CC BY
38
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том П, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. П., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ В КОНТЕКСТА НА ПОВИШАВАНЕ МОТИВАЦИЯТА НА СТУДЕНТИТЕ В СЪВРЕМЕННОТО ВИСШЕ
ОБРАЗОВАНИЕ
Милена Тепавичарова, Людмила Бойкова Висше училище по сигурност и икономика
SOCIAL NETWORK SITES AS A TOOL FOR STIMULATING STUDENTS' MOTIVATION IN HIGHER EDUCATION
Milena Tepavicharova, Lyudmila Boykova University of Security and Economics
Abstract: The increasing importance of individualized and practically oriented educational programs along with the inherent opportunities for stimulating students' motivation represent a focal point in almost every academic debate led in the last few years. This article aims to explore the online dimensions of student motivation in the context of the progressively intensified inclusion of SNS activities in students' everyday life. Young people worldwide create individualized online profiles in an effort to present themselves, maintain social connections and share information. We explore the possibilities to fulfill Maslow's hierarchy of needs: "physiological", "safety", "belongingness and love", "esteem" and "self-actualization" through SNS-related activities. Furthermore, we review possible practices to include SNS activities as a motivational tool in students' academic life.
Keywords: Motivation, Education, Social Network Sites
Нарастващата нужда от индивидуализирано и практическо ориентирано обучение, както и възможностите за повишаване мотивацията на студентите в рамките на учебния процес са неразривна част от академичния дебат в последните години. Младите хора в световен мащаб включват информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в своето ежедневие и активно пренасят част от своя живот във виртуалното пространство. Създаването и споделянето на онлайн съдържание се превръща в неразделна част от представянето на собствената идентичност, начин на живот и социално общуване [1]. Социалните мрежи проникват във все повече и повече аспекти на живота на младите хора и се превръщат в начин за изразяване на идентичност [2, 3, 4, 5] и важно средство за комуникация [6,7].Социалните мрежи предлагат интерактивна онлайн среда, където потребителите могат да представят различни страни от своята личност пред своите приятели и познати[8]. Потребителите предприемат нарочни действия, за да представят своята идентичност чрез социалните мрежи, опитвайки са да брандират самите себе си (персонален бранд мениджмънт във виртулното пространство)[5].
Предишни изследвания показват че студентите имат повишено усещането за полезност на даден учебен курс, когато в него е включено използването на ИКТ (за индивидуална 180
и групова работа например) [9]. Като цяло потребители, които прекарват голяма част от времето си във Фейсбук, са по-склонни да използват Фейсбук, за да общуват със своите обучители [10], а мотивацията и компетентността могат да имат важно значение при онлайн дейностите, независимо от по-широки личностни структури [11]. Някои студенти изразяват опасения, свързани със споделянето на лична информация, и предпочитат да общуват със своите преподаватели чрез Фейсбук групи, създадени за конкретен проект, а не в качеството им на Фейсбук „приятели" [10].
В областта на социалното онлайн общуване има разнообразие от уеб-базирани услуги, които задоволяват различни потребности и са ориентирани към различни потребители. Социалните мрежи варират от многофункционални платформи (като Фейсбук, Instagram, Twitter, Tumblr) и професионално ориентирани социални мрежи (LinkedIn1) до платформи, които са географски ориентирани (VK2, Qzone, Renren Network3). Милионите потребители на социални мрежи интегрират тази интерактивна онлайн среда в своите ежедневни дейности [12]. Социалните мрежи предоставят различни опции за онлайн общуване и взаимодействия като: чат, игри, видео разговори, участия в групи, иницииране на допитвания, споделяне на файлове и интерактивна комуникация (включително и коментари, харесвания и споделяне на мнения). Фейсбук е социална мрежа и като такава позволява на потребителите създаването и развиването във времето на публичен или полу-публичен профил, изграждането на списък с други потребители, с които те споделят връзка и общуване с тях [12]. Въпреки че търсенето на нови запознанства чрез социалните мрежи е важен аспект от участието в тях, в много от големите социални мрежи участниците невинаги търсят да се срещнат с нови хора, а вместо това те комуникират предимно с хора, които вече са част от разширената им социална мрежа [12].
Фейсбук е създаден през 2004 година като социална мрежа за студентите в САЩ, но бързо се разраства и придобива световна популярност.Сайтът предлага възможности за онлайн комуникация и себеизразяване. Потребителите създават персонален профил, след което могат да виждат съдържание, публикувано на платформата и да общува с други потребители. От своя профилпотребителят може да търси други потребители в платформата (хора, групи, организации и др.) по ключови думи. В много случаи потребителят трябва да изпрати заявка за „приятелство" додруг потребител и след насрещно одобрение двамата стават „приятели" в рамките на платформата. Така всеки от „сприятелените" потребители вижда съдържанието, което е публикувано от другия, и може да общува чрез публикации, чат, коментари и др. Фейсбук страниците на някои групи, компании и известни личности са със свободен достъп и всеки потребител може да вижда съдържаниетоим и да публикува коментари.Когато потребителят иска да стане част от затворена Фейсбук група, той трябва отново да изпрати заявка до администратора на групата и след насрещно одобрение да стане участник в групата. Също така има и скрити Фейсбук групи, видими само за участниците в тях. В този случай има администратор, който избира кого да покани за присъединяване към групата.
Предишни изследвания разглеждат приложението на различни аспекти на мотивационните теории и използването на социалните медии и виртуалното пространство като цяло [13,14]. Социалните мрежи са свързани и с изграждането на социален капитал и психическото благосъстояние, като използването на социални мрежи е по-ползотворно за потребители с ниско самочувствие и ниска удовлетвореност от живота [15]. Изследване проведено сред студенти по бизнес в Обединеното Кралство предполага, че използването на социалните мрежи за кариерно развитие е умение, което студентите трябва да развият,
1 LinkedIn е бизнес ориентирана платформа, която се използва с цел професионално общуване и изграждане на професионална мрежа.
2 VK е социална мрежа, която е особено популярна сред говорещите руски потребители.
3 Qzone и Renren Networkса китайски социални мрежи.
за да се реализират успешно на пазара на труда. Авторите препоръчват университетите да подготвят студентите с нужните за тази цел умения[16]. Някои изследователи смятат, че различните социални мрежи (като'ТасеЬоок" и "МуЗрасе") имат специфични положи-телни и отрицателни страни, свързани със сигурността и доверието, които трябва да бъдат взетипод внимание при включването им в обучението[17].
Целта на настоящата статия е да разгледа възможностите за задоволяване на част от човешките потребностите чрез дейности в социалните мрежи. За тази цел ние разглеждаме връзката между йерархията на потребностите на Маслоу (физиологични, сигурност, принадлежност и любов, оценка, себеактуализация) и ежедневните дейности в социалните мрежи.
Физиологични потребности - те са условие за физическото оцеляване на индивида (храна, въздух, вода, подслон, репродуциране на индивида и др.) и като такива трябва да бъдат задоволени на първо място[18].
Сигурност - след относително задоволяване на физиологичните потребности индивидът се стреми към състояние на сигурност, безопасност, ред, структура и др. Потребността от безопасност и сигурност е доминираща в случаите на война, болести, природни бедствия и др. [18].
Принадлежност и любов - третото ниво на човешките потребности включва междуличностни отношения като любов, привързаност и чувство за принадлежност. Индивидите изпитват нуждата от принадлежност и приемане от страна на дадена социална група, като това чувство е особено силно сред младите хора. Способността за задоволяването на тази група потребности е пряко свързана с нормалното и успешно адаптиране в общесвото [18].
Оценка - включва потребностите от уважение, самочувствие, престиж. Задоволяването на потребността от висока оценка води до чувство на увереност в себе си и сила. Важно е самооценката да е базирана на реални умения и компетентност на индивида, а не на чужди мнения [18].
Себеактуализация - свързана е с реализирането на максималния потенциал на индивида - личностно израстване, креативност, знание и др. Тази потребност е строго индивидуална и варира от това да бъдеш перфектен студент до това да си спортист, артист или друго. Възникването на тази потребност е свързано със задоволяване на по-низшите потребности от йерархията поне в определена степен [18].
От една страна, подтиците за задоволяване на потребностите не могат да бъдат изолирани един от друг или да се локализират соматично[18]. Например студентите искат да имат високи оценки, но това поведение може да е мотивирано от желание да се докажат пред своите съученици, да удовлетворят родителите си, да получат стипендия или да изградят диплома с висока оценка, която да им осигури по-добра работа. От друга страна, желанията на индивида обикновено са средства за постигане на цели, а не цели сами по себе си[18]. Студентите учат, за да си вземат изпита, а не заради знанието само по себе си.
Все повече индивиди целенасочено пренасят част от своите дейности в онлайн пространството. Такъв пример са общуването чрез социални мрежи, пазаруването онлайн, запазването на резервации онлайн, посещаването на онлайн курсове и др. Според КеПегтап[14] индивидите задоволяват част от своите потребности във виртуалното пространство [14].
Таблица 1. Задоволяване на потребностите във виртуалното и реалното
пространство (адаптирано от Ке11егтап)[14].
Потребност Физическо пространство Виртуално пространство
Физиологични Задоволяване навсичкипотребности. Подпомага доставката чрез онлайн поръчки и информация.
Сигурност Физическа сигурност. Управление на сигурността и контрол.
Принадлежност и любов Някои връзки се осъществяват във физическото пространство. Някои връзки се осъществяват във виртуалното пространство.
Оценка Силно застъпена във физическото работно място. В интернет са силно застъпени аспектите, свързани със статус и репутация.
Себеактуализация Частично постижима във физическото пространство. Нарастваща роля на виртуалното пространство.
Фейсбук предлага широк диапазон от дейности/приложения, чрез които потребителите могат не само да общуват помежду си, но и да показват аспекти от личността си на широк кръг от потребители чрез минимални усилия: снимки, статуси, публикации, чат, скайп разговори, профилна снимка, цветен филтър за профилната снимка, снимка на корицата, обмен на документи, клипове, песни, игри, коментари, споделяне, харесване, следване на страница/профил. Една най-обикновена смяна на статуса (от „обвързан" към „необвързан") подава голямо количество информация до останалите потребители и може да бъде стимул за започване на дискусия или получаване на подкрепа ( потребители ще попитат:„Защо се разделихте?", ще споделят:„Ти си по-добре без нея." или ще изпратят подкрепа: „Ти си супер, скоро ще намериш правилната жена за теб!")
Таблица 2. Задоволяване на потребностите посредством Фейсбук дейности.
Потреб ност Потенциална полза от Фейсбук Пример
Физиологични Обмен на информация между потребителите, използване на отстъпки промоции, участие в игри с награди и др. Потребители създават група, в която си разменят книги или други вещи, които не са им нужни. Потребители създават група за пътуване между два града, където се групират за пътуване в удобно за тях време и си поделят пътните разходи.
Сигурност Споделяне/получаване на информация относно конфликти или природни бедствия. Поддържане на връзка със семейство/приятели от разстояние, отбелязване на местонахождението, филтриране на споделяната информация за различни групи фейсбук приятели. Търсене на помощ за личен проблем. Чрез участие в определине групи или следване на определени страници потребителите могат лесно да получават информация относно развитието на даден конфликт или природно бедствие. Потребителите могат да разделят своите Фейсбук приятели на определени групи и да филтрират споделяната информация по групи с цел да постигнат разделение между личния, професионалния и интимния си живот.
т с о н
ж е
л д
а н
и р
с
Поддържане на връзки и създаване на нови такива, улеснено общуване в асинхронна среда.
Потребителите могат да обменят снимки, песни, съобщения с любимите си хора и да получават любов и подкрепа от по-широк кръг от приятели в асинхронна виртулна среда, което е особено важно при поддържане на връзки/ контакта от разстояние.
ак н
е ц
О
Споделяне на успехи и постижения, получаване на подкрепа и комплименти от други потребители.
Потребителите споделят снимки, преживявания, мисли с цел да получат одобрението и признанието на другите потребители. Потребителите получават оценка и одобрение не само за големите си успехи (завършване на образователна степен, повишение и др.), но и за малките си ежедневни постижения (сполучливо сготвено ястие, ръчно изплетен шал и др).
я
и ц
а з и л а
е б е С
Участие и разпространяване дейността на благотворителни Фейсбук групи,заемане на позиция относно актуални проблеми в обществото и др.
Потребителите могат да допълнят потребно стите си от социална ангажираност чрез участия в определени фейсбук групи (на благотворителни организации, политически партии, свързани с културната дейност и други). Потребителите могат да покажат лесно принадлежност към дадена кауза само чрез промяна на профилната снимка и по-детайлно чрез публикации, споделяния, покана на приятели да участват в определени събития и др.
Себеактуализация - по-дълбоко разбиране на материала, постигане на експертно знание по даден въпрос.
Оценка- чрез постигането на високи академични резултати и участия в конкурси.
Любов- изграждане на приятелски кръг и дори намирането на интимен партньор.
Сигурност- увеличаване на шансовете за стабилна работа и доход.
Чрез добре платена работа студентите ще могат да задоволят и базовите физиологични потребности на по-високо ниво, отколкото с неквалифициран труд.
Фигура 1. Примерен парадигматичен модел на студентските потребности в
академичната среда.
Съобразявайки се с предложения парадигматичен модел, сме разработили препоръки относно възможни практики за интегриране на Фейсбук в академичния живот на студентите. Преподавателите трябва да насърчават създаването на студентски Фейсбук групи с учебна цел. В тези групи студентите могат да обменят документи и информация помежду си, свързани с учебния процес и да разискват в онлайн среда части от учебния материал, които не са им ясни. Когато преподавателите също са част от такава група, те могат да качват допълнителни материали и да следят и коригират обсъжданията на учебния материал.
За да използват Фейсбук средата като спомагаща учебна среда, е добре преподавателите да задават на студентите конкретни проекти с ясни цели и задачи, които да бъдат реализирани в рамките на Фейсбук групата или посредством нея. Такъв пример е да се зададе като задача на студентите да създадат Фейсбук страница за даден продукт и да изградят на тази база примерна рекламна кампания за социалните мрежи. Накрая на заданието различните работни групи да представят своята кампания пред курса, където да бъдат обсъдени силните и слабите страни на техния проект. Фейсбук средата може да се използва активно и за съвместна работа по абстрактни проекти - например, ако група студенти имат за задача да напишат материал по даден въпрос или да решат сложно уравнение/задача, те отново могат да използват Фейсбук като място за обсъждане на възможните решения, обмен на материали и мнения и мониторинг от страна на преподавателя, който да коригира и насочва тяхната работа към желания резултат.
Голямото предимство на Фейсбук средата в такива случаи е възможността за асинхронна дистанционна комуникация между участниците, които могат да осъществят съвместната работа в удобно за тях време и място. Ролята на студентските Фейсбук групи би била още по-голяма при студентите задочно и дистанционно обучение, които рядко се събират физически на едно място. Чрез такива групи студентите могат да поддържат връзка със своите колеги и преподаватели, да обменят информация и да работят по задания по групи, което иначе е много трудно, тъй като често тези студенти са разпръснати из страната и дори извън граница и нямат възможност да се събират на едно физическо място. Важен аспект в този случай е и възможността студентите да се окуражават един друг и да си помагат, тъй като задочната и дистанционна форма на обучение понякога е свързана с регресираща мотивация на студентите, които имат множество извън академични ангажименти и не са постоянна част от физическата академична среда.
Фейсбук е позната за студентите онлайн среда, където те прекарват част от свободното си време и вече са пренесли част от социалното си общуване. Следователно ние смятаме, че тази социална мрежа може да бъде интегрирана като спомагателна обучителна среда в академичния процес. Използването на информационни технологии в учебна среда спомага за активиране на учениците като действащ субект в образователния процес [19]. За да бъде такава интеграция пълноценна е нужно преподавателите да създават специфични задания с ясно дефинирани параметри и да извършват последващ контрол и оценка на изпълнението. В бъдещата си работа ние планираме разработването на конкретен експирементален модел на интеграция на социалните мрежи в учебната среда и неговото тестване в реални условия.
Източници:
[1] Livingstone, S. (2008) Taking risky opportunities in youthful content creation: teenagers' use of social networking sites for intimacy, privacy and self-expression. New Media & Society, 10(3): 393-411.
[2] Subrahmanyam, K., Smahel, D. (2011) Constructing Identity Online: Identity Exploration and Self-Presentation Digital Youth Advancing Responsible Adolescent Development, pp 59-80
[3] DeAndrea, D. C., Shaw, A. S., & Levine, T. R. (2010). Online language: The role of culture inself-expression and self-construal on Facebook. Journal of Language and Social Psychology, 29,
185
425-442.
[4] Zhao, S., S. Grasmuck, and J. Martin. (2008) "Identity construction on Facebook: Digital empowerment in anchored relationships." Computers in human behavior 24, no. 5 : 1816-1836.
[5] Sandhu, N. (2014) Social Media As An Emerging Tool For Personal Brand Management. NIFT
[6] Pempek, T. A., Yermolayeva, Y. A., & Calvert, S. L. (2009). College students' social networking experiences on Facebook. Journal of Applied Developmental Psychology, 30(3), 227-238.
[7] Quan-Haase, A. and Young, A.L. (2010). Uses and gratifications of social media: A comparison of Facebook and Instant Messaging. Bulletin of Science, Technology and Society, 30(5): 350-361.
[8] Webb, L.M., Wilson, M. I., Hodges, M., Smith, P. A., and Zakeri, M (2012) Facebook: How College Students Work It in Social Media: Usage and Impact edited by Hana S. Noor Al-Deen and John Allen Hendriks Lexington Books: UK.
[9] Venkatesh, V., A. Croteau, and J. Rabah. (2014) "Perceptions of effectiveness of instructional uses of technology in higher education in an era of Web 2.0." System Sciences (HICSS), 47th Hawaii International Conference on. IEEE, 2014.
[10] Cheung, R. and D. Vogel. (2010) "Can Facebook enhance the communications between teachers and students?." International Journal of Learning 17, no. 11
[11]Ross,C.,E. Orr, M. Sisic, J. Arseneault, M. Simmering , R.Orr (2009) Personality and motivations associated with Facebook use, Computers in Human Behavior, v.25 n.2, p.578-586
[12]boyd, d., m., and Ellison, N., B., (2008) Social Network Sites: Definition, History, Journal of Computer-Mediated Communication, 13 pp.210-230
[13] Karahanna, Elena, Sean Xin Xu, and Nan Zhang. (2015) "Psychological Ownership Motivation and Use of Social Media." Journal of Marketing Theory and Practice23.2 : 185-207.
[14] Kellerman, Aharon. (2014) "The Satisfaction of Human Needs in Physical and Virtual Spaces." The Professional Geographer 66.4: 538-546.
[15] Ellison, N., C. Steinfield and C. Lampe. (2007) "The benefits of Facebook "friends:" Social capital and college students' use of online social network sites." Journal of ComputerMediated Communication 12.4 : 1143-1168.
[16] Benson, V., S. Morgan, and F. Filippaios. (2014) "Social career management: Social media and employability skills gap." Computers in Human Behavior 30: 519-525.
[17] Griffith, S. and L. Liyanage. (2008) "An introduction to the potential of social networking sites in education." Emerging Technologies Conference 2008
[18] Маслоу, Е.,(2010)„Мотивация и личност", Кибеа
[19] Бойкова, Ф. (2005) „Обучението по български език и информационните технологии" в: Езикът и литературата. Методически парадигми и образователни политики. София: Млада гвардия ISBN 954 - 91385-2-6
