CC BY
9
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ЙЕРУСАЛИМСКАТА ЦЪРКВА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
Мария Чернева Алианс Франсез „А. дьо Ламартин" - Пловдив
THE CHURCH OF JERUSALEM AFTER PENTECOST Mariya Cherneva Alliance Française А. De Lamartine, Plovdiv
Abstract
The initial Christian church in Jerusalem has preserved certain organizational forms, which are characteristic for Judaism, giving them new content immeasurably exceeding the old one. In spite of the liberation and salvation brought by the Lord Jesus Christ, the majority of the Palestinian Christians have remained attached to the Law of Moses and tried to impose its strict and purely external rules on the Christians with pagan origins. This Law imposed tendency comes soon into conflict with the spirit of the Christian teachings, fervently affirmed by the Saint Apostle Paul and by his disciples, a conflict, which was solved during the so called Apostolic Council of the Church in Jerusalem.
Key words: Church, liberation, Mosaic law, Judeo-Christians, catholicity, conflict
След като Светият Дух слиза над Христовите ученици, те започват своята мисия сред юдеи и езичници. В самото начало на християнството Христовите апостоли са тези, които ръководят младата Христова Църква, установена в Йерусалим. Християнството започва своя живот като Църква на юдеи, повярвали в новия живот след Въплъщението, смъртта и Възкресението на Божия Син. Тези юдеи преминават от законническата вяра в Божиите обещания към народа на Израил в новия спасителен живот на изпълнените вече обещания. Този преход от старото, ограничено от човешката немощ очакване в нечуваното и неподозирано състояние на обожение и Божие осиновление е описан в специфичните му исторически проявления от св. апостол и евангелист Лука в Деяния на светите апостоли.
Християните от Йерусалим, като истински юдеи, продължават да ходят в храма за молитва и да празнуват съботата (както през земния си живот постъпва и нашият Господ), а след това се събират в дома на някого от тях, за да извършат светата Евхаристия, завещана им от Христос на Тайната вечеря: „И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ." (Act. 2:46-47). Това преломяване на хляба според свидетелството на св. апостол Лука се извършва всеки ден. То изпълва със съвършено ново съдържание живота на доскорошните юдеи (Galat. 3:28), очакващи идването на земен месия и цар. Евхаристията обикновено е оглавявана от някого от Христовите апостоли, а по-късно, когато те вече рядко се завръщат в Йерусалим, от св. Яков, брат Господен - първия местен монархичен ръководител на Църквата. След апостолите, той е този, който управлява йерусалимската община, обграден от своя съвет от презвитери, избрани по подобие на юдейския синедрион измежду по-възрастните и по-опитни християни. Но Йерусалимската
църква съвсем не е еднородна по своя състав - освен йерусалимските юдеи първоначално към нея се числят още и така наречените елинисти - юдеи от диаспората, повлияни от елинската култура. За тях спазването на юдейския закон и обичаи няма това изключително голямо значение, каквото има за палестинските юдеи. Св.апостол Лука говори за избиране на йерархични служители сред елинистите за помощници на св. апостоли, още преди св. Яков да заеме своето ръководно място в църковната община на Йерусалим (Act.. 6:3-4). Но след прогонването на елинистите от Йерусалим единствената йерархия на Йерусалимската църква остават презвитерите начело със св. Яков.
Самият св. Яков, брат Господен, се откроява сред останалите „ревнители на закона" („zilote tu nomu" - Act. 21:20) по своето благочестие, строго спазване на юдейския закон и постоянна молитва към Бога. Той е смятан за праведен и свят човек и от християните, и от юдеите в Йерусалим. В своята Църковна история (кн. II, XXIII, 5-7) Евсевий Кесарийски привежда сведения от петата книга на съчинението Мемоари от Хегезип, според които „този мъж бил осветен още от утробата на майка си; той не пиел нито вино, нито сикер; не ядял нищо, което е било живо; бръснач не бил прокарван по главата му; не се помазвал с елей и не се къпел. Единствено на него било позволено да влиза в светилището, тъй като не носел дрехи от вълна, а от лен. Той влизал сам в храма и коленичел, измолвайки прощение за
народа, така че коленете му се втвърдили като тези на камилите, понеже постоянно бил на колене, като прославял Бога и измолвал прошка за народа." (Eus. de Césarée, 1952)1. Тези
думи на Хегезип донякъде напомнят описанието на св. Йоан Кръстител (Luc. 1:15): „.....
защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;" и повдигат някои въпроси. Те описват юдейския храм, а не горниците на къщите, в които се извършва „преломяването на хляба", и оставят впечатлението, че св. Яков има левитски произход. Ленени дрехи, за каквито се споменава тук, са носели юдейските първосвещеници (Ex. 28: 5-6), но не съществуват сведения св. Яков да е бил първосвещеник, а още по-малко това има връзка с назорейството, което се загатва чрез някои елементи (Bardy, 1952, p. 86)2. Но от тези думи със сигурност може да се заключи, че за св. Яков християнството не отменя изпълняването на юдейския закон, а го включва изцяло. Затова той заедно с презвитерите съветва св. апостол Павел да се очисти според предписанията, за да даде доказателство, че спазва Закона (Act. 21:24). В Йерусалимската община има много „ревнители на закона", които държат на обрязването и на другите чисто юдейски обичаи. Независимо че приемат християнството, те считат, че всички новопокръстени християни от езичеството трябва заедно с Христос да приемат и изискванията, определени от Моисей. Много голямо значение за тях има и идеята за земното царство, което се предава по наследство. Не е случайно това, че глава на Йерусалимската църква става св. Яков, който е от семейството на Иисус Христос. Непосредствените му наследници на епископския престол също са роднини на Господ. Като се позовава на Хегезип, Евсевий твърди, например, че такъв е и приемникът на св. Яков епископ Симеон (Eus. de Césarée, 1952)3. По повод служението на св. Яков в Йерусалимската църква В. Мышцын пише: „Следователно Яков бил за новия Израил, от една страна, един вид
първосвещеник, а от друга - наместник на Христос, нещо като Негов регент. Тези две идеи се сливали в съзнанието на юдейското християнство поради това, че в резултат на особени исторически обстоятелства юдейският първосвещеник отдавна бил за юдейския народ глава на култа, но и глава на нацията." (Mishtsin, 1909)4.
Юдео-християните с такива възгледи продължават да живеят по юдейски, не желаейки да приемат освобождението от Моисеевия закон, донесено им от Иисус Христос, и
1 Eusèbe de Césarée, Histoire ecclésiastique I (I-IV), éd. et trad. G. Bardy, SCh N 31, Paris 1952, с. 86.
2 Bardy, G. Eusèbe de Césarée, Histoire ecclésiastique I (I-IV), éd. et trad. G. Bardy, SCh N 31, Paris 1952, с. 86, n. 8, 9.
3 Bardy, G. Eusèbe de Césarée, Histoire ecclésiastique I (I-IV), éd. et trad. G. Bardy, SCh N 31, Paris 1952, p. 143.
4 Мishtsin, V. Ustrojstvo hristianskoj cerkvi v pervie dva veka, Sergiev posad, 1909, р. 56. 182
ревниво налагат това тежко бреме и на християните от езичеството. За тях споменават в произведенията си против ересите по-късните писатели св. Юстин Философ и св. Ириней Лионски, както и Евсевий (Bardy, 1952; Troitski, 1912)5. Възгледите и агресивната проповед на юдействащите предизвикват противодействие в Църквата. Както отбелязва митр. Вл. Троицки, „ такова разграничение на Църквата от юдействащите е съществувало не само във втори век, но и по-рано ярко изразените юдаистически тенденции винаги са намирали противодействие в християнска среда. "(Troitski, 1912)6. Тези юдействащи християни още от самото начало стават противници на св. апостол Павел, разпространяващ Христовото благовестие сред езичниците. Апостолът пише до галатяните за „привмъкналите се лъжебратя, които скришом дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят" (Galat. 2:4). Той разяснява на галатяните, повлияни от юдео-християнството, безсмислието на сляпото спазване на юдейските обичаи, „защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. " (Galat. 6:15). Св.апостол Петър, въпреки че в началото изпитва колебания относно необходимостта от спазването на юдейските обичаи (Galat. 2:11-14), подкрепя св. апостол Павел в борбата му срещу юдействащите (II Pierre 3:15).
Възникналият в Антиохия конфликт между юдействащите християни и светите апостоли Павел и Варнава е разрешен съборно, чрез благодатта на Светия Дух, с участието на цялата Църква на така наречения Апостолски събор в Йерусалим под председателството на св. Яков. Посланието на събора до църквата в Антиохия започва с думи, с които започват по-късно и решенията на вселенските събори. То е следното: „Защото, угодно бе на
Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно." (Act. 15:28-29). По този начин Църквата отхвърля като тежко и ненужно бреме изгубилите своя исторически смисъл и извънредно тежки за спазване юдейски практически религиозни задължения и ги свежда до няколко прости правила, показващи ясно прехода и приемствеността между Стария и Новия Завет.
След разрушаването на Йерусалимския храм и изгонването на юдеите от Йерусалим юдео-християнството изгубва почти изцяло влиянието си в Йерусалимската църква и в новообразуваните църкви на езичниците. То продължава да съществува в Пелла (където през 70 г. се установява Йерусалимската църква ) (Batiffol, 1971)7 и в еврейските села на Палестина и все повече се затваря в легалистическите си тенденции (Troitski, 1912)8. Единственото Евангелие, ползвано от него е изчезналото Евангелие на арамейски, наречено от гърците Евангелие на Евреите (Batiffol, 1971)9. P. Battifol счита тези юдействащи християни не за ерес, а за „остатък". Техните общности се изолират все повече, „на границата на християнството, както и на юдейството, и незабележимо изчезват след четвърти век" (Batiffol, 1971)10. В същото време в Йерусалим се образува църква от езичници, чийто първи епископ от неюдейски произход, според свидетелството на Евсевий (H. E., кн. IV, VI, 4) е Марк (Eus. de Césarée, 1952)11.
Но освен това юдео-християнство с палестински произход съществува и друго, което се разпространява в големите градове на империята, например в Александрия и Рим. То представлява реакция на ереста на Маркион12 и отрича всички послания на св. апостол Павел, но за сметка на това използва голям брой апокрифни съчинения (напр. Евангелие
5 Eusèbe, H. E. III, XXVII; Iust. Dial.46-47; Iren. Contra aer. I, 26, 2; cf. Troitski, Vl. Ocherki iz istorii dogmata Tserkvi, Sergiev posad, 1912, p. 71.
6 Troitski, Vl. Ocherki iz istorii dogmata Tserkvi, Sergiev posad, 1912, p. 69.
7 Batiffol, P. L'Eglise naissante et le catholicisme, Les Editions du Cerf, Paris, 1971, с. 288.
8 Troitski, Vl. Ocherki iz istorii dogmata Tserkvi, Sergiev posad, 1912, p. 71.
9 Batiffol, P. L'Eglise naissante et le catholicisme, Les Editions du Cerf, Paris, 1971, р. 290.
10 Batiffol, P. L'Eglise naissante et le catholicisme, Les Editions du Cerf, Paris, 1971, с. 290.
11 Eusèbe de Césarée, Histoire ecclésiastique I (I-IV); cf. Troitski, Vl. Ocherki iz istorii dogmata Tserkvi, Sergiev posad, 1912, p. 71.
12 Batiffol, P. L'Eglise naissante et le catholicisme, Les Editions du Cerf, Paris, 1971, с. 291.
на дванадесетте апостоли и Петрои щрЬуу.ат)и. Това юдео-християнство придава изключително голямо значение на апостолите и особено на св. апостол Петър и св. апостол Йоан, които са сравнявани съответно с Моисей и Аарон.
Тук само споменавам за юдаистичните тенденции в древната Църква, без да се спирам на тях. Юдействащите християни съставляват значителен дял от членовете на първоначалната Йерусалимска Църква. Те представляват значима съставна част от първото християнство, в което е напълно естествено да има привнесени редица юдейски черти, но същевременно са и първото отклонение (Batiffol, 1971)14 и нарушаване на съборността на едната свята католична и апостолска Църква.
Цитирана литература:
Novij Zavet. Psaltir. Sofia, Sinodalno izdatelstvo, 1990.
http ://www.nestle-aland.com/en/read-na28-online/text/bibeltext/le sen/ stelle/54/60001/69999/
Batiffol, P. L'Eglise naissante et le catholicisme, Les Editions du Cerf, Paris, 1971.
Eusèbe de Césarée, Histoire ecclésiastique I (I-IV), éd. et trad. G. Bardy, SCh N 31, Paris
1952.
Mishtsin, V. Ustrojstvo hristianskoj cerkvi vpervie dva veka, Sergiev posad, 1909.
Troitski, Vl. Ocherki iz istorii dogmata Tserkvi, Sergiev posad, 1912.
Origen. In Luc. Homil.,I., cit.: Batiffol, P. L'Eglise naissante et le catholicisme, Les Editions du Cerf, Paris, 1971, p. 291, n. 2.
14 Batiffol, P. L'Eglise naissante et le catholicisme, Les Editions du Cerf, Paris, 1971, c. 286.
