нешка Манчорова2, Десислава ПашкулеваЗ, Цветанка Бабева4
1,2 Медицински университет - Пловдив, Факултет по дентална медицина, Катедра "Оперативно зъболечение и ендодонтия" ЗИнститут по механика - БАН 4Институт по оптически материали и технологии - БАН
3D TOPOGRAPHY OF THE FRACTURE LINE IN ENDODONTICALLY
TREATED TEETH Ekaterina Karteva 1, Neshka Manchorova 2, Desislava Pashkuleva 3, Cvetanka Babeva 4 1,2 Medical University Plovdiv, Faculty of Dental Medicine,
Department of Operative Dentistry and Endodontics 3 Institute of Mechanics - Bulgarian Academy of Sciences 4 Institute of Optical Materials and Technologies - Bulgarian Academy of Sciences
Abstract:
A significant number of clinical and laboratory research articles conclude that endodontically treated teeth are more susceptible to fracture than vital ones. The aim of our study is to investigate the 3d topography of the fracture line of endodontically treated teeth, using a profilometer. The study included premolars with various extent of loss of hard dental tissues in the crown region. They were restored in two ways - with or without a radicular post. After fracturing them, the fracture line was investigated using a profilometer. This study provided information about the fractures' orientation in the three-dimensional space, as well as quantative data about their width and depth. In conclusion, profilometry proved to be an informative method that can be used for the evaluation of the severity of the fracture lines.
Въведение
Възстановяването на функцията и естетиката на ендодонтски лекуваните зъби е проблем, познат на всеки практикуващ лекар по дентална медицина. В клиничната практика се е наложило мнението, че тези зъби са по-крехки и склонни към фрактуриране от виталните. Този извод е пряк резултат от наблюденията на клиницистите в ежедневната практика. Проведените изследвания сочат, че при фрактурирането на зъб с проведено кореново лечение по-често се наблюдават вертикални коренови фрактури, които в много случаи налагат екстракция и последващо протетично лечение [1]. В литературата има редица проучвания, целящи да установят факторите, които водят до фрактури. Вниманието на изследователите се насочва както към структурните промени, възникващи след девитализиране на зъбите [23], така и върху степента на загуба на твърди зъбни тъкани и начина на възстановяване [4] - с или без радикуларен щифт, вид, диаметър, дължина на щифта, наличие на ferrule effect
и корона. Независимо от проведените изследвания обаче, все още няма ясно формулирани насоки как да се проведе постендодонтското възстановяване при различните клинични ситуации. Това налага нуждата от провеждането на изследвания, оценяващи фрактурната издръжливост на зъби с кореново лечение при различни разрушения и разработването на методи за оценка на получените резултати.
Цел
Целта на нашето проучване е да се апробира методика за обективизиране на резултатите от изследванията на фрактурната резистентност чрез 3D топографска характеристика на фрактурната линия.
Материал и методи
В изследването е анализиран интактен премолар, без наличие на кариес, пукнатини, фрактури или абразия, без провеждано ендодонтско лечение, екстрахиран по ортодонтски показания. Меките тъкани и зъбният камък са премахнати с ултразвук. Съхранението е в 0,2% разтвор на тимол при температура 4°С. Проведено е ендодонтско лечение с РгоТарег до F1 и стандартен иригационен протокол. Следва обтуриране с моноконусна техника -гутаперков щифт РгоТарег и сийлър, и адхезивно възстановяване с композиционен материал, без поставянето на радикуларен щифт.
Така подготвеният образец е подложен на изкуствено стареене чрез апарат за термоциклиране - за 5000 цикъла при температури 5°С и 55°С. Включен е в PVC цилиндър със самополимеризираща пластмаса до 1 мм от емайло-циментовата граница. Периодонталният лигамент е симулиран с помощта на полиетерен отпечатъчен материал.
Зъбът е подложен на тест за фрактурна издръжливост. Използвана е стандартна изпитателна машина ZD 10/90 със скорост на тестване 0.5 мм/мин. След изваждане на зъба от пластмасовия цилиндър е направен анализ с профилометър.
Фиг.1 3Б Топография на дефекта
Резултати
Анализът показа фрактура на коронката и пукнатина, продължаваща по дължината на корена. Получени са цветни 3D изображения, на които може да се проследи топографията на дефекта и неговия ход по дължината на корена (Фиг.1). Изследването с оптичния профилометър позволи да се избере най-ниската и най-високата точка от получената
пукнатина и да се измерят нейните параметри: ширина 375 микрометра и дълбочина 211 микрометра (Фиг.2).
Фиг. 2 Анализ на дълбочината на дефекта
Дискусия
Оптичната профилометрия намира приложение най-вече за оценка на грапавостта на различни повърхности. В своето изследване Yassen et а1. [5] прилагат метода за оценка на промените по повърхността на образци от дентин, третирани с различни ендодонтски регенеративни протоколи (EDTA, №ОС1, СаОН паста и антибиотична паста) и отчитат значително увеличаване на грапавостта им, в сравнение с контролната група. Освен за анализ на повърхностната топография, профилометрията е метод, прилаган и за количествена оценка на загубата на твърди зъбни тъкани при ерозия и абразия [6-8]. Schwendicke et а1. [9] сравняват няколко метода за оценка на тежестта на ерозия, включително с лазерен профилометър. Резултатите са задоволителни, но отстъпват пред конфокалния лазерен сканиращ микроскоп.
Проведените изследвания на фрактурната издръжливост на ендодонтски лекуваните зъби изискват последваща оценка на настъпилите фрактури. По литературни данни най-често използваният метод е стереомикроскопията [10-11]. Други автори прилагат единствено оцветяване с различни бои и мастила [12]. Тези методи разчитат единствено на визуалната преценка на оператора за тежестта на настъпилите пукнатини и фрактури.
За целите на нашето изследване е използван оптичен профилометър Zeta-20. За разли-ка от конвенционалните микроскопи, които имат много ограничена дълбочина на фокуса, оптичният профилометър сканира образеца по вертикала, определена от оператора. По този начин се получава информация в трите равнини и се създават цветни 3D и 2D изображения. Това носи данни както за ориентацията на образеца в пространството, така и за грапавостта на неговата повърхност.
Заключение
В литературата липсва разработен метод за осъществяването на количествена характеристика при изследванията на фрактурната издръжливост на зъби с проведено кореново лечение. Резултатите от нашето пилотно изследване показаха, че оптичната профилометрия е бърз, безконтактен и обективен метод. Образците нямат нужда от предварителна подготовка и не претърпяват никакви промени по време на самото изследване.
Тя може да се използва за получаване както на топографски, така и на количествени данни за настъпилите фрактури.
Благодарности
Авторите благодарят за финансовата подкрепа, осъществена по проект BG16 1P0003-1.2.04-0034-C0001, част от Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика".
Библиография
1. Lagouvardos P, Sourai P, Douvitsas G. Coronal fractures in posterior teeth. Operative Dent. 1989; 14(1): 28-32.
2. Huang TJ, Schilder H, Nathanson D. Effects of moisture content and endodontic treatment on some mechanical properties of human dentin. J Endod. 1992;18(5):209-15.
3. Gutmann JL. The dentin-root considerations complex : Anatomic and biologic in restoring endodontically treated teeth. 1992;67(4).
4. Samran A, El Bahra S, Kern M. The influence of substance loss and ferrule height on the fracture resistance of endodontically treated premolars. An in vitro study. Dent Mater. The Academy of Dental Materials; 2013;29(12):1280-6.
5. Yassen GH, Sabrah AHA, Eckert GJ, Platt JA. Effect of Different Endodontic Regeneration Protocols on Wettability , Roughness , and Chemical Composition of Surface Dentin. J Endod. Elsevier Ltd; 2015;1-5.
6. Sales-Peres SHC, Pessan JP, Buzalaf M a R. Effect of an iron mouthrinse on enamel and dentine erosion subjected or not to abrasion: An in situ/ex vivo study. Arch Oral Biol. 2007;52(2):128-32.
7. Passos VF, Melo S, Vasconcellos AA, Rodrigues LK, Santiago SL. Comparison of methods for quantifying dental wear caused by erosion and abrasion. Microsc Res Tech. 2013;76(2):178-83.
8. Moezizadeh M, Alimi A. The effect of casein phosphopeptide-amorphous calcium phosphate paste and sodium fluoride mouthwash on the prevention of dentine erosion: An in vitro study. J Conserv Dent. 2014;17(3):244-249.
9. Schwendicke F, Felstehausen G, Carey C, Dörfer C. Comparison of Four Methods to Assess Erosive Substance Loss of Dentin. PLoS ONE. 2014;9(9): e108064.
10. Soares CJ, Santana FR, Silva NR, Preira JC, Pereira CA. Influence of the endodontic treatment on mechanical properties of root dentin. J Endod. 2007;33(5):603-6.
11. Soares CJ, Soares PV, de Freitas Santos-Filho PC, Castro CG, Magalhaes D, Versluis A. The Influence of Cavity Design and Glass Fiber Posts on Biomechanical Behavior of Endodontically Treated Premolars. J Endod. 2008;34(8):1015-9.
12. Nothdurft FP, Seidel E, Gebhart F, Naumann M, Motter PJ, Pospiech PR. The fracture behavior of premolar teeth with class II cavities restored by both direct composite restorations and endodontic post systems. J Dent. 2008;36(6):444-9.
