CC BY
18
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том П, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. П., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
РЕЛАЦИЯТА МЕЖДУ ТРАЙНОСТТА НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ И ЕФЕКТИВНОСТТА НА ОБРЪЩЕНИЕ НА КРАТКОТРАЙНИТЕ АКТИВИ
Иван Иванов УХТ ,Стопански факултет, катедра „Индустриален бизнес и преприемачество"
Резюме: В част №1 на публикацията се анализира скоростта на обръщаемост на КА през призмата на спецификата на производството на хранителните продукти. Предлага се, според автора, по-ефективен подход за анализ свързан със срока на годност на продукта, чрез който по-добре се оценяват разходите, приходите и времето на реализация на всеки отделено произведен продукт. На тази основа в част №2 се предлага метод за оценка на сивата икономика на предприятия от Хранителната Индустрия
Abstract: Part №1 of the publication analyzes the rate of turnover of KA in terms of the specifics of food production. According to the author, a more effective approach to analysis is offered. This approach is associated with the expiry date of the product. Costs, profits and time of realisation of any given product manufactured can be better assessed by using it. On this basis, in part №2 a method for assessing the extent of gray economy in food industry enterprises is offered.
I. Част
Процесите в предприятието намира израз в производствения цикъл, изразяващ се в организацията на производствените фактори във времето. Той представлява календарното време, за което се осъществява производствения процес. Съкращаването на продължителността на производствения цикъл води до ускоряване обръщаемостта на производствения капитал.
Показателят за оценка ефективността от ускоряване обръщаемостта на кратотрайните активите е:
□ Време обръщение на краткотрайните активи:
КА
време.обръщение.КА =-х 360,
приходи
Където:
КА - средна наличност на краткотрайните активи
Приходи - приходи от подажби
Подходът за анализ на обръщаемостта на активите в Хранителната Индустрия е неточен, защото дава най-обща представа за разходите и приходите свързани с производството на хранителните продукти и не отразява спецификата на производството в бранша. Изхождайки от ясно изразената специфичност и нуждата от по-добро изследване за
всеки отделен продукт, предлагам следния подход за анализ на обръщаемостта на Краткотрайните Активи.
Производствения цикъл на хранителните предприятия трябва да се разглежда по детайлно между първа и втора част (закупуване и преработка на суровините) и трета и четвърта част (реализиране на готовата продукция). Характерно за хранителното производство е работата със суровини или материали, които са бързоразвалящи. Нужна е бързата им преработка в готова продукция или полуфабрикат, с което се спестяват не само разходи за съхранение, но и е предпоставка за производството на качественни хранителни продукти. Но докато при закупуването на суровини предсказуемостта е много по лесна, защото е съобразена и с производствените мощности на предприятието, складовата база, а и може превантивно да се закупи по-малко суровина, то при реализирането на готовата продукция непредсказуемостта на пазара може да окаже решаващо влияние върху производствения процес. Най-важното изискване за предприятията от хранителната индустрия е производството и доставката на безопасни за здравето на потребителя храни. Основните фактори, които влияят на безопасността на продукта е качеството на суровините, техническото оборудване, стриктния лабораторен контрол, наличие на висококвалифициран персонал и др. Системата HACCP (Hazard Analisys and Critical Control Points), която осигурява безопасност и качество на крайния продукт е важна за производителите на хранителни продукта. Това е международно призната система за анализ на рисковете и избягване на грешки по време на производствения процес.
Но тези изисквания не изчерпват изцяло проблема с производството и доставката на безопасни за здравето на потребителя храни. Същността на производството на предприятията от хранителния сектор, това което ги отличава от повечето сектори на националното стопанство е един краен продукт, който е със срок на годност. Срокът на годност е сред задължителната информация за храните, регламентирана в закона за храните, в частта етикетиране - чл. 7. алинея втора, чл.9, алинея първа, втора и трета, чл. 10, алинея първа.1 При производството на хранителни продукта производителите използват следните термини за обозначаване срока на годност - „срок наминимална трайност се обозначава с израза най-добър до..., когато в датата е посочен определен ден или годен за употреба до края на..., в останалите случаи.... Не се изисква да се посочи трайността на алкохолни напитки, вино, сол, оцет и др.... При бързо развалящите се храни се използва изразът използвай преди..., и се посочва датата
Усилията на предприятието са реализация на хранителните продукта е в един тесен времеви коридор наречен трайност на продукта( ТГ), защото при неговото изтичане
хранителните продукти не могат да се преоценят, а трябва да се бракуват поради вредното им въздействие върху здравето на потребителя. Ето защо при оценката на ефективността на
обръщение на КА фактора време да е трябва да е ТГ (срок на годност на произвеждания
продукт). Това предполага по добър анализ на обръщаемостта на активите за всеки отделен продукт. Предлагам следния подход:
□ Времетраене на оборота.
Изчисляване времетраенето на оборота на предприятие произвеждащо един
продукт:
КА
тОБ =-—Х ТГ , (1)
приходи
Където:
1 http://lex.bg/laws/ldoc/2134685185
2 Моллов Пл. „Качество на храните, рагулиране, контрол, управление", София 2013
тОБ - времетраене на оборота (дни)
Т
Г - време на годност (дни)
КА - средствата ангажирани в краткотрайните активи за производството на продукта на анализираното предприятие.
Всяко предприятие разполага с техническа документация включващ разходен норматив за производството на всеки отделен продукт. Разходният норматив описва суровините и материалите, които участват, както и процентното съотношение между тях в продукта. Например при производствто на компоти всяко предприятие дава процентното съотношение между плодовете и водата, както и останалите съставки. Всяко предприятие разполага със свой разходен норматив и представлява собствена запазане марка. Чрез формула № 1 много по-добре се анализира не само скоростта на обръщаемост на КА, но е пряк индикатор за ефективността на разходния норматив на преприятието.
□ Коефициент на ефективността на обръщение на КА
Чрез отнасянето на тОБ към срокът на годност на произвеждания продукт се
получава коефициент на ефктивност на обръщение на КА, показващ в каква степен времето на обръщение се вмества в срока на годност.
тОБ
К — ОБ (2)
ОБКА т '
Т Г
Където:
Кобка - коефициент на ефктивност на обръщение на КА
За положителна се смята тенденцията за намаляване.
□ Осреднен коефициент за ефективността на обръщение на КА на промишленото предприятие. Чрез този коефицент се оценява дейността на предприятия с богата асортиментно съдържание.
Ефективността се изчислява по формула №1 за всеки един продукт. Следва стъпка втора, определяне коефициента на ефективност за всеки отделен продукт (формула № 2). След което коефициентите се сумират и се разделят на техния брой, като се получава осреднена стойност на коефициента на обръщаемост на КА на проучваното предприятие:
N
Т ,К ОБКА
Където:
К ОБКАср N ' ^
Кобкаср - осреднен коефициент за ефективността на обръщение на КА » к
I—1
ОБКА - сумата на коефициент на ефективността на обръщение на КА
N
произведени от предприятието
N - брой на произведените продукта
Изводи:
1. Смятам, че този подход се доближава по-близо до спецификата на производство на хранителни продукти.
2. Дава възможност да се анализират разходите, приходите и времето за реализация на всеки отделен продукт. При оценката времетраенето на оборота се анализира не само скоростта, но е и показател за това как потребителите оценяват съставките и тяхното
съотношение в продукта. Това е отлична изходна база за сравняване нивото на продуктовата конкурентоспособност на ализираните предприятия.
3. Анализира дейността на предприятията и показва в каква степен произвежда безопасни за здравето на потребителя храни.
4. Съществува естествена корелация между качеството и трайността на хранителния продукт. Ето защо е от значение скоростта на обръщаемост на активите в производствения процес. Повишаване обръщаемостта, от една страна е предпоставка за по-бързото усвояване на суровините, които за хранителния бранш са нетрайни, по-малко залежала продукция и брак в производството, а от друга дистрибуцията на готовата продукция във възможния й по-ранен срок на годност в потребителската мрежа е предпоставка за по-високо качество.
Заключение
□ Производството на безопасни за здравето на потребителя храни е от първостепенно значение. Главната тежест се пада на производителите, които при липсата на държавен стандарт самостоятелно трябва да изработват и контролират безопасността на
продуктите. „Фирмената стандартизация.....представлява катализатор за развитието на
хранителната верига, тъй като тя отразява креативността на фирмите "3
□ В България се изхвърлят ежегодно около 670 000 т. храна4. Включването на срокът на годност при оценката на обръщаемостта на активите спомага за оптимизиране дейността на предприятията и по рационалното изпозване на суровините, което е предпоставка за намаляване на загубите.
II. Част
Метод за оценка на сивата икономика в предприятия от Хранителния сектор на база трайност на продукта
В контекста на изложеното в I част предлагам метод за оценка на сивата икономика за предприятие от Хранителната Индустрия.
Оценката на размера на сивата икономика е сложна задача. За разрешаването му са разработени методики на основата най-различни подходи:
1. Метод на отклонението на дохода от разхода.
2. Монетарен подход
3. Транзакционен метод
4. Метод на основата на потребеление на ел. енергия.
5. Метод на отклонение на реалната от официалната заетост.
6. Метод за оценка на продукцията на домакинствата (за натуралната икономика).
7. Метод на анкетното наблюдение и др.5
Тези методи не дават точен отговор дали предприятията оперират в сивия сектор, а по скоро се ограничават с косвени доказателства.
Трудността на това явление произтича от неговият скрит характер и от сложността на производстените процеси, които имат строга специфичност свързана с характерът на произвежданите продукти. Процеси и явления характерни за Хранителната промишленост например не важат в пълна сила за останалите сектори на икономиката ни. Ето защо подходът трябва да е строго диференциран.
3 Моллов Пл. „Качество на храните, рагулиране, контрол, управление", София 2013
4 rn.btvnovinite.bg.
5 http://www.sliven.bg/doc/Announ/04.pdf
Подходът за анализ на предприятие™, трябва да е максимално доближен до оперативната му дейност на базата на годишните счетоводни отчети от една страна (чрез счетоводния отчет фирмите прикриват своите доходи), а от друга особенностите на технологията на производство (при производството на сирене, кашкавал и др. се изисква технологично време необходимо за „зреенето на тези продукт6) и трайността на продукта, които не могат да бъдат "заобиколени" или прикрити от производителя.
Коефициентът на ефективността на обръщение на КА (формула №2) спрямо трайността на продукта не може да бъде равен на 1 (единица).
тОБ
К — ОБ < 1
ОБКА т 1
Т Г
Ето защо е нужно конкретизиране времето за реализация на готовата продукция на база трайност на продукта.
Подходите за определяне времето за реализация на готовата продукция може да се разделят на теоретичен и оперативен. Докато при първия подход индикация за опериране в сивия сектор са сходните резултати между теоретичното време и счетоводния анализ, то при оперативния подход индикацията е обратна. Колкото разликата е по-голяма, толкова вероятността за опериране в сивия сектор е по-вероятна
□ Теоретично време.
Ако допуснем, че липсва реализация на произведената продукция, то най-късно производственият процес се подновява при изтичане срокът на годност на продукта7, защото хранителния продукт трябва да се бракува, поради вреденото въздействие върху здравето на потребителя. Ето защо производствения цикъл на хранителното предприятие, а следователно и времетраенето на един оборот на КА трябва е:
производствен цикъл = технологичен цикъл за производство + междуоперационнен цикъл + престои + годността на произведения продукт.
Това определение позволява да се изведе показател за оценка коефициент на ефективността на обръщение на КА на основата на минимално допустимия брой обороти:
КефоБ — БРМИН
Бр.
ФАК
Където:
КефОБ
- коефициент на ефективността на обръщение на КА
БрМИН - минимално допустимия брой обороти на КА
БрфАК - фактически брой обороти на КА
За положителна се смята тенденцията за намаляване.
Минимално допустимия брой обороти на КА, а от там и коефициентът на ефективността на обръщение на КА е индивидуален за всеки вид производство на хранителните предприятия.
Пример: Предприятие Х е с основно производство на хляб. Хлябът има срок на годност 15 дни (примерно). Предприятието е обявило, че има непрекъснато произодство за отчетната година и разполага с една производствена линия. Тази база позволява да се изчислят минималния брой обороти на КА на предприятието, като се вземе предвид
6 Балтаджиева М. „ Технология на млечните продукта", изд. Земиздат, София 1993 г.
7 За база на анализ на трайността на продукта се използва последната актуализация на БДС от 1991 г. БДС от 1991 г. не е действащ, но не е отменен, т.е. може да послужи, като отправна точка за анализ.
времетраенето на: технологичен цикъл за производство + междуоперационнен цикъл + престои + годността на произведения продукт.
Ако при счетоводния анализ резултатът е с близки стойности до изчислените по този подход има индикация за опериране в сивия сектор. При производство по-малко от година, броят на оборотите на КА се съпоставят спрямо времето на работа на фирмата.
□ Оперативно време
От оперативна гл. точка хранителните продукти трябва да се реализират не в крайният срок (когато е пред изтичане на срока на годност), а по-рано в зависимост от трайността на продукта. Разбира се темпът на продажбите зависи от потреблението, но смятам че е нужно да се приеме един краен срок за реализация на продуктите, независимо от потреблението, като целта е да се осигури достигането на хранителния продукт до крайния потребител в приемлив за него срок на годност. Определянето на тази основа на крайният срок за реализация на продукцията може да се раздели на две:
1. Определяне на оптималното оперативно време за реализация на продукцията фиксирано от дистрибуторите. За да осигурят достигането на хранителния продукт до крайния потребител в приемлив за него срок на годност, големите вериги (Кауфланд, Лидл, Метро) изискват от предприятията при закупаване на готовата продукция, срокът на годност на продукта да е "изтекъл" до 50% . От друга страна притежават централни складове (с. Стряма, "Кауфланд") от където се транспортира до отделните хипермаркети. За това е нужно време. От тази гледна точка оперативно времето за обръщаемост на КА изглежда така:
КА 1Т
Т ОБ —-^ — Т г
приходи 2
2. Определяне на оптималното оперативно време за реализация на продукцията на база трайността на продукта:
Като примерен модел, за излагане на идеята мога да предложа следния подход за определяне на оперативното време базирайки се на БДС от 1991 г.
Нужно е всяко предприятие да определи оперативния срок за продажба в зависимост какъв е срокът за реализация на продуктите с най-малка трайност и продуктите с най-продължителен срок на годност. Ако мениджърите се затрудняват, да се проведе анкета между производители, търговци, експерти от Хранителния сектор и потребители. Други фактори, които влияят на оперативно времетраене за реализация на хранителния продукт са видът на опаковката, време на консумация на продукта. Ето защо предложението, което правя е субективно, но целта е да се онагледи подхода.
Фирмите производители трябва да продават най-бързоразвалящите се продукти с трайност до 1 месец до 33% от изтичане на срока им на годност, а продуктите с най продължителен срок на годност 720 дни, до 75% от изтичането им.
Максимално допустимията срок за продажба от предприятието на продуктите с годност до 1 месец:
ОПтМИН — 30* 0,33% — 10дни
Където:
ОПт мин.- минимален оперативен срок
Максимално допустимията срок за продажба от предприятието на продуктите с годност до 720 дни:
ОПтМАКС — 720 * 0.75% — 540дни
В неофициални разговори представителите на големите вериги магазини изтъкват точно тази политика за закупуване на продукцията от гл. точка на трайността на продуктите
Където:
ОПт макс. - максимален оперативен срок
Тази база позволява да се изчисли за всеки месец оперативния срок на годност. Разликата между минималния оперативен срок и максималния оперативен срок е:
ОПтшкс% - ОПШмин% = 0.75% - 0.33% = 0.42%
Оставащите месеци са 22 на брой
042%=0.019% 22
Или към всеки месец се прибавят 0.019%. На таблица №1 са дадени ОПт макс. за всички месеци.
Таблица №1
трайност (дни) ОПт (дни) трайност (дни) ОПт (дни)
до 30 дни; (1 м.) 10 до 390 дни (13 м.) 216
до 60 дни; (2 м.) 21 до 420 дни (14 м.) 240
до 90 дни; (3 м.) 33 до 450 дни (15 м.) 266
до 120 дни; (4 м.) 46 до 480 дни (16 м.) 293
до 150 дни; (5 м.) 61 до 510 дни ;(17 м.) 316
до 180 дни; (6 м.) 77 до 540 дни (18 м.) 350
до 210 дни; (7 м.) 92 до 570 дни (19 м.) 380
до 240 дни; (8 м.) 110 до 600 дни (20 м.) 412
до 270 дни; (9 м.) 129 до 630 дни (21 м.) 444
до 300 дни; (10 м.) 149 до 660 дни (22 м.) 478
до 330 дни; (11 м.) 170 до 690 дни (23 м.) 512
до 360 дни; (12 м.) 192 до 720 дни (24 м.) 540
= КА Т
тОБ ч Х Т ОП '
приходи
Където:
ТОп - оперативното време за реализация на продукта
От степента на разминаване на данните от отчета на предприятието и изчисленията на база оперативно време за реализация на продукцията се съди за равнището на сивия сектор.
Изводи:
От формите на нелоялна конкуренция с най-голяма актуалност е сивата икономика, не само във вътрешно-икономически аспект, но и в контекста на членството на България в ЕС поради връзката му с т.нар. Пакт за конкурентоспобност, който предлага ограничаване размера на държавния дефицит и обвързване на разходите в държавния сектор с производителността на икономиката. Това води до увеличаване на вноската на страната ни в ЕС и до намаляване на помощите от ЕС за България, а от тук и до понижаване на конкурентоспособността. Независимо от личните ми убеждения, че акцентът към наказателните мерки, които преобладават в борбата със сивата икономика са неефективни, разработване на методики са актуални и навременни. Чрез този подход, който предлагам се измества ударението върху анализа на дейността на фирмите, като се взима предвид фактори, които не могат да се „заобиколят" от производителите.
