CC BY
22
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т. XVIII. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVIII, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine Session, 5-6 November 2015.
ПЪТИЩА НА МЕТАСТАЗИРАНЕ НА КАРЦИНОМ НА ШИЙКАТА И ЕНДОМЕТРИУМА, ДОКАЗАНИ ЧРЕЗ ПЕТ/КТ Д.Златарева1, И. Костадинова2, Т. Петров2 , В. Хаджийска2 хКатедра по Образна диагностика, Медицински университет, София 2Клиничен център по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска
онко.югия, МУ, София
ROUTES OF SPREAD OF CERVICAL AND ENDOMETRIAL CARCINOMA REVEALED BY PET/CT D. Zlatareva1, I. Kostadinova2, M. Garcheva2, T.Petrov2 1 Department of Diagnostic Imaging, 2Department of Nuclear Medicine,
Medical University, Sofia
Abstract
Introduction Cervical and endometrial carcinomas are one of the most common tumors in women. Nowadays positron emission tomography with computed tomography (PET/CT) is used for staging and restaging of these patients. Aim of the recent study is to analyze and describe the most common location for metastases of cervical and endometrial carcinoma, revealed by PET/CT. Material and methods: The positive PET/CT findings of female patients with known carcinoma of the cervix or endometrium were analyzed. 54 patients (aged from 35 to 73 years) were with cervical cancer and 48 patients (aged from 43 to 75 years) with endometrial cancer. PET/CT was performed on 16 slices multirow unit without contrast enhancement one hour after administration of standard dose of 18F FDG. Results: The most common are metastases in locoregional lymph nodes and peritoneum - 70.6%. These are followed by paraaortic lymph nodes in 44.1% distant metastases in liver in 23.5%, and in lungs in 18.6%. Rarely involvement of supradiaphragmatic lymph nodes was detected only in 5.9%. Conclusion: The most common site for spread of cervical and endometrial carcinomas is abdominal cavity. Not so common location are distant organs as liver and lungs. Very rarely metastases are detected in supradiaphragmatic lymph nodes which could affect patient's management.
Въведение: Позитронната емисионна компютърна томография (ПЕТ) с 18F -деоксиглюкоза, 18Fluor-deoxyglucose (18F-FDG) предоставя метаболитна информация при изследване на туморните процеси. Получените данни често имат решаващо значение при диагнозата и проследяването на ефекта от терапията при онкологично болните. Установяването на малигнени промени е основано на повишения глюкозен метаболизъм. ПЕТ съчетана с компютърна томография (ПЕТ/КТ) е хибриден образен метод при който се комбинира структурна и метаболитна информация. Ендометриалният карцином и карциномът на шийката на матката са сред най-честите тумори при жените. ПЕТ/КТ е метод използван широко през последните години при изследване на тези пациентки. Все още се набират данни за ролята на метода при стадиране и рестадиране на гинекологични тумори и взаимодействията на информацията му с тази от останалите образни методи.
Цел: Целта на настоящото проучване е да се анализират и опишат най-честите места
за метастазиране на карцином на маточната шийка и ендометриума, които се установяват чрез ПЕТ/КТ.
Материал и методи: Анализирани са само позитивните находки при пациентки с карцином на ендометриума или маточната шийка. Изследвани са промените при 54 пациентки с карцином на маточната шийка на възраст от 35години до 73години. Групата на жените с ендометриален карцином е съставена от 48 пациентки на възраст от 43 до 75 години. Изследването е проведено на ПЕТ/КТ с 16 срезов компютърен томограф, без контрастно усилване на образа. Скенирането е извършено 1 час след инжектиране на стандартна доза радиоизотоп. Анализирането на образите и описанието са извършени от специалист по нуклеарна медицина и специалист по образна диагностика с опит в онкологията. Направено е сравнение с предходни образни изследвания- ултразвук, КТ, МР при наличие на предходни.
Резултати: Най-честите находки са метастази в локорегионалните лимфни възли и перитонеума при 70,6%. Перитонеални метастази установихме само при ангажиране на яйчниците от туморния процес. Следваща по честота находка са метастазите в парааортални лимфни възли- при 44,1%. Дистантни метастази в черен дроб се установяват при 23,5%, а в бял дроб при 18,6%. Най-рядко се визуализират промени в супрадиафрагмални лимфни възли - 5,9%.
Обсъждане: 18F-FDG е радиофармацевтик, аналог на глюкозата, който се поема от метаболитно активните туморни клетки. Нивото на поглъщане от туморните клетки е пропорционално на метаболитната им активност [1]. Основният недостатък на ПЕТ е липсата на анатомични детайли, което се преодолява при съчетанието на ПЕТ с КТ. След съответни реконструкции, КТ, образите с коригирана атенюация и некоригираните образи се представят на работна станция. Това предоставя възможност за мултипланарни реконструкции в аксиална, коронарна и сагитална равнина и разглеждане на КТ и ПЕТ образите поотделно или след сливането им. Извършва се качествена и количествена оценка на патологичните промени.
При карцинома на маточната шийка предтерапевтичното стадиране е за търсене на нодални метастази- локорегионални или парааортални, както и за дистантни метастази. Все още златен стандарт остава хистологичното изследване на биопсия на сентинелен лимфен възел. ПЕТ/КТ е най-чувствителен и неинвазивен метод за предтерапевтичното стадиране.
Карциномът на маточната шийка е 3-ти по честота у жените. За уточняване на локалния статус, т.е. наличието на инвазия на параметриите се използва магнитен резонанс. При провеждане на ПЕТ/КТ повишената метаболитна активност особено в областта на аднексиитеи параметриите трябва да се диференцира от физиологични промени -хормонални промени в яйчниците и ендометриума.[2] Необходимо е да се разграничават и промените при лутеална киста, ендометриоза и възпалителни промени, които макар и бенигнени може да доведат до повишен метаболизъм и морфологични промени при ПЕТ/ КТ.
Рестадирането при карцинома на маточната шийка се извършва чрез туморни маркери като СЕА, Са19.9, Са125. При повишаване на нивата им се провеждат клиничен преглед и образни изследвания- ултразвуково изследване, магнитен резонанс, ПЕТ/КТ.
При ендометриалния карцином, който е 4-ти по честота тумор у жените, основната роля на ПЕТ/КТ е за ранно откриване на рецидив [3]. Все още има много малко събрани данни за значението на ПЕТ/КТ при предтерапевтичното стадиране на тези пациентки [4]. Обикновено магнитният резонанс се използва за локално стадиране, но ПЕТ/КТ е ценен метод, т.к предоставя информация за патологичната метаболитна активност и в нормални по размери лимфни възли.
Фигура 1А-Г. Жена на 36г след хистеректомия по повод карцином на шийката на матката. 1А. ПЕТ Maximum Intensity Projection (MIP) -хиперметаОолетни фокуси в черен дроб, малък таз е коремна кухина. 1Б. ПЕТ/КТ Сагитален о(5 р>аез- пресакрални хиперметаболитни промени. 1В. iCT- сагитален образ- ангажиране и на вентрален оонтур на сакрумо -1Г ПЕТ/КТ Аксиален образ.
f 9 ь
2А.Б -- "" 2В
Фигура 2 Същата пациентка. 2А КТ, 2Б- ПЕТ/КТ в аксиална равнина, Повишена метаболитна активност в пикочен мехур- физиологично, в лява половина на малък таз-карцином 2В - ПЕТ/КТ аксиален образ- метастази в черен дроб
Фигура 3.60г. жена с цервикален карцином. 3А.ПЕТ Maximum Intensity Projection (MIP) -хиперметаболитен фокус вдясно паравертебрално. 3Б , В- ПЕТ/КТ коронарен и аксиален образ - фокус вдясно интраперитонеално, 3Г ПЕТ/КТ - аксиален образ- няма данни за рецидив в малкия таз.
Фигура 4. 4А.Жена na 69г, ендометриален карцином. Коронарен ГГЕТ/КТ образ-метастази в десен бял дроб. 4Б,В Кистични метастази в десен горен дял, 4ИТ^- солидна метастаза в ляв бял дроб.
Заключение: Установените най-чести пътища на метастазиране са в коремната кухина. Значително по-рядко са в дистантни органи като бял дроб и черен дро9. ГГеритонеални метастази се установяват само при хистологично доказано ангажиране на яйчниците. Редки са супрадиафрагмалните мвтастази в медиастинални лимфни възли, но те трябва да се познават, което опраедава и провеждане на КТ за ре ствдиране
Библиография
1. Kapoor, V., B.M. McCook, and F.S. Torok, An introduction to PET-CT imaging. Radiographics, 2004. 24(2): p. 5523-43.
2. Kizer, N.T., et al., The role off PET/CT in the management of patients with cervical cancer: practice patterns off the members of the Society of (Gynecologic Oncologists. Gynecol Oncol, 2009. er4(2): p. 310-4.
3. Kitajima, K., et al., Performance of FDG-PfT/CT in the diagnosis of recurrent endometrial cancer. AnnNucl Med, 2008a. 222(2): p. 103-9.
4. Kitajima, K., et al., Accuracy of lSF.FDG PfT/CT in detecting pelvic and paraaortic lymph node metastasis in patients with endometrial cancer. AJR Am J Roentgenol, 2008. 190(6): p. 1652-8.
