CC BY
11
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. XXII. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XXII. ISSN 13119427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2018.
ВЛИЯНИЕ НА ПЛАСТИФИКАТОРИТЕ СЪДЪРЖАЩИ СЕ В РЕБАЗИРАЩИТЕ МАТЕРИАЛИ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
Илиан Христов Медицински Университет Пловдив, Факултет по дентална медицина, Катедра протетична дентална медицина
INFLUENCE OF PLASTICIZERS IN RELINING MATERIALS ON
HUMAN'S ORGANISM Ilian Hristov
Medical University Plovdiv, Faculty of Dental Medicine, Department of Prosthetic Dentistry
Abstract: Effect of plasticizers, leaching is interesting not only as far as dentures are concerned, but also according to their effect on human organism. Because this is a question concerning chemical compounds from the phthalates group, a lot of researchers are disturbed from this fact.
Key words: plasticizers, leaching, relining materials.
Въведение: Съвсем основателно буди интерес ефекта от излива на пластификатори, не само по отношение на протезните конструкции, но и върху човешкия организъм. Тъй като става въпрос за химични съединения от групата на фталатите, този факт предизвиква известно безпокойство сред редица изследователи.
В свое проучване Munksgaard, Е. изследва излива на пластификатори в продължение на 1 месец. Количеството, което се отделя /при два от тестваните продукти/, само през първия ден са съответно 11 и 32 пъти повече от допустимо приемливия дневен прием /tolerable daily intake (TDI)/ за възрастен [1]. Съответно за един месец тези дози надхвърлят 2.2 и 6.6 пъти нормата. Сумарното количество пластификатори за 30 дни е от порядъка на 128 - 253 mg/g. Пластификаторите най-често са фталати и естери на други ароматни карбокси киселини и етанол [2; 3; 4; 5; 6]. Някои от тези естери притежават нежелани биологични ефекти особено като ксеноестрогени [7; 8; 9; 10], а други предизвикват епителни промени в хамстери [146]. Европейската комисия стриктно регулира тяхното използване в играчките за деца [11].
Специално създаден научен комитет е приел лимит на (TDI) за фталатите от 0.1-0.37mg kg-1 d-1 [12]. В тази връзка например в Дания е въведен специален налог върху производството и продажбата на пластмасови продукти съдържащи фталати [13]. Естествено представителите на химическата индустрия са на коренно противоположно
мнение като смятат, че стойностите на пластификаторите в техните продукти са в рамките на допустимите стойности [14].
При in vitro изследвания отделянето на пластификатори е 8-13mg/g за период от 2-4 седмици, а при in vivo изследванията това количество бива съответно: 33-122 mg/g. Може да се предположи, че разликите се дължат на различието в разтворимостта на пластификаторите в дестилирана вода и слюнка [15]. Средното количетво МРМ, необходимо за ребазирането на една цяла протеза е 5.5g. При това положение лесно може да се изчисли колко милиграма фталати би поел един човек от 70^ [16].
Диестерите на фталатната киселина се хидролизират до съответните моноестери и фталилова киселина, когато се смесят с естераза получена от свински черен дроб. Моноестерите на фталиловата кисеина и самата киселина може и да не притежават естрогенна активност, затова е трудно да се предположи безвредно ниво на отделяне на фталати от МРМ [17].
В друго свое проучване Munksgaard, Е. допуска, че наличието на естераза в работния разтвор би увеличило излива на пластификатори. Средното ниво на фталатите отделени от 5.5 g материал, през първите два дни е 4.5 mg d-1 и 1.1 mg kg-1 d-1 за първите 28 дни. Тези нива биха могли да се сравнят с най-ниските нива на наблюдаван вреден ефект (lowest observed adverse effect level - LOAEL) от 52 mg^g., т.е. нива са едва една 1/10 от LOAEL.
Някои МРМ и тъканни кондиционери съдържат високи нива на дибутилфталат /DBP/, например Coe Soft - 21%, F.I.T.T. - 47% DBP. Изливът на пластификатори в слюнчена среда е 20 пъти по-висок от излива в дестилирана вода. Освен естеразата, хидролазата също допринася за повишения излив на пластификатори. Човек продуцира 0.5-1 м1 слюнка в минута. Тя се различава по качествен и количествен състав при различните хора. Освен това не всички части на протезата са в едновременен контакт със слюнката [18].
Процентът на увеличение на излива на пластификатори в изкуствена среда с естераза, в сравнение със среда, в която отсъства този ензим е между 19 - 37% /за различните материали/ [19]. Нивото от 4.5 mg kg-1 d-1 може да се сравни с NOAEL (no observed adverse effect level) или ниво без видим вреден ефект за DBP от 50 mg kg-1 , съобщено в изследването на Майлкреест и кол. [20] и със LOAEL за DBP от 52 mg kg-1 , в изследване върху цитотоксичността на второ поколение плъхове на Уайн и кол. [21] Тези нива са дискутирани и в доклад на Европейската комисия, но въпреки това не е определена безвредна горна граница на допустимо ниво. В доклада се предлага праг на безопасност (margin of safety - MOS) фактор 80, което означава, че MOS = 1/80 LOAEL, т. е. 0.65 mg^g..
Заключение: Все повече учени са загрижени, тъй като фталатите могат да причинят хормонални нарушения, репродуктивни проблеми, хепатоцелуларен карцином, генитални разстройства, имайки способността да блокират естрогенните рецептори, а и освен това имат токсично действие през определени периоди на вътреутробното развитие. Ето защо би било добре клиницистите да избягват приложението на тъканни кондиционери при бременни жени и по възможност да ги заменят с материали на силиконова основа например.
Съкращения: МРМ - Мек ребазиращ материал
Библиография:
1. Munksgaard, E. Leaching of plasticizers from temporary denture soft lining materials. Eur J Oral Sci 2004; 112: 101-104.
2. Graham, B., D. Jones, J. Thomson, et al. Clinical compliance of two resilient denture liners. Journal of Oral Rehabilitation, 1990, Vol. 17, 157-163.
3. Hansen, B., S. Munn, R. Allanou et al., eds. European Union Risk Assessment Report. Dibutyl phthalate, CAS No: 84-74-2. EINECS No: 201-557-4. Luxembourg: Office For Official Publications of the European Communities, 2003 [with addendum 2004].
4. Hashimoto, Y., M. Kawaguchi, K. Miyazaki et al. .Estrogenic activity of tissue conditioners in vitro. Dent Mater 2003; 19: 341-346.
5. Hashimoto, Y., Y. Moriguchi, H. Oshima et al. Estrogenic activity of chemicals for dental and similar use in vitro. J Mater Sci Mater Med 2000; 11: 465-468.
6. Jones, D., E. Sutow, G. Hall et al. Dental soft polymers: plasticizer composite and leachability. Dent Mater 1988; 4: 1-7.
7. Harris, C., P. Henttu, M. Parker et al. The estrogenic activity of phthalate esters in vitro. Environ Health Perspect 1997; 105: 802-811.
8. Jobling, S., T. Reynolds, R. White et al. A variety of environmentally persistent chemicals, including some phthalate plasticizers, are weekly estrogenic. Environ Health Perspect 1995; 103: 582-587.
9. Lygre, H.,G. Moe, E. Solheim et al. Biologic testing of leachable aromatic compounds from denture base materials. Acta Odontol Scand 1995; 53: 397-401.
10. Sharpe, R., J. Fisher, M. Millar et al. Gestational and lactational exposure of rats to xenoestrogens results in reduced testicular size and sperm production. EnvironHealth Perspect 1995; 103: 1136-1143.
11. 2003/610/EC: Commission Decision of 19 August 2003 amending Decision 1999/815/EC concerning measures prohibiting the placing on the market of toys and childcare articles intended to be placed in the mouth by children under three years of age made of soft PVC containing certain phthalates (Text with EEA relevance) (notified under document number C(2003) 2944) Official Journal L 210, 20/08/2003 P. 0035 - 0035.
12. Scientific Committee on Toxicity, Ecotoxicity and the Environment (CSTEE) 1998: Opinion on Phthalate migrationfrom soft PVC toys and child-carearticles. Opinion expressed at the 6th CSTEE plenary meeting. Brussels.European Communities: URL:http://europa.eu.int/comm/food/fs/sc/sct/out19_en.html.
13. Public law: Lov om afgift at polyvinylklorid og ftalater. (Taxes on polyvinyl chloride and phthalate act). Danish Act no. 954 of 20 December 1999. Available from URL: http:// www.retsinfo.dk/index/SKA/AN000777.htm.
14. Phthalate Information Center. Phthalate and health, American Chemistry Council, Arlington, VA, USA, 2003.URL: www.phthalates.org..
15. Larsen, I. et E. Munksgaard. Effect of human saliva on surface degradation of composite resins. Scand J Dent Res 1991;99: 254-261.
16. Graham, B., D. Jones, E. Sutow. An in vivo and in vitro study of the loss of plasticizer from soft polymer gel materials. J Dent Res 1991; 70: 870-873.
17. Munksgaard, E., M. Freund. Enzymatic hydrolysis of (di)methacrylates and their polymers. Scand J Dent Res 1990; 98:261-267.
18. Munksgaard, E. Plasticizers in denture soft-lining materials: leaching and biodegradation. Eur J Oral Sci 2005; 113: 166-169.
19. Niino, T., Т. Ishibashi, Н. Ishiwata et al. Characterization of human salivary esterase in enzymatic hydrolysis of phthalate esters. J Health Sci 2003; 49: 76-81.
20. Mylcreest, E., D. Wallace, R. Cattley et al. Dosedependent alterations in androgen-regulated male reproductive development in rats exposed to Di(n-butyl) phthalate during late gestation. Toxicol Sci 2000; 55: 143-151.
21. Wine, R., L. Li, L. Barnes et al. Reproductive toxicity of di-n-butylphthalate in a continuous breeding protocol in Sprague-Dawley rats. Environ Health Perspect 1997; 105: 102107.
Адрес за кореспонденция:
Д-р Илиан Христов Медицински Университет - Пловдив Факултет по дентална медицина Бул. „Христо Ботев" №3 e-mail: ilian.hristov@mail.bg
