CC BY
21
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том П, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. П., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
СЕРГЕЙ ПРОКОФИЕВ - КЛАСИКА НА ХХ ВЕК Юлияна Мирчева - АМТИИ - Пловдив Антония Мирчева - НУМТИ „Добрин Петков" - Пловдив
SERGEY PROKOFIEV - XX CENTURY CLASSICAL MUSIC Yuliyana Mircheva - Academy of Music, Dance and fine Arts - city of Plovdiv Antonya Mircheva - Dobrin Petkov National School of music and Dance- - city of Plovdiv
Abstract
Sergey Sergeyevich Prokofiev created art for more than half a century, as he began with plays for children in 1902 and died in 1953, when he had created the most significant monumental XX century masterpieces. He left to the world 7 operas, 7 symphonies, a great number of instrumental concerts, cantatas, oratorios, film music, etc.
Prokofiev was interested in various art trends which are characteristic of XX century, but he was able to preserve his style individuality.
Prokofiev's creative work represents an original event in Russian culture. It also possesses the capability of eternal never-fading youth. Nowadays composers music is still played at concert and operas stages on all continents.
Key words: Prokofiev, classic, cantatas, oratorios, film music
Повече от половин век продължава творческата дейност на родения през 1891 година Сергей Сергеевич Прокофиев, започваща от детските пиеси през 1902 година и завършваща с монументалните творения през последните години от неговия живот, което свидетелства за големия размах и силата на неговия творчески гений. Всички негови произведения завинаги са влезли в златния фонд на съветската музикална култура, като например балета „Ромео и Жулиета", операта „Война и мир", V, VI и VII симфонии, но, редом с тези произведения и други от неговото наследство звучат на концертните подиуми и са влезли в репертоара на известни изпълнители в целия свят. Повече от 130 опуса са включени в списъка на съчиненията на композитора и е много важно да се отбележи, че не е забравил нито един музикален жанр: написал е 7 балета, 7 опери, 7 симфонии, 9 инструментални концерта и 9 клавирни сонати, кантати, оратории, романси, музики към филми и драматични спектакли. Неговото творчество на Прокофиев е разнообразно по тематика и сюжет. В юношеските си години той се отдава много на модната за тези години поезия на Малмонт, Ахматова, но в зрелия си период той се обръща към стиховете на Антоколски, Маршак, към прозата на Валентин Катаев и Б. Полевой.
Творчеството на Прокофиев неразривно е свързано с музикалния живот през първата половина на 20 век. Отдавайки се на различни художествени течения, характерни за изкуството през тази епоха (увлечение към класицизма на XVIII век, ексцентрика, гротеска, повишена експресивност и т.н.), Прокофиев съумява да запази своята индивидуалност, да изработи свой собствен стил. Острото чувство на съвременността, винаги прозиращо в музиката на Прокофиев, не допуска равнодушно отношение. За неговите произведения винаги са избухвали горещи спорове и остри дискусии.
Жизнените условия на Прокофиев в много отношения съдействат неговите тесни
връзки със забележителните явления на руската и задгранична култура в началото на 20 век. На млади години се среща с И. Стравински, под чието влияние са и неговите ранни балети. Продължително общува с композиторите на Френската „Шесторка", начело с Артур Онегер. Творчеството на Прокофиев се явява достижение на цялата общочовешка култура. А. Онегер нарича Прокофиев „величава фигура на съвременната музика". Австрийският музикант Реблинг е писал: „Творчеството на Прокофиев, от малките клавирни пиеси до 7ма симфония, от песните до ораторията „На стража на мира" и неговите опери и балети са толкова богати и многостранни, неговият път е толкова дълъг и последователен, че този майстор без каквито и да било уговорки следва да се причисли към величавите композитори от първата половина на ХХ век.
Сложна, твърде сложна е картината на музикалния живот, върху фона на която се проявява яркият самобитен талант на Прокофиев. Той се старае да се освободи от неизбежните за онова време влияния на късно-романтичната музика. Той не обича разнежването и прекалената сантименталност в музиката. Стреми се към динамика, сила, логика, яснота, точност, увличат го ритмите. Става все по-самостоятелен във възгледите си, все по-деспотичен. Неговите преподаватели от консерваторията са привърженици на спокойната музика и затова собствените си произведения той не показва на тях.
При първата поява на неговите произведения избухват много спорове и дискусии. Критикуват го много остро, като го смятат за разрушител на класическите основи. И наистина, в началото, т.е. в 1ия си период той се стреми към модернистичните течения.
Началният му I период е до 1917 година. През този период той се проявява като бунтар и новатор. До 1917 г. пише най-новаторските произведения, между които са: „Сарказми" и „Мимолетности", представляващи цикъл малки клавирни пиеси. Големият композитор последователно търси нов музикален език. Прокофиев не обича да върви „по утъпкания път на епигонството", а избира сложния път на смел новатор. „Чрез борба - към победа" - този Бетовеновски девиз по-добре от всичко определя настроенията на младия композитор.
II период е до 1933 година, когато композиторът е в Америка и Европа.
Но след 1933 г. неговият стил се изменя.
Настъпва ПР1 период в неговото творчество. Той търси простота и яснота на стила. Сергей Прокофиев в една своя статия пише, че е привърженик на мелодичната музика, но е против шаблоните и баналните звукосъчетания. Той остава верен на този принцип до края на живота си. „Простотата - пише той - трябва да бъде не старата простота, а нова простота. До нея композиторът може да достигне само тогава, когато съумее предварително да разреши проблема на голямата музика и така да придобие достатъчна техника и да може като се изразява по новому, да се изразява просто!" Чрез сложното - към простото! - това е негов девиз. Именно през този период (1935 г.) композиторът написва цикъл под заглавие „Детска музика", която представлява 12 леки клавирни пиеси.
Творчеството на Прокофиев е самобитно явление на руската култура. Неговата музика е реакция, породена от бунтарската руска интелигенция. Той признава, че е много важно поставянето на въпроса за голямата музика за народа. Музиката да не се пише за по-ограничен кръг от хора, а за народните маси.
Общите черти на цялото му творчество са: активното светоусещане, неговата музика има ярък емоционален, жизнено утвърждаващ тон. В нея липсва сълзлива сантименталност, болезнена чувствителност, съзерцателност, лириката му е здрава, мъжествена. Основният тон на неговото творчество напълно отговаря на своето време. Забелязва се воля и оптимизъм. Друга черта е характеризиращата дарба, умение да въплъти жеста. В музиката му почти липсват статични състояния, господства динамиката, дадена е власт на словото - жест. Това заема централно място в сценичните жанрове (опера, балет, музика към филми), но тези черти се забелязват и в инструменталната музика. Например в „Сарказми" и „Мимолетности".
Музикалният му език е ярък и индивидуален. В него се съчетават простота и сложност. В ранния период има подчертан стремеж към създаване на свой музикален език. Прокофиев се проявява като новатор, не в търсенето на темите, а в търсенето на музикален
език. За него най-важното са новите прийоми на музикалната реч. Неговата мелодика е ярко характерна, по нея винаги можеш да познаеш автора. Ето какво пише Прокофиев за своите търсения: „Мелодиката трябва да бъде нова", „аз се стремя към усвояването на такива интервални ходове, които досега са се смятали за немелодични". Тези цитати говорят за новаторското му отношение в тази област. В неговите произведения се среща мелодика от различни типове.
Понякога те са съвсем прости, построени върху гамообразното, арпежирано движение. Обаче и тук той внася нещо неочаквано, което прави музиката му свежа. Така например, много често той заменя движение по тризвучия с вмъкнати тонове. В третия период той често използва руски национални мелодии. Мелодиката му става по-лирична. В тематично отношение - при Прокофиев по-важен е експозиционният момент, отколкото да развива само една тема. Композиторът стои на принципа на тематичния контраст. Често използва принципа на вариационност, на полифонично развитие в рамките на контрастния контрапункт. Хармонията на Прокофиев е много разнообразна. Тук също се забелязва съчетание на простота и сложност. Прокофиев пише само тонална музика и винаги се придържа към тоналния принцип. Но често използва модулации до отдалечени тоналности, понякога даже политонални настоявания, обаче винаги се връща към тоналността. В ладово отношение преобладава мажорния лад, което е свързано с неговото оптимистично светоусещане. Диатониката преобладава за сметка на хроматиката. Но диатониката е обогатена с алтерации. Срещат се ниска V степен, ниска I степен и много други съзвучия. Ритмиката - това е най-важната област в творчеството на Прокофиев. Тук той използва своеобразен ритъм, който е характерен само за него. Композиторът използва този прийом, за да активира слушателя. Неговата музика звучи със стремителни, маршови, буйни и фантастични ритми. Използва в някои произведения ритмическо остинато. Прокофиев е новатор в ритмично отношение, той пръв използва ритмическия лайтмотив.
Сергей Сергеевич Прокофиев е оставил огромно клавирно творчество. За пиано пише през целия си живот. През 1вия период (до 1917 г.) той има своеобразна трактовка на пианото. Не се стреми да го използва като напевен инструмент, а свири сухо, звънко, без обертонове. Използва различните регистри на пианото, стреми се към прозрачна и графична фактура. През този период всичко при него е черно-бяло, няма светлосенки. Прокофиев, освен като композитор, се изявява и като добър изпълнител.
Прокофиев внезапно почива в пълния разцвет на своите творчески постижения, не доживявайки 62 години. Смъртта го настига на работното място и всички забележителни замисли остават неосъществени, само в ескизи: 10та и 11та клавирна соната. Концертино за виолончело и оркестър и Соната за соло виолончело, 6™ концерт за две пиана и струнен оркестър.
Съветското музикално изкуство в лицето на Прокофиев загуби гениалния художник, смелия, неуморимия новатор и горещия, искрен патриот. От неговото творчество музикантите черпят нови прийоми и принципи. Той ги учи на високия критерий на майсторството, на постоянни търсения на правдата и човечността, самобитността и народностното начало.
„Той умееше да слуша времето" - казва много точно за Прокофиев И. Еренбург. Действително, изкуството на Прокофиев запечатва епохата, могъщо и оптимистично, устремена „към нови брегове". Това изкуство притежава и способността на вечната неувяхваща младост. Той е първият композитор, удостоен с Ленинска премия. Музиката на композитора и до днес не слиза от концертните подиуми и оперни сцени по всички континенти. Прокофиев ще живее вечно в сърцата на тези, които са го обичали, го обичат и ще го обичат.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Л. Данъко, Прокофъев 1981-1953г., Москва, 1966
2. М. Сабинина, Сергей Прокофъев, Москва, 1960
3. Сергей Морозов - Прокофиев, София, 1971
4. Черть стиля С. Прокофъева, сборник теоретични статии, Москва, 1962
