CC BY
52
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т.ХХ1. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXXI. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ФАКТОРИ ОКАЗВАЩИ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПРОМЕНИТЕ В ЦВЕТА НА МЕКИТЕ РЕБАЗИРАЩИ
МАТЕРИАЛИ
Илиан Христов, Диян Славчев, Таня Божкова,Виктор Хадригаев Медицински Университет Плрвамн, Фа^лтет по дентална медицина, Катедра протетичнА еоатални медицина
METHODSOFINVESTIGATJONAND FACTORSHAVPNG INFLUENCE ON COLOR CHANGES OF SOFT RELINING
EVHTEMATS
HianHristov, Diyan Slavchev,Tnoya Bozhkovan Vfctov^dTh^aev MedicalUniversity Plovdiv, Faculty of Dental Medicine, Department of Pro sthetic Dentistry
Abstract:
There art ttvtral methods eO investigating the celer changes. TCt most popular art: visual and celerimetric. The first one is most frequently used, because there is to teed eO qualified personnel, special equipment etc. The second method allows the celer change to be measured digitally. The most substantial factors having influence en the celer are: different feed colorants, water absorption, dissolution of seme ingredients, surface irregularities etc.
Key words: visual and celerimetric methods, absorption, dissolution
Има няколко метода, по които може да се измерят промените в цвета. Най-често използваните са: визуален и колориметричен. Докато първият е доста субективен, при вторият е възможно да се определи промяната в цвета, числово. Най-често използвания метод за определяне на цветовите промени е чисто визуалната оценка. Това от своя страна поражда и необходимости от надеждна форма на количествен анализ на тези промени. Цветовата стабилност е задължителна характеристика на протезните полимери /акрилни пластмаси за изработването на протезни базиси или МРМ/. Тези характеристики са описани в ADA Specification No. 12 [1].
Колориметрията е клон от науката за цвета базирана на цифровото изражение на цвета получен от изследвания обект. При оценката на хроматичните различия се използват две системи:
• Цветовата система на Мансел
• CIElab системата
Според теорията на професор Алберт Мансел всеки цвят е в логическа взаимовръзка с останалите цветове и се описва със следните характеристики [2]:
- Hue - цветен тон
- Chroma - наситеност на цвета
- Value - белеене на цвета
По-късно е добавена и транслуцентността /степента в която светлината се пропуска през даден обект/ като четвърти елемент, тъй като тя е най-голямото предизвикателство при естетичните възстановявания.
Системата CIElab, предложена от Commission Internationale de l' Eclairage (CIE) [3], позволява да се опредили количеството на приемливо допустима промяна в цвета на всяко опитно тяло. Апаратът, с който се правят изследванията се нарича спектрофотометър.
Колориметричните и фотометричните инструменти измерват количествено цвета и го представят пространствено в триизмерна система (CIElab). Цветовото различие между два цвята /ДБ/ може да се определи като разликата в съответните координатни стойности.
Повечето технологично основани цветови системи използват ДБ , за да определят разликата в цвета на зъба и талона. ДБ е най-краткото разстояние в CIE Lab цветовото пространство между сравняваните цветове. Формулата използвана за изчисляване на цветовите различия е следната: áE = [(áL*)2 +(áa*)2 +(áb*)2]1/2 , където:
L* - дава представа за белеенето, подобно на value /от бяло към черно/
a* - представя количеството на червения или зеления цвят
b* - представя количеството на жълтия или синия цвят
ДБ стойностите не са директни т.е. те не показват дали цвета е по-светъл или по-тъмен а дали се доближава максимално до талона за сравнение. Цифровото описание на цвета позволява точно дифиниране на стойността на различие между цветовете на два изследвани обекта. Стойностите на цветовите различия се определят от възприятието на човешкото око. Стойности по-големи от 1ДБ се възприемат само от половината от наблюдаващите. При трудо контролируемите клинични условия, такива малки стойности /1 ДБ / биха били незабележими, тъй като стойности по-малки от ДБ 3.7 се възприемат като „съвпадение" на цветовете или клинично приемливи [4].
ДЬ*е най-важния параметър тъй като човешкото око по-лесно възприема разликата в белеенето, отколкото в цветния тон. Стойности на ДЬ*<2 и ДБ<4 се считат за клинично приемливо цветово съответствие [5].
Няколко са факторите, които оказват влияние върху промяната в цвета на ребазиращите материали. Най-значимите са:
- акумулирането на оцветители
- абсорбцията на вода
- разтварянето на част от съставките /алкохол и пластификатори/
- деградацията на пигментите
- повърхностните неравности
В ежедневието си съвременния човек поема различни храни и напитки, някои от които съдържат силно багрилни вещества, които биха могли съществено да оцветят или обезцветят не само естественото съзъбие, но и протезните конструкции. Такива са например естествените оцветители в цвеклото и чушките, танините в червеното вино, въздействието
на сапрофитната микрофлора, факторите на работната среда (газове, изпарения, дим), вредни навици (тютюнопушене, прекомерна консумация на лимони), използването на прополис, вода за уста и дезинфекциращи таблети и разтвори за протези, фиксиращи агенти (гелове, лакове, кремове, пасти и пр.), прием на билкови отвари, чай, кафе [6].
При изследване на промените в цвета на няколко РММА материала след едноседмичен престой в разтвори на кафе и чай, след първоначалното потъмняване на опитните образци има тенденция към възвръщане на първоначалния цвят. Оцветителите достигат определена дебелина на слоя, след което отново се връщат обратно в разтвора. Никотинът е по-силен оцветител за МРМ, в сравнение с чая и кафето. Кафето оцветява повече силиконовите материали. Хидрофобните материали се оцветяват по-лесно от хидрофобни оцветители, а самополимеризиращите материали, показват по-голямо обезцветяване в сравнение с топлополимеризиращите [7].
През първите 48 часа оцветяванията от чай са по-драстични от тези на кафето. Чаените пигменти по-лесно се адсорбират на повърхността, но и по-лесно се отстраняват в последствие. При кафеените пигменти, освен повърхностна адсорбция, се наблюдава и проникване в дълбочина на по-малко полярните им молекули и на съвместимостта им с молекулите на матрикса. Противоречието при тези изследвания се дължи на факта, че все пак те са правени върху композитни материали, а не върху акрилна пластмаса. Оцветителите в дезинфектиращите разтвори имат по-слабо изразено действие в сравнение с тези в храните, напитките /чай, кафе, кола/ и цигарения дим. Багрилата, използвани в хранително-вкусовата промишленост съставляват не повече от 0.02% - 0.1% от състава на храните, но са силно разтворими във вода. Тъй като има електростатичен заряд по повърхността на тези молекули, те определено водят до оцветявания. Присъствието на пластификатори увеличава „разтягането" на полимерните вериги и това прави проникването на пигменти по-лесно.От друга страна"изтичането" на пластификатор и алкохол, освобождава място в молекулите на полимера, което се заема от оцветители. Трябва да се има впредвид и електростатичния заряд на молекулите на полимера. При ПММА те са хидрофилни.Това води до засилено привличане с водните молекули и улесняване на водната абсорбция. Цветовата стабилност, зависи и от количеството на остатъчния мономер. Неговото действие може да се оприличи с това на пластификатора. Оставайки в полимерната верига, влияе върху механичните и физичните свойства на акрилатите, увеличавайки тяхната порьозност. Това води до по-лесно проникване на оцветители в дълбочина [8].
Силиконовите ребазиращи материали се състоят от полимери на диметилсилоксана, хидрофобни са и не позволяват абсорбцията на водни молекули. Това е една от причините те да са по-устойчиви по отношение на натрупването на пигментите в сравнение от акрилатите.
По-голямата разтворимост и абсорбция, влияят на промените в цвета, които пък от своя страна се свързват със стареенето. Материалите с висока начална твърдост са по-устойчиви на промени касаещи разтворимостта, абсорбцията и цвета.
Материалите на акрилна основа по-лесно се оцветяват. От една страна молекулата на акрилатите е хидрофилна и това улеснява проникването на течности в дълбочина. От друга наличието на пластификатор, който лесно се отделя в околната среда, освобождава място, което веднага се заема от различни оцветители [9].
Всички силиконови материали съдържат силициеви частици в различна концентрация. Именно това би могло да бъде фактор повлияващ и различната твърдост. При материалите с
висока концентрация на такива филъри, полимерно-филърните взаимодействия се увеличават и по този начин полимерните вериги стават по-трудно подвижни. Освен това повърхностно модифицираните филъри оказват влияние върху абсорбцията на течности. Присъствието на хидроксилни групи при немодифицираните филъри подпомага водната абсорбция. Модифицираните филъри, от друга страна са хидрофобни по природа и по този начин отблъскват водните молекули [10].
Заключение:
Поради различията в химичния състав, меките ребазиращи материали на силиконова основа са по-стабилни в цветово отношение от акрилните и са за предпочитане в денталната практика.
Библиография:
1. American Dental Association. Revised American Dental Association Specification No. 12 for denture base polymers. Journal of American Dental Association: 1975; 90: 39.
2. Munsell A. A grammar of color. New York: Van Nostrand Dreinhold, 1969.
3. CIE, Commission Internationale de l"Eclairage. Recommendationson Uniform Color Spaces, Color-DifferenceEquations, Psychometric Color Terms, Supplement No. 2 of Publication CIE No. 15 (E-1.3.1). Paris, Bureau Central de la CIE, 1978.
4. O'Brien, W., C. Groh, K. Boenke. A new, small color-difference equation for dental shades. Journal of Dental Research. 1990; 69: 1762.
5. Chu St., A. Devigus, A. Mieleszko. Fundamentals of color - Shade Matching and communication in esthetic dentistry. Quintessence Publishing Co, Inc. 2004: 3-16.
6. Nordbo, H., A. Attramadal, H. Eriksen. Iron discoloration of acrylic resin exposed to chlorhexidine or tannic acid: a model study. Journal of Prosthetic Dentistry.1983;49: 126.
7. Goiato, M., B. Zuccolotti, A. Moreno et al. Colour change of soft denture liners after storage in coffee and coke. Gerodontology. 2011; 28: 140-145.
8. Hayakawa, I., N. Akiba, E. Keh et al. Physical properties of a new denture lining material containing a fluoroalkyl methacrylate polymer. J Prosthet Dent. 2006; 96: 53-58.
9. Canay, S., N. Hersek, I. Tulunoglu et al. Evaluation of colour and hardness changes of soft lining materials in food colorant solutions. Journal of Oral Rehabilitation. 1999; 26: 821-829.
10. Aziz T., M. Waters, R. Jagger. Development of a newpoly(dimethylsiloxane) maxillofacial prosthetic material. J Biomed Mater Res B Appl Biomater. 2003 ; 65: 252-261.
