CC BY
27
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ПРОВИНЦИАЛНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ
Деян Георгиев Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски"
THE PROVINCIALISM OF THE BULGARIAN INTELLIGENCE
Deyan Georgiev University of Plovdiv , Bulgaria
Abstract: The main issues of the article are the provincialism and the narrow-mindedness of the Bulgarian intelligence. One of the most important feature of the provincialism is the explanation of global processes with locales ones and with their simple personification.
Another hallmark of the narrow-mindedness of the Bulgarian intelligence is the glorification of all foreign. Every lecturer from Sofia is accepted in Plovdiv as a hero, every lecturer from abroad is hailed in Sofia as a star. The Bulgarian intelligence shows a tendency to complicate everything which is principally very simple. Unnecessary complications in every area of life - health care, education, administration, bureaucracy, this makes the life of people very hard. The mindset of the Bulgarian intelligence is confined in dogmatic frames. The Bulgarian intellectuals tend to mimic and imitate not to reflect. Constant reforming that only worsen and complicate things.
The article ends with a summary of the main traits of the provincialism of the Bulgarian intelligence.
1.Увод - Защо смятам по-голямата част от българската интелигенция за провинциална?
Наясно съм, че не може да се говори за българска интелигенция въобще, за българите
въобще, но въпреки опасностите от типизацията, то съществуват преобладаващи общи черти на мнозинството от дадена нация или социална група, които придават облика и характеристиките Й. Тъкмо затова ще си позволя да скицирам някои особено биещи на очи качества на преоладаващата част на българската интелигенция.
2. Белези на провинциалността и тесногръдо мислене.
2.1. Търсене причината за проблемите най-вече вътре в страната и незабелязване на глобалните явления. Примитивно персонифициране.
Провинциалността - Една от най-ярките прояви на провинциалност на българската интелигенция е свеждането и обясненията на глобални проблеми да локални такива и примитивно персонифициране - например натискът от страна на финансовата върхушка върху националните правителства за демонтаж на собствените им държави, тотална приватизация, разпарцалосване и последваща ликвидация на цели отрасли, предприятия и активи, непрестанно орязване на социалните придобивки, увеличаване на работното време, реално съкращаване на заплати и пенсии, поставяне на държави, общини и лични домакинства в на практика вечна финансова зависимост от банки и наднационални финансови институции, огромни лобистки организации - Европейски Съюз, военния
юмрук на наднационалните организации - НАТО, бъдещо чипиране на хората - всичко това се провинциализира до ДС, ченгета, куфарчета с пари и т.н. Какъв мръсник и колко мургав е еди кой си, какъв некадърник е този, когато доларът бил станал 3000 лева, колко дълги са мустаците на онзи, как прибалтийските републики и Полша се били оправили, пък България не е, което е примитивизъм, тъй като процесите в източноевропейските държави, а вече и в целия свят са едни и същи. Въпросът не е в куфарчетата с пари, ДС и ченгетата, а дали ти не бъдеш в състояние да се съпротивляваш срещу тези глобални процеси, на кого трябва да се опреш, ако щете на кого по-малките държави трябва да са протеже. Защото настоящият президент ва Беларус успя да опази икономиката на страната от тоталната приватизация и унищожението Й, но разчитайки на широкия гръб на Русия. Въобще българската интелигенция не разбра в продължение вече на 26 години, че натискът за тотална приватизация не цели развитието на предприятията, а унищожението им. А беше длъжна да го разбере още през 1990 година, още тогава да да забележи, че я манипулират и да вземе завоя. И сега синдикатите се правят на ощипани госпожи за пълната експлоатация на наемните работници , а забравиха как самите те се бориха за тотална приватизация в началото на 90-те.!?!?. Едно е да не харесваш Тодор Живков, но да си синдикат и да се бориш за приватизация, това е пълен абсурд! Да, българските синдикати показа пълната си несъстоятелност, борейки се за тотална приватизация или поне примирявайки се с нея!
2.2."Телешки възторг" към всички, идващи отвън, към „Чуждия" и „Другия". Превъзнасянето им. Резултат от ниско самочувствие и ниска самооценка.
Друг признак за провинциалността на българската интелигенция е безкритичното отношение, към всичко идващо от чужбина или от някъде другаде - така например преподавателите от София биват приемани с благоговеене в Пловдив, без значение какви са им качествата, в София пък е налице възвеличаване на качествата на всеки чужд лектор и т.н. Това говори за липса на самочувствие. Освен това се превъзнасят необосновано и българите , следващи в чужбина, без да се отчита упадъкът на западното образование след насилственото, подчертавам насилственото въвеждане на Болонската система, срещу която истинските учени категорично се обявиха, а някои и подадоха оставки, инфлационирането на тамошното образование - много от българите, водещи се студенти на Запад, на практика не учат, а много от тези, които учат, са посредствени и не задават критични въпроси към това, което им преподават. Голяма част от българската интелигенция също не се съпротивлява срещу догмите, а покорни и безкритично, с телешки възторг ги приема - "Другия", "Другия", Другия", "Толерантност", "Толерантност", "Толерантност", "Мултикултурно общество", "Горките малцинства" и т.н. Една дама, омъжена в Германия, си позволи да дойде в България и да пише клеветнически писма до ректора, поучавайки ме, как трябва да преподавам на сестра Й, много слаба студентка. Всички я гледоха с провинциално страхопочитание, а тя беше изключително нагла, сестра и , освен че нищо не знаеше, беше и мързелива. Така че фактът, че някой се е мотал в Германия, Австрия или Франция далеч не го прави добър студент. Дори българите, учещи в престижни западни учебни заведения, в повечето случаи говорят баналности, не казват нищо интересно или оригинално.
2.3. Неосъзнаване на собствените високи постижения и собственото достойнство. Пренебрежение и гавра спрямо истински способните българи. Прогонване на инженерите по компютърен хардуер от България в началото на 90-те.
Същевременно истинските интелектуалци или не биват припознавани като такива, или пък биват подлагани на издевателства. Например - в началото на 90-те бяха изгонени специалистите по компютърен хардуер и много други способни инженери, които напуснаха завинаги България омерзени и огорчени, обидени като „ненужни".
Следващо голямо заблуждение на българската интелигенция е заблуждението, че за
България водещи трябвало да бъдат селското стопанство, туризмът и услугите. Но няма аграрна страна, която да е богата. Основното разделение между държавите е - богати индустриални и бедни аграрни. Ако си мислите, че ще успеем да впечатлим немци и австрийци с наши храни, дълбоко се лъжете. На Запад пазарът е наситен и техните сирена са по-добри от нашите сирена, техните млека са по-добри от нашите млека, техните колбаси и меса са по-вкусни от нашите колбаси и меса, дори техните консерви и супи са по-добри от нашите консерви и супи! Не говоря за българските компоти, конфитюри и консерви от преди 1989 г., предназначени за износ за Япония. Говоря за сегашните български "млека", "сирена" и "меса".
2.4. Подражателство и стремеж да бъдеш като другите, а не по-добър от тях
Друг важен признак за провинциалността на българската интелигенция е инфантилността .Започнат да копаят в Пловдив, откриват разкопки и артефакти, и веднага започват да копаят и в София. Казваме - Пловдив е един от най - старите гадове градове в света и най-старият действащ град в Европа, веднага от София се обаждат, не София е най-старият град и т.н. Как можеш да живееш със заблуждението и да повтарящ това заблуждение като мантра, че София „расте, но не старее". Как може да си въобразяваш, до степен на самонавиване, че София е хубав град, при положение че си видял Белград, Будапеща и Виена?! Самата българска столица е една „сива мишка", каквито „сиви мишки" са и болшинството български „интелектуалци", а простолюдието е направо на едно изключително примитивно ниво, вижте например българските шофьори. Строителство на ненужни небостъргачи, кому и за какво е нужно това, освен, за да се изфукаш! Ето това е инфантилно! Пловдивските „интелектуалци" пък вече 26 години се бият с телешки възторг в гърдите, че Пловдив бил синята столица на България, а всъщност Пловдив непрекъснато получава шамари след шамари. Последният шамар беше връчването на 29 процента от акциите на Пловдивския панаир на Варна, закриването на мъжкия футболен отбор на „Спартак" -Пловдив, а пловдивският градски транспорт е под всякаква критика. Преди това пък бе отменен пролетния Международен Пловдивски панаир, на негово място сега се провеждат различни изложби - винени изложби, аграрни изложби, изложби на военна техника и т.н. Но винена изложба се провежда и в Плевен, изложби се провеждат и в НДК-София, дори в Добрич започнаха да провеждат свой панаир. Всичко това минира и разводнява ролята на Пловдивския панаир. „Освен това българските интелектуалци рядко влизат в диспут със западни колеги, в повечето случаи се съгласяват безкритично с погрешните им постулати и поддакват. Това подсказва липса на самочувствие, а и на познание на света. Всичко се оправдава със сакралната фраза - „Това е директива на ЕС", „Ако не изпълним това, ЕС ще ни накаже." Ами ти какъв професор или доцент си, ако нямаш собствено мнение и позиция и допускаш - меко казано - посредствени чиновници да те командорят. Липсва рефлексия. Стремежът да бъдеш като другите, а не по-добър от тях, да играеш ролята на послушен ученик - отличник, зубрач, всичко това е признак на провинциалност. Това е селско мислене от типа: „Какво ще кажат хората?" Въпросът не е да бъдеш като другите, а по-добър от тях, да ги изпревариш. Така направиха например японците, които превърнаха Тойота от скромна фирма за текстилни станове във водещ автомобилен концерн в света, надминал немци и американци. Така се прави! Високи цели и упорита работа! А не като българската интелигенция - Така каза Европа.
Българската интелигенция не реагира на извращенията, нанасяни от така наречените „делегирани бюджети" в средното и висшето образования, водещи до пълна комерсиализация и феодализация на образованието, до корупция, до превръщане на директорите в сеньори, а учителите във васали. За да се занимаваш сериозно с наука, е нужна известна безметежност, спокойствие на духа и разсъдъка, каквите липсват при делегиранети бюджети, непрекъсното броене на студенти, часове и точки, какъвто е случаят например с икономическия факултет в ПУ Всичко това са битовизми и корупция.
211
Битовизми и корупция, свързани с делегираните бюджети. Българската интелигенция допусна примитивно разделение, едни факултети говорят за други факултети, че „ние тях ги храним."
2.5. Превзетост. Ненужно усложняване и бюрократизиране на сложни системи.
Стремеж към непрекъснато човъркане и „реформиране", разбирай влошаване на системите.
Освен това, за да демонстрира висок интелект и заетост, българската интелигенция непрекъснато човърка и „ ремонтира" различние системи, да усложнява системите, под етикета „ реформи"! Абе кротнете се бе, хора! Престанането да човъркате неща, от които не разбирате и за които ви липсва интелект. Непрекъснатото „реформиране" на здравеопазването и образованието доведе тези системи до катастрофа. Ето например - академик Благовест Сендов, прекрасен математик, може би най-добрият математик в България на своето време. Но реши да прави излишни неща, да усложнява нещата, да „реформира", да се прави на интелигентен - а той действително е такъв - и въведе недоразумението УПК, при наличие на техникуми и СПТУ Сендов направи излишни звена, неуспешно дублиращи вече утвърдени структури. В техникумите и СПТУ-тата ученици започваха своето професионално обучение още на 15-16 годишн възраст, а в УПК вече 18-19 годишни ученици насилствено бяха откъсвани от своята среда, за да може - видите ли - за 1-2 години да „усвоят професия". Българските интелектуалци непрекъснато правят простите и семплите неща сложни, увеличават бюрократичните глупости, нямат усещане за чудовищната утежненост на така наречената „електронна бюрокрация", която е тема на друг мой доклад и тровят живота на българите. Така например българските учители са задължени да попълват в дневника по кой път стигат до работното си място - дали по „Васил Априлов" или по „Руски"?! Всичко това затормозява работата и води до обратния ефект - не до подобряване, а до деградация на учебния процес. Колега, професор по психология, се оплака, колко много се държи от страна на министерството на правилния шрифт, правилното поле и правилното оформление на писменните документи! Не остава време за истинска наука! Горката България с такива министерства и с такива министри! Още по-лошо е положението в здравеопазването! Ненужни усложнени и утежнени системи, а една система, колкото е по-усложнена и по-утежнена, е толкова по-уязвима откъм грешки и корупция.
Освен това преобладаващата част от българската интелигенция отказва да признава действителността, свила се ев черупката си, живее в кули от слонова кост! Нарича катастрофата, геноцида към българския народ криза, когато им кажеш, че повечето хора в България не могат да си купят дори и храна и гладуват, тези „интелектуалци" ти казват, че преувеличаваш. А истински интелигентният човек трябва да може да види, да усети, да локализира, да определи и изрече гласно проблемите!
2.6. Прекалено придържане към идеологеми, лепене на идеологемни етикети, идеологемно, а не прагматично мислене .
Следваш проблем в мисленето на българската интелигенция, издаващ нейната провинциалност е прекаленото придържане към идеологемни етикети - „ляво" - „дясно" -„ценности" и други. Ако направя така, това ще бъде ляво, ако направя иначе, това ще бъде дясно. Абе човече, направи го така, както трябва, а не ми умувай дали е ляво или дясно. Например, когато разговарях с асистент от Факултета по информатика и математика в ПУ по отношение на това, че плажовете в България не бива да бъдат отдавани на концесионери и не трябва да бъдат платени, той ми каза - „Това е комунизъм!" Ти ми кажи дали съм прав или не, а не дали е комунизъм или демокрация! Българската интелигенция, като се „влюби" в някаква идеология, става най-фанатичен неин привърженик - преди беше най-ортодоксалния привърженик на колективизма, а сета се люшна в другата крайност - тотален апологет на така наречената „свободна пазарна икономика" и брутален индивидуализъм. Това люшкане от една крайност в друга говори за липса на рефлексия, за липса на интелекти 212
и продажност. Освен това българската интелигенция, особено художествено творческата, често мисли твърде абстрактно, тя не познава ежедневието, битовизмите, рядко се е сблъсквала с простаци и „витае във въздуха". Добре е да можеш да мислиш абстрактно, но трябва да умееш да разсъждаваш и конкретно. Защото тези възвишени, въздухарски приказки за „европейски ценности" издават непознаване на конкретните процеси, които биват предизвикани, подчертавам биват предизвикани, а не възникват в Европа и света.
2.7. Неспособност за конкретно мислене и решаване на конкретни проблеми, неспособност за взимане на конкретни решения. Прекалено мъдруване и теоретизиране, особено характерно за художествено-творческата интелигенция, но не само за нея. Отричане априори на всяко предложено решение. Нихилизъм.
Освен това българската интелигенция изпада често в безплодно мъдруване, жужене около истинския проблем, без да бъде намерен и посочен истинския проблем - първата предпоставка за разрешаване на проблемите, например безбройните дискусиии, празнословия и мъдрувания за подобрение на образованието, без да се посочи, че делегираните бюджети водят до корупция, интриги, феодализиране на училища и университети, и увеличаваща се бюрокрация в средното и висшето образование.
2.8. Идеализация на селския живот, рисуване на пасторални картини.
.Българската интелигенция не познава селския живот и затова пасторално идеализира
живота на село, фермерството, 1939-а година, изпада в илюзия по отношение на принадената стойност на селскостопанските продукта. А истината е , че животът на село е много тежък, особено за повечето млади хора и така е било още преди 1939 г.
3. Изводи - Препоръка за „птичи поглед" върху нещата, „уедряване на перспективата", повече философско мислене, скъсване с инфантилността и подражателството.
Нужно е българските интелектуалци да сложат край на това подражателско, инфантилно мислене, което често е резултат от ниско самочувствие, но понякога и от чиста глупост. Да не си мислят, че като знаят един-два чужди езика, вече познават света, необходимо е много повече, едва тогава количествените натрупвания прерастват в качествени изменения.
Източници:
Anchev, Panko, 2014, .Provintsiata e leniv nachin na mislene (Bg)
Gochev, Nikolai, 2015,Provintsializma (Bg)
Автор: Гл.ас. Деян Георгиев, интерес в следните области: философия, политология, социология, психология, история, география, странознание, чужди езици
University of Plovdiv Paisii Hilendarski
Bulgaria
