CC BY
44
Педагогические науки
УДК 378
ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА АЛГОРИТМИЗАЦИЯТА ПРИ ФОРМИРАНЕ НА КОМУНИКАТИВНА КОМПЕТЕНТНОСТ В ПРОЦЕСА НА ПРОФЕСИОНАЛНО
ОБУЧЕНИЕ
А. Трендафилова, Медицинский университет Софии (София, Болгария).
Резюме. В статията се разглежда същинския процес на алгоритмизацията в обучението по комуникативни компетентности.Алгоритмизацията на процеса на обучението включва последователността на овладяване на знанията от страна на медицинските специалисти, както и степента, в която те трябва да са овладели определени знания и умения за преминаването от предходен към следващ етап от обучението.
Ключови думи: алгоритмизация, комуникативна компетентност, професионално обучение, педагогика на висшето образование
BASIC ELEMENTS OF ALGORITHM OF FORMATION OF COMMUNICATIVE COMPETENCE IN PROCESS OF VOCATIONAL EDUCATION
Abstract. The article considers the present process of algorithmization in teaching communicative competencies. Algorithmization of the learning process involves consistency in the acquisition of knowledge from medical professionals, as well as the level of mastery of certain knowledge and skills for the transition from the previous to the next stage of training.
Keywords: algorithmization, communicative competence, professional education, pedagogy of higher education.
ОСНОВНЫЕ ЭЛЕМЕНТЫ АЛГОРИТМИЗАЦИИ ПРИ ФОРМИРОВАНИИ КОММУНИКАТИВНОЙ КОМПЕТЕНЦИИ В ПРОЦЕССЕ ПРОФЕССИОНАЛЬНОГО ОБУЧЕНИЯ
Аннотация. В статье рассматривается настоящий процесс алгоритмизации при обучении коммуникативным компетентностям. Алгоритмизация процесса обучения включает последовательность овладении знаниями со стороны медицинских специалистов, а также и уровень овладения определенными знаниями и умениями для перехода от предыдущего к следующему этапу обучения. Основной текст статьи - болгарский язык.
Ключевые слова: алгоритмизация, коммуникативная компетенция, профессиональное обучение, педагогика высшей школы.
Преди да се разгледа същинският процес на алгоритмизацията в обучението на комуникативни компетентности, трябва да се посочи различието в алгоритмизацията, което пра-ви М. Андреев [1]. Той различава „алгоритъм на обучението", представляващ програма за обучение и е предназначен за преподавателя и „обучение чрез алгоритми", което предпола-га предаването от обучаващия към обучавания на указания за необходимите познавателни и манипулативни действия, които трябва да бъдат извършени в медицинската практика.
Изхождайки от определението на алгоритмите, дадено от М. Митова [2], а именно: „Те представляват точно и еднозначно предписание за поетапно изпълнение в строго определена последователност на умствени операции или практически действия, за решаване на задачи от определен клас", може да бъде предложен общ алгоритъм, свързан с обучението по комуникативни умения на медицинските специалисти.
Този алгоритъм се състои от три основни модула (три основни съставни части) като за-едно с това трябва да се има предвид, че създаването на алгоритъм за обучение предпола-га, че той е вероятностен и евристичен. Това е характерна особеност на повечето алгорит-ми, използвани в различни програми за обучение за разлика от моделите на научаване (по-ниската степен на обучението, при която се изисква привикване към определен набор от системни действия - напр. управление на лек автомобил, умения за работа с дървообра-ботваща машина и др.), при които могат да бъдат използвани детерминирани алгоритми, предвиждащи строго фиксирана последователност на обучението на определени операции, отношения и др. [3].
Вероятностният характер на алгоритъма на обучението на медицинските специалисти предполага, че алгоритъмът на обучението дава възможност за решаването на определена задача, в частност осъществяването на целеориентирана комуникация с използването на няколко възможни варианта за действие на медицинския специалист, варианти на отношения между него и пациента, както и няколко варианта на емоционалния фон, на който се из-вършва съответният комуникационен процес.
Евристичният характер на алгоритъма на обучението предполага, че при постигането на определена цел на комуникационния процес е допустимо използването на разумни съоб-ражения, които могат да доведат до желаните резултати чрез използване на подходи, които преди не са били използвани от други и които са предмет на разработване от самия медицински специалист, участващ в комуникацията. Тоест, по същество евристичният характер на алгоритъма за обучение на медицинските специалисти предполага творчески подход към този процес.
Тези характеристики на алгоритмизацията на процеса на обучението са основата, върху която се определят и трите основни модула на в този алгоритъм:
- теоретичен модул;
- подражателно - евристичен модул;
- практически целеориентиран модул на алгоритъма [4, Р. 12-14]
А) Теоретичен модул на алгоритъма
Комуникативните умения трябва да бъдат основани върху добра теоретична база, която позволява обучаваните да се запознаят с основата на теорията на комуникацияте, особе-ностите на развитието на личността, съществуващата теоретична база, разкриваща особе-ностите на когнитивните процеси, а също и основните теории, свързани с емоционално-волевата сфера на личността и участието й в процеса на комуникацията. Тези теоретични знания трябва да бъдат преподавани в обем, който ще бъде необходим за разбирането на възникващите трудности в определени комуникативни ситуации, както и възможностите за изход от тях. Това означава, че в рамките на преподаването на определена теоретична база, например когнитивните процеси в рамките на обема знания, се включват онези елементи от теорията, които намират приложение в процеса на комуникацията. Този подход се отнася и към останалите елементи на психологическите теории - теориите за личността и теориите за емоциите [5, Р. 176-177].
Съществен аспект на теоретичния модул в алгоритъма на обучението е даването на необходими знания на медицинските специалисту свързани със социално-психологическите процеси и по-специално възникването на разбирането, ролята на емоциите в социалните отношения, въздействието на малките и големите групи върху решенията на отделния човек и др.
Съвременните условия на работа, а в още по-голяма степен условията, които се пред-вижда да възникнат в бъдеще с оглед процесите на откритост на обществото, възприемане-то на мултикултурализма и либералното отношение към хората с различни културни топоси, предполагат наличие на необходим обем от знания, свързани с психологията на културата. Тези знания също така трябва да бъдат преподавани на медицинските специалисти в онзи обем, който се отнася непосредствено към възможностите и вариантите за развитието на комуникациите.
Даваните от теоретичния модул знания са основата, върху която в последващия модул на обучение се изграждат конкретните комуникативни умения. Той представлява основния „резервоар от знания" от който се черпят креативни елементи за решаването на конкретни проблемни ситуации в комуникацията.
Б) Информационно-рецептивен модул на алгоритъма
Този модул от алгоритъма предвижда предаването на отделни модели за комуникация на медицинските специалисти. При реализирането на този модул трябва да се отчита това обстоятелство, че във всеки конкретен случай на комуникация могат да съществуват определен набор (този набор обаче не е изчерпателен) на модели за установяване на комуника-ционни отношения и реализиране целта на комуникацията.
Целта на дадения модул е медицинските специалисти да бъдат запознати с основните елементи на основните модели на комуникация, които те трябва да реализират в своята практика.
Към основните модели на комуникацията могат да бъдат отнесени [6]:
- модел на комуникация на пациенти с общи заболявания. Този комуникативен модел е насочен към работата с пациенти с максимално широк профил на заболяванията. Целта на комуникацията при този модел е доминирането на рационални елементи, получаването и предаването на информация по отделни частни въпроси, реализацията на контрол върху резултатите от препоръките на медицинския персонал, възможности за първоначално общо диагностициране. Важна функция на комуникацията при този модел е диагностичната функция, така че медицинският специалист трябва да бъде добре запознат с проявите на раз-личните видове страдание във формите и похватите на комуникацията;
- модел на комуникация с пациенти с хронични заболявания. В рамките на този комуни-кационен модел задължителен елемент е проявата на емпатия в рамките на комуникацията, съпричастност към страданията на пациента, както и разбиране, по отношение на неговите близки. В процеса на комуникацията следва да се предвиди възможността за реализиране на комуникацията в условията на емоционално напрежение, което е често срещано при па-циентите с хронично заболяване. Медицинските специалисти при този комуникационен модел следва да отчитат необходимостта за комуникация не само със самия пациент, но и с неговите близки. Понякога, когато това е необходимо или се налага от същността на хро-ничното заболяване, общуването с близките на пациента е значително по-продуктивно, от-колкото общуването със самия него. Съществен елемент на обучението на този комуникационен модел е създаване на навици на общуване с хора с нарушени познавателни проце-
си, със затруднения, свързани с рационалното осъзнаване на ситуацията, както и други затруднения, породени от особеностите на съответното хронично заболяване;
- модел на комуникация с пациенти, принадлежащи към култура, различна от културата на медицинския специалист. При този модел основният акцент на комуникацията е насочен към намаляване влиянието на културните различия върху комуникативния процес и съот-ветно върху изпълнението на целите и задачите на комуникацията. Съществен елемент на модела е намирането на пътища за изпълнение на целите на комуникацията дори в онези случаи, в които културните различия са съществена пречка за това;
- модел на комуникация с деца. Медицинският специалист, дори тогава, когато негова-та дейност не включва педиатричен профил, трябва да притежава комуникативни умения за работа с деца. Комуникативният процес с тези пациенти е по-особен, дори при положение, че на медицинския специалист няма да бъде необходимо осъществяване на комуникация с деца. Обучението на такъв тип модели има значителен креативен потенциал и дава възможност на медицинския специалист по-лесно да осъществява комуникационния процес с пациенти с особени потребности (такива например като определени форми на умствена изостаналост) [7].
Всеки един от посочените комуникативни модели, както и такива, които са необходими на медицинския специалист във връзка с изпълнението на специфични функции (ако това е предвидено от алгоритъма на обучението), трябва да бъдат не само теоретично разгледани, но и демонстрирани на обучаемите, както чрез технически средства, така и на основата на игрови модели [8, Р.410-411]. Единствено тогава той може да възприеме същността на комуникативния процес, както и специфичните особености на грешките, които той допуска в него, както и възможностите на личността, които той би могъл да използва за осъществява-нето на ефективна комуникация.
Демонстративният елемент на всеки един от моделите трябва да включва:
- обща постановка на условията (средата) за реализиране на комуникацията, като се посочат необходимите и достатъчни условия за нейното осъществяване;
- участието на различни комуникационни системи в процеса на комуникацията - вер-бални и невербални средства;
- възможни реакции на реципиента на комуникацията и съответните действия в този случай.
Следването на принципите на информационно-рецептивния модул на алгоритъма на обучението изисква от самото начало обучаваните да бъдат подготвяни за възможни ситуации, при които процесът на комуникациите ще изисква сериозно емоционално напрежение. То е особено често срещано при тежките хронични заболявания, затова и в процеса на обучението подобни варианти трябва задължително да бъдат включвани в тренингите. Това по-сочва и практиката на обучението на лекарите в редица западноевропейски страни [9].
Завършващият етап от информационно-рецептивния модул включва различни форми на игрови варианти на взаимодействие. Такива форми на обучение имат сериозно креативно значение, тъй като именно при тях могат да бъдат отработени комуникативните възмож-ности и заедно с това не присъства онова напрежение, което е характерно за реалните комуникативни взаимодействия. Игровите варианти на взаимодействието трябва да обхванат всеки един от моделите, които бяха посочени по-горе като за всеки от тях се разработят по няколко възможни ситуации на взаимодействие.
В) Практически модул
В практическия модул се осъществява реално общуване на медицинските специалист с реални пациенти. Този модул също така се „подчинява" на общата логика на алгоритъма на обучението, а именно постепенно степенуване сложността на задачите, които стоят пред обучаваните. Всяка от практическите задачи на този модул е обусловена от реализирането на конкретна задача - получаване на информация като помощ в процеса на диагностицира-нето, предаване на информация за същността, етапите и особеностите на предписаната терапия, ориентация на пациента към определен специалист и др.
Съществено значение за този модул има осъществяването на обратна връзка с обуча-ващия, в резултат на която се анализират успехите и недостатъците на реализирания кому-никационен процес. Анализът на резултатите следва описаната по-горе обща логика на алгоритъма на обучението. В процеса на анализа трябва да се посочат не само слабостите, но и да се определят основните механизми за тяхното преодоляване.
Литература:
1. Андреев М. Процесът на обучението. Дидактикал. София: УИ „Св.Климент Охрид-ски", 1996. С.350-351.
2. Митова М. Методика за обучението по практика в медицинските колежи. София: „График консулт" ООД. 32 с.
3. Костин Э. Семенова В. Совместимость, межличностные взаимоотношения. Москва: ЛитРес, 2012. 200 с.
4. Cormen T.H., Leiserson C.E., Rives't R.L., Stein C. Introduction to Algorithms. Third Edition. Jonesand Bartlett Publishers. 2012.
5. Harder O. et al. Teaching Strategies. A Guide to Effective Instruction. Wadsworth: CengageLearning, 2010.
6. Cockerhamn W.C. (Editor). The New Blackwell Companion to Medical Sociology. Blackwell Publishing Ltd. 2010. 369 p.
7. Brown H., Prescott R. Applied Mixed Models in Medicine 2nd ed. Wiley, 2006. 298 p.
8. Miltenberger R.G. Behavior Modification: Principles and Procedures. Thomson, 2008.
9. Petty G. Teaching Today: A Practical Guide. NelsonThornes, 2009. 398 p.
References:
1. Andreev M. Protses"t na obuchenieto. Didaktikal. Sofiya: UI „Sv.Kliment Okhrid-ski", 1996. S.350-351.
2. Mitova M. Metodika za obuchenieto po praktika v meditsinskite kolezhi. Sofiya: „Grafik konsult" OOD. 32 s.
3. Kostin E. Semenova V. Sovmestimost', mezhlichnostnye vzaimootnosheniya. Moskva: LitRes, 2012. 200 s.
4. Cormen T.H., Leiserson C.E., Rives't R.L., Stein C. Introduction to Algorithms. Third Edition. Jonesand Bartlett Publishers. 2012.
5. Harder O. et al. Teaching Strategies. A Guide to Effective Instruction. Wadsworth: CengageLearning, 2010.
6. Cockerhamn W.C. (Editor). The New Blackwell Companion to Medical Sociology. Blackwell Publishing Ltd. 2010. 369 p.
7. Brown H., Prescott R. Applied Mixed Models in Medicine 2nd ed. Wiley, 2006. 298 p.
8. Miltenberger R.G. Behavior Modification: Principles and Procedures. Thomson, 2008.
9. Petty G. Teaching Today: A Practical Guide. NelsonThornes, 2009. 398 p.
— • —
Сведения об авторе
Антония Трендафилова, ассистент кафедры медицинского образования, Медицинский университет Софии (София, Болгария).
— • —
