Научная статья на тему 'Предприемачески и пазарни ниши за развитие на селския туризъм в България'

Предприемачески и пазарни ниши за развитие на селския туризъм в България Текст научной статьи по специальности «Языкознание и литературоведение»

CC BY
162
20
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
Ключевые слова
RURAL TOURISM / BULGARIA / SMOLYAN / KARDHALI / HASKOVO

Аннотация научной статьи по языкознанию и литературоведению, автор научной работы — Михова Тони

This paper examines the opportunities for rural tourism development in Bulgaria. After conclusions published in a lot of articles, it is shown that currently the rural tourism development is unsuccessful. Analysis is made of the reasons for that assessment. According to research conducted in Smolyan, Kardhali and Haskovo regions, opportunities for rural tourism development are identified and thus leads, respectively, to sustainable rural development.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Предприемачески и пазарни ниши за развитие на селския туризъм в България»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XV, 2013 г. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 25-26 X 2012 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XV, ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 25-26 oktober 2012.

ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ И ПАЗАРНИ НИШИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИЯ ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ

Тони Михова, Технически университет - София, филиал Пловдив,

ENTREPRENURIAL AND MARKET NICHES FOR RURAL TOURISM DEVELOPMENT IN BULGARIA

Tony Mihova Technical University - Sofia, branch Plovdiv

Abstract

This paper examines the opportunities for rural tourism development in Bulgaria. After conclusions published in a lot of articles, it is shown that currently the rural tourism development is unsuccessful. Analysis is made of the reasons for that assessment. According to research conducted in Smolyan, Kardhali and Haskovo regions, opportunities for rural tourism development are identified and thus leads, respectively, to sustainable rural development.

Увод

България разполага с реална възможност да си създаде нова пазарна идентичност, основаваща се върху нейните конкурентни предимства, като застане в челните редици на страните, предлагащи отговорен и финансово достъпен туризъм. При липса на такава идентичност, България ще изостава от своите съседки в региона, поемайки риска и занапред да бъде възприемана просто като една от многото евтини ваканционни дестинации [1].

Анализът на публикациите, свързани със селския туризъм води до категоричния извод, че страната ни разполага с уникални условия за развитие на този вид туризъм. Като добавим и възможностите, които предлага Програмата за развитие на селските райони, като че ли нямаме оправдания да не постигаме успех в развитието на селския туризъм. И въпреки добрите предпоставки, които имаме, изводите от повечето статии, посветени на тази проблематика са, че селският туризъм не се е превърнал в средство, което ще доведе до устойчиво развитие на селските райони. Това е причината, която провокира темата на изследването, проведено в Смолянска, Кърджалийска и Хасковска области.

Целта на доклада е да посочим възможности за развитие на селския туризъм.

Изложение

Специализираната литература изобилства от различни тълкувания на понятието "селски туризъм". Според нас, най-добре отразява същността на селския туризъм дефиницията -"туризъм в селски региони, при който се задоволяват интересите на туридтите към традиции, бит, култура, селскостопански и други специфични дейности, както и към природните,

исторически и културни дейности на съответния регион, при спокойствие и непринудени човешки взаимоотношения"[2].

За изпълнение целта на изследването по-важно е защо този отрасъл не се развива с очакваните темпове. Независимо от уникалните условия за развитие на селския туризъм в България, официално публикуваната оценка е, че отрасълът все още е недоразвит [3]. Анализът на причините за тази оценка дава възможност да ги систематизираме по следния начин:

- влошени демографски показатели в планинските и селските райони - липса на достатъчно млади и жизнеспособни хора, ниска образователна култура на населението, висок коефициент на демографско остаряване (0,25) и др.

- състоянието на социалната и техническата инфраструктура в селата - пътищата, комуникациите, туристическите пътеки и други елементи от общата инфраструктурна среда не е на необходимото ниво.

- социално-битовите условия в голяма част от селските къщи и принадлежащите дворни места не съответстват на съвременните изисквания.

- липса на необходимата квалификация на значителна част от пряко заетите в туристически бизнес лица. Слаби са познанията по чужди езици, не се познават основните бизнесмеханизми, липсва култура на обслужване и др.

- слабо развита рекламната дейност - книги, брошури, албуми, филми, пропагандиращи този вид туризъм.

- не съществува необходимата координация и съгласуваност между различните организации, чуждестранни фондове и програми, финансиращи туристическите обекти

- няма дългосрочни ресурси за финансиране и инвестиции в тази дейност, липсват специализирани центрове за професионална квалификация в областта на селския туризъм.

Това са накратко най-често срещаните причини, възпрепятстващи успешното развитие на селския туризъм. Въпреки това, резултатите от проведеното изследване относно оценката за развитието на този отрасъл в Смолянска, Кърджалийска и Хасковска области са в голяма степен оптимистични, което показва, че в посочените области са разкрити предприемачески и пазарни ниши за селски туризъм.

В специализираните публикации, разкриването на пазарната ниша за развитие на селския туризъм е разгледана като последователност от следните етапи:

- идентифициране на уникалното нещо за региона;

- оценка на качествата му като туристически ресурс;

- изграждане на останалите условия за развитието на селски туризъм;

- търсене на институционална и финансова подкрепа;

- популяризиране и реклама [4].

2.Резултати от изследването

Изследването обхваща 300 човека, които са анкетирани на място и се разпределят както следва:

- гости на селски къщи и семейни хотели - 40%;

- функциониращи селски къщи, за които посрещането на гости е основна дейност -40%;

- органи на местната власт - 10%;

- други институции - 10%.

Оценката на 60% от анкетираните е добра за развитието на селския туризъм. Останалите 40% - предимно представители на хората, които извършват бизнеса го оценяват задоволително. Като най-съществена бариера за развитието му посочват състоянието на инфраструктурната среда и липсата на дългосрочни финансови инвестиции в тази дейност. Представителите на гостите на селските къщи и семейните хотели изразяват 234

удоволетвореност от условията в тях за почивка и отдих. Преобладаващото мнение (на 90% от интервюираните гости) е, че няма създадени туристически атракции, които да провокират техния интерес, като са посочили - възраждане на стари занаяти, организиране на посещения на селскстопански ферми, винарски изби и други. Смятат, че не е достатъчно за този вид туризъм нощувката в селска къща и предлагането на тпични за региона храни и напитки.

Интерес за постигане целта на доклада представлява отговорът на въпроса, свързан с възможностите за развитие на селския туризъм. Независимо от посочените трудности, възпрепятстващи развитието му, по-голямата част от отговорите са оптимистични. 90% от всички анкетирани оценяват възможностите като големи пред селския туризъм. Анализът на резултатите от изследването ни позволява да систематизираме, отговорите, според броя на гласовете, както следва:

- предприемачески дух и пазарна ориентация на субектите, които предлагат селски туризъм - 90%;

- определяне на уникалната атракция или забележителност в региона или селището -

90%;

- изграждане на адекватна инфраструктура, леглова база и други - 80%;

- популяризиране и реклама - 70%;

- създаване на туристически атракции на село - 70%;

- търсене на институционална и финансова подкрепа от местната власт - 50%.

Първите два отговора са най-популярни и те са посочени също и като отговор на

причините за успеха и добрата оценка за развитието на селския туризъм. Тези отговори принадлежат в по-голямата си част на собствениците на хотели и къщи за гости. Самите гости са акцентирали на един друг момент, свързан със специфичността на селския туризъм, а именно да се избяга от напрегнатото ежедневие на града и да се потопи в атмосферата на селото, в която да релаксира.

Привлекателността на селския туризъм се дължи на отворените по душа и характер селски хора, на тяхната способност да комуникират с прости думи, на отношения, действия и атмосфера с градските хора, които произхождат от същата тази провинциална заобикаляща среда и природа. Селският начин на живот е източник на "екзотично" преживяване от богатството на "простите" неща от живота.

Много често хората, занимаващи се успешно със селски туризъм, се оказват предприемачи по сърце и душа, които осъзнават ролята си в приноса за добруването на местната общност. Те знаят какво се очаква от тях и са достатъчно умели да го организират. Те предлагат персонализиран тип обслужване, което в повечето случаи се подчинява на определени високи стандарта [5].

3. Заключение

Резултатите от изследването ни дават основание да потвърдим извода, че в България има възможности за развитие на този отрасъл от туристическата индустрия. Те ни показват, че там, където хората са предприемчиви, са успели да намерят пазарната ниша и да създадат успешен бизнес. В това се състои и основната същност на извода от изследването - идентифицирането на пазарните и предприемачески ниши ще доведат до развитие на селския туризъм, респективно до устойчиво развитие на селските райони.

Многобройните интервюта с хората, развиващи този бизнес показват, че постоянните оправдания за недобра инфраструктура и недостатъчни финансови средства не води до развитие, а само предприемчивият дух и активните им действия са допринесли за успешното развитие.

Ще завършим доклада с тяхното категорично твърдение, че "условията за селски туризъм са уникални, а възможностите за успешното му развитие - безкрайни." Като към

235

него прибавим и твърденията на някои от гостите, че този вид туризъм е достъпен за тях и ги зарежда с положителна енергия, релакс и настроение можем оптимистично да заявим, че целта на доклада е изпълнена. Открити са хора, които са удоволетворени от бизнеса, свързан с развитие на селски туризъм, както и туристи - доволни от практикуването му.

От съществено значение е този положителен опит да се пренесе и в други региони от страната ни, където също има добри условия за развитието на селски туризъм.

4. Литература

1.Снежана Иванова, Илиана Милкова-Томова, Йорданка Алексиева, Проектиране на маршрут за селски туризм в региона на Странджа планина, Научни трудове на Съюза на учените, Пловдив. Серия В. Техника и технологии. том. IX, Пловдив , 2012.

2.Алексиева Й., Стамов Ст., Възможности за развитие на селски туризъм в България, Научни трудове, ВИХВП,(2000, xXLIV, св.2, стр.110)

3. http://www.mzgar.government.bg/Rural Areas/

4. Марина Николова, Маруся Линкова, Бариери пред развитието на селския туризъм в България, списание "Диалог", брой 5, 2009 г.

5. Предпоставки за развитие на селски туризъм в България, http://www.ruraltourismbg.

info.

Контакти:

Доц.д-р Тони Михова

Технически университет - София, филиал Пловдив

e-mail: expert2009@abv.bg

0889 77 47 01

Рецензент: проф. Йорданка Владимирова

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.