CC BY
8ТТПР 1 SQ Q 07? I l©2021 Контент достъпен според лицензията СС BY-NC 4.0
Ijy.y.V / Z | (cc) (V CS> This is an open access article under the CC BY-NC 4.0 license
DOI' 10 34671/SCH BSR 2021 0501 0006 IT^»TMTM(https://cieativecommom.oig/licenses/by-nc/4.0/)
ЦВЕТОВИ АСОЦИАЦИИ И БИОГРАФИЧЕН ХОРИЗОНТ В КАУЗОМЕТРИЯТА © Авторът(е) 2021 ORCID: 0000-00003-1031-5180
КИРИЛОВ Кирил Найденов, докторант по педагогическа и възрастова психология Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" (4027, България, Пловдив, бул. „България", №236, e-mail: drkirilov@gmail.com) Анотация. Цел на нашето изследване е проучване на възможността за въвеждане на два нови каузометрични показателя: «стандартизиран цветови спектър», свързан с използваните цветови асоциации за събитията, и «биографичен хоризонт». Тази цел определи и основните ни задачи: 1. Да се дефинират и операционализират показателите «стандартизиран цветови спектър» и «биографичен хоризонт». 2. Да се изследва тяхната приложимост в каузоме-трията и се осъществи необходимият доказателствен статистически анализ. 3. Да се изследва ролята и значимост-та на нововъведените показатели за интерпретация на каузометричните резултати. Бяха изследвани 108 лица на възраст между 40 и 65 години, разпределени по възраст в две групи - от 40 до 49 и от 50 до 65 навършени години, по биологичен пол - жени и мъже, и по образователен ценз - с образование до завършено средно и с образование над средно. Оказа се, че показателят «стандартизиран цветови спектър» зависи от календарната възраст на изследваните лица, а «биографичният хоризонт» - от очакваната продължителност на живота и календарната възраст на изследваните лица при хронологично последното съобщено от тях събитие при каузометричното изследване. В същото време, не бяха установени значими линейни корелации между двата предлагани показателя, както бе хипотетично предположено в началото. Получените резултати, както и проведеният статистически анализ ни позволяват да направим извода, че нововъведените от нас и посочени по-горе каузометрични показатели определено имат потенциал да заемат своето място в каузометрията - както при интерпретацията на резултатите в диагностичен план, така и при възможното им използване в психотерапевтичната практика.
Ключови думи: психология, психологическо време на личността, причинно-целева концепция, каузометрия.
COLOUR ASSOCIATIONS AND BIOGRAPHICAL HORIZON IN CAUSOMETRY
© The Author(s) 2021
KIRILOV Kiril Naidenov, PhD candidate in Pedagogical and Developmental Psychology Plovdiv University „Paisii Hilendarski" (4027, Bulgaria, Plovdiv, 236 Bulgaria Blvd., e-mail: drkirilov@gmail.com) Abstract. The aim of our study is to reveal the possibility of introducing two new causometric indicators: „standardized colour spectrum", associated with the colour associations used for events, and „biographical horizon". This goal also defined our main tasks: 1. To define and operationalize the indicators „standardized colour spectrum" and „biographical horizon". 2. To study their applicability in causometey and perform the necessary evidentiary statistical analysis. 3. To study the role and significance of the newly introduced indicators for interpretation of causometric results. We examined 108 persons aged between 40 and 65 years, divided by age into two groups - from 40 to 49 and from 50 to 65 years of age, biological sex - women and men, and educational qualifications - with education to secondary and education above it. It turned out that the indicator „standardized colour spectrum" depends on the chronological age of the respondents, and the „biographical horizon" - on life expectancy and chronological age of the respondents at the chronologically last event they reported in the causometric study. At the same time, no significant linear correlations were found between the two proposed indicators, as was hypothetically assumed at the beginning. The obtained results, as well as the conducted statistical analysis allow us to conclude that the newly introduced by us and the above-mentioned causometric indicators definitely have the potential to take their place in causometry - both in the interpretation of results in diagnostic terms and in their possible use in psychotherapeutic practice.
Keywords: psychology, psychological time of personality, goal-and-causal theory of psychological time, causometry.
ЦВЕТОВЫЕ АССОЦИАЦИИ И БИОГРАФИЧЕСКИЙ ГОРИЗОНТ В КАУЗОМЕТРИИ
© Автор(ы) 2021
КИРИЛОВ Кирил Найденов, докторант по педагогической и возрастной психологии Пловдивский университет им. П. Хилендарского (4027, Болгария, Пловдив, бул. „Болгария", №236, e-mail: drkirilov@gmail.com) Аннотация. Целью нашего исследования является изучение возможности введения двух новых каузометриче-ских показателей: «стандартизованный цветовой спектр», связанный с цветовыми ассоциациями, используемыми для событий, и «биографический горизонт». Эта цель определила наши основные задачи: 1. Определить и опера-ционализировать показатели «стандартизированный цветовой спектр» и «биографический горизонт». 2. Изучить их применимость в каузометрии и провести необходимый статистический анализ. 3. Изучить роль и значение новых показателей для интерпретации каузометрических результатов. Обследовано 108 человек в возрасте от 40 до 65 лет, разделенных по возрасту на две группы - от 40 до 49 и от 50 до 65 лет, биологическому полу - женщины и мужчины, и образовательной квалификации - со средним образованием и образованием выше среднего. Оказалось, что показатель «стандартизованный цветовой спектр» зависит от календарного возраста обследуемых лиц, а «биографический горизонт» - от ожидаемой продолжительности жизни, и календарного возраста обследуемых лиц на хронологически последнем событии, о котором они сообщили в каузометрическом исследовании. В то же время, между двумя предложенными показателями не было обнаружено значимых линейных корреляций, как предполагалось изначально. Полученные результаты, а также проведенный статистический анализ позволяют нам сделать вывод, что введенные нами и упомянутые выше каузометрические показатели определенно имеют потенциал занять свое место в каузометрии - как в интерпретации результатов в диагностическом плане, так и в их возможное использование в психотерапевтической практике.
Ключевые слова: психология, психологическое время личности, причинно-целевая концепция психологического времени, каузометрия.
ВЪВЕДЕНИЕ Исторически погледнато, първата публикация,
Постановка на проблема в общ вид и неговата връзка свързана с причинно-целевата концепция и методика-с важни научни, приложни и практически задачи. та каузометрия, се появява в началото на 80-те години
на миналия век [1]. През 1984 г. излиза монографията «Психологическое время личности» [2], където Головаха и Кроник подробно разглеждат предлаганата от тях концепция, както и начина на нейното операционализира-не. През 1985 г. Кроник разширява значението на кау-зометричното изследване, като го свързва с жизнената продуктивност на човека [3]. По-нататък Кроник продъ-лжава развиването на идеите, свързани с каузометрията както като диагностичен, така и като психотерапевтичен метод - а в края на 80-те се включва и още един автор, който в последствие ще стане един от основните парт-ньори на Кроник - Рашад Ахмеров [4-6]. В края на 80-те години на миналия век, новата концепция и методология се оказват много продуктивни, не само благодарение на Кроник и Ахмеров, които интензивно продължават да публикуват редица свои изследвания [7-13], но и на множество други автори [14-17]. През 90-те години на ми-налия век причинно-целевата концепция, каузометрията и нейната компютърна версия (LifeLine®) търпят бурно развитие, като се включват множество учени, особено след излизането на книгата «LifeLine и другие новые методы психологии жизненного пути» под редакцията на Кроник [18]. През 1998 г. излиза книгата «Кризисни състояния» [19], в чиято четвърта глава «Техногенните катастрофи и жизненият път на личността» е описано психологическо изследване на ликвидаторите на авари-ята в Чернобилската АЕЦ, с препоръка да се използва психотерапия, ориентирана към реконструкция на бъде-щето и е приложена схемата за анализ на стадия на от-ношението към стрес-събитието, развита по-рано от Кроник и Ахмеров. Година по-късно Кроник, съвмест-но със свои колеги, публикува статия, в която дава по-подробно обяснение на начина на използване на про-грамата LifeLine при психотерапевтичното въздействие върху жертвите на Чернобилската катастрофа [20].
Анализ на последните изследвания и публикации, в които са разгледани аспекти на подобен проблем, и на базата на които се обосновава и автора; отделяне и анотиране на неразрешените аспекти в хода на емпи-рическия анализ на проблема. През първата декада на но-вия век използването на каузометрията в диагностичен и психотерапевтичен план продължава да се развива, кое-то е свързано с множество публикации на различни ав-тори, показващи възможностите на метода в множество направления, свързани с практиката. Особено място за-ема монографията на Кроник и Ахмеров «Каузометрия: методы самопознания, психодиагностики и психотерапии в психологии жизненного пути.» [21], която бива преиздадена през 2008 г. По същото време излиза значима статия на Кроник, която въвежда ново понятие - «ме-таболитна психотерапия» с помощта на каузометрия. «Метаболитната психотерапия (МП) е способ за лечение на психически разстройства с използване на мето-дите и анализа на промените в субективната картина на жизнения път на пациента. Целта на МП се състои в това, да се оптимизират естествените процеси на пре-ход на елементите на субективната картина на жизнения път от едни нива на актуалност и значимост към други. Тези процеси са подобни на обмяната на веще-ствата в живия организъм, затова аз ги наричам психи-чен метаболизъм. Когато психичният метаболизъм се наруши е необходима помощ» [22, а 215]. Една изклю-чително интересна работа излиза през 2013 г., в която се използват различни методи на изследване, включително и индивидуална каузометрия. Основният проблем, раз-гледан в изследването, е свързан с инфантилизацията на младото поколение и избягването на ролите, характерни за периода на зрялата възраст [23]. По същото време излиза ключова статия на Улитенко, третираща сложност-та на субективната картина на жизнения път (СКЖП). Авторът дава определение за сложност на СКЖП, критерии, показатели и нива (включително статистически) [24].
2014 г. се оказва достатъчно богата на публикации,
свързани с използването на каузометричния анализ. За начало трябва да се спомене статията на Ахмеров, каса-еща биографичния тренинг, чийто основен извод е, че към живота трябва да се подхожда творчески [25], статията на Левкова, откриваща връзки между сценарния анализ на Е. Бърн и причинно-целевата концепция на психологическото време на личността [26], статията на Вологдина и Рощина, свързана с изследване на особе-ностите на когнитивния статус на болни от депресия и апробация на каузометрията за изследване на афектив-ната патология [27], както и още една статия, свързана със сложността на СКЖП на личността [28].
През 2015 г. се публикуват редица статии, свързани с каузометрията, като тук могат да бъдат отбелязани след-ните по-важни от тях: Стрижицка и Полякова изследват мотивите, свързани с грижата за следващите поколения, при хора с различен баланс на наситеност на събития в миналото и бъдещето [29]. Кроник и Ахмеров не само напомнят, че са едни от участниците в обогатяването на психогенеалогията, но и представят нови идеи, свързани с нея и «транспоколенната» каузометрия [30]. Ковальова пък изследва личностните типове, според времевата им ориентация. Тя използва не само каузометричния подход (определяне на времеви децентрации и личен време-ви център), но и методика за определяне на тау-типа по Цуканов, както и въпросника на Зимбардо [31]. Голцова изследва юноши и девойки и потвърждава още веднъж хипотезата, че балансът между психологическа и кален-дарна възраст е предпоставка за личностно благополучие [32].
През 2018 г. А. Кроник публикува монографията «How young are you?: Understanding psychological age, time, causometry to create meaningful, harmonious, productive lives» [33], в която прави цялостна ретроспекция на най-важните постижения в областта на причин-но-целевата концепция и нейният операционализиран вариант - каузометрията.
Във връзка с нашата работа в областта на каузометричния анализ - както в теоретичен план, така и на практика, са публикувани три статии през 2019 г. [3436], както и четири статии през 2020 г. [37-40], като по-следната е в съавторство с А. Кроник.
Все пак, необходимо е да се посочи, че независимо от голямото многообразие от проучвания през послед-ните четири десетилетия, свързани с възможностите на каузометричния анализ, ние не откриваме източници, в които да се разглеждат и изследват предложените от нас по-долу каузометрични показатели по начина, предста-вен в настоящата публикация - «стандартизиран цве-тови спектър» за цветовите асоциации, и «биографичен хоризонт».
МЕТОДОЛОГИЯ
Формиране целите на статията (постановка на задачата). Цел на нашето проучване е изследване на възможността за въвеждане на два нови каузометрични показателя: «стандартизиран цветови спектър», свързан с използваните цветови асоциации за събитията, и «биографичен хоризонт». Тази цел определи и основните ни задачи: 1. Да се дефинират и операционализират показа-телите «стандартизиран цветови спектър» и «биографичен хоризонт». 2. Да се изследва тяхната приложимост в каузометрията и се осъществи необходимият доказа-телствен статистически анализ. 3. Да се изследва ролята и значимостта на показателите «стандартизиран цветови спектър» и «биографичен хоризонт» при интерпретация на каузометричните резултати.
Използвани методи, техники и технологии. Беше проведено цялостно каузометрично проучване в ръчния му вариант сред представителна извадка, при N = 108 ИЛ (включени са само успешно и цялостно преминалите изследването). Каузометричното изследване преминава през различни етапи. Един от главните е определянето на най-важните събития за жизнения път на ИЛ (между 15 и 21 на брой), като събитията се датират. На опреде-
лен етап от изследването ИЛ трябва да «оцветят» посо-чените от тях събития с един от осемте основни цвята от теста на Люшер, след което те ранжират цветовете според предпочитанията си за «приятност». Настоящото изложение се фокусира върху ранжирането на цвето-вете, при оцветяването на събитията, според цветовите асоциации на ИЛ за тях, датирането на последното посо-чено събитие и очакваната продължителност на живота (ОПЖ) на ИЛ.
Всички ИЛ са на възраст между 40 и 65 години (сред-на зряла възраст; X = 49.6; о = 8.0). Тяхното местоживее-не е в 24 различни населени места в България (областни градове, градове и села). ИЛ бяха разделени на подгрупи според критериите «календарна възраст», «биологичен пол» и «образователен ценз» както следва: А-група - на календарна възраст между 40 и 49 навършени години (62 ИЛ) и Б-група - на календарна възраст между 50 и 65 навършени години (46 ИЛ); жени (69 ИЛ) и мъже (39 ИЛ); с образование до завършено средно - <СО (50 ИЛ), и с образование над средно - >СО (58 ИЛ).
Първичните данни са събрани от автора на проучва-нето. В изложението по-нататък нашата работа ще бъде представена в съответствие с поставените цел и задачи.
При определяне на цветовите асоциации за съби-тията бе следвана процедурата, предвидена в каузоме-трията. По такъв начин, за всяко изследвано лице полу-чавахме набор от събития, «оцветени» в един или друг цвят от осемте основни цвята от теста на Люшер: сив, син, зелен, червен, жълт, виолет, кафяв, черен (дава се «цветова бланка» с посочените цветове, под формата на цветни квадратчета). След преминаване на тази процедура, ИЛ ранжират цветовете по «приятност». Разбира се, по-нататък, изследването би могло да протече чрез определяне на цвета, който се среща най-често, след това следващия по честота и т.н. Но това би ни отвело в посока, която не е цел на проучването. Тогава възник-на идеята да се стандартизира «спектърът» от цветове по такъв начин, че да може чрез този «стандартизиран цветови спектър» да се сравняват получените резултати не само между отделните лица, но и за цели групи от такива. Тази необходимост се определяше и от факта, че ИЛ посочваха различен брой събития (между 15 и 21) при каузометричното изследване. Посочените причини доведоха до въвеждането на нова каузометрична величина, наречена «стандартизиран цветови спектър».
И така, след като цветовете са ранжирани, се провеж-да „обратната" процедура - на цвета с най-малък ранг (най-приятният за дадено изследвано лице цвят) се съпо-ставя енергетично най-богатият цвят от видимия свет-линен спектър - виолетовият. Следват (определени според ранжирането): син, синьозелен, зелен, жълтозелен, жълт, оранжев и червен. Всъщност, това представлява и стандартизацията на цветовия спектър на събитията. Самият спектър се представя в координатна система (със съответния цвят), на абсцисата на която са разпо-ложени цветовете от видимия спектър, а на ординатата - процентът от събития, оцветени в даден цвят, но в ло-гаритмична скала (в случая е използван десетичен ло-гаритъм). Последната се използва за по-добра компакт-ност при представяне на резултатите, без да променя същността на отношенията между тях. Така, с помощта на стандартизирания цветови спектър, могат да се правят сравнения между ИЛ за емоционалното виждане на живота им като цяло в момента на изследването. Освен това, стандартизираният цветови спектър е едно добро нагледно пособие, подпомагащо психотерапевтичното въздействие, при нуждаещи се пациенти.
За нас представляваше интерес и отговорът на въпро-са «До каква степен (цялост) ИЛ «виждат» целия си жизнен път в събитийно отношение?», в зависимост от субективно определената от тях очаквана продължител-ност на живота. Тук възникна необходимостта от въвеж-дане на нова каузометрична величина, която нарекох-ме «Биографичен хоризонт» (БХ). Съвсем естествено,
счетохме за необходимо да изследваме отношението между календарната възраст на която са, или ще са, ИЛ при хронологично последното съобщено от тях събитие, спрямо ОПЖ, измерено в процента.
Разбира се, беше предположено, че хронологично първото съобщено от ИЛ събитие, повлиява в голяма степен цялата субективна картина на жизнения път на даден човек. Позволихме си да наречем този каузоме-тричен показател «входно събитие». Предвид посо-ченото предположение, бе проведено и съответното изследване, при което се направи и контент-анализ на входните събития, съобщени от ИЛ, в дадената извадка. Резултатите от това изследване, макар и да представля-ват интерес, излизат извън рамките на настоящата публикация поради факта, че входното събитие не корели-ра с предлаганите тук каузометрични показатели.
Така формулираните две нови каузометрични вели-чини - «стандартизиран цветови спектър» и «биографичен хоризонт», както предполагахме, щяха да внесат корекции в цялостното интерпретиране на каузометрич-ните резултати, получени при стандартната методика. Логично е да се предпостави, че ИЛ с изтеглен наляво стандартизиран цветови спектър (т.е., виждат живота си в по-благоприятна светлина, поне в емоционален план), ще определят по-голяма ОПЖ, а вероятно и ще имат по-голям биографичен хоризонт. Тази хипотеза се нуждаеше от проверка, защото, ако се потвърди, това ще означава, че повечето каузометрични величини ще са повлияни от тази емоционална нагласа - и обратно: ако стандартизираният цветови спектър е изтеглен над-ясно, то тяхната очаквана продължителност на живота ще е сравнително по-малка, а съответно и биографич-ния им хоризонт. Трябва да се има предвид обаче, че ОПЖ участва в определянето на трите показателя на психологическата възраст [40], а оттам влияе и на цялата каузометрична картина при изследването. Не трябва да се забравя също, че всички определяни величини са моментни - към момента на изследването, и могат да се различават в някаква степен в следващ момент на из-следване. Устойчивостта/възпроизводимостта на получените данни предстои да бъде изследвана и установена чрез по-мащабни изследвания в бъдеще.
Предвид горните съображения, емпиричното изслед-ване премина през три етапа:
1. Констатиращ етап.
1.1. Първичните данни (конкретните, и в необходи-мия обем) бяха събирани около 2 години - основно през 2018 и 2019 г. (до края на февруари 2020 година). Всички ИЛ, включени в проучването, дадоха своето съгласие да участват в него, а някои сами пожелаха това.
1.2. Общото количество ИЛ е над 160, но резултатите на само 108 са включени тук, по посочените по-горе причини.
2. Етап на обработка на резултатите от изследвани-ята.
2.1. Получените първични сурови данни бяха въвеж-дани в специално създаден от нас файл в MS Excel, а след това същите бяха проверявани и въвеждани за обработка и сравнение в програмата IBM SPSS Statistics (версия 22).
2.2. Важно е да се подчертае, че обработката на ре-зултатите при тези две величини, както и голяма част от останалите каузометрични такива, се осъществява без присъствието на ИЛ. Едва след това, ако става въ-прос за клиенти/пациенти, резултатите се интерпретират по съответния начин. Друга важна особеност, която би следвало да се спомене, е, че цялостната процедура по обработката на резултатите от каузометричното изслед-ване в ръчен вариант е трудоемка и времеемка. Вярно е, че компютърният вариант на обработка на резултатите е изключително бърз, но има две основни слабости: необходимо е заплащане на лиценза за използване на програмата; програмата е лимитирана спрямо въвеждането на нови променливи/величини.
3. Етап на обсъждане на получените резултати (пред-ставя се отделно, на съответното място).
РЕЗУЛТАТИ
Изложение на основния материал на изследването чрез пълна обосновка на получените научни резултати.
Тук ще представим резултатите и тяхната обработка във възможно най-икономичен, но достатъчен за тълку-ване вид.
Изследването на стандартизирания цветови спектър за цялата извадка показа изтегляне наляво - т.е., ИЛ предпочитат да оцветят посочените от тях събития в цветове, които са приятни за тях (или просто посочват приятни за тях събития). Това се потвърди и от факта, че разсейването на резултатите (измерено чрез стандартни-те отклонения за всеки цвят) е много по-малко за първи-те три посочени цвята («приятните») - в рамките на 1/4 до 1/3 от средните аритметични стойности, отколкото за останалите, където то бе числено съпоставимо със сред-ните аритметични величини. Освен това, необходимо е и уточнението, че четвъртият и петият цвят при ранжира-нето Кроник и Ахмеров определят като «неутрални» [21, с. 116], докато тук ние предлагаме лека модификация за тях: четвъртият е наречен «спокоен», а петият - «неу-трален».
По-долу показваме стандартизирания цветови спектър за цялата извадка с използване на десетичен лога-ритъм при логаритмичната скала, а числата в таблицата показват усреднения процент събития, посочени от ИЛ в дадения ранг от цветове при ранжирането им.
случая с ранг 3 (p < 0.01), за който ИЛ в Б-група показват средно с по 1 събитие повече, в сравнение с респонден-тите от А-група. Това се изразява и във факта, че ИЛ от А-група «оцветяват» средно общо 63.65 % от посочени-те от тях събития в първите три най-приятни цвята, докато тези в Б-група - 69.48 % от посочените от тях събития при каузометричното изследване.
Резултатът е показан графично на Фигура 2 по-долу. При останалите две двойки подгрупи - по биологичен пол и образователен ценз, съществени различия отсъст-ват и резултатите показват почти картината на цялата извадка, затова те няма да бъдат представени тук гра-фично.
Фигура 1 - Стандартизиран цветови спектър за ця-лата извадка - в логаритмична скала и в проценти.
Разбира се, интерес представлява сравняването на стандартизираните цветови спектри при отделните под-групи, определени по вече посочените критерии: по ка-лендарна възраст (А-група и Б-група), по биологичен пол (жени и мъже) и по образователен ценз (с образование до средно включително и с образование над средно). Определено може да се каже, че «изтеглянето» наляво на стандартизирания цветови спектър е характерно не само за цялата извадка, но и за отделните подгрупи, по посо-чените по-горе критерии.
При разглеждане на стандартизираните цветови спек-три на ИЛ, разпределени по възраст - А-група (40-49 г.) и Б-група (50-65 г.) се установи, че има съществено различие при «най-неприятния» цвят - по-възрастните лица от Б-група съобщават средно с по 1-2 събития по-малко, оцветени в най-малко приятния за тях цвят (p < 0.001). Освен това, наблюдава се и съществено различие между тези две подгрупи и при един от «приятните» цветове - в
Фигура 2 - Стандартизиран цветови спектър за А-група и Б-група - в логаритмична скала и в процента.
При установяване на биографичния хоризонт из-глежда логично да се съобразим както с очакваната про-дължителност на живота - ОПЖ, така и, разбира се, с хронологичното датиране на последното посочено от ИЛ събитие. Основната ни идея беше да се определи докъде ИЛ виждат живота си в бъдещето - на каква ка-лендарна възраст те смятат, че ще се случи последното значимо събитие в живота им, което и ще определи края на вижданата към момента на изследването събитийна биография за всяко изследвано лице. Тук отново счита-ме за необходимо да напомним, че биографията на даден човек се състои именно от най-важните събития, които могат да бъдат съобщени (взема се предвид феномена „защита на биографията"), както и това, че съобщаване-то на събитието „моята смърт" като последно, почти с нищо не променя цялостната биография на човека, освен ако смъртта не е „геройска", желана, особена и предста-вляваща естествен финал на цялата предшестваща биография. В проучваната тук извадка няма нито едно лице, което да е посочило като последно събитие, от всички най-важни в живота му, собствената си смърт.
Тук възниква методологичен проблем, който се със-тои в това, дали да се вземе предвид за начало ражда-нето (когато то не е съобщено като първо събитие) и да се отчете хронологичния времеви период до времето на последното събитие, или началото - като време, да се от-чита от първото съобщено събитие от ИЛ. Предвид по-лучените резултати при настоящото изследване, както и факта, че ИЛ имат информация, в една или друга степен, за случилото се досега с тях (както и за раждането си), както и това, че при беседи с ИЛ се е изтъквало от тях, че не включват раждането си като важно събитие, защото то се подразбира, беше прието БХ - или, нека го наречем, цялостния БХ на ИЛ, включва всичко от раждането им до времето, в което (към момента на изследването) те посочват последното за тях най-важно събитие в жизне-ния им път. А по-нататък - „...по-нататък ще си живея живота в ежедневието и няма да се интересувам от нищо друго, освен от приятно прекарване на остатъка от отре-деното ми време.".
Тази част от понятието „Биографичен хоризонт", свързана с думата „хоризонт", е определена от това, че е интуитивно разбираемо за всички, или поне почти всич-ки, че нещата се виждат до хоризонта, а след него - не е
ясно, по принцип, какво има. Докато първата компонента на въведения термин и величина - «биографичен» е определена от общоприетата събитийна картина за био-графията на даден човек, както бе описано по-горе.
Трябва да се отбележи също, че БХ не е свързан с някакви свръхестествени възможности за предсказател-ство, а с възможностите на ИЛ за интуитивно модели-ране и прогнозиране на жизнения им път, основани на „изминатото досега" и очакванията, целите, желанията и мечтите за предстоящото бъдеще.
И така, БХ - биографичният хоризонт, според пред-ставеното тук виждане, зависи, поне в „първо приближение", от две величини - очакваната продължителност на живота и календарната възраст на конкретното изслед-вано лице в момента на последното, съобщено от него важно събитие в живота му, при каузометричното из-следване. Ако се приеме, че общият брой съобщени съ-бития от дадено ИЛ е n, тогава нека неговата календарна възраст бъде обозначена, в момента на n-тото събитие с CAn. Нека също обозначим очакваната продължителност на живота с L. Тогава, за да се получи числената стойност на БХ в проценти, ще бъде необходимо отно-шението CAn /L да се умножи на 100.
В Таблица 1 ще бъдат показани резултатите за БХ -както за цялата извадка, така и по групи, в зависимост от посочените по-горе критерии за разделянето на ИЛ.
Таблица 1 - Биографичен хоризонт (в %) за цялата извадка и по групи, в зависимост от календарна възраст на ИЛ, биологичен пол и образователен ценз.
Поглзател САн I EY
ГруппIL1
Общо ИЛ X 62.S 83.7 751
40-6 5г я— 1QS а 9.2 6.4 11 3
А-група X 57.6* S3.4 69.0*
40-49г ; и -62 а S.0 62 10.0
Б-rpvna X 69.9* 84.1 S3.4*
50-6 5г; и -46 а 5.3 6.9 6.8
Жени X 612 85.7* 72.4*
40-6 5г; и -69 а 10.0 6.7 11.1
Мъже X 64.0 803* 79i*
40-6 5г ; и -39 а 7.6 4 2 102
<СО X 62 J 85.5 723
40-6 5г ; и -50 а S.S 6 6 9.5
г СО X 633 822 77.0
10-6 5г.; п = 58 а 9 6 î 9 12 î
*р < 0.001 (междугрупови различия: *между данни-те за А-група и Б-група; *между данните за жени и мъже)
Тук X е средната аритметична, а - стандартно отклонение, а останалите съкращения/обозначения са със зна-чението, посочено преди това в текста. Необходимо е да се отбележи, че за получаване на стойностите на величи-ната Ь - очаквана продължителност на живота, е използ-ван директен въпрос, съгласно методиката на Головаха и Кроник, с модификация на изказа, предложена от нас [35, с. 48], която е следната: «Моля да отговорите на въ-проса, колко години очаквате, че ще живеете, ако всичко се стече за Вас благоприятно?».
При търсенето на корелации (по Пирсън), от една страна, между стандартизирания цветови спектър (както за цялата извадка, така и по отделните групи) и очак-ваната продължителност на живота, а от друга страна - между стандартизирания цветови спектър (както за ця-лата извадка, така и по отделните групи) и биографичния хоризонт, се оказа (и в двата случая), че такива липсват или са слаби (г < 0.30).
ОБСЪЖДАНЕ
Сравнение на резултатите с резултатите от други проучвания. Стремежът на настоящото конкретно из-следване беше да се проучи възможността за въвеждане на нови каузометрични величини, които по естествен начин да доразвиват постигнатото в областта на каузо-метрията към настоящия момент. Поради тази причина ние поддържахме (и поддържаме) постоянна обратна връзка с един от основоположниците на каузометричния анализ - Александър Кроник, вече повече от две години. Проведените дискусии с Кроник, както и възможността да се възползваме от Архива на Международната асоци-
ация на каузометристите (МАК - http://services1.ht-line. ru/infolane/index.php?act=board&topic=0&menumode=0), чийто член е и авторът на настоящото изследване, ни даде възможност да бъдем постоянно информирани не само за последните, но и за всички значими постижения в разглежданата област.
Според авторите на причинно-целевата концепция, както и нейния операционализиран вариант - каузоме-трията, цветовите асоциации, свързани с посочените от ИЛ събития, показват доколко те са удовлетворени, и очакват в бъдеще да са, от живота, който са водили, или ще водят [21, с. 115-118]. В оригиналната методика ИЛ «оцветяват» посочените от тях най-важни в жизнения им път събития с помощта на осемте основни цвята от теста на Люшер. На тази база се правят и съответните тълкувания, относно частично осъзнаваното емоцио-налното отношение на ИЛ към всяко отделно събитие, както и към техния жизнен път, взет в неговата цялост. Разбира се, този начин на интерпретация предполага един добре изразен индивидуален подход към всяко из-следвано лице. По наше мнение обаче, при изследване групи от ИЛ и сравняване на техните резултати именно в разглеждания аспект, е необходимо получената цветна събитийна картина да бъде стандартизирана по някакъв начин. Поради тази причина, идеята ни да се обърнем към естествения видим светлинен спектър, с неговите също 8 основни цвята, интуитивно изглеждаше перспективна, или поне трябваше да бъде проверена дали е така-ва. Тази идея беше анонсирана, в лична кореспонденция, пред А. Кроник, който се изказа определено позитивно за нея. Това ни мотивира да извършим съответното из-следване, резултатите от което са представени по-горе.
Предложеният в настоящото изследване показател стандартизиран цветови спектър (SCS - от standardized colour spectrum), според нас, показва смисъла на същест-вуването си, както и възможностите за анализ на негова основа. Нещо повече: при достатъчно голяма извадка от ИЛ, би могло да се определят и съответни норми, които после да се използват за сравнение с конкретните резул-тати на дадено изследвано лице, обърнало се за психоло-гическа помощ в кабинета на консултативния психолог и/или психотерапевт. Макар получената от SCS информация да представлява само малка част от цялостната та-кава при каузометричното изследване, то тя би могла да внесе, когато е приложимо, съответните корекции в ин-терпретацията на останалите каузометрични величини.
Нашите резултати, получени при посочената извадка и потвърдени статистически, показват, че SCS определено зависи от календарната възраст на ИЛ. Обратно, оказ-ва се, че SCS не показва статистически достоверни различия при групите, определени според биологичен пол и образователен ценз. Възможно е това да е действително така, но само бъдещи изследвания в това направление ще покажат тенденциите с достатъчна достоверност за генералната съвкупност (например, несъщественото различие между SCS при жени и мъже е подкрепено статистически с p = 0.09).
Една възможна интерпретация за установената зависимост на SCS от календарната възраст на ИЛ е социал-ната обусловеност, предизвикана от значимите, при това с голяма скорост, промени в начина на живот на цивили-зования свят през последните 30-35 години. Разбира се, това е само предположение, което тепърва предстои да бъде проверено. Достигането на календарна възраст 50 години е традиционно, социално, медицински и психологически натоварено с богата и разнообразна семантика - поне за България. Тук, разбира се, трябва да се има предвид и еманацията на многомерния конструкт „пси-хологическа възраст", значението и влиянието на който частично е засегнато в предишна наша публикация, съв-местно с А. Кроник [40].
Изследваната от нас, предложена и нововъведена каузометрична величина «биографичен хоризонт» е ин-спирирана от факта, че проведохме отделно проучване,
свързано с хронологично първото посочено от ИЛ събитие. Това проучване обаче, излиза от рамките на насто-ящата тема, затова няма да се спираме на него. Все пак, може да се предположи, че цялото каузометрично из-следване е до голяма степен лимитирано като информация именно от хронологично първото съобщено от ИЛ събитие (което нарекохме «входно събитие») и хроноло-гично последното такова. Отделен момент на изследва-нето е контент-анализът на въпросните събития. Оказва се обаче, че за разглежданите тук два нови предлагани каузометрични показателя, входното събитие не показва съществено влияние. В случая, желанието ни да обобщим информацията, свързана с календарната възраст на ИЛ в хронологичния момент на последното съобщено от тях събитие, ни наведе към идеята за техния „общ по-глед" върху жизнения им път. В крайна сметка, предпо-ложихме, ако човек предварително е съобщил (както е според последователността на етапите на каузометрич-ното изследване), че се надява да живее 90 години, а по-следното съобщено събитие - също едно от най-важни-те в живота му, ще се случи, примерно, на 70-годишна възраст, то това означава, че той «вижда» жизнения си събитиен път не изцяло, а само донякъде, до определен събитиен времеви «хоризонт». Това ни накара да изслед-ваме и сравним този «хоризонт» при проучваните от нас ИЛ.
Посочените по-горе резултати, при изследване на биографичния хоризонт, показват данни, нуждаещи се от интерпретация. Установяват се съществени различия в стойностите на БХ както при двете подгрупи, опреде-лени по календарна възраст - А-група и Б-група, така и при тези, определени по биологичен пол - жени и мъже. Наблюдава се обаче съществена разлика във факторите, които влияят върху общия резултат за БХ.
Лицата от А-група, на календарна възраст между 40 и 49 навършени години, съобщават хронологично послед-ното си събитие на възраст средно около 58 г. (57.6), до-като ИЛ от Б-група съобщават хронологично последно-то си събитие на възраст средно около 70 г. (69.9). При това, няма съществено различие в очакваната продъл-жителност на живота (L) между двете групи. Налага се да се направи извод, че БХ се влияе значимо от кален-дарната възраст, но не и от очакваната продължителност на живота. Тоест, колкото по-млад календарно е даден човек, толкова по-малък процент от целия си събитиен жизнен път «вижда» той.
При разглеждане на показателя «биографичен хоризонт», в зависимост от биологичния пол на ИЛ, зависи-мостта се оказва точно обратната - БХ зависи значимо от очакваната продължителност на живота - L, (жените очакват да живеят статистически значимо повече), но не и от календарната възраст на ИЛ. В същото време, за изследваната извадка, образователният ценз не оказва влияние върху стойността на БХ.
Интерпретацията на посочените за БХ резултати изглежда, от една страна, много лесна, но от друга -предизвиква определени размисли, свързани с множество недоказани хипотези и предположения. Що се от-нася до резултатите, свързани с календарната възраст, възникват въпроси: само по-малката календарна възраст ли предизвиква това «свиване» на БХ? Дали тук не се намесват редица социални фактори, оказващи много по-голямо влияние върху календарно по-младите от из-вадката? Възможно ли е да се предполага (към момента на изследването) характерна именно за тях «криза на безперспективност»? Ние не се наемаме да даваме ка-квито и да са категорични отговори на тези въпроси. Те остават открити - поне до момента, в който и други изследователи потвърдят или отхвърлят значимостта на тези резултати с помощта на солидни аргумента.
Резултатите за БХ, свързани със сравняването им при жените и мъжете, като че ли имат по-лесно обяснение: средната продължителност на живота на жените - както в България, така и в множество страни по света, е по-го-
ляма, което би могло да е известно на респондентите (дори и да не е напълно осъзнато). Това, като фактор, е вероятно да повлияе върху субективно декларирана-та по-висока очаквана продължителност на живота при тях. Предвид начина на определяне на БХ, то резултати-те биха били обясними. Именно с по-малката разлика в очакваната продължителност на живота между жени и мъже можем да свържем и по-малката, но съществена, разлика (в процентно отношение) за стойностите на БХ.
Междинно, по-горе, от нас бе изказана хипотезата, че SCS - т.е., цялостната емоционална нагласа към жизне-ния път на ИЛ, вероятно ще повлияе на декларираната от тях очаквана продължителност на живота, както и на биографичния им хоризонт.
Оказа се, че тази хипотеза не се потвърждава - поне за настоящата извадка. И ако е необходимо да форму-лираме нова хипотеза за по-нататъшна проверка, която обаче да бъде проверявана съвместно със «старата», то тя би била такава: предполага се, че емоционалната на-гласа към жизнения път на човека оказва по-малко или никакво влияние върху способността му да вижда живота си изцяло, като поредица от жизнено важни съби-тия, определящи неговата биография. По наше мнение, и двете хипотези се нуждаят от по-пълна и комплексна проверка, при това не само с помощта на каузометрич-ния анализ.
ИЗВОДИ
Изводи от изследването и разкриване на перспек-тивите за продължаващи търсения и разработки в това научно направление. Ще си позволим да посочим следните изводи, разкриващи и перспективите за по-на-татъшни търсения и разработки в това научно направление, разбира се, от позицията на познанията, с които разполагаме към настоящия момент:
1. Предвид изложеното по-горе, определено считаме, че причинно-целевата концепция за психологическото време на личността и нейният операционализиран вариант - каузометрията, са отворени системи, и, като такива, се нуждаят от развитие и обогатяване.
2. Предложените от нас два нови каузометрични показателя - «стандартизиран цветови спектър» и «биографичен хоризонт» представляват, според нас, естест-вени допълнения към каузометричния анализ, което, както считаме, се потвърждава от получените данни и доказателствен материал при настоящото проучване.
3. Определянето на стандартизирания цветови спек-тър предполага възможност не само за индивидуални, но и за групови изследвания и сравнения на резултати-те, които да се използват както в теоретичен, така и в практически аспект, както в диагностичен, така и в пси-хотерапевтичен план. Неговото визуализиране дава въз-можност да се «погледне» (в прекия и преносния сми-съл) на емоционалните ни нагласи не само в конкретно определен момент от време (при изследването), но и в биографичен аспект.
4. Установяването на биографичния хоризонт при дадено изследвано лице, както и средните му стойности при група от такива, би могло да позволи осмислянето и обсъждането на редица други психометрични показатели, използвани в каузометрията. Това, считаме, ще доведе до използването на още един ракурс при интер-претацията на каузометричните резултати.
5. Според нас, представеното проучване представля-ва една поредна, макар и малка, крачка към обогатява-нето на каузометрията, която би могла да помогне в по-нататъшните евристични търсения на изследователите и прилагането на техните постижения в практиката.
Възможно е така представените от нас изводи да изглеждат претенциозно, но те отразяват нашето кредо, че «нищо не съществува, докато не бъде измерено» (твърдение, приписвано на датския физик Нилс Бор), както и че науката трябва да разполага с доказателства за твърденията си, за да може да прави достоверни про-гнози.
REFERENCES:
1. Golovakha Ye.I., Kronik A.A. K izucheniyu motivatsii zhiznennogo puti lichnosti: metodika « prichinno-sledstvennoy svyazi» // Motivatsiya lichnosti (fenomenologiya, zakonomernosti i mekhanizmy formirovaniya). M .: Nauchno-issledovatel'skiy institut obshchey pedagogiki. 1982. S. 99108.
2. Golovakha Ye.I., Kronik A.A. Psikhologicheskoye vremya lichnosti. Kiyev: Naukova dumka. 1984. 130 s.
3. Kronik, A.A. Kartina produktivnosti zhizni i yeye dinamika v samosoznanii lichnosti // Zhizn' kak tvorchestvo: Sotsial'no-psikho-logicheskiy analiz. Kiyev: Naukova dumka. 1985. S. 265-277.
4. Kronik, A.A. O psikhoterapevticheskom effekte kauzometricheskoy diagnostiki // Razvitiye prikladnykh psikhologicheskikh issledovanii i razrabotok. Tezisy dokladov. Krasnoyarsk. M.: Obshchestvo psikhologov SSSR. 1986a. S. 121-127.
5. Kronik, A.A. Vozmozhnosti otsenki effektivnosti sotsial'nykh proyektov cherez izmeneniye v sub "yektivnoy kartine zhiznennogo puti lichnosti // Teoretiko-metodologicheskiye problemy sotsial'nogo prognozirovaniya i sotsial'nogo proyektirovaniya v usloviyakh uskoreniya nauchno-tekhnicheskogo progressa. M.: Institut sotsial'nykh issledovaniy AN SSSR. 1986b. S. 186-202.
6. Akhmerov, R.A. Dinamika kartiny zhiznennogo puti v samosoznanii u invalidov // Psikhologicheskaya nauka i obshchestvennaya praktika: Sbornik tezisov. M.: Institutpsikhologii AN. 1987. S. 197-199.
7. Akhmerov, R.A. Organizatsiya biograficheskogo treninga v usloviyakh psikhogigiyenicheskoy konsul'tatsii // Konstruktivnaya psikhologiya - novoye napravleniye razvitiya psikhologicheskoy nauki i praktiki. Tezisy dokladov. Krasnoyarsk: Krasnoyarskiy universitet. 1989. S. 29-33.
8. Akhmerov, R.A. K voprosu o zhiznennykh krizisakh // Mediko-biologicheskiy aspekt okhrany psikhicheskogo zdorov'ya. Tezisy dokladov Vsesoyuznoy konferentsii (s uchastiyem zarubezhnykh uchenykh). Tomsk: NIIpsikhicheskogo zdorov'ya TNC AMN. 1990. S. 14-15.
9. Kronik, A.A. Sub"yektivnaya kartina zhiznennogo puti kak predmet psikhologicheskogo issledovaniya // Psikhologiya lichnosti i obraz zhizni. M.: Nauka. 1987a. S. 149-152.
10. Kronik, A.A. «Kartinazhizni»: vozmozhnostiprognoza//Zhiznennyy put' lichnosti. Kiyev: Naukova dumka.1987b. S. 247-258.
11. Kronik, A.A. Psikhovozrastnaya korrektsiya i biograficheskiy trening // Aktual'nyye voprosy psikhologii lichnosti. M.: I.P. AN SSSR. 1988. S. 229-241.
12. Kronik, A.A. Psikhologicheskiy vozrast i yego korrektsiya v biograficheskom treninge // Razumnaya organizatsiya zhizni lichnosti. Kiyev: Naukova dumka. 1989. S. 292-309.
13. Kronik, A.A. Izmeneniya okraski sub"yektivnoy kartiny zhiznennogo puti v protsesse yeye ob"yektivatsii // Teoriya ustanovki i aktual'nyye problemy psikhologii. Tbilisi: Metsniyereba. 1990. S. 143-151.
14. Ksenofontova, E.G. Otnosheniye k svoyemu proshlomu, nastoyashchemu i budushchemu, u lits s raznym urovnem sub"yektivnogo kontrolya // Problemy samoopredeleniya molodezhi. Tezisy dokladov. Krasnoyarsk: Krasnoyarskiy universitet. 1987. S. 141-145.
15. Golovakha, Ye.I. Zhiznennaya perspektiva i professional'noye samoopredeleniye molodezhi. Kiyev: Naukova dumka. 1988. 142 s.
16. Kopytov, A.G. Psikhologicheskoye konstruirovaniye i tekhnologiya psikhopraktiki // Konstruktivnaya psikhologiya - novoye napravleniye razvitii psikhologicheskoy nauki i praktiki. Tezisy dokladov. Krasnoyarsk: Krasnoyarskiy universitet. 1989. S. 72-78.
17. Milovanov, YU.S. Ekspress-diagnostika zhiznennykh krizisov. Konflikt v konstruktivnoy psikhologii // Tezisy dokladov.Krasnoyarsk: Krasnoyarski universitet. 1990. S. 112-115.
18. Kronik, A.A. LifeLine i drugiye novyye metody psikhologii zhiznennogo puti. Moskva: Progress-Kul'tura. 1993. 230 s.
19. Yur'yeva, L.N. Krizisnyye sostoyaniya. Dnepropetrovsk: Art-Press. 1998. 164 s.
20. Kronik A.A., Akhmerov R.A., & Speckhard A. Trauma and disaster as life disrupters: A model of computer-assisted psychotherapy applied to adolescent victims of the Chernobyl disaster // Professional Psychology: Research and Practice. 1999. Vol. 30(6). P. 586-599.
21. Kronik, A.A., i Akhmerov, R.A. Kauzometriya: metody samopoz-naniya, psikhodiagnostiki i psikhoterapii v psikhologii zhiznennogo puti. M.: Smysl. 2003. 284 s.
22. Kronik, A.A. Metabolicheskaya psikhoterapiya s ispol'zovaniyem komp'yuternoy kauzometrii // Vremya puti: issledovaniya i razmyshleniya. Pod red. R.A.Akhmerova, Ye.I.Golovakhi, Ye.G.Zlobinoy, AA.Kronika, D.A.Leont'yeva. Kiyev: In-t sotsiologiiNAN Ukrainy. 2008. S. 215-233.
23. Shestopalova, Ye.N., Lesnikov, S.S., i Lesnikova, G.V. Gendernyye osobennosti antitsipatsii lichnostnogo budushchego // Fundamental'nyye i prikladnyye issledovaniya v sovremennom mire: Materialy IV Mezhdunarodnoy nauchno-prakticheskoy konferentsii. Sankt-Peterburg. 2013. tom 3. S. 128-138.
24. Ulitenko, T.V. K probleme slozhnosti sub"yektivnoy kartiny zhiznennogo puti lichnosti // Mir nauki, kul'tury, obrazovaniya. 2013. № 4 (41). S. 272-273.
25. Akhmerov, R.A. Changes in Subjective Picture of Life Path after Biographic Training // Journal of Siberian Federal University. Humanities & Social Science. 2014. N 7 (12). P. 2125-2132.
26. Levkova I.I. Spetsifika na psikhologicheskoto vreme v stsenariite na zhivota //Burgas: Upravlenie i obrazovanie. 2014. T. X (4). S. 59-64.
27. Vologdina, YA.O., iRoshchina, I.F. Osobennosti psikhologicheskogo vremeni lichnosti i kognitivnogo funktsionirovaniyapri affektivnoypatologii v pozdnem vozraste // Klinicheskaya i spetsial'naya psikhologiya. 2014. t.3. №3. downl. from https://psyjournals.ru/psyclin/2014/n3/Vologdina_
Roschina.shtml.
28. Dvoretskaya, M.YA., i Ulitenko, T.V. Slozhnost' sub"yektivnoy kartiny zhiznennogo puti lichnosti kak psikhologicheskaya peremennaya // Psikhologicheskiye nauki. Fundamental'nyye issledovaniya. 2014. №3. chast' 4. S. 851-855.
29. Strizhitskaya, O.YU., i Polyakova, M.K. Osobennosti generativnykh motivov u lyudey s razlichnoy vremennoy perspektivoy //Lichnost', sem'ya i obshchestvo: voprosy pedagogiki i psikhologii. 2015. № 9-10 (55). S. 54-60.
30. Kronik, A.A., i Akhmerov, R.A. Psikhogenealogiya: istoriya formirovaniya, pervyye eksperimenty i perspektivy razvitiya // PEM: Psychology. Educology. Medicine. 2015. № 3-4. S. 30-52.
31. Kovalëva, M.V. Lychnostnye typy vremennoy oryentatsyy // Naukovyy visnyk Pivdennoukrayinskoho natsional'noho pedahohichnoho universytetu imeni K. D. Ushyns'koho. Odesa: PNPU im. K. D. Ushyns'koho. 2015. №4. S. 32-41. downl. from http://www.dspace.pdpu. edu.ua/bitstream/123456789/4092/1/Kovaleva.pdf
32. Gol'tsova, A.A. Lichnostnyye cherty yunoshey i devushek, nedootsenivayushchikh, pereotsenivayushchikh i adekvatno otsenivayushchikh svoy psikhologicheskiy vozrast // Yaroslavskiy pedagogicheskiy vestnik. 2015. № 6. S. 179-184.
33. Kronik, A.A. How young are you?: Understanding psychological age, time, causometry to create meaningful, harmonious, productive lives. Washington DC: New Academia Publishing. 2018. 134 p.
34. Kirilov, K.N. Prichinno-tselevata kontseptsiya za psikhologicheskoto vreme // Sbornik dokladi ot mezhdunarodna konferentsiya «Nauchnoto nasledstvo na L.I.Bozhovich, suvremennata psikhologiya na obrazovanieto i pozitivnatapsikhologiya». Plovdiv: Plovdivski universitet. Universitet sko izdatelstvo „Paisii Khilendarski". 2019a. S. 193-200.
35. Kirilov, K.N. Sravnitelen analiz na metodiki za izsledvane na psikhologicheskata vuzrast v kauzometriyata // Balkansko nauchno obozrenie. 2019b. t. 3. № 3(5). S. 46-49.
36. Kirilov, K.N. Diagnostichno-konsultativni i psikhoterapevtichni perspektivi za prilozhenie na kauzometrichniya analiz v Bulgariya // Balkansko nauchno obozrenie. 2019c. t. 3. № 4(6). S. 54-59.
37. Kirilov, K.N. Sravnitelnoprouchvane na rezultati otkauzometrichen analiz i vuprosnika za vremeva perspektiva ZTPI // Balkansko nauchno obozrenie. 2020a. t. 4. № 2(8). S. 35-39.
38. Kirilov, K.N. Psikhoterapevtichno znachenie na analogiite pri interpretatsiya na kauzometrichni rezultati //Balkansko nauchno obozrenie. 2020b. t. 4. № 3(9). S. 49-55.
39. Kirilov, K.N. Metodi za opredelyane na psikhologicheskata vuzrast chrez kauzometrichen podkhod // Psikhologiya na razvitieto. Plovdiv: Plovdivski universitet. 2020c. br.3. S. 75-89.
40. Kirilov, K.N., Kronik, A.A. Vzaimosvyazi pokazateley psikhologicheskogo vozrasta lichnosti i gipoteza uporyadochennosti sub"yektivnoy kartiny zhiznennogo puti //Balkansko nauchno obozreniye. 2020. t. 4. № 4(10). S. 33-38.
Received date: 22.12.2020 Revised date: 26.01.2021 Accepted date: 27.02.2021
