CC BY
13
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.
ИЗСЛЕДВАНЕ ПРОМЯНАТА В ТВЪРДОСТТА НА ТРИ ВИДА МЕКИ
ребазиращи материали след термоциклиране
Илиан Христов, Боян Павлов, Светлин Александров, Стефан Златев Медицински Университет Пловдив, Факултет по Дентална медицина, Катедра Протетична Дентална медицина
Резюме: Меките ребазиращи материали се използуват в стоматологията от средата на миналия век. Те са претърпяли дълга еволюция за да се стигне до познатите ни днес материали. Въпреки своите многобройни предимства, те имат и редица недостатъци. Един такъв основен проблем се явява повишаването на тяхната твърдост, след по-продължителен престой в условията на устната кухина и по този начин превръщането им от резилентни в ригидни. За нуждите на изследването изработихме по 10 пробни тела от три различни ребазиращи материала с дебелина 2,5мм. и диаметър 20мм. Чрез метода на термоциклирането ние си поставихме за цел изкуствено да „състарим" пробните тела (подобно на престоя им в устната кухина) и в последствие използвайки апарата на Шор да видим каква е разликата в твърдостта им.
Увод:
Подобно на останалите акрилови пластмаси, меките ребазиращи материали, се състоят от прах и течност.Прахът се състои от акрилни полимери и кополимери, а течността е мономер на метилметакрилата, в комбинация с пластификатор.Целта на пластификатора, обикно-вено di-n-butyl фталат е да намали преминаването на полимера от течно в твърдо състояние при температура по- ниска от 36 градуса.Така поставен в устната кухина материалът е полу течен и следователно мек.Тъй като химическият състав на тези ребазиращи материали е сходен с този на протезния базис не се изисква никакъв адхезив,за да се формира връзка. Материалите на силиконова основа са съставени основно от диметил силоксан- вискозна течност, с множество кръстосани връзки, на което се дължат и добрите еластични свойства. Агентът отговарящ за тези връзки е обикновено алкил-силан, а реакцията се катализира от метални соли или бензоил пероксид. Wright[1] изтъква, че понеже силиконите нямат естествена връзка с поли/метил метакрилатите/ трябва да се използува адхезив сътоящ се от силиконов полимер. Тъканните кондиционери остават меки за един доста кратък период /до няколко седмици/.Те се използуват, когато на меките тъкани трябва да се даде възможност да се възстановят, преди изработването на нова протеза или преди ребазирането на съществуваща такава.Могат също така да се използуват като функционални отпечатъчни материали, имедиатни хирургични шини и др.МсСагШу и Mozer[2] обобщават тяхното клинично приложение и техните свойства биват подобаващо оценени.
Цел:
Целта на настоящото изследване е да се измери промяната в твърдостта на трите вида меки ребазиращи материали след 3000 термоцикъла, използвайки апарата на Шор .
Материали и методи: В настоящото изследване са използвани три вида меки ребазиращи материали, а именно VILLACRYL SOFT (ZHERMACK), FLEXACRYL SOFT (LANG), UFI GEL P (VOCO). Първите два материала са на акрилна основа, третият е на винил-полисилоксанова основа(VPS). Изработени бяха по 10 пробни тела от всеки материал с размери дебелина 2,5мм. и диаметър 20 мм. Дебелината беше умишлено избрана, тъй като при изработването на т.нар. „двуслойни протези" ребазиращият слой се нанася именно 2 или 3 мм., за да осигури нужното „подплатяване". Счита се, че по-тънък слой няма да оси-гури нужният„амортизиращ ефект" и обратно един по-дебел слой би довел до ненужно изтъняване на протезата с последващ риск от счупване.
Термоциклирането[3;4;5;6] е широко използван метод, целящ изкуственото състаряване на опитните образци.Той може да се разглежда като метод при който се извършват два разнородни процеса. Първият е свързан с термичните промени в телата, а вторият с явлението абсорбция и десорбция. .Идеята е чрез многократно повтарящи се цикли на топло и студено да се пресъздаде максимално сходна ситуация, подобна на тази на която биха били подложени изследваните материали в условията на устната кухина.Опитните тела се поставят в съд, който периодично се потапя във две ванички, едната с топла, а другата със студена вода. Счита се, че дистилираната вода е максимално сходна като среда с тази на слюнката. Въпреки това има и автори, според които между двете не може да бъде сложен знак за равенство, тъй като има разлика в химичния състав,рН, наличието на ензими и други фактори, които от своя страна водят и до известни разминавания в данните при in vivo и in vitro изследванията.Температурите на които да бъдат подложени образците също са обект на дискусии.Според Paterson и кол.[8], 15С се възприемат нормално от човек, но ако темпе-ратурата падне с 5 или повече градуси, това води до неприятни усещания или дори болка. Колко е горната граница, над която също се получава осезаем дискомфорт също не е точно установена.В момента за такава се счита температура от около 50С.При каква температура да се термоциклира също остава спорен въпрос. Според Pinto и кол.[7] 2000 цикъла в темпе-ратурния диапазон 5-55С се равнява на двугодишен престой в условията на устната кухина. Има много автори, според които броят на циклите не е толкова съществен тъй като най-значителни промени пробните тела претърпяват през първите 24 часа.Ето защо ние също избрахме температурен диапазон между 5-55С и настроихме апарата на 3000 термоцикъла. Кошницата с опитните тела се потопяваше първо във ваничката със студената дистилирана вода за 30 секунди, после се изваждаше за 5 секунди, след което последваше ново потапяне за още 30 секунди във ваничката с топла дистилирана вода.Преди и след термоциклирането измерихме твърдостта на опитните тела с апарата на Шор.
Резултати: Термоциклирането като in vitro метод ни дава ценна информация за евентуалните промени в протезните конструкции, за дълъг период от време.Такава информация много по-трудно би могла да се събере от пациентите, тъй като много от тях сменят местоживеенето си, други просто отказват да сътрудничат и да идват на периодични контролни прегледи , освен ако имат някакви оплаквания. Въпреки това не може да се сложи знак за равенство между термоциклирането като in vitro метод in vivo изследванията. Данните от изследването са дадени в /табл./
UFI GEL P (VOCO) VILLACRYL SOFT (ZHER- FLEXACRYL SOFT
MACK) (LANG)
Преди След Преди След Преди След
термоцикл. термоцикл. термоцикл. термоцикл. термоцикл. термоцикл.
18. Shore A 32Shore A 15. Shore A 58 Shore A 41 Shore A 84 Shore A
19 Shore A 33_Shore A 16 Shore A 59 Shore A 43 Shore A 85 Shore A
19. Shore A 33 Shore A 17 Shore A 60 Shore A 45. Shore A 86. Shore A
20 Shore A 34 Shore A 17 Shore A 61 Shore A 50 Shore A 87 Shore A
20 Shore A 34 Shore A 19. Shore A 62 Shore A 57 Shore A 89 Shore A
21 Shore A 35 Shore A 21 Shore A 63 Shore A 58 Shore A 90 Shore A
21 Shore A 36 Shore A 23 Shore A 64 Shore A 59. Shore A 91 Shore A
22 Shore A 36 Shore A 24 Shore A 64 Shore A 60 Shore A 93 Shore A
23 Shore A 38 Shore A 25 Shore A 65 Shore A 62 Shore A 94 Shore A
24 Shore A 38 Shore A 25 Shore A 66 Shore A 64 Shore A 95 Shore A
Заключение:
Настоящото изследване показва, че меките ребазиращи материали променят своето поведение във времето. Те стават по-твърди и с това се променят не само физико-механичните им свойства, но и техните медико-биологични показатели.Промяната при материалите на акрилна основа се дължи на изтичането на пластификатора, с което се обяснява и по- високата им крайна твърдост.Така се намаля комфорта на пациентите, а с това се и увеличава риска от възникването на декубитуси и възпаления на оралната лигавица. Решението е по-честата им подмяна или използването на меки ребазиращи материали на (VPS) основа.
Библиография:
1. Wright PS: A Physico-Chemical Study of Soft Lining Materials for Acrylic Dentures. PhD Thesis, University of London, 1980.
2. .Mc Carthy JA, Mozer JB: Mechanical Properties of Tissue Conditioners. Theoretical Considerations, Behavioural Characteristics and Tensile Properties. J Prosth Dent1978;40:89-97.
3. Chadwick RG, McGabe JF, Walls AGW, Storer R. The Effect of storage media upon the surface micro hardness and abrasion resistance of three composites. Dent. Mater. 1990; 6: 123-8.
4. Diaz-Arnold AM, Aquilino SA. An evaluation of the bond strengths of four organosilane materials in response to thermal stress. J Prosthet Dent 1989;62:257-6
5. Gale MS, Darwell BW. Thermal cycling procedures for laboratory testing of dental restorations. J Dent. 1999; 27: 89-99.
6. Ferracane Jl, Berge HX, Condon JR: In vitro aging of dental composites in water-effect of degree of conversion, filler volume, and filler/matrix coupling. J Biomed Mater Res Part B: Appl Biomat 1998;14:51-56
7. Pinto JRR, Mesquita MF, Henriques GEP, Nobilo MAA. Effect of thermo cycling on bond strength and elasticity of 4 long-term soft denture liners. J Prosthet Dent. 2002;88:516-21.
8.Peterson EA, Phillips RW, Swartz ML. A comparison of the physical properties of four restorative resins. J Amer Dent Assos, 1966;73:1324-1336.
