CC BY
16
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
СТРАТЕГИЧЕСКИ АЛТЕРНАТИВИ ПРИ КРИЗА В ПРЕДПРИЯТИЯТА Катина Вълева УХТ Пловдив
STRATEGIC ALTERNATIVES FOR REDUCING THE BUSINESS CRISIS IN ENTERPRISE S Katina Valiva University of Food Technologies, Bulgaria
Abstract: Business crises are commonplace phenomena in the market economy. They are an integral part of the company's emergence, economic development and liquidation. They start with the onset of symptoms and end with a final (positive or negative) resolution. Every business organization faces a crisis at a certain point in its development, but crisis events to overcome preventive strategic measures can lead to serious economic and social problems for the organization or its bankruptcy.
Keywords: crisis, enterprise, causes of crisis, strategy
Въведесие
Кризите в предприятията са обичайни явления в пазарната икономика. Те са съставна част от фирменото възникване, икономическо развитие и ликвидиране. Започват с появата на симптоми и завършват с окончателно (положително или отрицателно) разрешаване. Всяка бизнес организация се сблъсква с криза в даден момент от своето развитие, но кризисни явления, за преодоляването на които не се вземат превантивни стратегически мерки, могат да доведат до сериозни икономически и социални проблеми на организацията, или до нейния фалит.
Изложение
От гледна точка на фирмата, понятието криза е изследвано от различни автори, които най-общо могат да се обединят в три групи:
Според първата група автори фирмената криза се предопределя от средата, в която предприятията функционират, под влиянието на специфична комбинация от множество външни и вътрешни фактори.
Втората група автори разглеждат фирмената криза като състояние, в което са нарушени икономическата устойчивост и равновесие на предприятието.
Според третата група автори, понятието криза се свързва с решаващ момент от развитието на предприятието, в който неустойчивото положение застрашава икономическото, финансовото и ресурсното му състояние. Кризите застрашават
приоритетните цели, отправят предизвикателство към традиционните модели на поведение и ценностите на организацията и оказват натиск под формата на дефицит на време за лицата, вземащи решения.
Обобщено, криза в предприятието е състояние, породено от фактори, които имат потенциала да предизвикат неотложни проблеми, в икономическото, социалното и финансовото му развитие, изискващи незабавна намеса за решаването им.
В зависимост от поведението и резултатите от дейността на предприятието, започващата криза се развива в една типична посока, като преминава през следните фази -стратегическа криза, криза на приходите, криза на ликвидността и фалит.
Стратегическа криза. Заплашва бъдещото развитие на предприятието. На този етап то само се справя с промени в потребителското поведение, в структурата на населението, новостите на пазара, законодателството и политиката. Симптомите за стратегическа криза са свързани с намаляване на обема на продажбите, намаляване на цените на изделията, поради свръх производство или загуба на качество, намаляване на производствените мощности, загуба на пазари и като цяло промяна на пазарната позиция на предприятието. Основни индикатори на този стадий са влошените финансови коефициенти за обращаемост на капитала, намаляване на печалбата, спадане на общата рентабилност и като цяло спадане на цената на предприятието. В тази фаза показателите за ликвидност и финансова устойчивост все още не са засегнати. Предприятието се справя с разходите, използвайки основно вътрешни механизми - преразглеждане на цените, контролиране на производствените разходи и използването на производствените мощности, промяна на маркетинговата стратегия и др. В зависимост от причините за възникване на криза съществуват различни стратегически възможности за реакция - промяна на местоположението на фирмата, привличане на нови клиенти, диверсификация на собствени продукти, обединения на фирми (бизнес комбинации).
Криза на приходите, известна още като стадий на явна неплатежоспособност, стадий на финансова неустойчивост или период на сриване. Предприятието се намира в криза на приходите, когато неговите печалби или оборот започват да намаляват, а задълженията нарастват. Етапът се характеризира с невъзможността на предприятието да извърши в срок и в пълен обем паричните си задължения. Това е период, в който то започва да изпитва финансови затруднения.
През този етап полето на действие е ограничено. От една страна трябва да се коригира стратегическата насоченост на фирмата, а от друга трябва да се предприемат стъпки в посока намаляване на разходите и оптимизация на процесите в производството. Ако тези мерки не бъдат предприети навреме предприятието се движи към ликвидна криза.
Ликвидна криза. Най - често това е фазата, в която започва да се говори за криза, но това все още не е последният стадий. Етапът се характеризира с това, че фирмата не може да си покрива задълженията своевременно. Банката вече не е готова за преговори, доставчиците започват да доставят само срещу предварително заплащане. Ако не се вземат бързи мерки в тази фаза, то пътят към фалит е неизбежен.
Фалит (несъстоятелност). Фалитът характеризира ситуация, при която предприятието не е в състояние да продължи да функционира в съществуващия си вид и мащаб. Фалитът има два изхода:
• положителен - реорганизация на предприятието чрез оздравителен план, преобразуване или бизнескомбинация с други предприятия и възстановяне на дейността му на качествено ново равнище или в нова правно-организационна форма;
• отрицателен - прекратяване на дейността на предприятието, ликвидация и пълното му заличаване като стопански субект.
Фалитът се характеризира със:
> сериозно нарушаване на финансовата устойчивост и икономическото равновесие на предприятието, т.е финансовите задължения на предприятието превишават стойността на активите му;
> дългосрочна съществена небалансираност на паричните потоци на предприятието, т.е продължително превишаване на обема на отрицателния паричен поток над положителния и липса на перспектива за промяна на посоката на тази тенденция;
> дългосрочна неплатежоспособност на предприятието, предизвикана от ниската ликвидност на неговите активи, т.е значително превишаване на неотложните финансови задължения на предприятието над сумата на остатъка на неговите парични средства и активите в бързоликвидна форма.
Стадият на фалит има мащабни отрицателни последици и генерира разрушителен потенциал, който се изразява в това, че:
1. Фалиращите предприятия създават сериозни рискове за успешно работещите предприятия и обслужващите ги търговски банки - партньори, като им нанасят материални щети в процеса на стопанско взаимодействие.
2. Фалиращите предприятия усложняват формирането на доходната част на държавния бюджет и извънбюджетните фондове, забавяйки програмите за икономическо и социално развитие и влошавайки макроикономическите индикатори на националната икономика.
3. Използвайки неефективно предоставените им кредитни ресурси, фалиращите предприятия влияят върху намаляване на общата норма на печалбата и оборота на капитала в своята предприемаческа сфера.
4. Фалиращите предприятия съкращават работни места и намаляват броя на заетите в общественото производство, при което се ескалира социално напрежение и се задълбочава социалната криза в обществото.
Точното установяване на стадия на кризисния процес в предприятието изисква достоверна информационна база, която има важно практическо значение за определяне на реалните мащаби и очакваните последици, за избор на стратегия и мерки за противодействие.
Като най-често срещани причини за възникване на кризисни ситуации в предприятията се посочват:
> прекомерно агресивни опити да се завоюва пазарен дял, които изяждат маржа на печалбата, особено ако се прилагат ценови снижения;
> недостатъчна степен на натоварване на производствените мощности на предприятието и произтичащата от това по-голяма тежест на постоянните
разходи в общата сума на разходите, а от там и в себестойността на произвежданата продукция;
> изразяването на прекалено голям оптимизъм относно възможността за успех при проникването на нови пазари;
> незадоволителни резултати от провежданата научноизследователска и развойна дейност във фирмата;
> резултатите от научноизследователската и развойна дейност във фирмата надхвърлят капацитета на възприемане на технологични иновации от страна на платежоспособното население;
> прекалено чести смени на стратегията;
> засилващ се натиск от страна на преките конкурента;
> ограничаване на финансирането от страна на банковите и небанковите финансови институции;
> сривове на фондовите пазари;
> сривове в бизнеса на преките клиенти на фирмата или при техните клиенти.
Всичко това предопределя следните стратегически възможности за действие пред фирмите, изпитващи сериозни затруднения при осъществяване на стопанската си дейност:
> Прекративши' на бизнеса, освобождаване на персонала, разпродажба на активите и заличаване на фирмата от търговския регистър. С тази стратегическа възможност е сигурно, че при ликвидация на фирмата трудно ще се постигне добра цена, особено в перид на глобална криза, когато продавачите са много, а платежоспособните купувачи малко на брой и те най-вероятно ще заемат изчакваща позиция.
> Преосмисляне на текущата бизнес стратегия. С тази стратегическа възможност предприятието може да търси възможности в следните направления:
• да избере нови стратегически направления, чрез които да направи опити за възвръщане на загубени пазарни позиции;
• да упражнява по-силен натиск върху функционалните си направления, с който да осигури подкрепа за набелязаната стратегия за развитие;
• по-добре да синхронизира функционалните стратегии с общата стратегия за
развитие;
• да се придържа към тази част от продуктовата си листа и към тези групи потребители, които в най-пълна степен съответстват на нейните силни страни;
• сливане с друга фирма от отрасъла и възприемане на нейните стратегически виждания;
• обвързване с клъстерни организации.
> Стратегия за увеличаване на приходите. Целта е да се увеличи оборота. Приложима е когато:
• текущите разходи на предприятието не могат да бъдат намалени;
• ефективното оползотворяване на капацитета на производствените мощности е задължително условие в съответния бизнес. В този случай могат да се приложат различни подходи за увеличаване на обема на произвежданата и реализирана продукция чрез прилагане на:
■ ценови отстъпки;
■ увеличаване на мащаба на промоциите;
■ увеличаване на числеността на екипа по продажбите;
■ добавяне на нови компоненти към услугата "следпродажбено
обслужване";
■ своевременно внедряване на подобрения в предлагания продукт или
услуга и др.
> Стратегия за намаляване на разходите. С тази стратегическа възможност се постигат най-добри резултати, когато:
• фирмената стуктура и култура могат да понесат съществена промяна;
• оперативните недостатъци са ясно идентифицирани и поправими. В този случай се провежда повсеместно "стягане на колана", което може да включва провеждането на политика за: разкриване на резерви и намаляване на разходите за издръжка на предприятието, съкращаване на персонала, модернизация на ключово оборудване с оглед постигане на по-висока производителност на труда, отлагане на второстепенни разходи и крупни инвестиции и др.
> Стратегия за производство и реализация на конкурентоспособна продукция. Осъществява се чрез:
• намаляване на цената на продукта;
• повишаване на качеството на продукта;
• повишаване на потребителската стойност на продукта за клиента;
• осигуряване на по-лесен достъп на клиента до продукта.
У Стратегия за намаляване или пренасочване на активите. Представлява адекватна мярка, когато:
• основната грижа на мениджмънта е паричният поток;
• генерирането на парични средства е чрез продажба на неизползвани активи (земя, сгради, машини, съоръжения, оборудване, запаси, патенти и др.);
• генерирането на парични средства се извършва чрез пренасочване на активи -отказ от производство на носещи недостатъчно печалба продукти, затваряне или продажба на стари мощности, прекратяване на следпродажбеното обслужване и т.н. По този начин организацията си набавя свежи парични средства и се освобождава от недостатъчно ефективно използваните си активи.
Заключение
От направената интерпретация на различни стратегически възможности за преодоляване на кризи в предприятията могат да се обобщят две възможности за преодоляване на кризисна ситуация. Първата се осъществява чрез реализиране на икономии в разходите на предприятието и продажба на излишните активи. Втората се реализира чрез производство и продажба на конкурентоспособна продукция. Антикризисното управление, целящо увеличаване на продажбите и подобряване на икономическото, финансовото и социалното състояние е за предпочитане пред антикризисното управление, водещо до намаляване на разходите и продажба на наличното имущество, затова двете възможности не се противопоставят, тъй като с първата може да се постигне много бърз ефект и да се осигури ресурс за реализация на втората.
Литература:
Алексиева В. "Мениджмънт на иновационните процеси", Изд. Интелексперт-96, ISBN: 978-954-24-0142-6, 2016 г
Alexieva V. "Business Process Initiatives Applied to Bulgarian Meat Industry Enterprises", ECONOMICS WORLD JOURNAL, ISSN: 2328-7144, ELSEVER, 2017
Alexieva V., Mihova T., "Standardization as a tool for process improvement", INTERNATIONAL SCIENTIFIC JOURNAL "SCIENSE. BUSINESS. SOSSIETY", ISSN-2367-8380, Vol. 3., 2017
Велчев К., Сборник с доклади от международна научна конференция „Икономиката и управлението на XXI век - решения за стабилност и растеж", Свищов,08-09 ноември 2011г., Изд.„Ценов",ISBN 978-954-23-0678-8 (т-2)
Илиев, Й.и колектив, Антикризисно управление на индустриалните фирми, Авангард Прима, С., 2011 г.
Куртева, Г., „Effective management in the condition of crisis, ICSS "Industrial organization: Theory and Empirical Applications", Izmir - Turkey, september, 2009, volume 2, р. 135-143. Люки, Р., „Управление на кризи", Изд. „Класика и стил",2007
Мобарек, С., „Кризисное управление на предприятии", сб. Информационные технологии в бизнесе, под редакции Милана Желены, Питер, 2002
Попов, Р., „Антикризисное управление". Изд. Высщая школа, Москва,2005
Спасова, Е., „Фирмената финансова криза и възможностите за нейното управление -
теоретични аспекти". Сп. „Известия", бр.2, 2009
Статии: Управление на предприятията в криза,Икономически алтернативи, брой 2, 2010
Христов, Ч., „Как да победим кризата", С., Сиела, 2002г.
Ярных, В., Успешно управление в условия на криза, С., СофтПрес, 2007
