CC BY
9
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том П, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. П., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
ПОЛИТИКАТА НА ККП ЗА ,,ЕДНО ДЕТЕ В СЕМЕЙСТВО". ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ АСПЕКТИ НА ПОЛИТИКАТА.
Ерхан Ахмедов Пловдивски Университет " Паисий Хилендарски, Пловдив e-mail: mambafen@gmail.com
Short summary
This report addresses the CCP's policy of reducing the birth rate in the PRC after 1978. The report seeks to examine the application of measures by the authorities from different perspectives: ethical, moral and legal. My main thesis is that the continued application of the policy leads to an increase in the number of pensioners in China and reduction of the working population and needs serious revision of policy. The sources used are: two special studies devoted to this policy books and articles from the Internet.
Кратко резюме
Настоящият доклад разглежда политиката на ККП за намаляване на раждаемостта в КНР след 1978г. Докладът се стреми да разглежда прилагането на мерките за намаляване на раждаемостта от страна на властите от различни гледни точки: етична, морална и законова. Основната ми теза е, че продължителното прилагане на тази политика води до увеличаване на броя на пенсионерите в Китай и намаляване на трудоспособното население и е нужно сериозно преразглеждане на политиката. Използваните източници са: две специални изследвания посветени на тази политика, книги и статии от Интернет.
Увод
Проблемът, който се разглежда в доклада е свързан с опитите на управлаващите от ККП1 да ограничат раждаемостта в КНР2. Тази политика се прилага по-строго след 1979г. През 1949г., когато ККП идват на власт китайското население е над 500млн. души. Днес то вече е над 1,4млрд. души. За разлика от други аспекти на политиката на ККП, на политиката за ,,Едно дете в семейство" са посветени сравнително малко изследвания. Съществуващите изследвания обикновенно са посветени на наблюдения върху няколко семейства за известен период от време и на тази основа не може да се направят генерални заключения за ефектите от политиката върху цялата страна. Настоящият доклад също няма за цел да достига до генерални изводи. Докладът проследява политиката на КНР по отношения на раждаемостта от 1949г. до днес и предлага някои препоръки към китайските власти за промяна на тази политика.
1 Китайската Комунистическа Партия.
2 Китайска Народна Република.
3. Какво всъщност представлява политиката за ,,Едно дете в семейство"? Политиката на ККП по отношение на ограничаването на раждаемостта в периода 1949-1978.
Семействата в Азия включват най-малко три поколения: родителите, женените деца и децата на децата, които или живеят в един дом или в един квартал[1].
Един от първите закони, които приема ККП след идването си на власт е Законът за Брака, приет на 30 юни 1950г. Той има за цел да насърчи истинските връзки и да сложи край на уредените бракове. Другата му цел е, да изравни ролята на жените в обществото с тази на мъжете. През 1955г. държавата изземва семейните предприятия и така премахва семейството като стопанска единица[2].
Когато през 1949г. ККП идва на власт, лидерът и Мао Цзудун издига лозунга „Децата са цветята на живота". При преброяването на населението през 1954г. обаче се разбира, че населението нараства много бързо. През 1955г. китайското правителство пуска в ход кампанията „Инструкции за контрол над раждаемостта". Тя продължава две години и реално е първият опит за контрол над раждаемостта[3]. В случая е съмнително доколко наистина Мао е желаел да намали раждаемостта. Първо, Мао по време на цялото си управление очаква Китай да бъдат нападнати от СССР или САЩ. За Мао, всеки китаец се явява войник т.е. колкото повече са китайците, толкова по-трудно би било страната да бъде завладяна. Второ, за разлика от другите кампании на Мао, тука няма данни дори за глобени китайки заради това, че са родили деца в повече от предписаните от властите. Другите политически и икономически кампании провеждани от Мао са широко известни. Дори самият факт, че за тази кампания на Мао почти не се споменава в литературата говори достатъчно за нейните мащаби и постигнати резултати.
През 1962г. се правят първи опити за ограничаване на раждаемостта. Действителните усилия за ограничаване на раждаемостта започват след 1978г.[4]. През 1962г. започва втората кампания за ограничаване на раждаемостта. Тя включва увеличаване на брачната възраст: за жените в селата на 23г. и 25г. в градовете, а за мъжете съответно на 25 и 27г. Увеличава се интервалът между ражданията на минимум 4г. Разрешеният брой деца в семейство е максимум две в града и три на село. През 1973г. е третата кампания, но и тя не дава особенни резултати[2]. Изследователите и в този случай не съобщават за наказания за неспазване на закона. Опитите за ограничаване на раждаемостта са вследствие от милионите смъртни случаи поради глад заради Големият Скок Напред(1958-1962).
Комунистическият аскетизъм по време на Културната Революция в периода 1966-1976г. довежда до почти пълна загуба на интереса към противоположният пол. Едва след това се възражда романтиката[1]. Това твърдение на социоложката проф. Куах е спорно. Първо, няма данни за спад в раждаемостта по време на Културната Революция. Нещо, което би било логично следствие, ако има сериозен спад в интереса към противоположният пол. Второ, селата на практика не взимат участие в Революцията. Трето, няма данни и за увеличаване на уговорените бракове през този период. Комунистическата власт се бори срещу уговорените бракове още с изването си на власт, но тази борба не е много интензивна. След 1978г. уредените бракове почти изчезват от градовете, но все още се срещат в селските райони. И до ден днешен обаче в страни като Япония например при сбирки на баби е, често срещана практика да си разменят данните на техните внуци и внучки с цел да ги запознаят.
През януари 1975г. тежко болният премиер на КНР, Джоу Енлай изнася последната си реч пред ОКС3. Той провъзгласява политиката за ,,Четирите модернизации"(на Селското стопанство; Промишлеността; Армията и Науката и Технологиите). Целта предполага овладяване на раждаемостта. Тази политика се посреща зле в селата, понеже там родителите се нуждаят от син, който да продължи рода и да помага на родителите си, лишени от истинска социална защита и пенсионна система[5].
Изводът до тук е, че реално в периода 1949-1978г. не се полагат сериозни усилия от страна на властите за ограничаване на раждаемостта. 3 Общокитайското Народно Събрание.
4. Политиката за ,,Едно дете в семейство" след 1978г.
До 1979г. в китайското семейство има по 6 деца, а през 2003г. по 1,8 деца и по 1,55 деца към 2008г. В градове като Шанхай повечето родители смятат, че идно дете е достатъчно в семейството, понеже разходите за отглеждането му са много високи. Допълнителен проблем в големите градове са недостътъчният брой на детските градини и ясли[2].
Въведената след 1978г. политика за контрол на раждаемостта не се прилага върху цялото население. Тази политика не засяга етническите малцинства. През 1980г. се приема и нов Закон за Брака. Той определя минималната възраст за встъпване в брака на младежите на 22г., а на девойките на 20г.[6]. Казано по друг начин през 1980г. всъщност се намалява минималната възраст за встъпване в брак в сравнение със закона от 1962г.
През 1979г. със закон се въвежда практиката за ,,Едно дете в семейство". Тези, които имат едно дете получават предимства: при получаване на жилища; по-лесен достъп до детски ясли; безплатни медицински грижи и парична помощ за тяхното дете до 14г. или хранителна дажба за възрастни на село. Горе казаното важи за двойките, които са сключили договор, че ще имат едно дете. Тези, които не са сключили такъв договор са лишавани от всички привилегии. За тях наказанията при раждане на второ дете варират от опасност да изгубят работата си, облагане с по-високи данъци, както и са излагани на социален позор. Налаганите глоби може да дастигнат и от три да десет пъти годишният им доход(особенно в Пекин и Шанхай). Прилагани са и други мерки, като принудителен аборт, принудителна стерилизация, опожаравяне на къщи и дори убийство[3]. Описаната политика е на принципа на ,,моркова и тоягата". Към този момент тя все още е полезна тази мярка. Най-тежкото наказание от посочените е всъщност социалният позор. През 1984г. законът е смегчен. Законът не се отнасял за малцинствата и при браковете с чужденци. Раждаемостта спада от 5,8 промила на 1,8. С тази политика са спестени 400млн. раждания. През 1971г. едно китайски семейство е от 4,8 члена, а през 2000г. е от 3,44 члена. Нуклеарните семейства са 67,3% от всички. Разводите в градовете достигат до 10% от всички бракове. Разводите в селата са по-малко като брой. Причината е, че в селата жените са по-зависими от мъжете си[3]. Самата политика за определяне на броя на децата представлява едно грандиозно социално инженерство от страна на властите.
Към 1990г. 18,30% от всички семейства в Китай се състоят от три поколетия живеещи под един покрив. Една малка част са от две поколения: баби и дядовци се грижат за внуците си, понеже родителите на децата работят в друго населено място[1].
Фактът, че намаляват семействата от три поколения живеещи на едно място все още не води до смърт на традициите. Вследствие на промените в Китай след 1978г. се наблюдават две тенденции. Първо, жените все повече се образоват и се включват активно в пазара на труда. Второ, възраждат се семейните предприятия, които са позабравени в Китай след 1949г.[1]. Тези семейни предпирятия именно увеличават сплотеността в рамките на семейството, рода и клана.
Делът на икономически активните жени в китайската икономика нараства: през 1950г- 47,1%, 1980- 48,8%, 2000 - 55,7%, а през 2000г. - 75%. Икономически активните жени в Китай на възраст 25-29г. през 1950г. е 82,2%, 1980 - 91,4% и 93,32% пре з 2000г. Сходна е тенденцията и при жените между 35-39г. Към 1950г. от тях са работили 80%, 1980 - 91,25%и през 2000г. 93,6%. Пре жените между 45-49г. данните са следните: към 1950г., активните жени са 65,9%, 1980 - 81,14% и през 2000 - 84,57%[1]. Едно от възможните обяснения за лекият спад на работещите жени между 45-49г. в процентно отношение в сравнение с другите възрастови групи е, че се отказват от работата си за да може да отглеждат внуците си.
В Китай след въвеждането на политиката за ,,Едно дете в семейство" абортите достигат
10 млн. годишно. Също толкова са и операциите за стерилитет. Цели 306хил. души се грижат за спазването на закона[7]. Твърденията на Мередит трудно могат да бъдат доказани, понеже в Китай със закон са забранени абортите и разкриването на пола на заченатото дете. Това съвсем не означава, че не се извършват нелегални абарти и то в държавни болници. Също така срещу определено тайно заплащане може да се научи и полът на детето.
Още през 1996г. над 10% от населението на Китай е на възраст над 60г. Според критериите на ООН4 една нация е застаряваща, ако над 10% от населението и е над 60г. Съотношението момчета-момичета е 119:100, а в някои селски райони е 152:100. Смъртността при момичета е с 50% повече от нормалното. Над 99% от осиновените от чужденци китайски деца са момичета. Над 200млн. деца са родени извън закона и никъде не са регистрирани[3]. Последното твърдение на Бъчева е много спорно. През 1994г. при промяната на данъчното законодателство голяма част от данъците и таксите се предвижда да се събират от централните и провинциалните власти, а глобите за незаконно родени деца се събират от местните власти. Местните власти имат интерес да събират глобите, защото те формират част от бюджета им. Именно за това е много съмнително да има толкова много нерегистрирани деца. Ако не са регистрирани те не могат да работят извън семейното стопанство на село.
Според приетият през 2002г. Закон за Населението и Планирането на Ражданията, родителите на единствено дете получават по 10 юана5 на месец до навършването на детето на 18г. Майката може да удължи майчинството си с още 3 месеца, ако се откаже от тези 10 юана на месец за следващите 3 г. Разходите за детски ясли и медицински грижи за детето се заплащат според мястото на родителите в служебната йерархия. Когато майката и бащата на единствено дете достигнат пенсионна възраст съответно 55 и 60г. за двата пола получават и безвъзмездна помощ от 1000 юана, ако имат само едно дете[3].
Законът от 2002г. предвижда възможности и за второ дете: ако първото дете е било непълноценно; при повторен брак, ако детето от предишният е било присъдено на другият родител и новото семейство няма дете. При безплодие на жената, законът дава право да си осинови дете, а после жената може да си има и свое дете. При брак между две единствени деца, законът дава възможност за второ дете, но при определени условия: ако в продължение на поне 5г. единият от съпрузите е работил в мина или под вода; когато и двамата родители са селяни и първато им дете е момиче. Особенно са насърчавани да имат две деца, съпрузи, които са били единствено дете. Ако се роди второ дете, извън посочените случаи се налагат глоби от три до десет пъти от годишните доходи на родителите. За богатите китайци обаче тези санкции не са проблем. Те често имат по три деца. Това води до напрежение между бедни и богати[3].
На съпрузите достигнали пенсионна възраст(55г. за жените и 60г. за мъжете) се изплащат и пенсии. Те достигат от 600 до 800 юана на човек, в зависимост от икономическото състояние на района. В селата такава пенсия получават и хората имащи едно или две момичета. Към 2009г. такава материална помощ получават 500хил. семейства[3]. Споменатите от Бъчева суми са еднократна помощ. Пенсии в Китай получават: държавните служители, армейците и партийният апарат. В последните години има опити за разшираване на този кръг хора, но той все още далеч не обхваща цялото население. Нещо типично за конфуцианските общества, като китайското е ниското покритие на социалната защита.
Над 50% от тези, които са били единствено дете в семействата си не желаят да имат второ дете. Разходите за отглеждане на едно дете до достигане на зряла възраст достигат до 412хил. юана[3].
В днешен Китай е валидна системата 4-2-1 т.е. за едно дете в повечето случай се грижат
4 Общността на Обединените Нации.
5 Според днешният курс 1щ.д. е равен на 6,11 юана.
двамата дядовци, двете баби и родителите му. Това води до бърза социално и културна промяна[3]. Тази политика довежда до спад в ролята на възрастните хора, а най-важният член на семейството става детето. Погледнато от друг ъгъл тази политика е насочена срещу йерархията в рамките на семейството.
Според проведено в Ксиамен6 проучване, 1,7 баби и дядовци се грижат за едно дете. Погледнато от друг ъгъл обаче децата всъщност почти не остават сами и няма други деца с които да си играят[2].
За периода 2000-2010г. средногодишният темп на ръста на населението е 0,57%, а в предходното десетилетие е бил 1,07%. Цифрите показват, че броят на децата, които една жена в детеродна възраст в Китай се очаква да роди, е само 1,4. Това е далече под т.нар. коефициент на заместване, който е равен на 2,1 и който гарантира стабилизиране на населението. През 2010г. 13,3% от населението е на възраст над 60г., а делът на тези, които са под 14г. е намалял от 23 на 17% в сравнение с предходното десетиление. Причината за тази тенденция не е само в политиката за ограничаване на раждаемостта, но и в увеличаващата се урбанизация. През 2011г. над 50,6% от цялото население живее в градовете. При старта на икономическите реформи в КНР през 1978г .населението и е 1,1 млрд. души[8]. Очевидно растежът на населението е по-бавен в сравнение с предходният период от 1949 до 1978г., когато ръстът е от 500млн. души на 1,1 млрд.
Политиката за ограничаване на раждаемостта е спорна. От една страна властите са прави да се опитат да ограничат раждаемостта, защото в противен случай би възникнал проблем с изхранването на самото население. От друга страна обаче се ограничават правата на хората да имат повече деца, които да ги гледат когато остареят. Политиката на властите е дискриминационна спрямо момичетата, понеже всеки иска да има син, който да остане с тях да ги гледа, а и взимайки си жена всъщност увеличава работната ръка в семейството. Съвсем не е случайно, че почти всички осиновени от чужденци деца са момичета, понеже е рядкост някой да изостави момче. Наскоро откритите от властите къщи, в които родителят може да изостави детето си, без да се регистрира не решава проблема. Положителното е, че евентуално някой вместо да убие нежеланото си дете може да го остави там.
Друг сериозен проблем в Китай е, че осиновяванията на деца от страна на китайци са рядкост. В китайското общество, ако се осиновява дете то е дете на някой от рода. Причината е, че доверието е предимно в рамките на рода, въпреки че при модернизацията на Китай има известни промени в това отношение. Едно добро решение на проблема би било да се дадат известни данъчни облекчения на осиновяващите деца. С този политика обаче трябва да се внимава, защото може да се направят договорки в рамките на рода единият член да изостави дете, а друг член от рода да отиде да го осинови за да получи облекчения.
В предвид на влошената полово-възрастова структура на китайското население, което е видно и от таблицата по-долу може би е време политиката за ,,Едно дете в семейство" да се промени на ,,Две деца в семейство". Това би спестило милиони незаконни аборти и незаконни плащания на лекарите за да се разбере полът на детето. В противен случай може да се стигне до куриоза най-многолюдната страна в света да си внася работници от чужбина или хората да бъдат заменени от роботи. При разрешаване на две деца във всяко китайско семейство без съмнение ще се увеличи делът на младите хора в Китай.
Все пак увеличаването на броя на възрастните в Китай е свързано и със удължаване на средната продължителност на живота в страната. До 1949г. средната продължителност на живота в Китай е 35-37г. , сега е около 74-75г. средно за двата пола. При една нормална структура на населението броят на децата до 18г. би трябвало да бъде по-голям от този на тези, които са в пенсионна възраст..
6 Град в Югоизточен Китай, който попада в зоните на една от първите създадени Специални
Икономически Зони след 1978г. 54
Табл. 1. Полова и възрастова структура на населението на Китай към 2014г.
Цифрите са в млн.д\ ши|9|
Male
China-2014
Female
Population [in millions) Age Group Population [in millions)
През 2013 г. китайското правителство обявява, че ще позволи да имат две деца на семействата, при които поне единият родител е бил единствено дете. Също така правителството разрешава на етническите малцинства да имат по две деца в градовете и 3-4 на село. На китайците живеещи в селата също се разрешава да имат по две деца, ако първото е момиче[8].
Според проучване на Poshan и Farbo(1990) показва,че градските деца, които са единствено дете в семейството, постигат по-добри резултати в училище в сравнение със селските деца и тези, които не са единствено дете в семейството[2]. Този факт не е изненадващ в предвид, че тези деца са карани от обгрижващите ги да четат и след като няма възможност да излизат никъде явно четат. Друго възможно обяснение може би е все още големият респект у децата от по-възрастните и не на последно място страхът от наказания.
В двешен Китай някои фирми, наемат само жени на работа поради факта, че те са склонни да работат за по-малко пари. Едно от тези фирми в провинция Хънан, занимаваща се с финансово посредничество дори е съставила график, в който да са запишат жените, които смятат да забременеят. Интерестното е, че тази политика на фирмата е осъдена дори от официалните власти, които също се стремят да контролират броя на децата в едно семейство. Предвидената от компанията глоба е 1000 юана(около 160 щ.д.), ако забременее жена, която не е в графика[10].
Проблемът с политиката за ,,Едно дете в семейство" далеч не е свързан само с правото на жените да раждат повече деца. Този аспект от проблема се използва предимно от различни правозащитни организации, които използват темата за атакуване на управляващите в КНР.
Критиките са с основание, но по-важни са следствията от тази политика. Ако властите не вземат бързи решения има голяма вероятност до 10-20г. Китай да е изпреварена от Индия по брой на населението, но не и в това проблема. Истинският проблем е, когато голяма част от населението е в пенсионна възраст е, че няма да има кой да работи и ще е още по-затруднено осигуряването на прехраната на това население. При остаряване на населението на Китай ще стане още по-трудно да се обърне негативната пирамида. За разлика от страните от Западна Европа и САЩ, които чрез различни инициативи привличат млади и интилигентни хора от цял свят, това е почти невъзможно в Китай. Китайското общество все още гледа с презрение на чужденците, особенно такива, които се различават твърде много по цвят на кожата и културни навици от китайците. Отделен е и въпросът, че доходите в Китай са много по-ниски от тези в развитите страни и Китай не е притегателен център за икономическите емигранти.
5.Заключение
Управляващите в Китай трябва да предприемат спешни мерки зе разрешаване на проблема с все по-бързото застаряване на населението на Китай. Първата стъпка, може да бъде разрешаването на всяко семейство да си има поне по две деца. Втората стъпка, може да бъде да се даде в по-слабо населениете райони на Китай при някои случаи да може едно семейство да има и повече от две деца. Третата стъпка, може да е свързана с разрешаване на чуждестранни инвестиции в Западен Китай и други райони, в които сега е забранено да има инвестиции от чужденци. Така в тези райони ще се създаде заетост и не би имало проблем всяко семейство да има поне по две деца, които впоследствие да се грижат за родителите си. Четвърто, в дългосрочен план е необходимо всеки възрастен човек, който има достатъчен стаж и възраст да получава пенсия. В настоящият етап последното е невъзможно, защото това би стопило валутните резерви на страната, а и най-вероятно бюджетът на КНР ще на дефицит всяка година, вместо излишъкът, който постигат сега.
Библиография
1. Quah S.R. „Families in Asia. Home and Kin(Second edition). British Library, London, (2009)
2. Goh E.C.L. „China's one-child policy and multiple caregiving. Raising little suns in Xiamen", ,,Rouledge Taylor and Francis Group", New York (2011)
3. Бъчева С. ,,Единственото дете в семейството в Русия, Франция и Китай"(крос-културно изследване). УИ. ,,Св. Климент Охридски", София, (2010)
4. Жерне Ж. ,,Китайската цивилизация". Под общата научна редакция на проф. Андрей Пантев. Прев от френски Констанца Каканъу и Иван Батанов. Изд. ,,Кама", София, (2004)
5. Лю Р. „Съвременен Китай". Превод от френски Евгений Дончев. Изд.,,Кама", София, (2000)
6. Робъртс Д. „История на Китай". Прев. от англ. Капка Герганова. Изд.,,Рива", София, (2009)
7. .Мередит Р. ,,Слонът и драконът". Прев. от англ. Грета Керемедчиева. Изд. ,,Сиела, София, (2007)
8. Стефанов Н., Колева А. „Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни", Изд. ,,Изток-Запад", София, (2015)
9. China age strukture. http://www.indexmundi.com/china/age_structure.html Публикувано на 30.06.2015г. Последен достъп на 23.10.2015г.
10. China firm ,plans to punish unapproved staff pregnancies. Статията е от сайта: http:// www.bbc.com/news/world-asia-china-33378709 Публикувано на 03.07.2015г. Последен достъп на 22.10.2015г.
