CC BY
14
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия A. Обществени науки, изкуство и култура. Том V, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 25349368 (Online), 2019, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv. Series А. Public sciences, art and culture. Vol. V, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 25349368 (Online), 2019
ПЛЕНАРЕН ДОКЛАД
ПРЕДПОСТАВКИ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНОВАЦИИ В ТУРИЗМА В ПЛОВДИВСКА 01ЛЕАСТ
Елена Петкова Софийски университет "Св.Климент Охридски"
PLENARY REPORT
PREREQUISITES AND OPPORTUNITIES FOR THE DEVELOPMENT OIF INNOVATIONS IN TOURISM IN PLOVDIV DISTMCT
Elena Petkova Sofia University "St. Kliment Ohridski"
Abstract: The aim of the paper is to outline the prerequisites for innovation application by tourism companies in a specific region of Bulgaria - the district of Plovdiv - and on that basis to offer concrete guidelines in which spheres and what innovations are appropriate to develop in order to achieve success. The methods of research used are analysis and evaluation of statistical data for Plodviv region attained from the National Statistical Institute (NSI) of Bulgaria, as well as study of scientific literature. The results of the survey show that it is appropriate for tourism and hotel businesses in the Plovdiv region to implement innovations in the following fields: (1) innovations, focusing on the culture and historical heritage of the region; (2) innovations, presenting new ways of performing the activities and the processes of the organizations; and (3) innovations, which focus is the protection of natural environment. Applying these types of innovations, hotel establishments are expected to achieve positive values of the main performance indicators, namely: occupancy; average daily ratio and revenues on available bed, as well as length of stay at the accommodations in the region.
Key Words: innovation, tourism, opportunities, prerequisites, Plovdiv district
1. Въведение в проблематиката
Развитието на туризма съживява икономиките на регионите и съответно повишава жизнения стандарт на хората. Кои обаче са механизмите за развитие и растеж на туризма?
Като преминаване от едно състояние в друго, развитието представлява промяна. Тази промяна се осъществява чрез иновации. Именно иновациите са носители на промяна. Това становище се подкрепя и от П. Дракър, според който иновацията е инструмент, средство, чрез което се оползотворява промяната като възможност в даден бизнес или услуга (Дракър, 2002). Дори незначително изменение или подобрение в едно туристическо предприятие може да се разглежда като иновация. В този смисъл "иновацията" би могла да бъде едно много обширно понятие. "Иновацията" е синоним на обновление, въвеждане на нещо ново. Една промяна на туристическото предприятие може да бъде относително незначителна, с незначителни последици или доста значима, със значими за него и неговите резултати последици. По своя характер може да наблюдаваме трансфер на иновации -туристическото предприятие въвежда нещо, което вече се прилага в конкурентните
туристически предприятия в същия или в друг регион, или нещо, което не се прилага в отрасъла Туризъм, но се прилага в други отрасли. Съвсем различно е разработването на напълно нови иновации и изобретения, които да се приложат в стопанската дейност на туристическото предприятие за пръв път.
Ако туристическото предприятие не въвежда иновации, то изостава, не се развива. Ако това се отнася и за останалите туристически предприятия в региона, настъпва спад в туризма, което може да доведе и до изоставане на региона в икономическо отношение и съответно до влошаване на жизнения стандарт на населението. За да не се случва това е необходимо въвеждане на иновации в туристическите предприятия в региона. Проучванията, представени в научната литература, показват, че туристическите предприятия, които разработват и прилагат иновации, постигат успех и положителни икономически резултати. В тази насока са проведени редица научни изследвания на места за настаняване, като основни туристически обекти, разположени в различни части на света, които прилагат иновации (Azmi, Ariffrn, Norzalita, 2012; Cainelli, Evangelista, Savona, 2006: Esmaeilifar, Mirzaei, Shafiei, Albattat, 2015; Hilman, Kaliappen, 2015; Khoung, Giang, 2014; Orfila-Sintes, Mattson, 2009; Tigu, Iorgulescu, Ravar, 2013; Tseng, Kuo, Chou, 2008; Tugores, Valle, 2016; Victorino, Verma, Plaschka, Dev, 2005). Резултатите от тези проучвания показват, че иновативните туристически и хотелиерски предприятия отчитат сходни значими положителни резултати и ползи, които могат да се обобщят по следния начин: (1) Положителна гледна точка от страна на потребителя, благоприятно възприемане на качеството на услугите на мястото за настаняване и по-голяма удовлетвореност; (2) Благоприятно влияние върху избора на хотел и върху намерението на клиентите да се завърнат в обекта; (3) Повишаване на цената и стойността на хотела и постигане на конкурентно предимство на предприятието; (4) По-ефективни вътрешни процеси и повишаване на перспективите за обучение и растеж на персонала на обекта: (5) Благоприятно влияние върху растежа и производителността и постигане на положителни стойности на резултатните индикаторите за дейността на мястото за настаняване: (6) Повишаване на заетостта на обекта, като се реализират повече нощувки и се отчитат повече покупки на хотелиерски услуги; (7) Растеж на пазарния дял и на приходите от продажби, както и по-голяма възвращаемост на инвестициите; (8) Положително влияние и върху продуктивността, добавената стойност и заетостта в останалите сектори на икономиката и отчитане на икономически растеж в региона.
С оглед на гореизложеното целта на статията е да се очертае необходимостта от прилагане на иновации от страна на туристическите предприятия в конкретен регион на България - Пловдивска област - и на тази основа да се дадат конкретни предложения към тези обекти в кои сфери и какви иновации е подходящо да развиват, за да постигнат успех. Използваните методи на изследване включват анализ и оценка на статистическа информация за Пловдивска област, получена от Националния статистически институт (НСИ) на България, както и проучване на постановки, представени в научната литература. Резултатите от изследването показват, че подходящо за туристическите и хотелиерските предприятия в Пловдивска област е да прилагат иновации в следните насоки: (1) иновации, в чиито фокус са културата и историческото наследство на областта; (2) иновации на нови начини на изпълнение на дейността и процесите на организациите; и (3) иновации, в чиито фокус е опазването на околната и природната среда. Прилагайки тези иновации, хотелиерските предприятия се очаква да постигнат положителни стойности на основните показатели за резултатите от дейността, а именно: повишаване на заетостта, средната дневна цена и приходите на налично легло, както и продължителността на престоя в местата за настаняване в региона.
2.1. Необходимост от развитие на иновации в туризма в Пловдивска област
Нуждата от разработване и въвеждане на иновации в Пловдивска област се определя от състоянието и развитието на туризма. В тази насока могат да се направят следните обобщения:
(1) Относно туристическото предлагане: наблюдава се намаляване в броя на местата за настаняване (-12%), по-малък спад в продължителността на периода на експлоатация (-5%) и в броя на леглоденонощията, въпреки че капацитетът на обектите, който се изразява с броя легла нараства (с 4%) общо за периода 2010-2017 г.. Следователно, в Пловдивска област постепенно се изграждат места за настаняване с по-голям капацитет. Най-малка е била стойността на четирите показателя през 2012 г., което вероятно се дължи на икономическата криза.
(2) През 2010-2017 г. значителен ръст е отчетен по отношение на туристическото търсене, показателно, за което е нарастването на реализираните нощувки и пренощувалите лица общо (съответно с 63% и 66%) и на българи (45% и 56%) и чужденци (116% и 100%) в частност. Най-висока е била стойността на тези показатели в края на периода (2016 г./ 2017 г.), а най-ниска - в началото (2010 г.). Все пак продължителността на престоя в региона е ниска - около 2 нощувки на посетителите общо и на българите в частност, и 2-3 нощувки -на чужденците.
(3) Относно резултатните показатели за дейността на местата за настаняване в Пловдивска област, за периода 2010-2017 г. се отчита значителен ръст в приходите от нощувки общо (с 94%), от чужденци (107%) и от българи (86%) в частност. Най-висока е стойността на показателя в края на периода (2017 г.), а най-ниска - в началото (2010 г.) (вж. Таблица 1).
Таблица 1. Показатели за туристическо предлагане и търсене, и за резултати от дейността на местата за настаняване в Пловдивска област за периода 2010-2017 г._
Места за настаняване Легла Леглоденонощ. Експл. период
Минимум 141 (2012) 8890 (2012) 2968138 (2012) 355 (2010)
Максимум 243 (2011) 9659 (2015) 3320001 (2015) 334 (2012)
2017/ 2010 г. -12% 4% -1% -5%
Общо нощувки Нощувки на чужденци Нощувки на българи
Минимум 631683 (2010) 161319 (2010) 470364 (2010)
Максимум 1031111 (2017) 347947 (2017) 703306 (2016)
Средно 29% 71%%
2017/ 2010 г. 63% 116% 45%
Пренощували лица Нощували чужденци Нощували българи
Минимум 294377 (2010) 65848 (2010) 228529 (2010)
Максимум 489022 (2017) 131540 (2017) 369428 (2016)
Средно 24% 76%
2017/ 2010 г. 66% 100% 56%
Продължит. престой Престой на чужденец Престой на българин
Средно 2 2-3 2
2017/ 2010 г. -2% 8% -7%
Приходи от нощувки Приходи от чужденци Приходи от българи
Минимум 23719385 (2010) 8732059 (2010) 14987326 (2010)
Максимум 45945294 (2017) 18105580 (2017) 27839714 (2017)
Средно 36% 64%
2017/ 2010 г. 94% 107% 86%
Източник: НСИ, 2018 г. и собствени изчисления
(4) За целия период 2010-2017 г. се отчита ръст на стойностите на трите ключовите показатели за хотелиерския сектор,: заетост (с 65%), средна дневна цена (19%) и приходи на налично легло (96%). Приходите на налично легло са нараснали в по-голяма степен поради растежа в заетостта и в по-малка, но отново значителна, поради ръста в цените на нощувките в местата за настаняване. Въпреки значителният ръст в заетостта, тя е сравнително ниска за целия период (2010-2017 г.), като само от около една четвърт (26%) от настанителната база е била заета. Най-ниска е била заетостта в началото на периода (19% за
2010 г. и 20% за 2011 г.), а най-висока - в края (31% за 2016 г. и 32% - за 2017 г.). Стойностите на показателите средна дневна цена и приходи на налично легло също са най-ниски в началото на периода (съответно 37,55 лв. и 7,23 лв. за 2010 г.), а най-високи - в края (44,56 лв. и 14,17 лв. за 2017 г.) (вж. Таблица 2).
Таблица 2. Ключови показатели за дейността на местата за настаняване в Пловдивска
област за периода 2010-2017 г.
Година Заетост, % Средна дневна цена, лв. Приходи на налично легло, лв.
2010 19% 37,55 7,23
2011 20% 42,13 8,55
2012 27% 44,00 11,71
2013 26% 38,71 10,17
2014 27% 42,38 11,55
2015 28% 42,54 12,04
2016 31% 43,19 13,54
2017 32% 44,56 14,17
Средно 26% 42,12 11,11
2017/ 2010 г. (65%) (19%) (96%)
Източник: НСИ, 2018 г. и собствени изчисления
(5) През 2017 г. в Пловдивска област преобладават местата за настаняване от ниска категория - 1 и 2 звезди (53% от всички), които осигуряват и най-голям дял от легловия капацитет (36%). Въпреки това туристическото предлагане се разпределя почти равномерно между трите групи категории места за настаняване - висока (4-5 звезди) (31%), средна (3 звезди) (36%) и ниска (1-2 звезди) (33%) - около една трета за всяка. Местата за настаняване от висока категория са функционирали почти през цялата година (363 дни), а най-кратък е периодът на експлоатация на нискокатегорийните обекти (304 дни). Нискокатегорийните обекти отчитат най-неблагоприятни стойности и на показателите, свързани с туристическото търсене: реализирани нощувки (общо - 21%, от чужденци - 7% и от българи
- 29%) и пренощували лица (общо - 22%, чужденци - 9% и българи - 26%), както и на резултатните показатели: приходи от нощувки (общо - 13%, от чужденци - 4% и от българи
- 19%).
(6) Най-благоприятна е заетостта на висококатегорийните обекти (40%), макар че и при тях над половината от базата не е била използвана ефективно. Най-ниска е била заетостта на нискокатегорийните обекти (два пъти по-малка от тази на обектите висока категория или 21%). Показателите средна дневна цена и приходи на налично легло отново имат най-високи стойности при обектите от висока категория, а най-ниски - при тези от ниска категория, като местата за настаняване от средна категория заемат междинно положение (вж. Таблица 3).
Таблица 3. Туристическо търсене и предлагане, и резултати от дейността на местата за
настаняване в Пловдивска област за 2017 г. по категория
Показател 1 и 2 звезди 3 звезди 4 и 5 звезди Общо/ средно
Места за 106 (53%) 75 (38%) 18 (9%) 199 (100%)
настаняване
Легла 3497 3363 2783 9643
Леглоденонощия 1064707 (33%) 1167331 (36%) 1010097 (31%) 3242135 (100%)
Период експлоатация 304 347 363 336
Общо нощувки 221566 (21%) 403359 (39%) 406186 (39%) 1031111 (100%)
Нощувки чужденци 23680 (7%) 123155 (35%) 201112 (58%) 347947 (100%)
Нощувки на българи 197886 (29%) 280204 (41%) 205074 (30%) 683164 (100%)
Пренощували лица 105645 (22%) 192000 (39%) 191377 (39%) 489022 (100%)
Пренощ. чужденци 11949 (9%) 43853 (33%) 75738 (58%) 131540 (100%)
Пренощ. българи 93696 (26%) 148147 (41%) 115639 (32%) 357482 (100%)
Продължит. престой 2 2 2 2
Престой на чужденец 2 3 3 3
Престой на българин 2 2 2 2
Приходи от нощувки 5956895 (13%) 16239550(35%) 23748849(52%) 45945294(100%)
Приходи чужденци 649405 (4%) 5034480 (28%) 12421695(69%) 18105580(100%)
Приходи от българи 5307490 (19%) 11205070(40%) 11327154(41%) 27839714(100%)
Заетост 21% 35% 40% 32%
Средна дневна цена 26,89 40,26 58,47 44,56
Приходи на легло 5,59 13,91 23,51 14,17
Източник: НСИ, 2018 г. и собствени изчисления
Тези констатации за състоянието на туризма в Пловдивска област дават възможност да се изведат някои важни изводи. Благоприятен е фактът, че в Пловдивска област се появяват по-големи по капацитет места за настаняване. По принцип големите обекти разполагат с повече финансови средства, човешки, материални и други ресурси, които биха могли да отделят за развитие на иновации. От друга страна, обаче, понякога разработването и въвеждането на нововъведения в големите обекти отнема повече време, тази дейност е по-трудно да се организира, координира и изпълни, поради сложни организационни отношения и съществуване на голям брой процедури, които следва да се спазват при въвеждане на промени и иновации. Като значим проблем в Пловдивска област се очертава кратката продължителност на престоя на посетителите в местата за настаняване (средно около 2-3 нощувки). Това би могло да доведе до проблеми, свързани с опазването на околната среда, тъй като по този начин по-интензивно се използва транспорта, който се счита за един от основните замърсители в туризма. Ето защо е необходимо ръководителите на места за настаняване в Пловдивска област да насърчават разработването на иновативни начини за удължаване на престоя на клиентите, свързани с предлагането на по-голямо разнообразие от качествени и атрактивни дейности. Друг проблем е ниската заетост на местата за настаняване в Пловдивска област. Той до известна степен също може да се реши чрез удължаване на престоя на туристите. За повишаването на заетостта на хотелиерските предприятия може да допринесе и привличането на по-голям брой туристи от съществуващи или нови пазари от различни региони по света. Това изисква да се работи за
развитието на иновации, свързани с намиране на нови начини и възможности за привличане на туристи. Туристическите и хотелиерските обекти следва да работят и в насоки на повишаване на качеството и атрактивността на своите услуги, така че да привлекат по-голям брой клиенти, както и клиенти с по-високи доходи. Показателен е факта, че обектите от по-висока категория, които се предполага, че предлагат услуги с по-високо качество, отчитат по-голяма заетост и реализират повече приходи, които биха могли да влагат за иновации и развитие. Като благоприятна тенденция се очертава нарастването на туристическото търсене и съответно на приходите от нощувки в Пловдивска област. Следва обаче част от тези приходи да се влагат за разработване и въвеждане на иновации, така че местата за настаняване в региона да останат конкурентоспособни на туристическия пазар, като извършват промени, така че да привличат и задържат клиенти, отчитайки постоянно изменящите се техни изисквания и предпочитания.
2.2. Предложения за развитие на иновации в туризма в Пловдивска област
Анализът на туризма в предходната част на статията показва, че Пловдивска област разполага с достатъчно като брой и капацитет места за настаняване. Отчита се ръст и в туристическото търсене. Все още заетостта на базата обаче е значително ниска, а престоят в региона - твърде кратък. За решаването на тези проблеми е необходимо туристическите обекти да бъдат достатъчно иновативни. В тази насока могат да се направят предложения за разработване и въвеждане на иновации от страна на местата за настаняване в Пловдивска област в следните три сфери: (1) иновации, в чиито фокус са културата и историческото наследство на региона; (2) иновации, които включват нови начини за изпълнение на дейността и на процесите на туристическите организации; и (3) иновации, в чиито фокус е опазването на околната и природната среда. Пловдивска област разполага с достатъчно предпоставки и ресурси за осъществяване на иновации в тези три сфери. От своя страна, именно тези видове иновации водят и до значими резултати и успех на организациите, които ги прилагат.
Относно първия вид иновации, чиито фокус е културата и историческото наследство, може да се констатира, че това са иновации за създаване на нови и разнообразни продукта, т.е. продуктови иновации. Тяхното развитие се обосновава с факта, че Пловдивска област разполага с богато културно-историческо наследство, паметници и забележителности от различни исторически епохи: Античността и Средновековието (археологическият комплекс с крепост Небеттепе с тракийски останки; останки от крепостни стени и порти в Стария Пловдив, като пората Хисар капия и др., Античният театър, Римският стадион, Римският одеон, Римският форум; римската сграда Ейрене; римски мозайки, акведукти, базилики и др.); Османското владичество и Възраждането (Турската баня, Часовниковата кула на Сахаттепе; Капана; Старият Пловдив с възрожденските къщи, сред които: Блабановата, Дановата и Куюмджиевата къща, къщите на д-р Стоян Чомаков, на Сотир Антониади, на Георгиади, на Ламартин, на Недкович, на Хиндлиян, на Клианти, Жълтото училище и др.); периода след Освобождението и по-новото време (Пловдивският панаир; главната пешеходна улица и централният площад в Пловдив; паметниците на Альоша, Съединението, Филип Македонски и др.). Налични са и: религиозни сгради от различни епохи: редица православни църкви (Света Богородица, Св. Св. Константин и Елена, Света Марина, Света Петка и др.; католически църкви - храм Св. Лудвиг и др.; джамии - Джумая джамия, Имарет джамия и др.); музеи и други културни институции (Исторически, Етнографски, Природонаучен и Археологически музей, културен център музей Тракарт, Драматичният и Летният театър, Лятното кино, Операта, концертната зала на Пловдивския филхармоничен оркестър; Художествената галерия, Арт галерия Пловдив и др.). Местата за настаняване могат да организират специализирани програми с културна и познавателна насоченост. Възможно е да се провеждат културни мероприятия на място в местата за настаняване, като изложби, концерти и представления. По-малките обекти могат да организират тези събития съвместно като наемат зала,
привлекат артисти, музиканти и т.н. и поканят своите клиенти. Друга възможност е местата за настаняване да организират обиколки, маршрути и познавателни турове за своите клиенти в Пловдивска област, които включват значими забележителности, запознаване с историята и начина на живот в региона, опитване на местни ястия и напитки, посещение на фестивали, събития и тържества, осигуряване на транспорт и т.н. Могат да се създадат следните видове маршрути: с различно времетраене - няколко часа, един ден и др.; за различни групи клиенти - проявяващи интерес към разнообразие и голям брой забележителности и събития или специализирани, интересуващи се от определена конкретна област на културата и наследството, тясноспециализирани. За клиентите на местата за настаняване в Пловдивска област могат да се организират тематични маршрути, основаващи се на дадена тема, например: (а) Антични паметници; (б) Пловдивска област по време на Средновековието; (в) Пловдивска област по време на Османското владичество; (г) Пловдивска област след Освобождението на България от турско владичество; (д) религиозен плурализъм; и (е) Културно развитие на град Пловдив. Предложените маршрути се базират на факта, че тези теми представляват съответно силни страни и периоди от историческото развитие на града и региона. Посочените теми са защитени и със значими културно-исторически паметници и обекти, които могат да бъдат включени в маршрутите.
Вторият вид иновации включват нови начини за изпълнение на дейността и процесите на местата за настаняване в Пловдивска област и съответно представляват иновации на процеса. При разработване и прилагане на процесни иновации, ръководството на местата за настаняване трябва да определи кои са ключовите процеси от дейността и да разработи иновативни и креативни начини за извършването на тези процеси в организациите. В този смисъла, според Хамър и Чампи като част от цялостната дейност процесът представлява група от задачи, които взимат един или няколко ресурси на входа и създават продукт на изхода, който има стойност, ценност за потребителя (Hammer, Champy, 1994). По-важни процеси в хотелиерството, които биха могли да бъдат иновирани и обновени са: обслужване при предоставяне на основната услуга на местата за настаняване -условия за нощувка и престой, в т.ч. обслужване при настаняване, по време на престоя и при напускане и почистване на хотелската стая; обслужване при предоставяне на допълнителни услуги - изхранване, обслужване при бизнес и конференции, балнеолечение, спа и уелнес, спортни услуги и др.; доставка на ресурси; продажба на продукта; техническа поддръжка и охрана; управление на човешките ресурси; финансово управление; общо-управленски процеси и др. (Петкова, 2013; Петкова, 2015). Процесните иновациите могат да се извършат по следните начини: (а) няколко длъжности се обединяват в една; (б) работниците взимат самостоятелни решения; (в) стъпките в процеса се извършват в естествен ред; (г) процесите се характеризират с множество варианти на изпълнение; (д) работата се върши там, където има смисъл; (е) намаляват проверките и контрола; (ж) минимизират се съгласуванията; (з) един ръководител представлява единствено място за контакт; и (и) преобладават хибридни централизирани/ децентрализирани операции (Hammer, Champy, 1994).Обновяването и преобразуването на процесите в хотелиерството ще доведе до: по-качествено обслужване и по-голямо удовлетворение на клиентите, намаляване на разходите на организациите, осъществяване на по-голям брой продажби, намаляване на времето за изпълнение на дейността и др. Можем да се поучим и от представените в научната литература редица примери на организации в хотелиерството, които се фокусират върху управлението на процесите в своята дейност - тяхното разработване, развитие и усъвършенстване - като по този начин създават стойност за своите клиенти и постигат успех. Такъв е луксозният хотел Ritz-Carlton, който е обособил ключовите процеси от своята дейност, сред които са: признаване и поздравяване на редовните гости; почистване и зареждане на стаите; посрещане нуждите на клиентите по време на срещи и събития в хотела; изпълнение на превантивната поддръжка в стаите; осигуряване на обслужване от различни звена на хотела; предлагане на разумни цени на услугите; осигуряване на работна сила и др. (Dube, Renaghan, 1999). В допълнение,
представени са конкретни примери за реални хотели, които са въвели иновации на основни процеси от своята дейност - почистване на хотелските стаи и регистрация на клиента. Grand Theme Hotel е иновирал процеса "Почистване на хотелската стая" чрез измерване на времето и на тази основа определяне на стандартното средно време за изпълнение на всички варианти на процеса. Трите хотела Marriott USPS Conference Center, Hilton Newark Gateway и Ritz-Carlton- Dearborn са извършили иновация на процеса на регистрация на клиенти, при което тази регистрация вместо на рецепцията се извършва предварително - на летището, в автобуса или посредством програма за редовни клиенти (Siguaw, Enz, 1999).
Третият вид иновации, в чиито фокус е опазването на околната природна среда могат да представляват както разработване и въвеждане на нови услуги - продуктови иновации, така и на нови процеси на работа - процесни иновации. Ръководството на хотелиерските предприятия в Пловдивска област следва да организира разработването и въвеждането на иновации, които водят до опазване и съхранение на околната среда и природните ресурси в следните осем основни групи: (а) иновации, които повишават енергийната ефективност; (б) иновации, свързани с намаляване на въглеродните емисии; (в) иновации, които минимизират загубите на водни ресурси; (г) иновации, водещи до намаляване на отпадъците; (д) иновации за съхранение на растителния и животинския свят; (е) иновации, свързани с работата с доставчиците на предприятията; (ж) иновации, които ангажират клиентите на предприятието; и (з) иновации, които включват персонала на местата за настаняване в зелени инициативи (Petkova, 2017). Конкретни мерки за обновление и промяна в областта на зелените практики, които местата за настаняване в Пловдивска област могат да предприемат, са следните: въвеждане на енергоспестяващи системи, уреди и техники, ползване на възобновяеми енергийни източници и ефективна система за контрол на енергия; прилагане на проектиране, строителство и експлоатация на обектите, при което се свеждат до минимум въглеродните емисии; инсталиране на уреди, които водят до намалено потребление на вода; повторно използване и пречистване на води; техники за намаляване на отпадъците; рециклиране и превръщане на отпадъците в нови продукта; ползване на рециклирани и биоразградими продукта; прилагане на мерки за запазването и възобновяването на флората и фауната по време на строителството и функционирането на обектите; избор на доставчици, които осигуряват екологични продукти и практикуват устойчиво производство; образоване и включване на клиентите и персонала в зелени инициативи, чрез предоставяне на учебни материали, поставяне на табели, организиране на обучение на място, образователни обиколки, специални събития, мероприятия, състезания, игри и програми, дарителски кампании и др. Отново можем да се поучим от представените в научната литература примери на конкретни места за настаняване, чиито представители са били особено изобретателни и творчески настроени при разработването и въвеждането на иновации в областта на екологията. Такива места за настаняване са: В Kennebunkport's Colony Hotel гостите са имали възможност да направят обиколка на плажа на хотела със специалист биолог. В допълнение, във всяка стая за гости е бил осигурен кош с четири отделения за отпадъци от различен вид, обозначени с етикети за: алуминиеви опаковки, хартия, стъкло и други отпадъци. В Hyatt Regency Chicago всички служители са участвали в програма за рециклиране на отпадъци, като са отделяли отпадъците в отделни контейнери. В Hyatt Regency Scottsdale са били въведени иновативни мерки за повторна употреба на ресурси като: счупен порцелан се е употребил за мозайка и са били изработени химикали от стари униформи от деним. Хотелът е променил и напоителните си системи от такива разположени над земята на такива, намиращи се под земята, за да се намали загубата на вода (Enz, Siguaw, 1999). Местата за настаняване в Пловдивска област следва да се възползват от факта, че регионът е богат на атрактивни природни ресурси, сред които се отличават: Шестте естествени хълма в гр. Пловдив: Джендем тепе; Бунарджик; Сахат тепе; Небет тепе; Джамбаз тепе; и Таксим тепе. Последните три възвишения образуват Трихълмието (Стария град) в централната част на Пловдив; Втората най-голяма река в България (след Дунав) - Марица, която минава през
областта; Гребният канал в град Пловдив; Редица паркове като Градската градина в Пловдив, Лаута, Ловен парк в града и др. Голяма част от природните обекти не са в добро състояние. Ето защо е подходящо местата за настаняване в областта да включат своите служители, клиенти и доставчици в събития, свързани с организиране на почистване на тези обекти и ресурси, както и на цялостната околна и природна среда в региона. По този начин времето на хората ще бъде по-ефективно оползотворено и те ще чувстват, че участват в значими и смислени инициативи и дейности.
3. Заключение
Може да се обобщи, че предпоставките за въвеждането на иновации в Пловдивска област са свързани с това, че в региона постепенно се появяват по-големи по капацитет места за настаняване, които съответно разполагат с по-голямо количество финансови, материални и други ресурси за развитие на иновационна дейност. Благоприятен е и факта, че нараства туристическото търсене и съответно приходите от нощувки в региона, като част от тези средства биха могли да се използват за разработване и внедряване на иновации. Прилагането на иновациите в Пловдивска област би могло да доведе до разрешаването на важни проблеми на туризма в региона, като - да се увеличи престоя на посетителите, да се повиши заетостта на местата за настаняване, както и качеството и атрактивността на услугите в туризма, което вероятно ще доведе до по-голяма удовлетвореност на потребителите на туристически и хотелиерски услуги. Като се имат предвид както споменатите проблеми, така и наличните ресурси, предлагаме местата за настаняване в Пловдивска област да развиват иновации в три основни насоки, а именно: (1) иновации, в чиито фокус са културата и историческото наследство на региона; (2) Иновации, които включват нови начини за изпълнение на дейността и процесите на туристическите организации; и (3) Иновации, в чиито фокус е опазването на околната и природната среда. В изложението на разработката бяха посочени редица идеи и обосновки, свързани с тези иновации. Тук следва да добавим, че за да открием конкретни иновационни възможности във всяка една от трите предложени области следва да наблюдаваме външната и вътрешната среда на туристическото хотелиерско предприятие и по-точно всеки един от седемте източника на иновационни възможности, описани от П. Дракър (2002), а именно: (1) неочакваното - неочакваният успех, неочакваният провал, неочакваното външно събитие; (2) несъответствията - между реалността, каквато е и реалността, каквато се приема че е или каквато "трябва да бъде"; (3) нуждата на процеса; (4) промени в структурата на бранша или пазара, които заварват всички неподготвени; (5) демографски промени; (6) промени във възприятието и ценностите; (7) ново познание - и научно, и извън научната сфера. В заключение, развитието на иновации в туризма в Пловдивска област ще доведе до благоприятни и положителни резултати като: повишаване на качеството на туристическите продукти, по-голяма удовлетвореност на потребителите; избор на региона за туристически посещения; конкурентно предимство на местата за настаняване; повишаване на перспективите за обучение и растеж на персонала на туристическите обекти; повишаване на производителността и постигане на положителни стойности на резултатните индикатор за дейността на местата на настаняване; повишаване на заетостта на обектите и на приходите от продажби на хотелиерски услуги; развитие на останалите икономически сектори в региона, отчитане на икономически растеж, екологична устойчивост, социално развитие и др.
Литература:
Дракър П. Иновации и предприемачество. Класика и стил. София. 2002 г. Петкова Е. Модели в хотелиерството. УИ "Св. Климент Охридски". София. 2015 г. Петкова Е. Хотелиерски операции. Основни акценти на технологията, управлението и икономиката на хотелиерството. Автоспектър. 2013 г.
Azmi A, Ariffin M, Norzalita A. The effect of physical environment's innovativeness on the relationship between hosting quality and satisfaction in hotel services. International journal of trade, economics and finance, Vol. 3, No. 5, October 2012, p. 337-342
Cainelli G, Evangelista R, Savona M. Innovation and economic performance in services: a firmlevel analysis. Cambridge journal of economics 30, 2006, p. 435-458
Dube L, Renaghan L. Surprisingly simple roads to the top. Leaders' perspectives on the success of the lodging's industry overall best-practice champions. Cornell hotel and restaurant administration quarterly, Volume 40, Number 6, December 1999, p. 34-41
Enz C, Siguaw J. Best hotel environmental practices. Cornell hotel and restaurant administration quarterly, Volume 40, Number 5, 1999, p. 72-77
Esmaeilifar R, Mirzaei N, Shafiei M, Albattat A. Green hotel as innovation in tourism industry. Journal of engineering and applied science 10 (8-12), 2015, p. 227-237
Hammer M, Champy J. Reengineering the corporation. A manifesto for business revolution. Harper Business, A division of HarperCollins Publishers. 1994
Hilman H, Kaliappen N. Innovation strategies and performance: are they truly linked? World journal of entrepreneurship management and sustainable development, Vol. 11, No. 1, 2015, p. 48-63
Khuong M, Giang T. The effects of service innovation on perceived value and guest's return intention - a study of luxury hotels in Ho Chi Minh City, Vietnam. International journal of trade, economics and finance, Vol. 5, No. 6, December 2014, p. 503-510
Orfila-Sintes F, Mattsson J. Innovation behavior in the hotel industry. Omega 37, 2009, p.380-394 Petkova E. Environmental practices of hotel businesses. Proceedings International Scientific Conference "Contemporary Tourism - Traditions and Innovations", 19-21 October 2017, Sofia. St. Kliment Ohridski University Press. Sofia. 2017. p. 94-108
Siguaw J, Enz C. Best practices in hotel operations. Cornell hotel and restaurant administration quarterly, Volume 40, Number 6, December 1999, p. 42-53
Tigu G, Iorgulescu M, Ravar A. The impact of creativity and innovation in the hospitality industry on customers. Journal of tourism challenges and trends, Vol. VI, No. 1, 2013, p. 9-34 Tseng C, Kuo H, Chou S. Configuration of innovation and performance in the service industry: evidence from the Taiwanese hotel industry. The service industries journal, Vol. 28, No. 7, September 2008, p. 1015-1028
Tugores M, Valle E. Innovation, hotel occupancy and regional growth. Tourism economics, Vol. 22 (4), 2016, p. 749-762
Victorino L, Verma R, Plaschka G, Dev C. Service innovation and customer choices in the hospitality industry. Managing service quality, Vol. 15, No. 6, 2005, p. 555-576 www.nsi.bg, accessed July, 2018
