CC BY
21
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия В. Техника и технологии. Том XVII, ISSN 1311 -9419 (Print); ISSN 2534-9384 (Online), 2019. Scientific Works of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv. Series C. Technics and Technologies. Vol. XVII., ISSN 1311 -9419 (Print); ISSN 2534-9384 (Online), 2019
СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ НА КОРПОРАТИВНИ КОМПЮТЪРНИ И КОМУНИКАЦИОННИ ИНФРАСТРУКТУРИ
Слави Глухов, Стоян Атанасов, Евгения Алендарова,Георги Тотков Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
MONITORING SYSTEM FOR CORPORATIVE COMPUTER AND COMMUNICATION ICT INFRASTRUCTURES
Slavi Gluhov,Stoyan Atanasoff, Evgenia Alendarova, George Totkov University of Plovdiv „Paisii Hilendarski"
Abstract
The paper describes a project for creating monitoring system for corporative information and hardware infrastructure (CIHS). The system is part of automatized environment for monitoring of corporative infrastructure. The project treats the following aspects of monitoring: a) creation and management of models for monitoring and analysis; b) development of tools for visual representation of CIHS and its elements; c) extensible set of tools and functions for monitoring and analysis of specific elements of CIHS; d) development of monitoring methods for CIHS; e) automatic generation of monitoring reports etc. Successful experiments for monitoring of the CIHS of Plovdiv University have been carried out.
Key words: corporative computer and communication infrastructure, model for monitoring and analysis, automatized monitoring of ICT structures
В работата се коментира възможността за проследяване, анализ и мониторинг на предварително определени информационни и хардуерни сегменти на корпоративна ИКТ инфраструктура (корпоративна инфоструктура). Изследването се базира на модел и софтуерна среда (Atanasov i dr., 2018) за провеждане на мониторинг на всички компоненти на дадена корпоративна инфоструктура - системни (институционални и външни информационни системи), хардуерни (компютри, мрежови, периферни и комуникационна устройства, технически средства), информационни (бази от данни и хранилища с документи върху различни носители) и потребители (спец. на членове на институцията). Схема на архитектурата и основните функционални възможности на софтуерната среда, наречена КОМПАС-М (абревиатура на „Концептуално и компютърно моделиране на процеси с акумулиране и синтезиране на мониторингови данни") са представени в (Atanasov i dr., 2018). Решения, свързани с възможности за моделиране на процеси на мониторинг (най-вече на информационни компоненти на съответните корпоративни инфоструктури), са предлагани в случая на институционална и програмна акредитация на висше училище (Doneva, Gaftandzhieva, 2015; Totkov i dr., 2017; Gaftandzhieva, 2017).
В посока решаване на поставения проблем (мониторинг на системни и хардуерни елементи на корпоративна ИКТ инфоструктура) е необходимо:
А. Да се анализират (от гледна точка на възможността за тяхно прилагане към общия случай) моделите и софтуерните средства, създадени за посочените частни случаи, и да се идентифицират модели и средства, подходящи за следващо развитие и адаптиране;
Б. Моделите и софтуерните средства, идентифицирани в А., да се адаптират за ползване в случая на мониторинг на системната и хардуерна част на корпоративна инфоструктура, както и да се проведат съответни експерименти.
Анализът от А. установи (Atanasov i dr., 2018), че общият модел на мониторингова процедура може да се базира на предложените по-рано модели на мониторингов доклад (Gaftandzhieva, 2017) и на процеси (Pashev i dr., 2013). Докато в първия модел (Gaftandzhieva, 2017), за „събиране" на данни от различни информационни източници на корпоративната инфраструктура се създават библиотеки от т. нар. „акумулативни функции", общият модел1 предполага наличие на библиотеки от „акумулативни процеси" (АП). Моделите на последните включват елементи и сегменти на корпоративната инфоструктура, както и дейности, провеждани с участие на потребители.
За мониторинг на корпоративната инфоструктура на Пловдивския университет „П. Хилендарски" (ПУ), бяха създадени подходящи софтуерни средства. Експеримент Е1., касаещ системната част на ПеУ, предполагаше мониторинг на участието на група потребители (33 на брой) в конкретни информационни дейности Д1 и Д2, извършвани последователно в университетската информационна система ПеУ (Totkov i dr., 2014). Експеримент Е2. предполагаше мониторинг на натоварването на налични хардуерни, мрежови и изчислителни устройства(сървъри), използвани при провеждане на Е1.
В рамките на Е1. и на базата на КОМПАС-М беше реализиран и стартиран „акумулативен" процес АП1, при изпълнението на който се натрупват данни за участието на 33-ма потребители (П1 - П33) при провеждането на информационни дейности Д1 и Д2 в рамките на ПеУ. Начални параметри на мониторинговия акумулативен процес са началната и крайната дата на мониторинга, както и конкретните дейности (Д1 и Д2). След виртуализация и стартиране на процеса в КОМПАС-М, започва динамично формиране на мониторингови извадки за дейности Д1 и Д2 в зададения период от време, провеждани с участие на П1 - П33. Основен мониторингов елемент е оценката на времето, необходимо на даден потребител за изпълнение на Д1 и Д2. Акумулираните от АП1. мониторингови данни за 3 поредни дни са представени в табл. 1. и табл. 2.
150 100 50 0
йи
||.1.Ц|.1
1
■■l-.ll
1 Л П И Л И И Л Т| п л и и и П1 П3 П5 П7 П9 П11 П13 П15 П17 П19 П21 П33
Ден 3 Ден 2 Ден 1
Таблица 1. Обобщени мониторингови данни за 33-ма потребители при работа с ПеУ
1 Общият модел на мониторингов доклад ще бъде представен по-подробно на друго място.
Потребите л №
П11° П12° П13с пи>
Действие ИД1)»
Действие 2Щ2)=
Оощо
Двн-1 р
СрвДнО-време*-1 за Д1п
Средно-времен за Д2п
Средно-време за-Д1 ИД2-
Действие 1 (Д1)=
33 40:
Действие 2-(Д2)=
_9;
10:
Ден -2а
Общо**
Средно-време*-1
Средно-време«-1
Средно-време за-
Ден-За
Действие- 1-<Д1>« Действие-2-(Д2)« ООЩО: Средно време*-1 за-Д1:1 Средно време*-1 за-Д21 Средно време-за-Д1-и-Д2=
10: 5: 15 224: 12 113:
10: 1: 11 214: 10 112:
В: 3: 11 371: 19 1Э5:
"и "п "л "л "л "л
14: 3: 22 415: 13 216:
2В: 0: 20 72: с 36:
9: Б: 15 255: 21 153:
6: 2: 0 182: 53 117:
13: 3: 21 254: 30 142:
7: 5: 12 130: 20 75:
17: 3: 20 191: 53 122:
5: Ъ 7 277: 9 143:
8: 2: 10 175: 7 51:
6: 0: 6 133: : 66:
18: Ъ 20 350: 26 133:
7: 0: 7 53: 26:
7: 0: 7 523: : 261:
11: 1: 12 186: 9 57:
Б: 1: 7 53: 19 58:
Таблица 2. Мониторингови данни за 33-ма потребители при работа с ПеУ
При осъществяване на Е2. в корпоративната инфраструктура на ПУ се наложи да бъдат разработени средства за:
- моделиране на хардуерни сегменти от инфоструктурата - предмет на мониторинг;
- моделиране, стартиране и управление (вкл. приключване) на процеси за мониторинг на хардуерни сегменти ;
- преформатиране и промяна на наблюдаваните сегменти;
- осигуряване на потребителски интерфейс за визуализация и управление на:
о елементи на хардуерния сегмент на институционалната инфоструктура (потребителски компютри, сървъри, комуникационни и периферни устройства, и др.);
о данни за предоставяни информационни услуги (публични, частни, вътрешни) и ресурси;
- анализ на данни, акумулирани от мониторингови процесии на хардуерни сегменти и др.
Създадените средства осигуриха успешно провеждане на 5 (пет) експеримента (Е2.1., Е2.2., Е2.3., Е2.4. и Е2.5.) в рамките на Е2. Е2.1. Моделиране/представяне на хардуерни сегменти
Различните типове устройства се групират в сегменти. Възможно е сегмент да включва различни типове устройства, а хардуерно устройство да участва едновременно в няколко сегмента (характерно за мрежовите устройства, при които, например, комутатор обслужва няколко сървъра). В случая, сегментът включва устройства, необходими за осигуряване на услугата от Е1.
Е2.2. Моделиране и управление на процеси за мониторинг на хардуерни сегменти
В сегментите могат да се включват хардуерни устройства, за които са създадени функции за мониторинг (наричани по-нататък шаблони). Шаблоните се създават за конкретни типове устройства с ползване на подходящ интерфейс. Е2.3. Преформатиране и промяна на наблюдаваните сегменти
Възможно е редактиране и промяна на структурата на сегментите в реално време, тъй като данните за състоянието на елементите на сегмента се събират под формата на информация
за отделните елементи и не се отнасят за сегмента като цяло. Мониторингът на сегментите се определя от собствен шаблон, който използва данни за отделените елементи. Е2.4. Интерфейс за визуализация и управление на елементи на хардуерни сегменти и на данни за предоставяни информационни услуги
Предоставя се възможност за визуализация и управление на елементи на хардуерни сегменти, Поддържа се собствен дескриптивен език за описание на елементите и връзките между тях.
Е2.5. Анализ на данни - резултат от мониторинг на хардуерни сегменти
Данните от мониторинга се натрупват в отделна база данни. Възможно е автоматично иницииране на действия с хардуерни елементи н сегменти при определени условия, дефинирани в техните шаблони.
Асоциирането в ПеУ на успешно експериментираните софтуерни средства за мониторинг на системната и хардуерна част на корпоративната инфоструктура на ПУ позволява комплексен мониторинг на хардуерни сегменти, включващи компютри и периферни устройства, комуникационни и сървърни устройства, а така също виртуални устройства и услуги. Моделирането на процесите на мониторинг и натрупването на съответните данни в реално време предполага отделен сървър за тяхното съхраняване и обработка, както и подсистема за визуализация, ползваща собствен дескриптивен език.
В резултат на проведеното изследване са създадени средства за моделиране и осъществяване на мониторинг на системната и хардуерна част на корпоративна инфраструктура. Проведени са успешни експерименти на създадените средства за мониторинг на университетска инфоструктура.
Интегрирането на създадените средства в университетска информационна система ПеУ позволява:
- повишаване на ефективността на определени хардуерни сегменти и елементи;
- визуализиране на отделни хардуерни сегменти и елементи с възможности за динамични промени;
- мениджмънт на предварително дефинирани хардуерни сегменти;
- анализ на натрупани мониторингови данни с цел оптимизиране на корпоративната инфоструктура на ПУ и др.
Работата е подкрепена от проект BG05M2OP001-1.002-0002-C „Дигитализация на икономиката в среда на големи данни", финансиран по програма „Създаване и развитие на центрове за компетентност по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж".
Литература
1. (Atanasov i dr., 2018) Atanasov S., E. Alendarova, S. Gaftandzhieva, G. Totkov, Model i sreda za monitoring na korporativni infostrukturi, this volume, 2018.
2. (Doneva, Gaftandzhieva, 2015) Doneva R., S. Gaftandzhieva, Avtomatizirano izvlichane na danni za kachestvoto na distancionnoto obuchenie, Sbornik na 8-ma Nac. conferencia „Obrazovanieto i izsledvaniata v informacionnoto obshtestvo", Plovdiv, 2015, 83-93.
3. (Gaftandzhieva, 2017) Gaftandzhieva S, Model i systema za dinamichno oceniavane na kachestvoto vyv visheto obrazovanie, Dokt. Disertacia, Plovdivski universitet „P. Hilendarski", 2017.
4. (Totkov i dr., 2014) Totkov I dr., Plovdivski e-universitet, Rakursi, 2014.
5. (Totkov i dr., 2017) Totkov G., R. Doneva, S. Gaftandzhieva, G. Pashev Avtomatichno akumulirane i agregirane na danni za ocenka na kachestvoto vyv visheto obrazovanie, Sbornik na 10-ta Nac. conferencia „Obrazovanieto i izsledvaniata v informacionnoto obshtestvo", Plovdiv, 2017, Rakursi OOD, 79- 88.
6. (Totkov i dr., 2017) Totkov G., R. Doneva, S. Gaftandzhieva, G. Pashev Avtomatichno akumulirane i agregirane na danni za ocenka n akachestvoto vyv visheto obrazovanie, Sbornik na 10-ta Nacionalna konferencia „Obrazovanieto i izsledvaniata v informacionnoto obshtestvo", Plovdiv, juni 2017 g., Asociacia „Razvitie na informacionnoto obshtestvo", Rakursi OOD, 79- 88.
