CC BY
15
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
ПРОМЕНИ НА НАЛЯГАНЕТО В СПОНГИОЗНАТА КОСТ ПРИ ВЪТРЕКОСТНИТЕ СИСТЕМИ ANESTO И QUICKSLEEPER Емилия Симеонова1, Снежана Цанова1, Пламен Загорчев2 , Силвия Димитрова1 1МУ- Пловдив, Факултет по дентална медицина, катедра Оперативно
зъболечение и ендодонтия 2МУ- Пловдив, Факултет по фармация, катедра Медицинска физика,
биофизика и математика
PRESSURE CHANGES IN CANCELLOUS BONE WITH ITRAOSSEOUS SYSTEMS OF ANESTHESIA ANESTO AND
QUICKSLEPEER
Emiliya Simeonova1, Snezhana Canova1, Plamen Zagorchev2, Silviya
Dimitrova1
1MU- Plovdiv, Faculty of Dental Medicine, Department of Operative
Dentistry and Endodontics 2MU- Plovdiv, Faculty of Pharmacy, Department of Medical Physics, Biophysics and Mathematics
Abstract
A disadvantage of intraosseus anesthesia is the post-operative pain due to the increased pressure in the bone. The aim of the study is to determine the pressure changes in cancellous bone by intraosseous systems of anesthesia Anesto and Quicksleeper. Material and methods: The experiment was conducted on a total of 24 swine mandibles. A 3,2 mm hole in the dense cortical bone was cut with low speed electric drill in the distal area of each mandible, followed by insertion of 3,5 mm barbed pipe fittings. Spygmomanometer gauge was attached with flexible polyurethane tubing. Results: The mean intraosseous pressure generated by Anesto was 46 mmHg and by quicksleeper - 24mmHg. Conclusion: The itraosseous systems of anesthesia lead to increased pressure in cancellous bone, which may be a cause for post-oparative pain.
Key words: intraosseous anesthesia, cancellous bone, Anesto, quicksleeper.
Въведение
С въвеждането на вътрекостната анестезия (ВА) през 1891 год. от нервежкия лекар Otte до днес техниката й на изпълнение е значително улеснена с въвеждането на специални системи и апарати за вътрекостно инжектиране. Такива са конвенционалният апарат Anesto (W&H Dentalwerk Burmoos, Austria) и компютърно- асистираната система Quicksleeper (Dental Hi Tec, Cholet Cedex, France ).
Сред предимствата на ВА са мигновеният анестетичен ефект, употреба на по- малко количество анестетик, липса на анестезиране на меките тъкани (Blanton, 2003; Meechan 2002). Описваните в литературата недостатъци са преходното увеличение на сърдечната честота (Gallantin, 2003), постоперативната болка и хипероклузията( Asarch, 1999), дължащи се на температурните промени при перфорирането на компактната кост и завишеното налягане при инфилтриране на анестетика в спонгиозата, риск от нараняване на зъбните коре ни (Graetz, 2013).
Вътрекостното налягане се разглежда като неразделен индикатор на функционалното състояние на вътрекостната хемодинамика. Съществуват осксдни дан[ни отиосно налягането, генерирано повреме на ВА, където анестетичният разтвор се депозира в сравнително малко и затворено пространство (Guekan, 2008).
Цел
Да се проследят в динамика промените в налягането в спонгиозната кост, наблюдавани по време и след прилагане на системите за ВА Quicksleeper и Anesto.
Материал и методи
Използвани са по 12 свински мандибули (цели) за всяка една от изследваните вътрекостни системи. В дисталния участък в областта между последните два молара за всяка челюст е отпрепарирана неприкрепената гингива с цел откриване костен прозорец (1-1,3) cm апикално от алвеоларния гребен. С помощта на хирургичен юнит (550 rpm, 45 NT- торг, Micromotor (Po., ISulgaria) е изработен отвор с диаметър 3,2 мм, в който е завит нипелщуцер с диаметър 3,5 мм, достигащ до спонгиознаоа кост. Поставен е нисковискозен сапунен разтвор около всички приспоеобления и миргиналните ръбове на зъбите за устено^я^^е изтичане на налягането. Щуцерът, посредством 70 сантиметрова канюла (□ 3,2mm Tracheal Tube, PORTEX, USA) е куплиран към сензор за наляеане Pressure- 100C-o (C(-optic Ltd, Bulg^^Kia) и контрвлер. Заложените рходни технически параметри са сходни на специализираният лабораторен апарат ЗкЕк212и 1- K^r(pge Amp (ADInstruments Ltd, UK), а връзката с персонален компютър след аналогово-уис))ро^ото преобразуване е на база програмируем микроконтролер (Nauman, 2000). За целия обхват на измерване е осигурена точност от ± 1,1 ток Hg. Техниките на анестезия за двете системи са направени според препоръките на фурмите производители- прицелната точка за перфорироне ни комиактата е 2-3 пот апикално от пресечнатк точка между мис лените хоризонтална и вертикална линии. Апиуално от мястото на изпълнение на анестезиста в максимскна близост е фиксираният щуцер. Регистрират се пргмените на налягането в близост до върха на иглата- снимка а) и б).
а) б)
Позициониране нн системата Quicksleeper (ei) и Ane sto (б) при експерименталната задача
Инфилтрираното количество анестетик за всеки опит е 0,9 т1, като за системата е използван режашът "прогресивен - забавен". За систе мата Апе sto са направени 9 натискания на дозиращия лост със средна продължителност на всяко едно от около 10 б.
Отчетени са минимална, максимална стойност, скорост на нарастване на налягането в спонгиозната кост. Целият процес на нарастване и връщане на налягането до базисно ниво е записан в дискретни стойности. 198
Резултати
Фиг.1. Промените в налягането (P,mmHg) в спонгиозната кост при инфилтриране на 0,9mL анестетичен разтвор за системата Anesto ( норма).
На фиг.1 са показани промени в налягането в спонгиозната кост за системата Anesto като приблизително за 90s са инфилтрирани 9 х 0,1 mL разтвор. Всяко натискане на дозиращия лост и последващо инфилтриране на 0,1mL анестетик за 10s отчетливо се вижда на фиг.1. Регистрирани са максималните стойности на вътрекостното налягане, последван от бавен процес на връщането му до базисно ниво за време от около 3min.
В четири от експериментите не беше възможно регистрирането на налягането за системата Anesto, поради обструкцията на перфориращата игла с костни отпилки и кръв и невъзможността за отдрениране, в резултат на което се наблюдава обратно изтичане на анестетичния разтвор от мястото на куплиране на иглата към накрайника на системата.
На фиг. 2 са показани промените в налягането в спонгиозната кост за системата Quicksleeper. Разтвор на анестетик 0,9mL е инфилтриран с програмирания в апарата "прогресивен- забавен" режим за време от 92 s.
1. mrtlH*
U .......—
u la
A1
......-.....
H
Л ¿D I»
U>
0
Фиг.2. Промени в налягането (P,mmHg) на спонгиозна кост при инфилтриране на 0,9mL анестетичен разтвор за системата Quicksleeper (норма) отчетени за време 300s (Time=300 000ms).
Наблюдава se плавно завишаване на стойностите на налягането и последващ процес на спадане до изходно ниво за време около 2,5min.
В два от опитите за системата Quicksleeper са регистрирани значително по- високи стойности (55 mm/Hg)- фиг.3, дължащи се на обструкцията на иглата с костни отпилки и кръв и отдренирането й вътре в костта.
Фиг.3. Динамичен ръст на вътрекостното налягане при инфилтриране на 0,9mL анестетичен разтвор при експеримент със запушване иглата на системата Quicksleeper.
При анализ на динамиката в промените на вътрекостното налягане, възникнали в резултат на инфилтриране на анестетичен разтвор в спонгиозната кост, са установени максималните стойности - фиг.4. Целият процес на инфилтриране и връщане на стойностите на вътрекостното налягане до базисно ниво е с продължителност 4min 30s.
При проведените 24 различни експеримента с цели свински мандибули са отчетени максимални стойности по- високи и статистически различими при системата Anesto (46mm Hg ± 9mm Hg) в сравнение с Quicksleeper (24 mm Hg ± 8 mm Hg). ( Anesto VS QS; P<0.001 (*); n=12, Paired t-test).
и
T Pressure, mmHg
id
39
2D in
Antsto QS
Фиг.4. Стойности на регистрираното хидростатично налягане в спонгиозната кост при инфилтриране на 0,9mL анестетичен разтвор за двете вътрекостни системи (норма)
Дискусия
Техниката на ВА включва въвеждане на анестетичния разтвор директно в спонгиозната кост (Johnson, 2012). Като се има в предвид ограниченото и затворено пространство от плътната компактна кост на челюстта, налягането, генерирано от системите за ВА може да доведе до нарушения в транскапилярния баланс, до промени в интерстициалното налягане в костно- мозъчните пространства и това да рефлектира върху медуларната, периапикалната и пулпната микроциркулация. Това налягане може да варира в зависимост от скоростта на инфилтрация, количество използван анестетик и мястото на изпълнение на анестезията
В литературата съществуват оскъдни данни относно налягането, което се генерира при
вътрекостното инфилтриране на анестетик. Липсват данни и за последвалите пораженията върху костната тъкан. Прието е че хидростатичното капилярно налягане върху края на артериолите на капилярното русло в системната циркулация е 40 mmHg (Shepherd, 2001)
В проведеното от нас експериментално изследване е опитано да се симулират клиничните условия по отношение на скорост и количество на инфилтрирания анестетичен разтвор и при двете системи за ВА.. Получените резултати са сравнени със сходно изследване, проведено от Shepherd и кол. (2001) относно промените в налягане в спонгиозната кост при вътрекостно инфилтриране на анестетик със системата Stabident. Вътрекостната система Stabident води до завишаване на налягането с 43,6 mm Hg, стойности близки до регестрираните за системата Anesto (46mm Hg ± 9mm Hg) и значително по- високи и статистически различими от системата Quicksleeper (24 mm Hg ± 8 mm Hg). Stabident и Anesto се причисляват към конвенционалните системи за ВА, където инфилтрирането на анестетичния разтвор се осъществява ръчно, докато Quicksleeper е компютърно- асистирана система с програмирани режими на инфилтриране на анестетик. Скоростта на инфилтриране за системата Anesto е съобразена с препоръките на фирмата производител- 0,1 mL (едно натискине на дозиращия лост) за 10 sec. Регистрираните стойности на налягането са за 0,9 mL анестетичен разтвор и за двете системи. Това количество е избрано на базата на съществуващите данни в литературата, че предимство на вътрекостното обезболяване е употребата на по- малко количество анестетик (0,6-0,9 mL) в сравнение с конвенционалните техники на анестезия.
Проследено е и времето, необходимо за връщане на вътрекостното налягане до базисно ниво. Бавното му понижаване за време от около 3 min. и липсата на сапунени мехури е показателно, че подготвената моделна система по време на експеримента е затворена. Недостатък на изследваните вътрекостни системи е възможността за обструкция на иглите с костни отпилки и кръв. Anesto и Quicksleeper са едностъпкови системи, при които перфорирането на компактна кост и последващото инфилтриране на анестетик в спонгиозата се осъществява с една и съща игла. Въпреки възможността компютърно-асистирания апарат да отдрени иглата вътре в спонгиозната кост, регистрираните стойности на налягането ( 55 mm Hg ) са по- високи от допустимите (40 mm Hg).
Заключение
Всяка една система и техника на анестезия, при която се инфилтрира анестетик под налягане над капилярното (40mm Hg), следва да бъде предпазливо и внимателно използвана от всеки клиницист.
Библиография
1. Blanton PL, Jeske AH. Dental local anesthetics: Alternative delivery methods,JADA 2003;134(2):228-234;
2. Meechan JG. Supplementary routes to local anaesthesia. Int Endod J. 2002;35:885-96.
3. Gallantin J, Reader A, Nusttein J, Beck M et al. A comparison of two intraosseous anesthetic techniquesin mandibular posterior teeth, JADA, Vol. 134, November 2003.
4. Asarch T, Allen K, Petersen B et al. Efficacy of a computerized local anesthesia device in pediatric dentistry. Pediatr Dent 1999;21(7):421-424.
5. Graetz C, Fawzy-El-Sayed KM, Dörfer CE. Root damage induced by intraosseous anesthesia-An in vitro investigation, Med Oral Patol Oral Cir Bucal,2013;18(1):130-134
6. Gurkan A U, Akkus O. The Mechanical Environment of Bone Marrow: A Review, Annals of Biomedical Engineering, Vol. 36, No. 12, December 2008.
7. Nauman Az, Simonetta G, Forrester K. Recent developments in data recording systems for physiology Pak J Physiol . 2006;2(1):49-53.
8. Johnson A. Quicksleeper: making syringe items of historical interest, Advertorial, 2012.
9. Shepherd PA, Eleazer PD, Clark SJ et al. Measurement of intraosseous pressures generated by the Wand, high-pressure periodontal ligament syringe, and the Stabident system. J Endod. 2001 Jun;27(6):381-
