CC BY
18педагогически науки
Иванов Георги Петков, Калинова Ангелина Ничева ФОРМИРАНЕ НА РЕФЛЕКСИВНИ УМЕНИЯ ...
UDC 37.02
ФОРМИРАНЕ НА РЕФЛЕКСИВНИ УМЕНИЯ У УЧЕНИЦИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ТЕХНОЛОГИИ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО - 1. - 4. КЛАС
© 2018
Иванов Георги Петков, Doctor of Science, професор Калинова Ангелина Ничева, PhD student
Тракийски университет (6000, България, Стара Загора, кв. "Казански " №29,вх. 0, ап. 26, e-mail: [email protected])
Анотация. Обект на настоящото изследване е формирането на рефлексивни умения у учениците в обучението по технологии и предприемачество в началния етап на основното образование. Предмет на изследването - оценяването и самооценяването като фактори за формиране на рефлексивни умения у учениците. Целта е да се изследва специфи-ката на оценяването и самооценяването в обучението по технологии и предприемачество като фактори за формиране на рефлексивни умения учениците от начална училищна възраст. Един от аспектите на личностно-ориентираното обучение, характерно за съвременния етап на образование, се свързва с развитието на уменията за самопознание, самодисциплина и емпатия. Самопознанието предполага отношение на ученика както към външния, така също и към вътрешния си свят - себепознание, изграждане на Аз - образ. Резултатите от научните изследвания, свързани с изграж-дането на АЗ-образ дават основание за заключението, че обучението по всички учебни дисциплини в началния етап на основното образование е благоприятна среда за това. Обучението по технологии и предприемачество с характерните за него два взаимосвързани процеса - учене и труд не прави изключение. Допускаме, че осъзнаването на собственото Аз и достигането до себепознание пряко кореспондира с характера на осъществяваните в обучението по технологии и предприемачество оценяване и самооценяване, с възможностите за проява на рефлексия. Рефлексивните умения са динамична част от процеса на изграждане на Аз-образа. Те са резултат от специфичните условия на индивидуалното развитие на личността. Най-значимо влияние върху този процес оказва т.нар. формиращо оценяване. То позволява да делегираме на ученика активна позиция в контекста на обучението и системно да му осигуряваме възможност да погледне обективно на своите постижения и затруднения. Този вид оценяване помага да се преодолеят негативите на сумативното оценяване в неговия формален характер (обективност, заради самата обективност) и да формира рефле-ксивното поведение (самооценяваща и корекционна дейност). Формиращото оценяване дава представа на ученика за двете равнища на желано и постигнато в хода на познавателната дейност. Този тип оценяване гарантира равнопоста-веност при формулирането на преценките за качеството на избраните подходи и стратегии за учене от страна на двата субекта — ученик и учител. Съвместно, в атмосфера на сътрудничество, те проследяват успехите, несполуките, търсят причините за тяхното допускане, опитват се да открият възможно най-адекватните подходи и стратегии на работа, отчитайки адекватно прогнозираните резултати. Без наличието на рефлексивни умения у малките ученици не би могло да се получи желаното сътрудничество с учителя, ще липсва висока степен на познавателна активност и осъзната ангажираност в обучението по технологии и предприемачество.
Ключови думи: рефлексивни умения, оценяване, самооценяване, обучение по технологии и предприемачество, пигмалионов ефект.
FORMING REFLECTIVE SKILLS IN TEACHERS IN TECHNOLOGY TRAINING AND ENTREPRENEURSHIP - 1. - 4. CLASS
© 2018
Ivanov Georgi Petkov, Doctor of Science, Professor Kalinova Angelina Nicheva, PhD student
Thracian University
(6000, Bulgaria, Stara Zagora, „Kazanski" 29, Entry 0, app 26, e-mail: [email protected])
Abstract. The subject of this study is the formation of reflective skills in students in technology and entrepreneurship education in the initial stage of primary education. Subject of the survey - assessment and self-assessment as factors for the formation of reflexive skills in the students. The aim is to study the specifics of assessment and self-assessment in technology and entrepreneurship education as factors for the formation of reflexive skills in primary school pupils. One aspect of person-oriented learning, characteristic of today's education, is related to the development of self-knowledge, self-discipline and empathy. Self-knowledge implies the attitude of the student to his external as well as to his inner world - self-knowledge, building the self-image. The results of the EAD-based research have led to the conclusion that training in all primary school curricula is a favorable environment for this. Technology and entrepreneurship education with its two interconnected processes - learning and working, is not an exception. We assume that the realization of one's own self and reaching self-knowledge directly corresponds to the nature of the assessment and self-evaluation of technology and entrepreneurship education, with the possibility of reflection. Reflection skills are a dynamic part of the process of building the I-image. They are the result of the specific conditions of individual development of the personality. The most significant influence on this process is the so-called forming evaluation. It allows us to delegate the student an active position in the context of learning and to systematically enable him to look objectively at his achievements and difficulties. This type of assessment helps to overcome the negatives of summative evaluation in its formal nature (objectivity, for objectivity itself) and to form reflective behavior (self-assessment and correctional activity). The formative assessment gives the pupil an idea of both levels of desire and achievement in the course of cognitive activity. This type of assessment ensures equal treatment in formulating the quality judgments of the selected approaches and learning strategies by the two subjects - student and teacher. Together, in an atmosphere of cooperation, they track successes, failures, look for the reasons for their admission, try to find the most adequate approaches and strategies of work, taking into account the adequately predicted results. Without reflexive skills, small pupils could not get the desired collaboration with the teacher, lack a high degree of cognitive activity, and a committed commitment to technology and entrepreneurship education.
Keywords: Reflection skills, assessment, self-assessment, technology training and entrepreneurship
Един от аспектите на личностно-ориентираното обучение, характерно за съвременния етап на образование, се свързва с развитието на уменията за самопознание, самодисциплина и емпатия.
Самопознанието предполага отношение на ученика както към външния, така също и към вътрешния си свят -
себепознание, изграждане на Аз - образ. Резултатите от изследванията, свързани с изграждането на АЗ-образ дават основание за заключението, че обучението по всич-ки учебни дисциплини в началния етап на основното образование е благоприятна среда за това. Обучението по технологии и предприемачество с характерните за него
Ivanov Georgi Petkov, Kalinova Angelina Nicheva pedagogical
FORMING REFLECTIVE SKILLS IN TEACHERS ... sciences
два взаимосвързани процеса - учене и труд не прави из-ключение.
Считаме, че осъзнаването на собственото Аз и дости-гането до себепознание пряко кореспондира с характера на осъществяваните в обучението по технологии и пред-приемачество оценяване и самооценяване, с възможно-стите за проява на рефлексия. Рефлексивните умения са динамична част от процеса на изграждане на Аз-образа. Те са резултат от специфичните условия на индивидуал-ното развитие на личността.
Известно е, че решаването на всяка познавателна и практическа задача в обучението по технологии и пред-приемачество в началното училище преследва постига-нето на няколко резултата:
1. Усвояването на конкретно учебно съдържание, респективно умения и компетентности;
2. Емоционална и интелектуална стабилизация, сти-мулирана от преодоляната трудност и изживения успех;
3. Засилване чувството на сигурност при постигане на познавателната цел;
4. Формиране и укрепване на психичното ново об-разувание - рефлексия;
5. Ценностно обогатяване [8].
Формирането на рефлексивни умения предполага по-ставяне на ученика в особена позиция - от една страна да се съобразява с оценката за резултата от дейността му (външна оценка), а от друга - да само оценява не само резултата, но и усилията, които са положени за пости-гането му. Тази особена позиция на ученика е едно от основанията за насоката на изследователското ни внимание, а именно обосноваване на методически решения за формиране на рефлексивни умения у учениците от начална училищна възраст.
Често може да се установи, че ученикът проявява несигурност (некатегоричност) при определяне на само-оценката си. Тази некатегоричност се поражда от раз-минаването между външната оценка и самооценката. В самооценката се отразява отношението на ученика не само към резултата на неговата дейност, но и към усили-ята, положени за постигането на този резултат. Като има предвид трудностите, които е преодолял, за да постигне определен резултат, самооценката на ученика в повече-то случаи е завишена. Това е така, защото самооценка-та е свързана с определено ниво на претенции, които са индивидуално-личностно обусловени. Уйлям Джеймс предлага формула за определяне на самооценката, спо-ред която тя е в правопропорционална зависимост от успехите и обратно пропорционални от претенциите на личността. Според тази формула пътят за повишаване на самооценката се изразява в увеличаване на успехите и намаляване на претенциите на личността. Самооценката съществува в две основни форми - адекватна и неадекватна [цитат по 26].
Адекватната самооценка се изразява в съответствие между амбициите на личността и възможностите за тях-ното постигане. Нормалната самооценка предполага поддържане на позитивно само възприятие чрез ома-ловажаване на неуспехите, съчетано с поведенческа ефективност при решаване на възникналите проблеми. Неуспехът формира критично отношение към собстве-ните неуспехи, коригиране на бъдещите цели и планира-не на нови средства за справяне със съответната задача или проблем.
Неадекватната самооценка може да бъде занижена и завишена. Занижената самооценка е свързана с поставя-не на цели под възможностите и води до неувереност, повишена тревожност, резервирано отношение към по-ложителната оценка на другите, потиснатост, чувство за малоценност. Високата самооценка е свързана с ос-ъзнаване на собствената ценност и достойнство, докато неадекватно високата оценка се изразява в надценяване на собствените способности и поставяне на цели, които личността не може да осъществи [25].
Правилно изградената самооценка се счита за из-
точник на самоуважение, самочувствие, удовлетворе-ност, емоционално благополучие и увереност в себе си. Учениците с ниска самооценка проявяват по-голя-ма чувствителност към неуспехите, отколкото към ус-пехите и са склонни да се изживяват като неудачници. Завишената самооценка се свързва с определени нарушения в психичното равновесие и оценяване на поведение. Такива ученици проявяват повишена самоуве-реност и непрекъснато търсят признание, независимо от това дали го заслужават. Често те стават причина за конфликти в групата, защото са недоверчиви, критични и подозрителни. Самооценката е свързана с усета за успех, както и за неуспех.
В обучението по технологии и предприемачество са-мооценката на учениците от начална училищна възраст се формира на базата на външна оценка (учител, съуче-ници, родители и др.) с помощта на различни ориентири - одобрение или неодобрение, подкрепа или отхвърляне. Характерът на самооценката на малкия ученик зависи и от степента на неговата критичност към собственото поведение и постигнатите резултати. Това е основание при даването на оценка за извършена работа учителят да се съобразява с редица изисквания, по-важните сред които са дидактическа целесъобразност, аргументираност и убедителност.
Дидактическата целесъобразност при оценяването се свързва с т., нар. Пигмалионов ефект. Какво представля-ва той?
В педагого-психологическата литература Пигмали-оновият ефект се свързва с разбирането, че ученикът, считан от своя учител за интелигентен, показва по-добро развитие на интелигентността по време на обучението в училище, отколкото учениците, третирани от учителя като по-слабо интелигентни. В гръцката митология Пигмалион е скулптор от остров Кипър, който се влюб-ва в създадената от него статуя на момиче. С помощта на Афродита той й вдъхва живот и я прави своя съпруга. Символично този материал лежи в основата на пиеса-та на Б. Шоу „Пигмалион" и на мюзикъла „Моята прекрасна лейди". Понятието "Пигмалионов ефект" се сре-ща за първи път в книгата на Р. Розентал и Л. Якобсон „Пигмалион в класната стая". В нея авторите застъпват една провокативна теза, на която широката обществе-ност в САЩ и Западна Европа обръща особено внимание: „Тези ученици в класа, от които учителят очаква по-интензивно развитие, действително реализират това развитие." Тази теза подкрепя твърдението за само сбъд-ващото се предсказание. Тя се подкрепя от емпирични проучвания върху очакванията на учители и резултатите от тестовете за интелигентност в класовете от първи до шести, но в действителност бе доказана само за първите два класа.
Дж. Д. Елашоф и Р. Сноу в книгата си „Пигмалион на изпитателната площадка" (1972) подлагат на критичен анализ спорните методи и неоправданите обобщения на емпиричните резултати. [5]. Многобройни емпирични и експериментални изследвания от близкото минало по-казват, че очакванията на един учител по отношение на неговите ученици оказват въздействие върху поведение-то му спрямо тях (така напр. начините на общуване на учителя с „добрите" и с „лошите" ученици значително се различават) и върху неговото възприемане и интер-претиране на поведението на тези ученици. Подобни въздействия на очакването са в повечето случаи непред-намерени и неконтролирани. Те могат да насочат разви-тието на успеха и поведението на даден ученик в посока, която отговаря на очакванията на педагога, и така с обра-тна връзка се създава впечатление, че те са обосновани.
Пигмалионовият ефект в обучението по Технологии и предприемачество се използва за:
- засилване на интереса на всеки ученик към учеб-но-трудовата дейност чрез поощряване и на най-малките постижения в нея;
- формирането на самочувствие от положително
педагогически науки
Иванов Георги Петков, Калинова Ангелина Ничева ФОРМИРАНЕ НА РЕФЛЕКСИВНИ УМЕНИЯ ...
оценения успех в учебно-трудовата дейност;
- формиране на самочувствие на базата на срав-нението на постигнатите индивидуални резултати не само в контекста на резултатите от дейността на другите ученици, а в контекста на сравнението на собствените резултати с тези от миналата дейност, т.е. съизмерване на постигнатите резултати в контекста на собственото развитие.
Аргументираност на оценката.
Особено ефективна за бъдещата активност на ученика се оказва обявената пред всички аргументирана оценка за постигнатия успех. Тази оценка се прави в контекста на оценката за получените резултати от цялостната учебно-трудова дейност в урока и на базата на постигна-тите резултати от миналата дейност на ученика.
Оценката на учителя за учебно-трудовата дейност на учениците би могла да се свърже както с усилията им за затвърдяване на знанията и за усъвършенстване на уме-нията, така също и с бъдещата им дейност.
Ролята на учителя при проверяването и оценяването на резултатите от самостоятелната трудова дейност на учениците е водеща и се свързва главно със създаването на действени възможности за формиране на правилни критерии, сравняване на резултатите с приетите показатели и критерии и в резултат на това изразяване на собствена обективна оценка.
Изследвайки особеностите на самооценката при учащите се от началния курс Липкина (цитирана от Николов, Александрова и Кръстев) отчита, че включва-нето на детето в оценката на резултатите от индивиду-алната му дейност допринася за проследяване форми-рането на общата самооценка като личностно качество. Според нея самооценката на детето не само отразява отношението към вече достигнатото, но и желаното от него ниво. Тя подчертава значението на самооценката като фактор, който определя успеваемостта на учебната дейност и определя мястото на детето сред останалите [17].
Убедителност на оценката.
Възможността да се получат отклонения при фор-мирането на вярна самооценка като се оценява положи-телно и най-малкия напредък на ученика е минимална. Това се постига като се държи сметка за убедителнос-тта при изразяване на оценката. Факторите за постига-не на убедителност са свързани с професионалните и личностни качества на учителя, но в значителна степен зависят от съблюдаването на изискването всяка оценка да се основава на предварително оповестени критерии. Убедителността на оценката е толкова по-голяма, кол-кото по-умело се свързват положителните резултати от дейността на ученика с личностните му характеристики, а несполуките - само с качеството на извършените от него технологични операции. Обратното - свързване на несполуките от дейността с личностните характеристики на ученика е недопустимо. Така например учителят би могъл да открие основание за положителна оценка не само в крайния резултат, но и при осъществяването на технологичните операции. Това, което ученикът е пре-одолял в процеса на упражняването на технологичните операции може да се използва като повод за положител-на оценка и за стимулиране на интереса му към цялост-ната дейност.
Оценката може да извисява и стимулира ученика, да укрепва неговите волеви усилия, като придава смисъл на собствените му постижения и го зарежда с положи-телни емоции. Но оценката може да създава и психологически прегради, да блокира ентусиазма на децата, да убива техните „страсти към израстване и развитие", да оставя трайни следи от изживян неуспех и да формира страх и ниско самочувствие, да наруши контактите на учениците с възрастните и връстниците и по този начин да предпостави развитието на дезадаптационни ефекти в поведението. Ситуациите, свързани с изживяването на успех и емоционално благополучие, независимо от за-
дължителните трудности в процеса на ученето, трябва да бъдат гарантирани. Ето защо в обучението по технологии и предприемачество трябва да се балансира ди-агностичната с формиращата функция на оценяването. Този баланс е основната предпоставка, която „форма-тира" съдържанието на ученето и поведението на дете-то, свързано с отношение, нагласи, мотиви, позитивни преживявания, рефлексия. Оценяването не може да бъде самоцелно диагностициране на резултатите. То трябва да бъде достатъчно многофакторно, за да подпомага ця-лостното развитие на ученика.
В заключение може да се посочи, че формирането на рефлексивни умения е дидактически обусловен процес. Най-значимо е влиянието на т.нар. формиращо оценява-не. То позволява да делегираме на ученика активна позиция в контекста на обучението и системно да му оси-гуряваме възможност да погледне обективно на своите постижения и затруднения. Този вид оценяване помага да се преодолеят негативите на сумативното оценяване в неговия формален характер (обективност, заради сама-та обективност) и да формира рефлексивното поведение (самооценяваща и корекционна дейност). Формиращото оценяване дава представа на ученика за двете равнища на желано и постигнато в хода на познавателната дей-ност. Този тип оценяване гарантира равнопоставеност при формулирането на преценките за качеството на избраните подходи и стратегии за учене от страна на двата субекта — ученик и учител. Съвместно, в атмосфера на сътрудничество, те проследяват успехите, несполуките, търсят причините за тяхното допускане, опитват се да открият възможно най-адекватните подходи и стратегии на работа, отчитайки адекватно прогнозираните резул-тати. Без наличието на рефлексивни умения у малките ученици не би могло да се получи желаното сътрудни-чество с учителя, ще липсва висока степен на познава-телна активност и осъзната ангажираност в обучението по технологии и предприемачество.
СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРА:
1. Андреев, М. Дидактика. София, 2000.
2. Василев, В. Рефлексията в познанието, самопознанието и практиката. Пловдив: Макрос, 2006.
3. Василева, Е. Урокът в началното училище. София, 2004.
4. Десев, Л. Педагогическа психология. София, 1996.
5. Елашоф Дж, Р. Сноу „Пигмалион на изпитателната площадка", С., 1972.
6. Иванов, Г. Педагогическото взаимодействие в технологична-та подготовка на децата от 3 до 11 г. Ст. Загора: ТУ, 2008.
7. Иванов, Г. Репродуктивните и творческите дейности в обучението по домашен бит и техника. - В: сп. „Образование", 2012/1.
8. Иванов, Г., А. Калинова. Съвременни основи на обучението по технологии и предприемачество в първи клас на началното училище. Педагогически новости, 2015.
9. Ключови компетентности за учене през целия живот -Европейска референтна рамка. 2007- https:// ec.europa.eu/ploteus/sites/ eac-eqf/files/broch_bg. pdf.
10. Костова, 3. Как да учим успешно. София: Педагог 6, 2000.
11. Лернер, И. Познавательные задачи в обучении гуманитарным наукам. Москва, 1977.
12. Лисийска, Здр. Методика за формиране на художествено-конструктивни способности у деца от начал на училищна възраст. София: Веда-Словена-ЖГ, 1994.
13. Минчев, Б. Психология на човешкото развитие. Варна: Свободен университет, 2003.
14. Момчилова, А. Рефлексивна образователна технология - инвариант в обучението по физическо възпитание и спорт. Научни трудо-ве на Русенски университет. 2014, том 53, серия 8.2.
15. МОН. Закон за предучилищното и училищното образование, обн. в ДВ, бр. 79, 13.10.2015.
16. МОН, Учебни програми по технологии и предприемачество за I, II и III клас. София, 2016.
17. Николов, П. Рефлексивният избор и саморазвитието на учениците. Психологическа мисъл. Благоевград, 2006.
18. Пейчева, И. Познавателната активност и самостоятелност на учениците в технологичното
19. обучение в'I - IV клас. сп. „Начално образование" 3/2008.
20. Пейчева, Й. Познавателната самостоятелност на учениците в процеса на формиране на графична култура. СУ, 2006.
21. Петров, П. Дидактика. София, Веда Словена-ЖГ, 1998.
22. Пирьов, Г., Т. Трифонов. Способности и развитие. Изд. „Народна просвета", 1980.
23. Речник на чуждите думи в българския език. София, изд. БАН, 1982.
24. Степанов, С., И. Семенов. Психология рефлексии: проблемы и
Ivanov Georgi Petkov, Kalinova Angelina Nicheva FORMING REFLECTIVE SKILLS IN TEACHERS ..
pedagogical sciences
исследования, сп. Вопросы психологии, 1985, №3.
25. Стаматов, Р. Развитие на познавателните действия. Пловдив, Пловдивско университетско издателство, 1993.
26. Тодорова, Л. Аспекти на самооценката в детска възраст. Научни трудове на Русенския университет, том 50, серия 6/2011.
27. Чернев Ст. Самовъзпитание на личността. В: Теория на възпитанието, под ред. на Л. Димитров. София: Аскони- издат, 2000.
