CC BY
16
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.
ДИАГНОСТИКА НА ПРОСТАТЕН КАРЦИНОМ - СРАВНИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ МЕЖДУ ДВЕ ЕВРОПЕЙСКИ КЛИНИКИ Бакърджиев И1, Дечев И1, Антонов П1, Иванов А1, Делков Д1, Младенова М2, Бачурска С3, Давчева Д* 1Клиника по Урология, УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД 2Клиника по Акушерство и Гинекология, УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД зКатедра по обща и клинична патология- МУ-Пловдив *Център по клинична лаборатория-МУ-Пловдив
DIAGNOSTIC OF PROSTATE CANCER - COMPERATIVE STUDY
IN TWO EUROPEAN CLINICS Bakardzhiev F, Dechev F, Antonov P1, Ivanov AS Delkov D1, Mladeno-va M2, Bachurska S3, Davcheva D* 1University clinic of urology - Plovdiv 2University clinic of obstetrics and gynecology - Plovdiv 3Department of general and clinical pathology -Medical University - Plovdiv *Center of clinical laboratory - Medical University - Plovdiv
Резюме
Ракът на простатната жлеза (РПЖ) е сред най-често диагностицираните карци-номи в световен мащаб и заема едно от водещите места по раковообусловена смъртност при мъжете. В България стандартизираната заболяемост е умерена, а стандартизираната смъртност е близка до средната за Европа.
Цел на нашето проучване е да се направи сравнителна оценка на диагностиката на РПЖ в Клиника по урология на УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД и Университетска Клиника по урология, Йена, Германия.
Според етническата си принадлежност пациентите са разпределени в следните три групи: българи (55.6%), германци (38.8%) и други (5.6%). Българските пациенти са с най-голям относителен дял на бенигнената простатна тъкан - 42% (148 пациенти), следван от пациентите с РПЖ - 39% (136 пациенти), а най-нисък е относителният дял на хроничния възпалителен процес - 19% (68 пациенти). Сред пациентите от Германия стойностите са както следва: бенигнена простатна тъкан - 70% (175 пациенти), РПЖ - 22% (55 пациенти) и хроничен възпалителен процес - 8% (21 пациенти).
Броят на новодиагностициране случаи с РПЖ в България е по-висок от товзи в Германия, но той е предимно за сметка на диагностицирани случаи с авансирал туморен процес. При сравняване на идентични групи пациенти, биопсирани в България и Германия не се установява статистически значима разлика в диагностицирането на РПЖ в двете държави.
Abstract
Prostate cancer (PCa) is one of the most common diagnosed cancer over the world and it is a leading cause of cancer specific death. There is no significant difference in Bulgaria in these parameters.
Aim of our study is to compare the diagnostic of PCa between University Clinic of Urology - Plovdiv, Bulgaria and University Clinic of Urology - Jena, Germany.
Patients in our study were dived in 3 groups: Bulgarians (55.5%), Germans (38.8%) and Others (5.6%). Bulgarian patients showed 42% (148 patients) BPH, 39% (136 patients) with prostate cancer and 19% (68 patients) with chronic inflammatory process. German patients showed higher incidence of BPH (70%;175 patients), lower incidence of prostate cancer (22%;55 patients) as well as lower incidence of chronic inflammatory process (8%; 21 patients).
The incidence rate of PCa in Bulgaria is much higher compared to Germany, most of the cases are diagnosed in advanced stage. Comparing identically groups there is no significant difference between both countries.
Въведение. РПЖ е един от най-често диагностицираните карциноми при мъжете в света. По последни публикувани данни на Международната агенция за изследване на раковите заболявания (International Agency for Research on Cancer - IARC) към СЗО той е второто по заболяемост злокачествено новообразувание след белодробния карцином, а като причина за раковообусловена смъртност сред мъжката популация заема шесто място. РПЖ по-често поразява възрастните мъже в развитите страни, където в структурата на онкологичната заболяемост заема около 15 % от злокачествените новообразувания, за разлика от развиващите се държави, където този процент е едва 4 [1].
Социалната значимост на заболяването се определи от неговите епидемиологични характеристики, които поставят РПЖ в България на трето място по честота след белодробния и колоректален карцином. По показателя раковообусловена смъртност у нас, РПЖ се подрежда на четвърто място след рака на белия дроб, колоректалния карцином и рака на стомаха [2].
Цел. Цел на нашето проучване е да се направи сравнителна оценка на диагностиката на РПЖ в Клиника по урология на УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД и Университетска Клиника по урология, Йена, Германия.
Пациенти и методи. Според етническата си принадлежност пациентите са разпределени в следните три групи: българи (55.6%), германци (38.8%) и други (5.6%) (Диаграма 1). Разпределението на пациентите според етническия произход и резултата от хистологичното изследване е представен в Таблица 1.
5%
■ Българи 55.60
%
38.80 % ■ Други 5.60 %
Диаграма 1. Разпределение на пациентите според етническата си принадлежност.
Хистологична диагноза Бенигнена простатна тъкан Рак на простатата Хроничен възпалителен процес Общо
Етнически произход Брой Относи- брой Относи- брой Относи- брой Относителен телен телен телен дял дял (%) дял (%) дял (%) (%)
БЪЛГАРИ 139 41.49 130 38.81 66 19.70 335 55.56
ГЕРМАНЦИ 164 70.09 52 22.22 18 7.69 234 38.81
ДРУГИ 20 58.82 9 26.47 5 14.71 34 5.63
ОБЩО 323 53.57 191 31.67 89 14.76 603 100
Таблица 1. Разпределение на пациентите според етническия си произход и хистологичния резултат.
Резултати. Според мястото на проведената диагностика (България или Германия), пациентите са разпределени в две групи, които условно ще наречем германци и българи, независимо от техния етнически произход и националност. Те са съответно 251 и 352, разпределени процентно както следва - българи 58.4%, германци 41.6%. Това разпределение отговаря и на мястото, където е извършена биопсията - Клиника по урология на УМБАЛ „Св. Георги", Пловдив, България и Клиника и поликлиника по урология, Йена, Германия. Сред българските пациенти най-висок е процентът на бенигнената простатна тъкан - 42% (148 пациенти), следван от пациентите с РПЖ - 39% (136 пациенти), а най-нисък е относителният дял на хроничния възпалителен процес - 19% (68 пациенти). Сред пациентите от Германия стойностите са както следва: бенигнена простатна тъкан - 70% (175 пациенти), РПЖ - 22% (55 пациенти) и хроничен възпалителен процес - 8% (21 пациенти) (Таблица 2, Диаграма 2). Използвайки 1-теста на Фишър за сравнение на относителни дялове сравнихме отделни-те хистологични резултати. Статистически значима разлика открихме между българи и германци във всички изследвани групи, като стойностите на t и р са: t=7.16; р=0.0001 за групата с бенигнена простатна тъкан, 1=4.61; р=0.0001, за групата с РПЖ, а най-ниска е статистическата разлика сред групата с хроничен възпалителен процес -1=4.07; р=0.0001.
Хистологична Бенигнена РПЖ Хронично Общо
простатна възпаление
диагноза тъкан
Пациенти
Брой % Брой % Брой % Брой %
Българи Германци 148 175 42.00 69.70 136 55 38.60 21.90 68 21 19.30 8.40 352 251 100 100
Общо 323 53.60 191 31.70 89 14.80 603 100
Таблица 2. Разпределение на българските и германски пациенти според хистологичния резултат.
ироничен възпалителен тъкан процес
Диаграма 2. Разпределение на пациентите според националността и хистологичната диагноза.
За да сравним диагностиката в България и Германия решихме да изследваме идентични групи пациенти, изключвайки всички пациенти със стойност на tPSA над 12.50 п§/т1, както и пациенти със суспектна за рак находка от Дигиталното Ректално Изследване (ДРИ). От общата група останаха 342 пациенти, отговарящи на зададените от нас критерии - 213 пациенти от Германия и 129 пациенти от България. Така получихме следните резултати: български пациенти - РПЖ-11 (9%); бенигнена простатна тъкан-80 (62%); хроничен възпа-лителен процес-37 (29%); германски пациенти - РПЖ-32 (15%); бенигнена простатна тъ-кан-165 (77%); хроничен възпалителен процес-16 (8%) (Диаграма 3). Отново използвайки t-теста на Фишър за сравнение на относителни дялове сравнихме българските и германски-те пациенти според относителния дял на всеки хистологичен резултат. Статистически значима разлика открихме само сред пациентите с хистологичен резултат бенигнена простатна тъкан (1=2.90; р<0.05). При обединяване на двете групи (бенигнена простатна тъкан и хроничен възпалителен процес), които по същество са без данни за малигнено заболяване, и отново използвайки 1-теста на Фишър се получават данни показващи липса на статисти-ческа значимост (1:=1.70; р>0.05).
Изследването на броя иглени биопсични цилиндри при двете групи - германски и български пациенти показа средна стойност съответно 8.28 ± 0.051 и 7.58 ± 0.130. Сравняването на тези стойности показа значима статистическа разлика (1=5.013; р=0.0001).
80%
-77%-
62%
60% У~
40% 20%
0% -I
29%
11%
□ българи ■ германци
РПЖ бенигнена хронично
простатна тъкан възпаление Диаграма 3. Разпределение на идентични групи български и германски пациенти според хистологичния резултат.
Обсъждане.
Стандартният масов скриниг за РПЖ, базиран на PSA включва пациенти на възраст 50-80 години, а показание за простатна биопсия е всяка абнормна находка. Пациентите
извън тези параметри са насочени за Трансректална Пункционна Биопсия на Простатата (ТРПБ) след преглед от уролог поради Симптоми на Долните Пикочни Пътища (СДПП) или за установяване на първичен тумор при генерализирано раково заболяване. Анализът на възрастовата структура на контингента ясно показва по-високата възраст на пациентите с РПЖ сравнена с тази на пациентите с бенигнена простатна тъкан и тези с хроничен възпалителен процес. Възрастта е сред основните рискови фактори за развитие на РПЖ и поради тази причина нашите резултати не са изненадващи.
Сред германските пациенти преобладава групата с бенигнена простатна тъкан - 70%, а относителния дял на РПЖ и хроничен възпалителен процес са съответно 22% и 8%. При сравнение с българските пациенти статистически значима разлика е открита и сред трите групи. Имайки предвид, че стандартизираната заболяемост от РПЖ в Германия е приблизително четири пъти по-висока от тази в България (82.7/100000 спрямо 21.9/100000) е видно, че в Германия се осъществяват много по-често негативни за рак биопсии, отколкото в България. Основна причина за тези резултати е липсата (до 2011 г.) на адекватен скрининг (базиран на PSA) за РПЖ в България, което означава, че случаите с диагностициран карцином в България са предимно за сметка на авансиралите туморни процеси, докато тези в Германия са предимно локализирани. За да се извърши реална оценка на диагностиката в България и Германия е необходимо да се сравнят идентични групи пациенти, подбрани по основните признаци за локализиран РПЖ: липса на палпаторна находка от ДРИ и леко завишени стойности на tPSA (до 12.50 ng/ml). След сравняване на 129 български и 213 германски пациенти, отговарящи на зададените от нас критерии се установи статистически значима разлика само в групата с бенигнена простатна тъкан - хистологичен резултат, преобладаващ сред германските пациенти. Разликата сред пациентите с РПЖ е статистически незначима, което показва, че диагностиката за РПЖ в Германия и България не се различава съществено сред пациенти, които провеждат масов скрининг за това заболяване. Като се прибави разликата в описанието на хистологичния резултат на некарциномните препарати, което до голяма степен зависи от индивидуалната интерпретация на патоморфолога, става ясно, че диагностиката в България и Германия не се различава съществено. Много често описанията на хистологичните препарати включват: „Липсват данни за малигнено заболяване" или „Бенигнена простатна тъкан"; които сами по себе си не изключват хроничната възпалителна инфилтрация. Така случаите без простатен карцином могат да бъдат обединени и отново да се сравнят. Полученият резултат показва, че няма статистически значима разлика между двете групи. Въпреки това сред немските пациенти РПЖ е открит в 15%, а сред българските - в 9%. Тази разлика, макар и статистически незначима вероятно се дължи на по-големия брой взети иглени биопсични цилиндри при германските пациенти (средно 8.28), сравнено с българските (средно 7.58). Увеличаването броя на взетите биопсични цилиндри според много автори води до повишаване откриваемостта на РПЖ [3, 4, 5, 6, 7].
Изводи.
1. Нивото на диагностициране на РПЖ в България е по-високо от това в Германия, но то е предимно за сметка на диагностицирани случаи с авансирал туморен процес.
2. При сравняване на идентични групи пациенти, биопсирани в България и Германия не се установява статистически значима разлика в диагностицирането на РПЖ в двете държави.
3. Средният брой на биопсичните цилиндри, взети от германските пациенти е статистически по-висок от този на българските пациенти (8.28 спрямо 7.58).
Библиография.
1. Globocan. WHO - International agency for research on prostate cancer 2009.
2. Валерианова З, Илчева М, Данон С и сътр. Разпространение и диагностични пробле-ми при рака на простатата в България. Урология 1999;5(3): 96-99.
3. Babaian RJ, Toi A, Kamoi K, et al. A comparative analysis of sextant and an extended ll-core multisite directed biopsy strategy. J Urol 2000; 163: 152-7.
4. Eskew LA, Bare RL, McCullough DL. Systematic 5 region prostate biopsy is superior to sextant method for diagnosing carcinoma of the prostate. J Urol 1997; 157: 199-203.
5. Hinev A, Evtimov N, Anakievski D et al. Open versus laparoscopic prostatectomy: comparison between two European urologic clinics. EAU 6th South Eastern European Meeting (SEEM), Istanbul, Turkey, 1-2 October, 2010. Eur Urol Supplements 2010; 9(6): 560.
6. Hinev A, Ganev T. Radical prostatectomy in cases of locally advanced prostatic carcinoma. Scripta scient med 1997; 29(4):57-61.
7. Presti JC JR, Chang 11, Bhargava V et al. The optimal systematic prostate biopsy scheme should include 8 rather than 6 biopsies: results of a prospective clinical trial. J Urol 2000; 163: 163-6.
Адрес за кореспонденция: Д-р Иван Бакърджиев, дм
УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, Клиника по урология Бул. "Пещерско шосе" 66, Пловдив 4002 Email: bakurdzhiev@abv.bg
