CC BY
8
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. XXII. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XXII. ISSN 13119427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2018.
МНОГОКОМПОНЕНТЕН АНАЛИЗ НА ПРОЦЕСА НА ПЕРФОРИРАНЕ НА КОМПАКТНАТА КОСТ И ТВЪРДАТА ЗЪБНА ТЪКАН (КОРЕИ) СЪС СИСТЕМИТЕ ЗА ВЪТРЕКОСТНА АНЕСТЕ ЗИЯ- ANESTO И QUICKSLEEPER-II-ра част Емилия Симеонова1, Снежана Цанова1, Пламен Загорчев2, Силвия Димитрова1 1МУ- Пловдив, Факултет по дентална медицина, катедра Оперативно зъболечение и ендодонтия 2МУ- Пловдив, Факултет по фармация, катедра Медицинска физика,
биофизика и математика
MULTI-COMPONENT ANALYSIS OF THE COMPACT BONE AND HARD DENTAL TISSNE (DENTAL ROOT1) PERFORATION PROCESS WITH INTRAOSSEOUS SYSTEMS ANESTO AND QUICKSLEEPER-
PART2
Emiliya Simeonoval, Snezhana Can oval, Plamen Zagorchev2,
Silviya Dimitroval 1MU- Plovdiv, Faculty' ofDental Medicine, Department of Operative Dentistry and Endodontics 2MU- Plovdiv, Faculty on Pharmacy, Department of Medical Physics, Biophysics and Mathematics
Abstract
Knowing the indications and contraindications of intraosseous anesthesia is very important due to the risk of injury to the teeth roots. ^e aim of the study was to make a comparative analysis of the needles from the intraosseous systems (Anesto and Quicksleeper) used with a correct and incorrect technique. Material and methods: It was used 24 bone models of porcine mandibules and 20 human extracted teeth. Micro- and macro-damages in the integrity of needles and teeth roots were observed with a optical microscope under magnification 22х. Results: There were deformation of the needles of the intraosseous systems (Anesto and Quicksleeper) in perforation of the compact bone and the teeth roots. Needle fractures occurred in none of the applications. Both examined systems resulted in root perforation. Conclusion: It shouldn't be allowed an accidental contact of the perforation needle with the teeth roots due to the risk of irreversible damage. Key words: intraosseous anesthesia, root damage, Anesto, Quicksleeper.
Цел
Да се направи сравнителен анализ на иглите от системите за вътрекостна анестезия (ВА) (Anesto и Quicksleeper) при правилна и неправилна техника на изпълнение.
Материал и методи
За целта на експеримента са изработени опитни модели на 12 костни блокчета от дисталния участък на свински мандибули за всяка от изледваните вътрекостни системи и на общо 20 прясно екстрахирани зъби (12 еднокоренови и 8 многокоренови)- Фиг. 1и 2.
Фиг.1. Изработен модел с фиксирани зъби
Г65Г
Фиг.2. Изработен модел с фиксирано костно блокче
Наконечниците за ВА са фиксирани под ъгъл 90° спрямо мястото на перфорацията с помощта на механична конструкция Tenzo4ck (C-optic Ltd, Вulgaria), позволяваща регулируемо постъпателно движение, съосно с въртящата се ос на апарата за ВА-Фиг.3.
а) б) в) г)
Фиг.3. Опитни постановки за системата Anesto (твърда зъбна тъкан (а) и кост (б)) и Quicksleeper (твърда зъбна тъкан (в) и кост (г))
Прицелните места за перфориране на всеки зъб са коронарната, средната и апикалната трета на корена. Времето за работа с всяка от двете вътрекостни системи е 4-5s.
По отношение на костните блокчета е спазен протокола на изпълнение на ВА. Опитите са прекратени в момента на усещане на хлътване/пропадане с перфориращите игли в спонгиозната кост.
Промените в кореновите повърхности са изследвани чрез измерителна система с дигитална визуализация с увеличение 22х (светлинен микроскоп CMO, Carl Zeiss Jena, Germany), куплирана с дигитален 6mpix фотоапарат (DMC-FX10, Matsushita Electronic Industrial Co. Ltd, Japan). Търси се наличието на промяна в цвета на твърдите зъбни тъкани (следи за прегряване). Със същата система са изследвани микро- и макроуврежданията по целостта и повърхността на използваните игли. Обследвано е наличието на:
- отчупен връх;
- усукан връх;
- липса на материал;
- разцепен връх
- подвит връх.
Фиг.4. Микрофотография на използвана игла от системата АпеБй
Резултати
За оценка на настъпилите деформации на иглата от системата АпеБй е зададена величината Ь (2,95±0,01шш при ф= 0,55±0,01шш), измерена в шш с точност 0,01шш от върха до края на сечението на нова игла- Фиг. 5.
Фиг.5. Нова игла от системата АпеБй
На Фиг.6 и 7 са визуализирани деформациите на иглите след работа върху кост и твърда зъбна тъкан.
Фиг.6. Игла от системата АпеБй след перфориране на компактната кост (В)
Фиг.7. Игла от системата Anesto след работа в коронарната трета (С) на зъбния корен
Резултатите за наличието на микро- и макроувреждания по целостта и повърхността на използваните игли от системата Anesto са показани в проценти на базата на 20 отделни експеримента след стандартизирано перфориране на компактна кост и зъбен корен - Фиг.8.
Фиг.8. Промени във формата на иглата от системата Anesto след лабораторен експеримент на стандартизирано перфориране на A- апикална трета, M- средна трета, C- коронарна трета на зъбния корен и В- кост
Най-висок е процентът на подвиване на върха на иглата след работа в компактана кост и твърдата зъбна тъкан (корен) без статистически значима разлика помежду им. За иглите, използвани за перфориране на зъбните корени, се установява и усукване на върха и липса на материал от повърхността на иглата, със статистическо достоверно различие между коронарна (С), средна (М) и апикална (А) коренова трета. В нито един експеримент не се установи отчупване или разцепване на върха на иглата.
Изчислено е осредненото скъсяване на иглата в mm, определено на база промяна на размера L (Фиг.9). Статистически достоверното различие за отделните зони е определено чрез вариационен анализ Kruskal-Wallis test и следващ Dunn's Multiple Comparison test (Whitley 2002, Bewick 2004). Не се установява статистическо достоверно различие в промените в размера на иглата при перфориране както на кост, така и на твърда зъбна тъкан.
и,"
О, 1 □
О, 7 чТ
1 '_> 1КШЁШ O.OD
Фиг.9. Осреднено скъсяване на иглата в mm
На Фиг. 10 е представена микрофотография при увеличение 22х на перфорационен отвор по средната трета на корена. Установява се перфорация с ф=(0,60±0,01)шш, по-голяма от диаметъра на перфориращата игла (ф=0,55шш). Не се наблюдава промяна в цвета на твърднте зъбнн тъканн и наличие на следи от прегряване.
Фиг. 10. Микрофотография на промените в средната трета (М) на зъбния корен след работа със системата Апе81о(увеличение 22х)
По аналогичен начин са наблюдавани промените в иглата за системата Ршск^еерег след перфориране на компактната кост и зъбните корени- Фиг. 12 и 13. Предварително са определени (Фиг.11) в шш характерните размери на върха на иглата- L1= (1.18± 0.01)тт и L2=(0.42±0.01)mm при ф= (0,30±0,01)шш с точност 0.01тт при увеличение 22х. Сечнието на иглата наподобява скалпел с изместен център на рязане.
Фиг. 12. Игла от системата РшскБ1еерег след перфориране на компактната кост
>4.
Фиг. 13. Игла от системата Ршскзкерег след работа в коронарната трета(С) на зъбния
корен
Резултатите за наличието на микро- и макроувреждания по целостта и повърхността
на използваните игли от системата (Зшсквкерег са показани на Фиг. 14.
стчупам врък _ К усу май врък _ К пипл на млториал от иглата , % рл □ врьх к подвитиръч , % ■ в ■ с ■ м ■ А
10 1С и «О » И ТО ВО Ш 100
Фиг. 14. Промени във формата на иглата от системата РшскБ1еерег след лабораторен експеримент на стандартизирано перфориране на А- апикална трета, М- средна трета, С- коронарна трета на зъбния корен и В- кост
Най-висок е процентът на подвиване на върха на иглата за всички опити, без статистически значима разлика помежду им. За разлика от АпеБй, при иглите от системата РшскБ1еерег се установява и разцепване на върха на иглата. Не се наблюдава отчупване и усукване на върха, както и липса на материал от повърхността на иглата.
Осредненото скъсяване на иглата е изчислено в шш на база промяна на размерите Ь1 и Ь2 след стандартизирано перфориране на А- апикална трета, М-средна трета, С-коронарна трета на зъбния корен и В- кост за 20 отделяй експеримента (п=20)- Фиг. 15.
Фигура 15. Осреднено скъсяване на иглите в шш
По сходен начин са наблюдавани промените върху твърдите зъбни тъкани след перфориране на коронарната, средната и апикалната трета на зъбните корени. От направената микрофотография се установява отвор ф= (0,35±0,01)шш, по-голям от
диаметъра на перфориращата игла (ф= 0,30mm), без промяна в цвета на твърдите зъбни тъкани и наличие на следи за прегряване.
Фигура 16. Микро- фотография на промените в средната трета (М) на зъбния корен след работа със система Quicksleeper (увеличение 22x)
Дискусия
Фрактурирането на перфоратора/иглата от вътрекостните системи крие голям риск, особено в ситуации на счупване на или под нивото на компактната пластина, изискващи хирургична намеса (Graetz 2013, Moore 2011). В нито един от експериментите не се наблюдава фрактура на иглата при перфорирането както на кост така и на корен. Тези резултати не съответстват напълно с резултатите, получени от Graetz и кол., които установяват фрактури на иглите от системата Anesto в 10% от случаите (Graetz, 2013). Според тях в сравнение с едностъпковите вътрекостни системи, използващи ротационни игли (Intrafow, Anesto, Quicksleeper), при двустъпковите системи (Stabident, X-Tip) с отделен перфоратор съществува по-голям риск от термично увреждане, доказано по следите от нагряване, които са наблюдават по перфораторите и твърдите зъбни тъкани. При наблюдение под светлинен микроскоп при 22х увеличение не установихме следи за прегряване както на иглите, така и на кореновата повърхност. Но въпреки това деформациите на иглите, съпътстващи процеса на перфориране на костта, могат да бъдат причина за възпрепятстване процеса на инфилтриране на анестетичния разтвор.
Заключение
Иглите от системите за ВА (Anesto и Quicksleeper) се характеризират с висока режеща ефективност, структурна стабилност и устойчивост на ротационните сили в процеса на перфориране. Не трябва да се допуска случаен контакт на перфориращата игла със зъбните корени поради риск от необратими увреждания.
Библиография
1. Whitley E, Ball J.Crit Care. Statistics review 6: Nonparametric methods. 2002;6(6):509-13.
2. Bewick V, Cheek L, Ball J. Statistics review 9:one-way analysis of variance.Crit Care. 2004;8(2):130-6.
3. Graetz C, Fawzy-El-Sayed KM, Dörfer CE. Root damage induced by intraosseous anesthesia-An in vitro investigation, Med Oral Patol Oral Cir Bucal,2013;18(1):130-134.
4. Moore PA, Cuddy MA, Cooke MR et al. Periodontal ligament and intraosseous anesthetic injection techniques.Alternatives to mandibular nerve blocks. The Journal of the American Dental Associstion, 2011; 142(3): 13-18.
