CC BY
31Slavcheva-Andonova Gergana Vasileva
INFLUENCE OF VIRTUAL AND SCHOOL ENVIRONMENT ..
psychological science
UDC 159.62
DOI: 10.34671/SCH.BSR.2019.0303.0015
ВЛИЯНИЯ НА ВИРТУАЛНАТА И УЧИЛИЩНАТА СРЕДА ВЪРХУ САМООЦЕНКАТА И ОТОЯВИТЕ НА САМОУВАЖЕНИЕ В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ
© 2019
Славчева-Андонова Гергана Василева, PhD, главен асистент
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски" (4000, България, Пловдив, бул."България" №324, e-mail: slavcheva@uni-plovdiv.bg)
Анотация. Статията представя данни за влиянията на училищната и виртуалната среда върху самооценката и проявите на самоуважение в периода на юношеството. Изследването е проведено с 312 юноши на възраст между 14 и 17 години, които са ученици в осми и девети клас, и се обучават в четири общообразователни, и четири професио-нални училища. По пол изследваните лица се разпределят както следва: 199 момичета и 113 момчета. Приложените изследователски методики: Скала за изследване на глобалната самооценка [6]и авторски модифициран за вир-туална среда вариант, дават възможност да се анализират характеристиките на самооценката и самоуважението, проявени както в реална, така и във виртуална среда. Получените емпирични данни илюстрират, че вероятността училищната среда да влияе върху развитието на самоуважение при изследваните юноши е по-изявена при момче-тата. Момичетата както от образователните, така и от професионалните училища са по-склонни да се самооценяват негативно по отношение на личностните качества, които притежават и формираните компетентности, в сравнение с момчетата. При изследваната група юноши глобалната самооценка се проявява с различни нива в реална и във виртуална среда.
Ключови думи: виртуална среда, училищна среда, самооценка, юношеска възраст
INFLUENCE OF VIRTUAL AND SCHOOL ENVIRONMENT ON SELF-EVALUATION
AND ON SELF-RESPECT IN YOUTH
© 2019
Slavcheva-Andonova Gergana Vasileva, PhD, Chief Assistant
Plovdiv University „ Paisii Hilendarski" (4000, Bulgaria, Plovdiv, bld."Bulgaria"№324, e-mail: slavcheva@uni-plovdiv.bg:)
Abstract. The article presents empirical data on the impact of school and virtual environment on self-esteem and self-assessment during adolescence. The study is conducted with 312 adolescents between the ages of 14 and 17 who study in eighth and ninth grade and are educating in four general and four vocational schools. Throughout the study, the following individuals were separated by gender: 199 girls and 113 boys. The applied research methods: A Global Self-Esteem Scale [6] and author modified for a virtual environment option which give the opportunity to analyze the characteristics of self-esteem and self-assessment exhibited in real and virtual environments. The empirical evidence obtained shows that the probability of a school environment influencing the development of self-esteem in the adolescents studied is more pronounced in boys. Girls from both education and vocational schools are more likely to negatively evaluate themselves in terms of personality traits and competencies than boys. In the study group of adolescents, global self-assessment manifests itself at different levels in real and virtual environments.
Keywords: virtual environment, school environment, self-esteem, adolescence
ВЛИЯНИЕ ВИРТУАЛЬНОЙ И ШКОЛЬНОЙ СРЕДЫ НА САМООЦЕНКУ И НА САМОУВАЖЕНИЕ В ЮНОШЕСКОМ ВОЗРАСТЕ
© 2019
Славчева-Андонова Гергана Василева, PhD, доцент
Пловдивскийуниверситет „ПаисийХилендарский" (4000, Болгария, Пловдив, бул."Болгария" №324, e-mail: slavcheva@uni-plovdiv.bg)
Аннотация. В статье представлены данные о влиянии школьной и виртуальной среды на самооценку и самоуважение в подростковом возрасте. Исследование было проведено с 312 подростками в возрасте от 14 до 17 лет, которые являются учениками восьмого и девятого классов и учатся в четырех общеобразовательных и четырех профессиональных школах. Пол испытуемых выглядит следующим образом: 199 девочек и 113 мальчиков. Прикладные исследовательские методологии: шкала для изучения глобальной самооценки [6] и модифицированная авторская версия виртуальной среды, позволяют анализировать характеристики самооценки и самоуважения, проявляющиеся как в реальной, так и в виртуальной среде. Полученные эмпирические данные показывают, что вероятность школьной среды, влияющей на развитие самооценки у изучаемых подростков, более выражена у мальчиков. Девочки из учебных заведений и профессионально-технических училищ чаще, чем мальчики, негативно оценивают себя с точки зрения личностных качеств и компетенций. В исследовательской группе подростков глобальная самооценка проявляется на разных уровнях в реальных и виртуальных средах.
Ключевые слова: виртуальная среда, школьная среда, самооценка, подростковый возраст
Изграждането на самоуважение в периода на юношеството е важна предпоставка за успешен преход от детството към зрелостта и за пълноценно функционира-не в света на възрастните. Редица изследвания доказват, че в периода на юношеството самоуважението се явява компонент на самооценката и е в тясна връзка с проявите на уважение към другите [14], [4]. Т. Манко (Т. Манько) посочва, че необходимостта от изграждане на самоуважение в периода на юношеството е свързана с изразе-ната сензитивност към възприемането на измененията в обкръжаващата среда. Чувството за самоуважение опре-деля поведението на юношата, неговото отношение към хората и към себе си, а в бъдеще влияе и на позицията на личността в обществото [3]. Според С. Иваненко ус-пешната адаптация на личността към социалната среда е
възможна само ако средата способства за реализацията на потребностите и стремежите на личността, и служи за разкриването, и развитието на нейната индивидуалност [2]. Можем да допълним тезата на Иваненко, с твърде-нието, че успешната адаптация на личността към соци-алната среда, в която функционира, е възможна само чрез изграждането на позитивно чувство към себе си, изразяващо се под формата на самоуважение.
Въпреки че съвременната научна общност не дости-га до единно становище какво всъщност представляват личностностните конструкти „самооценка" и „самоуважение", популярност добива тезата, че това са сходни личностни качества, които могат да бъдат разграни-чени въз основа на степента на тяхната генерализация. Специалистите в тази област [1], [5] посочват, че самоо-
62
Balkan Scientific Review. 2019. Т.3. № 3(5)
психологически науки
Славчева-Андонова Гергана Василева ВЛИЯНИЯ НА ВИРТУАЛНАТА И УЧИЛИЩНАТА СРЕДА ...
ценката може да се разглежда като глобална, т.е. свърза-на с оценката на представата за себе си и като парциална - свързана с оценка на своите качества и успехи в отдел-ни житейски сфери, докато самоуважението се отнася до цялостната личност и дейност.
Съвременните юноши могат да формират личностни-те си качества чрез изяви в училищната среда, в която пребивават ежедневно, и чрез изяви във виртуалната среда на интернет.
Традиционно училищната среда се явява важен фактор за формирането на самооценката и за изграждането на самоуважение в периода на юношеството. Освен въз-можност за изява на академични постижения и развитие на компетентности в различни области на човешкото познание, училищната среда осигурява възможности за сравняване на собствените постижения с тези на връстни-ците. Според изследване на М. Фензел (М. Fenzel) обтег-натите взаимоотношения с връстниците и конфликтите оказват негативно влияние върху самооценката на юно-шите [10]. Особеностите на виртуалната среда на интернет, свързани с нейната неопределеност, невидимост на субекта, значително разнообразие на дейностите и възможностите за общуване, позволяват поведението в интернет да се определя повече от личността, отколкото от социалните очаквания. На индивидуално-личностно равнище предимствата на виртуалната среда са свърза-ни с възможностите да се провокират реални преживява-ния и чувства, без да е необходимо телесно присъствие. Интернет присъства в живота на съвременните юноши недвусмислено и в широки мащаби. Изявите в интернет се явяват предпоставка за изграждането на самоуважение в периода на юношеството.
Емпиричните изследвания свързани с влиянията на виртуалната и на училищната среда върху проявените личностни характеристики в периода на юношество-то са важни за съвременната образователна практика. Важността на тези изследвания се определя от факта, че те дават възможност да се детайлизира познанието за факторите, които опосредстват психичното функциони-ране и личностното развитие на съвременните юноши.
В нашето изследване си поставяме за цел да анали-зираме влиянията на училищната и виртуалната среда върху самооценката и проявите на самоуважение в периода на юношеството. Изследването е проведено с 312 юноши на възраст между 14 и 17 години, които са уче-ници в осми и девети клас, и се обучават в четири общо-образователни, и четири професионални училища. По пол изследваните лица се разпределят както следва: 199 момичета и 113 момчета. Поставената изследователска цел се реализира чрез следните задачи:
- Да се изследват характеристиките на глобалната са-мооценката и проявите на самоуважение в реална среда.
- Да се изследват влиянията на училищната среда върху глобалната самооценка и проявите на самоуважение.
- Да се изследват влиянията на виртуалната среда върху глобалната самооценка и проявите на самоуважение.
Приложени са следните изследователски методики:
1. Скала за изследване на глобалната самооценка-български вариант [6] на салата на М. Розенберг (М. Rozenberg) [14] за изследване на общата самооценка. Скалата се състои от десет твърдения, които отразя-ват специфични характеристики на самооценката и се обособяват в два отделни фактора - Самоуважение и Самоподценяване, които оформят две самостоятелни субскали. Включените в скалата твърдения са следните: 1Мисля, че съм достоен за уважение човек; 2. Винаги съм склонен да се възприемам като неудачник; 3. Мисля, че притежавам редица добри качества; 4. Способен съм да се справям с някои неща не по-зле от другите хора;5. Струва ми се, че няма с какво особено да се гордея; 6. Мисля, че се отнасям добре със себе си; 7. Като цяло съм доволен от себе си; 8. Бих желал да се уважавам
повече; 9. Понякога съвсем ясно чувствам своята безпо-лезност; 10. Понякога си мисля, че за нищо не ме бива. В зависимост от степента на своето съгласие или несъгла-сие с всяко от твърденията, изследваните лица избират един от следните варианти на отговори: 1 - „напълно не-съгласен", 2 - „несъгласен" 3 - „съгласен", 4 - „напълно съгласен". Субскала Самоподценяване включва твърде-нията с № 2,5,8,9,10. Субскала Самоуважение включва твърденията с № 1,3,4,6,7. Методиката позволява да бъдат отчетени три нива (ниско, средно или високо) на глобалната самооценка и на проявите на самоуважение и самоподценяване.
В нашето изследване чрез Скалата за изследване на глобалната самооценка се констатират данни за харак-теристиките на глобалната самооценка и проявите на самоуважение в реална среда.
2. За изследване на глобалната самооценка и проявите на самоуважение във виртуална среда прилагаме авторски, модифициран и адаптиран за такава среда вариант на Скалата за изследване на глобалната самооценка, обозначен като Форма Б: Скала за изследване на глобалната самооценка в интернет. При струк-турирането на Форма Б е запазен смисълът и броя на твърденията, включени в оригиналната скала, но те са ориентирани към виртуалната среда на интернет. По аналогичен на оригиналната скала начин, във форма Б се обособяват субскали Самоуважение в интернет и Самоподценяване в интернет.
Установяваме, че надеждността на Форма Б, свър-зана с вътрешната съгласуваност на твърденията от скалата е висока. Стойността на коефициента алфа на Кронбах е 0,78, което доказва добрите възможности на скалата да измерва глобалната самооценка, прояве-на във виртуалната среда на интернет. Надеждността, свързана с вътрешната съгласуваност на айтемите в от-делните субскали, включени във форма Б също е висо-ка. Стойността на коефициента алфа на Кронбах за субскала Самоуважение в интернет е 0,73, а за субскала Самоподценяване в интернет - 0,75.
Приложените методики дават възможност изследва-нето да бъде проведено групово. Оформена е обща пис-мена бланка, която съдържа твърденията от Скалата за изследване на глобалната самооценка и смислово съот-ветстващите им твърдения от Форма Б.
Резултати от изследването на глобалната самооцен-ката и проявите на самоуважение в реална среда.
Отчита се следното разпределение на данните за ни-вата на глобалната самооценка в реална среда: ниско ниво демонстрират 60 изследвани лица, които предста-вляват 19,2% от изследваните юноши; средно ниво де-монстрират 186 изследвани лица, които представляват 59,6% от изследваните юноши; високо ниво демонстри-рат 66 изследвани лица, които представляват 21,2% от изследваните юноши.
По фактор Самоподценяване резултатите са следни-те: ниско ниво демонстрират 56 изследвани лица, кои-то предтавляват 17,9% от изследваните юноши; средно ниво демонстрират 203 изследвани лица, които предста-вляват 65% от изследваните юноши; високо ниво демон-стрират 53 изследвани лица, които представляват 16,9% от изследваните юноши.
По фактор Самоуважение се констатират следни-те резултати: 52 изследвани лица, които представляват 16,6% от цялата извадка демонстрират ниско ниво; 193 изследвани лица, които представляват 61,8% от изслед-ваните юноши демонстрират средно ниво; 67 изслед-вани лица, които представляват 21,5% от изследваните лица демонстрират високо ниво на самоуважение.
Обобщените данни илюстрират, че ниско ниво на самооценка демонстрират приблизително една пета от всички изследвани юноши. Според мненията на специа-листи [9], [11], хората с ниска самооценка демонстри-рат широко разнообразие от дезадаптивни когнитивни, емоционални, мотивационни и поведенчески проблеми.
Slavcheva-Andonova Gergana Vasileva psychological
INFLUENCE OF VIRTUAL AND SCHOOL ENVIRONMENT ... science
Хората с ниска самооценка са склонни да се самооце-няват негативно, доверяват се на негативна и неблагоприятна за тях информация и изживяват широк кръг от негативни емоции, включително тревожност и депре-сия. Е. Папазова [4] цитира данни според които хората с ниска самооценка подхождат със значима несигурност по отношение на притежаваните от тях позитивни или негативни качества. Те искат да получат потвърждение за своите положителни качества, като в същото време се стремят да избегнат потвърждение на страховете си, че имат и негативни качества. Приблизително 17% от включените в нашето изследване юноши демонстри-рат ниско ниво на самоуважение, което показва, че те се възприемат като по-малко достойни за уважение в сравнение с другите, смятат, че притежават малко добри качества, мислят, че не се справят достатъчно добре с някои неща в сравнение с другите хора, не се отнасят достатъчно добре със себе си и като цяло са недоволни от себе си. 17% от изследваните юноши демонстрират високото ниво по фактор Самоподценяване, което също е индикатор за дефицити при формирането на самоуважение.
Резултати от изследването на влиянията на училищ-ната среда върху глобалната самооценка и проявите на самоуважение.
Приложени са еднофакторни и двуфакторни планове за установяване на зависимости между факторите Пол и Училище и зависимите променливи Общ бал по Скалата за изследване на глобалната самооценка, Бал по субскала Самоуважение и Бал по субскала Самоподценяване. За проверка на нулевите хипотези се прилага F - критерия на Фишер, чиито наблюдавани стойности се изчис-ляват чрез еднофакторен и двуфакторен дисперсионен анализ (ANOVA) при равнище на значимост р<0,05.
Установява се наличие на статистически значима за-висимост между фактора Пол и зависимата променлива Общ бал по Скалата за изследване на глобалната самооценка (Б=5,721; р<0,05). Момичетата демонстрират по-ниски нива на самооценка в сравнение с момчетата. Получените резултати потвърждават данните от други изследвания [12], [13], които доказват, че като цяло мо-мичетата изразяват значимо по-негативно отношение към себе си в сравнение с момчетата.
Установява се наличие на статистически значима за-висимост между факторите Пол и Училище и зависимата променлива Бал по субскала Самоуважение (=3,252; р<0,05). Вероятности училищната среда да влияе върху развитието на самоуважение при изследваните юноши е по-изявена при момчетата.
Установява се наличие на статистически значима зависимост между факторите Пол и Училище и зави-симата променлива Бал по субскала Самоподценяване. (=7,119; р<0,05). Момичетата както от образователни-те, така и от професионалните училища са по-склонни да се самооценяват негативно по отношение на личностни-те качества, които притежават и формираните компетентности, в сравнение с момчетата.
Резултати от изследването на влиянията на виртуал-ната среда върху глобалната самооценка и проявите на самоуважение.
Отчита се следното разпределение на данните за ни-вата на глобалната самооценка, изявена във виртуалната среда на интернет: ниско ниво демонстрират 23 изслед-вани лица, които представляват 7,4% от изследваните юноши; средно ниво демонстрират 64 изследвани лица, които представляват 20,5% от изследваните юноши; високо ниво демонстрират 225 изследвани лица, които представляват 72,1% от изследваните юноши.
Констатират се съществени различия в количестве-ното разпределение на данните за всички нива на гло-балната самооценка, проявена в реална и във виртуална среда. Най-отчетливи различия се наблюдават при висо-ките нива на самооценката. Повече от 70% от юношите демонстрират високо ниво на самооценка във виртуална 64
среда, докато в реална среда това ниво е демонстрирано само от 19% от юношите. Редица изследователи [15], [9], [7], [8] поддържат схващането, че високата самооценка е условие за добра личносттна адаптация и увереност в себе си. Хората с висока самооценка се придържат към себеутвърждаващи поведенчески стилове и привличат вниманието на другите върху собствените си личностни качества. Данните от нашето изследване илюстрират, че това поведение е по-характерно за юношите, когато пребивават във виртуалната среда на интернет.
По фактор Самоподценяване резултатите са следни-те: ниско ниво демонстрират 244 изследвани лица, кои-то предтавляват 78,2% от изследваните юноши; средно ниво демонстрират 56 изследвани лица, които представляват 17,9% от изследваните юноши; високо ниво де-монстрират 12 изследвани лица, които представляват 3,8% от изследваните юноши.
Констатират се съществени различия в количестве-ното разпределението на данните за всички нива по фактор Самоподценяване в реална и във виртуална среда. Най-съществени различия се наблюдават при ниските нива. Приблизително 80% от юношите са демонстрира-ли ниско ниво на самоподценяване във виртуална среда, докато в реална среда това ниво е демонстрирано само от 18% от юношите. Високо ниво на самоподценяване в реална среда са демонстрирали приблизително 17% от юношите, докато във виртуална среда това ниво е де-монстрирано от по-малко от 4% от изследваните юноши.
Според смисловото съдържание на твърденията от фактор Самоподценяване, виртуалната среда тушира преживяванията, свързани с негативно възприемане на собствините личностни качества при преобладаващата част от изследваните юноши.
По фактор Самоуважение се констатират следни-те резултати: ниско ниво демонстрират 15 изследвани лица, които представляват 4,7% от изследваните юноши; средно ниво демонстрират 68 юноши, които пред-ставляват 21,8% от изследваните юноши; високо ниво демонстрират 229 юноши, които представляват 73,3% от изследваните юноши.
Констатират се съществени различия в количестве-ното разпределение на данните за всички нива по фактор Самоуважение в реална и във виртуална среда. Ниско ниво на самоуважение в реална среда са демонстрира-ли приблизително 17% от юношите, докато във вирту-ална среда това ниво е демонстрирано от по-малко от 5% от юношите. Средно ниво на самоуважение в ре-ална среда са демонстрирали повече от половината изследвани юноши (62%), докато във виртуалната среда това ниво е демонстрирано от около една пета от юно-шите. Най-отчетливи различия за реална и за виртуал-на среда се констатират при високите нива по фактор Самоуважение. Една пета от юношите (21%) са демон-стрирали високо ниво на самоуважение в реална среда, докато във виртуална среда високо ниво на самоуважение са демонстрирали повече от половината изследвани юноши.
Извършен е анализ по формулата на Кендал, за ус-тановяване на корелационна връзка между нивата на глобалната самооценка в реална и във виртуална среда. Полученият коефициент на корелация има стойност 0,30 при равнище на значимост р=0,05. Наблюдава се много ниска положителна корелация между нивата на гло-балната самооценка, проявени в реална и във виртуална среда. Данните показват, че когато са се самооценявали по двете скали - Скала за изследване на глобалната самооценка и Форма Б: Скала за изследване на глобална-та самооценка в интернет, изследваните лица ясно са разграничили собствените си личностни качества и пре-живявания според средата, която ги провокира - реална или виртуална.
Изводи:
- Вероятността училищната среда да влияе върху развитието на самоуважение при изследваните юноши е Balkan Scientific Review. 2019. Т.3. № 3(5)
психологически науки
по-изявена при момчетата.
- Тенденцията за негативно самооценяване на собст-вените личностни качества е по-изявена при момичета-та.
- При изследваната група юноши глобалната самооценка се проявява с различни нива в реална и във вирту-ална среда.
СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРАТА:
1. Джонев, С. Социална психология. Т.5. Софи-Р, София, 2004.
2. Иваненко, С. Проблема класификации форм социализации. Credo, №2, 2001.
3. Манько, Т. Особености формирования самоуважениия старших подростков в школе-интернате. В: Сибирский психологический журнал, №6, 2013.
4. Папазова, Е. Личностни характеристики и социални проблеми в юношеството. София, Емайви Консулт, 2013.
5. Пенева, И. Специфика на асертивността при студенти. Автореферат. Благоевград, 2012.
6. Пенева, И., Стоянова, С. Адаптация на скалата на М. Розенберг за изследване на глобалната самооценка. Сборник докла-ди от десета международна научна конференция „Приложна психология и социална практика", ВСУ „Черноризец Храбър", Варна, Т.2, 2011.
7. Baumeister, R., Tice, D. Self-esteem and failure: Subsequent performance and intrinsic motivation. Journal of Personality, №53, 1985.
8. Baumeister, R., Tice, D., Hutton, D. Self-presentational motivation and personality difference in self-esteem. Journal of Personality, №57, 1989.
9. Brown, J., Dutton, K. The thrill of victory, the complexity of defeat: Self-esteem and people's emotional reactions to success and failure. Journal of Personality and Social Psychology № 68, 1995.
10. Fenzel, M. Role strain in early adolescence: A model for investigating school transition stress. Yournal of Early Adolescence, №7, 1989.
11. Kernis, M., Brocker, J., Frankel, B. Self-esteem and reactions to failure: The mediating role of overgeneralization. Journal of Personality and Social Psychology, № 57, 1989.
12. Lynch-Polce, M., Myers, B., Kliewer, W., Kilmartin, C. Adolescent self-esteem and gender: Exploring relations to sexual harassment, body image, media influence and emotional expression. Journal of Jouth and Adolescence, 30, №2, 2001.
13. Quatman, T., Watson, C. Gender differences in adolescent self-esteem: an exploration of domains. Journal of Genetic Psychology, 162, Issue 1, 2001.
14. Rozenberg, M. Society and the adolescent self-image. Princeton University Press, New York, 1965.
15. Wells, L., Marwell, G. Self-esteem. Its Conceptualization and Measurement. London Sage publications, Beverly Hills/London, 1976.
Славчева-Андонова Гергана Василева ВЛИЯНИЯ НА ВИРТУАЛНАТА И УЧИЛИЩНАТА СРЕДА ...
