Научная статья на тему 'The concept grammatical category in the Russian and Bulgarian linguistics'

The concept grammatical category in the Russian and Bulgarian linguistics Текст научной статьи по специальности «Языкознание и литературоведение»

CC BY
74
10
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
Ключевые слова
GRAMMATICAL CATEGOR / RUSSIAN / BULGARIAN / LINGUISTIC

Аннотация научной статьи по языкознанию и литературоведению, автор научной работы — Tilev Encho

The following paper presents the question about the place of the concept grammatical category in the Russian and Bulgarian linguistics. The author pays attention on the main characteristics of the morphological categories in theoretical light. The problem is discussed more extensively in the Russian linguistics from 20th and 21st century, while in the contemporary Bulgarian linguistics the most outstanding are Ivan Kutsarov’s works, influenced by the ideas of A. V. Bondarko.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «The concept grammatical category in the Russian and Bulgarian linguistics»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.

ПОНЯТИЕТО ГРАМАТИЧНА КАТЕГОРИЯ В РУСКОТО И БЪЛГАРСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ

Енчо Тилев

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"

The concept grammatical category in the Russian and Bulgarian linguistics

The following paper presents the question about the place of the concept grammatical category in the Russian and Bulgarian linguistics. The author pays attention on the main characteristics of the morphological categories in theoretical light. The problem is discussed more extensively in the Russian linguistics from 20th and 21st century, while in the contemporary Bulgarian linguistics the most outstanding are Ivan Kutsarov's works, influenced by the ideas of A. V. Bondarko.

Въпросът за обема на понятието граматична категория и в наши дни остава дискусионен. Прав е Ив. Куцаров, когато пише, че то „може да претендира за челно място в класирането по многозначност на термините в езикознанието" (Куцаров 2007: 24), тъй като въпреки своето трайно място в лингвистичната терминология граматичната категория бива схващана различно от представителите на отделните езиковедски школи.

Известно е основополагащото в езикознанието разграничаване между език и реч и произхождащите от него следствия - езикът е обект на изследване на науката, докато речта е резултат от интенцията на говорещия1, „облечена" чрез езика и синтагматичните средства. Връзката между езика и речта е безспорна, защото „абстрактните същности винаги почиват в последна сметка върху конкретните същности" (Сосюр 1992: 168). С други думи, езиковите понятия (в това число и граматичните категории) са абстракции, основания за отделянето на които откриваме в речта.

Езикова категория представлява всяка група езикови елементи, отделени въз основа на някакво общо свойство. Като се има предвид стеснената семантика, която думата грамматика има в съвременната лингвистика, логично е граматичните категории да се делят на два вида - морфологични и синтактични. Обект на настоящата статия са единствено морфологичните категории и проблемите на тяхното описание в руското и българското езикознание предимно във втората половина на ХХ в. и началото на ХХ1 в.

Известно е, че пръв Аристотел въвежда понятието категория (вж. Аристотел 1978: 5290), обособявайки десет категории: същност, количество, качество, отношение, място, време, положение, състояние, действие и претърпяване. Тази класификация до голяма степен повлиява по-нататъшното отделяне на частите на речта в езиците.

В лингвистиката се наблюдават два основни подхода към формулирането на понятието

1 Тук, разбира се, не изключваме и речта като обект на научно изследване - с това се занимава лингвистичната

прагматика и сходните й дисциплини.

граматична категория. Широкото разбиране на термина приема, че „граматични категории" могат да се наричат както родови, така и видови понятия, т.е. както отделните морфологични категории (в тесен смисъл), така и техните грамеми или субграмеми2. Нерядко обаче се среща и изравняване на термините граматична категория и част наречта - такова смесване на понятията откриваме например у В. В. Виноградов (вж. Виноградов 1986) (повече по въпроса вж. Поспелов 1953). По тясното схващане за понятието включва само граматичните категории, разбирани като системи от противопоставени едни на други редове граматични форми с еднородни значения (ЕРЯ 1997: 96). В тази система определящ е категоризиращият признак - напр. обобщеното значение за време, лице, залог и т.н., като това обобщено значение обединява системата от значения на отделните времена, лица, залози и системата от съответните форми. Току-що казаното ни дава основание да се съгласим с твърдението, че граматичната категория има двустранна същност - тя притежава план на съдържание и план на изразяване (Куцаров 2007: 25). Във всички наши разработки ние се придържаме към теорията на А. В. Бондарко за по-тясното разбиране на понятието граматична категория.

Граматичната категория е затворена система от взаимоизключващи се значения: грамемите единствено число и множествено число например образуват двучленната категория число. Категориите се отличават с голямо разнообразие - както по броя на противопоставените грамеми, така и по начините на формално изразяване на конкретните значения, за което свидетелстват тенденциите към аналитизъм или синтетизъм в отделните естествени езици. Важно е също да се отбележи, че абстракциите в езиковата система (към която се отнасят и граматичните категории) нямат постоянен характер, т.е. в диахрония могат да се наблюдават известни изменения. Пример за това могат да бъдат грамемата двойствено число, която в старобългарски е била част от тричленната морфологична категория число, или категорията падеж, която в новобългарския език не съществува на ниво морфологично изразяване, макар да е била налична в старобългарски. Пример за обратното явление е трансформирането на семантичната в старобългарския език категория определеност~неопределеност в морфологична в новобългарски. В контрастивен аспект можем да забележим и отлики в типологията на някои индоевропейски езици - лексикално-граматичната категория род при съществителните имена в славянските езици е тричленна, докато в редица езици тя я двучленна. Във всеки от най-разпространените езици подобни примери не са рядкост.

Съществен момент при дефинирането на граматичната категория е броят на грамемите - всяка категория може да съществува само при наличието на две или повече противопоставени едно на друго граматични значения3. Това необходимо и достатъчно условие превръща категорията в корелативна, а не в абсолютна езикова единица в общата граматична система (Дуриданов 1973). Следствие от опозитивността на грамемите е тяхната „синтагматична несъвместимост"4, т.е. невъзможността в една словоформа да се реализират две взаимоизключващи се значения. За тази несъвместимост се говори и по-рано в лингвистиката - тя е в основата на т.нар. принцип на А.И. Смирницки, съгласно който в нито една словоформа не могат да се съчетават две грамеми на една и съща морфологична категория (цит. по Куцаров 2007: 31).

В руското езикознание е прието да се говори за две разновидности на морфологичните категории - за словоизменителни категории, членовете на които са представени от формите на една и съща дума в рамките на нейната парадигма (напр. категориите род при прилагателните, число, падеж, време и др.), и несловоизменителни (класификационни),

2 Терминът субграмема, обозначаващ конкретните значения на грамемата, в българското езикознание се среща у Ив. Дуриданов (Дуриданов 1973).

3 Тук, разбира се, не изключваме и речта като обект на научно изследване - с това се занимава лингвистичната прагматика и сходните й дисциплини.

4 Терминът е използван от В. А. Плунгян (Плунгян 2010: 113).

324

членове на които не могат да бъдат формите на една и съща дума. Докато в русистиката това деление е общоприето, сред българистите се отличава мнението на Ив. Куцаров, който нарича морфологични само словоизменителните категории. Основание за това той открива в дефиницията на А. В. Бондарко, според която морфологичната категория е система от противопоставени един на друг редове словоформи с еднородно съдържание (Бондарко 1976: 10-11). Т. н. „класификационни" категории Ив. Куцаров нарича лексикално-граматични, като към тях той отнася например категориятарод на съществителните имена, при която нямаме редове словоформи, а „дадените граматични значения се изразяват от морфеми на равнището на лексемата" (Куцаров 2007: 39).

Приносът на теорията за опозициите за развитието на съвременното езикознание е безспорен. Макар и да е създадена от Н. С. Трубецкой за описание на фонемите, прилагането и в морфологията, започнато от Р. Якобсон, предопределя хода на изследванията за десетилетия напред. И в руското, и в българското езикознание въпросът за опозициите е описан във всеки по-обстоен труд с граматична насоченост. Тук, разбира се, не би било възможно да посочим всички автори, работили в по-голяма или в по-малка степен върху тези проблеми, но правят впечатление по-задълбочените теоретични описания на руските лингвисти по въпросите за границите на понятието граматична категория, за класификацията на категориите, тяхната структура и т.н. - вж. напр. трудовете на А. В. Бондарко (Бондарко 1971, 1976, 1978, 1981 и др.), В. В. Виноградов (Виноградов 1986 и др.), Б. Н. Головин (Головин 1955 и др.), А. А. Зализняк (Зализняк 1964, 1967 и др.), В. А. Звегинцев (Звегинцев 1962/2009 и др.), И. А. Мелчук (Мелчук 1997, 1998 и др.), В. М. Никитевич (Никитевич 1963 и др.), В. А. Плунгян (Плунгян 1998, 2010, 2011 и др.), А. А. Холодович (Холодович 1979 и др.) и т.н.

Българските изследвания в общотеоретичен план са значително по-малко: тук ще посочим статията на Ив. Дуриданов, разглеждаща логическата основа на граматическите категории (Дуриданов 1973), и „Теоретична граматика на българския език" на Ив. Куцаров (Куцаров 2007), където на граматичните категории е обърнато доста по-задълбочено внимание. За отбелязване е, че в почти всички научни статии или по-обемни монографии, които прегледахме, описанието на категориите е твърде незадоволително, като авторите само мимоходом дефинират същността на граматичните категории. Въпреки това ще посочим още някои трудове на Л. Андрейчин (Андрейчин 1944, 1953 и др.), Ст. Буров (Буров 1987, 1998, 2004 и др.), Ив. Дуриданов (Дуриданов 1955 и др.), Енциклопедия на съвременния български език (ЕСБЕ 2000), Ив. Куцаров (Куцаров 1979, 1981, 1983, 1990, 1994, 1996, 1998 и др.), Р. Ницолова (Ницолова 2008 и др.), П. Пашов (Пашов 2005 и др.), Ст. Стоянов (Стоянов 1980 и др.) и др. Безспорно е, че граматичните категории най-последователно и изчерпателно са разгледани в изследванията на Ив. Куцаров.

В заключение можем да обобщим, че въпреки своя неустановен изцяло статут понятието граматична категория не престава да се използва в лингвистиката. Очевидно е по-обстойното проучване на проблема за границите на понятието сред руските граматисти, докато в българското езикознание все още няма цялостна монография, посветена на този въпрос, като тук се отличават трудовете на Ив. Куцаров, чиито идеи са съзвучни с възгледите на А. В. Бондарко. Без съмнение за руско влияние в областта на морфологията може да се говори и сред други българисти. Настоящата статия не претендира за абсолютна изчерпателност по въпроса - такава едва ли е възможна, като се имат предвид обхватът и широката застъпеност на понятието граматична категория (макар и в различна степен, но практически в почти всички граматични изследвания). Нашата цел бе да набележим основните тенденции в трактовката на понятието, което е базисно за по-нататъшните ни проучвания на граматичните категории.

Библиография:

Андрейчин 1944: Андрейчин, Л. Основна българска грамматика. София, 1944.

Андрейчин 1953: Андрейчин, Л. Граматиката като наука, нейното минало и днешно състояние. - В: Български език, 1953, кн. 4, с. 293-308.

Аристотел 1978: Аристотел. Сочинения в четырех томах. Том 2. Москва, 1978.

Бондарко 1971: Бондарко, А. В. Грамматическая категория и контекст. Ленинград, 1971.

Бондарко 1976: Бондарко, А. В. Теория морфологических категорий. Ленинград, 1976.

Бондарко 1978: Бондарко, А. В. Грамматическое значение и смысл. Ленинград, 1978.

Бондарко 1981: Бондарко, А. В. О структуре грамматических категорий. - В: Вопросы языкознания, 1981, № 6, с. 17-28.

Буров 1987: Буров, Ст. Степените за сравнение в съвременния български език. София, 1987.

Буров 1998: Буров, Ст. Към теорията за семантичното взаимодействие. Система, функция, среда на именните категории. - В: Българистични проучвания. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Съст. Ц. Иванова, Т. Стоянова. Велико Търново, 1998, с. 51-63.

Буров 1998: Буров, Ст. Познанието в езика на българите. Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността. Велико Търново, 2004.

Виноградов 1986: Виноградов, В. В. Русский язык. Грамматическое учение о слове. Москва, 1986.

Головин 1955: Головин, Б. Н. К вопросу о сущности грамматической категории (на материале русского языка). - В: Вопросы языкознания, 1955, № 1, с. 117-124.

Дуриданов 1955: Дуриданов, Ив. Бележки към въпроса за разликата между граматическа категория и граматическо значение. - В: Български език, 1955, кн. 4, с. 349351.

Дуриданов 1973: Дуриданов, Ив. За логическата основа на граматическите категории. - В: Проблеми налогиката. Т. V. Логика и езикознание. София, с. 43-60.

ЕСБЕ 2000: Енциклопедия на съвременния български език. Съст. Р. Русинов, Ст. Георгиев. Велико Търново, 2000.

ЕРЯ 1997: Энциклопедия „Русский язык". Под. ред. Ю. Н. Караулова. Москва, 1997.

Зализняк 1964: Зализняк, А. А. К вопросу о грамматических категориях рода и одушевленности в современном русском языке. - В: Вопросы языкознания, 1964, № 4, с. 25-40.

Зализняк 1967: Зализняк, А. А. Русское именное словоизменение. Москва, 1967.

Звегинцев 1962/2009: Звегинцев, В. А. Очерки по общему языкознанию. Москва, 1962/2009.

Куцаров 1979: Куцаров, Ив. Граматичната категория преизказност~непреизказност в съвременния български език. - В: Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии, т. 70, 1, 1977. София, 1979, с. 81-138.

Куцаров 1981: Куцаров, Ив. За плана на съдържание на глаголните морфологични категории в съвременния български език. - В: Научни трудове наПловдивскияуниверситет „ПаисийХилендарски", т. 19, 1981, кн. 5 - Филология, с. 19-28.

Куцаров 1983: Куцаров, Ив. По въпроса за дефинирането на глаголните морфологични категории в съвременния български език. - В: Български език, 1983, № 2, с. 124-130.

Куцаров 1990: Куцаров, Ив. О девятичленной категории времени в современном болгарском языке. - В: Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", т. 28, 1990, кн. 1 - Филология, с. 5-13.

Куцаров 1994: Куцаров, Ив. Двучленни и многочленни морфологични категории в славянските езици. - В: Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", т. 32, 1994, кн. 1 - Филология, с. 5-13.

Куцаров 1996: Куцаров, Ив. Морфологичните категории на българския и чешкия език.

- В: Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", т. 34, 1996, кн. 1 - Филология, с. 53-66.

Куцаров 1998: Куцаров, Ив. Морфологични категории на глагола в славянските езици.

- В: Славянска филология, т. 22. София, 1998, с. 47-62.

Куцаров 2007: Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив, 2007.

Мелчук 1997: Мельчук, И. А. Курс общей морфологии, т. I. Москва - Виена, 1997. Мелчук 1998: Мельчук, И. А. Курс общей морфологии, т. II. Москва - Виена, 1998. Никитевич 1963: Никитевич, В. М. Грамматические категории в современном русском языке. Москва, 1963.

Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008. Пашов 2005: Пашов, П. Българска граматика. София, 2005.

Плунгян 1998: Плунгян, В. А. Грамматические категории, их аналоги и заместители. Диссертация на соискание ученой степени доктора филологических наук. Москва, 1998.

Плунгян 2010: Плунгян, В. А. Общая морфология: введение в проблематику. Москва, 2010.

Плунгян 2011: Плунгян, В. А. Введение в грамматическую семантику: грамматические значения и грамматические системы языков мира. Москва, 2011.

Поспелов 1953: Поспелов, Н. С. Соотношение между грамматическими категориями и частями речи в современном русском языке. - В: Вопросы языкознания, 1953, № 6, с. 53-67.

Сосюр 1992: Сосюр, Ф. Курс по обща лингвистика. Прев. Ж. Бояджиев, П. Асенова. София, 1992.

Стоянов 1980: Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. Фонетика и морфология. София, 1980.

Холодович 1979: Холодович, А. А. Проблемы грамматической теории. Ленинград, 1979.

Щелинг 1959: Штелинг, Д. А. О неоднородности грамматических категорий. - В: Вопросы языкознания, 1959, № 1, с. 55-64.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.