CC BY
28
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том П, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. П., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
ОПТИМИЗИРАНЕ СТРУКТУРНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ТРЕНИРОВЪЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ, ЧРЕЗ ИЗСЛЕДВАНЕ ФАКТОРНАТА СТРУКТУРА НА ТРЕНИРОВЪЧНИТЕ НАТОВАРВАНИЯ ПРЕЗ ПРЕДСЪСТЕЗАТЕЛНИЯ МЕЗОЦИКЪЛ В
ДИСЦИПЛИНИТЕ 200м и 400м Христо Стоянов, Йордан Йовчев
OPTIMIZING THE STRUCTURE DISTRUBUTION OF THE SPECIAL TRAINING INDICATORS, BY RESEARCH OF THE FACTOR STRUCTURE OF THE TRAINING OVERTAXING DURING THE PRE COMPETITION MESE CYCLE OF THE DISCIPLINES 200m AND 400m
Hristo Stoyanov, Yordan Yovchev
Abstract: The training process is unity between the separate sides of the sport preparation. The basic problem is connected with the measure and dosing of the training overtaxing in the different micro- and meso cycles for training. Defining of the factors, on which the training indicators depend, has a substantial meaning for improving the training process. The purpose of the research is to optimize the structure distribution of the special training process by research of the factor structure of the used training indicators during the preliminary competition meso cycle necessary for getting into good 'sports form' of the sprinters in the disciplines 200 m and 400 m.
Keywords: sprint, meso cycle, 200 m, 400 m.
Тренировъченият процес представлява единство между отделните страни на спортната подготовка. Основният проблем е свързан с нормирането и дозирането на тренировъчните натоварвания в различните микро- и мезоцикли за тренировка.
Известно е становището, че при изграждането на тренировъчния процес е необходимо да се има предвид откритата от Л. Матвеев [17] "фазовост в развитието на спортната форма". Публикациите по този въпрос напоследък са доста противоречива Някои автори [4][19][14] изказват мнение, че системата на състезанията през последните години, тяхната представителност и честота изискват изграждане на нова структура, която да бъде съобразена с редуващите се едно след друго значимо състезание.
Други треньори и теоретици поддържат структурата предложена от Л. П. Матвеев, но с уговорката, че всеки един етап трябва да е съобразен с възрастта и нивото на подготовка.
В световната литература няма разногласия по отношение градивните единици на структурата за тренировка [20][18][15][3][4]. Както в Европа [30][21][7][2][16][33], така и в САЩ [28][29][32][31], Бразилия, Мексико, Австралия, Нова Зеландия и др., тренировка съдържа няколко общоприети структури.До този момент са известни две основни макроструктури, съдържащи по няколко микроподготвителни, предсъстезателни
и състезателни мезоцикли.
Характерното за предсътезателния мезоцикъл е насочването на подготовката с цел навлизането в спортната форма. Становищата на редица автори [20][11][6][7][1][12][10] [16] е, че през този етап на подготовката се извършва намаляване на обем и повишаване на интензивността на използваните тренировъчни натоварвания. Навлизайки в детайли на предсъзтезателния мезоцикъл водещи специалиста [21][23][13][8][9][26][27] допълват, че в спринтовите бягания през предсъстезателният мезоцикъл, мускулатурата се нуждае от високата тонизация и повишаване на съкратителната способност, именно в тази насока трябва да се насочат приоритетите на подготовката, както и в използването на специалните тренировъчни средства , които биха довели до този ефект.
Определянето на факторите, от които зависят тренировъчните показатели, има съществено значение за усъвършенстването на тренировъчния процес.
Изследването на факторната структура на тренировъчните натоварвания през предсъстезателния мезоцикъл ще даде възможност да бъде установено структурното разпределение на специаната бегова подготовка, както и кои от различните видове силови и скоростно- силови показатели показатели влият пряко и са отговорни за навлизането в „спортна форма".
Целта на изследването е да се оптимизира структурното разпределение на специалните тренировъчни средства, чрез изследване факторната структурана използваните тренировъчните показатели през предсъстезателния мезоцикъл, необходимо за навлизането в добра „спортна форма" на спринтьорите в дисциплините 200 и 400м.
Задачи на изследването:
1. Да се извърши факторен анализ на изпозваните тренировъчни средства презпредсъстезателния мезоцикъл .
2. Да се анализират получените стойности на отделните фактори.
3. Да се определят тренировъчните показатели имащи значение за развитието на специалните качества на спринтьорите необходимо за навлизането в добра „спортна форма"
В подготовката на спринтьорите са включени тренировъчните средства посочени в таблица 1.
Таблица 1
Основни тренировъчни средства за подготовка на спринтьори
Тренировъчно средство Пореден номер Сигнатура (индикация) Мерна единица
1. Скоростна сила Х1 Ск.С. кт
2. Скоростна сила Х2 Ск.С. t
3. Скоростна сила Х3 Ск.С. бр. подскоци
4. Обща сила Х4 ОС. t
5. Максимална сила Х5 МС. t
6. Бързина Х6 Б кт
7. Скоростна издръжливост Х7 СкИз. кт
8. Силова издръжливост Х8 Сл.Из. t
9. Силова издръжливост Х9 Сл.Из. кт
10. Спринтьорска издръжливост Х10 Спр.Из. кт
11. Резултат на 200 т У1 sec
12. Резултат на 400 т У2 sec
Извършен е факторен анализ чрез вармекс-критерия на Кайзер с последваща ротация на референтните оси и определяне на факторите чрез техника, съдържаща интеркорелационна матрица на корелация между тренировъчните и състезателните показатели.
Посредством математическа обработка на данните бяха изведени 4 фактора
за мезоцикъла, които достатъчно обективно обясняват взаимоотношенията между тренировъчните показатели.
Промените в количествените натоварвания на специалните показатели през този мезоцикъл са с цел навлизане в спорна форма. Това стана причина за промяна в съдържанието на факторната матрица на предсъстезателния мезоцикъл. Увеличеният обем на тренировъчните показатели на бързината и на скоростната сила чрез подскоци и къси крачкови многоскоци доведе до нови зависимости между тренировъчните показатели и спортния резултат, дължащо се на промените в обемът и интензивност на използваните тренировъчни средства.
Това създава предпоставка за ново съдържание при оформянето на факторната матрица. В нея се включват четири основни фактора, които обясняват характера на тренировъчния процес до 84,465 % (табл. 2).
АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Интерес представлява съдържанието на първия фактор, в които независимо от промените в количествата на тренировъчна работа на предни позиции са изведени показателите на силовата издръжливост, осъществена чрез бегови упражнения (ФТ = 0,954) и чрез тежести (ФТ = 785), както и скоростната издръжливост (ФТ = 0,873). Тези два вида тренировъчна работа са основни за оформянето на характера на тренировката работа и са от особено значение за спортния резултат. Поради това фактора е наречен специална силова издръжливост, аотносителният му дял е 25,563 %.
Вторият фактор включва специализираните показатели за бързината (ФТ = 0,814) , скоростна сила чрез подскоци (ФТ = 0,806), като с най-голям принос от всички е спринтьорската издръжливост (ФТ =830).Това съчетание от тренировъчни средства създава предпоставка за навлизането в спортна форма, а почти еднаквите им стойности, показват приносът и значението на всеки от тях. Останалите тренировъчни показатели нямат съществено значение за нивото на спортното постижение в този мезоцикъл. Определяме го като фактор на спринтьорската издръжливост. Има значителен принос за качеството на тренировъчната работа (ФТ - 24,929 %) - табл. 2.
Таблица 2
Ротирана факторна структура на тренировъчните показатели в шести мезоцикъл
Показатели Фактори к2 „общност"
1 фактор 2 фактор 3 фактор 4 фактор
Силова издръжлив./ кт Х9 0,954 -0,207 5.95Е-02 -5.86Е-02 0,937
Скоростна издръжливост Х7 0,873 6,01 Е-02 0,294 8.35Е-02 0,748
Силова издръжливост/ t Х8 0,785 0,527 6.35Е-02 -7.05Е-03 0,783
Спринтьорска издръж. Х10 5.58Е-03 0,830 4.13Е-02 0,173 0,786
Бързина Х6 -0,166 0,814 -0,455 -0,127 0,852
Скоростна сила бр.подск Х3 0,138 0,806 -9.99Е-02 0,324 0,914
Обща сила / t Х4 0,465 0,510 0,27 0,486 0,859
Скоростна сила / кт Х1 -0,272 0,161 -0,912 -6.49Е-02 0,898
Скоростна сила / t Х2 -8.40Е-02 9.94Е-02 0,753 -0,406 0,961
Максимална сила/ t Х5 0,417 -0,213 0,719 0,341 0,721
Резултат 200 т У1 -6.84Е-02 0,273 -5.50Е-02 0,866 0,832
Относителен дял на всеки фактор % 25,563% 24,929% 20,953% 13,02%
Кумулативен относителен дял % 25,563% 50,492% 71,445% 84,465%
Намаленият обем на тренировъчните натоварвания през този мезоцикъл се е отразил най-много на съдържанието на третия фактор. Той постепенно губи значението си, тъй като тренировката все повече придобива специализиран характер. Поради това само един тренировъчен показател в него има относителен висок дял - скоростната сила чрез специални бегови упражнения (ФТ = 0,912 %). Кумулативният ефект на тези тренировъчни средства, изразени чрез „общността" им, е нисък (к2 =0,898). Факторните стойности на останалите показателите скоростна сила ® (ФТ = 0,753 %)и максимална сила ® (ФТ = 0,719 %) включените в него са ниски, но високият му относителен дял 20,953% означава, че през този мезоцикъл е необходимо да се работи целенасочено за тези качества. Факторът е със скоростно-силова насоченост исотносителен дял 20,953 %. (табл. 2).
Попадането на спортния резултат на 200 т в четвъртия фактор не е случайно. Комплексното съдържание на различни качества и възможности на атлета в съдържанието на този показател, изисква участието в по-голям брой контролни и подвеждащи състезания именно в тази дисциплина. Общият му дял в подготовката е 13,02%.
ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
1. Изведените показатели в първия фактор, силовата издръжливост, осъществена чрез бегови упражнения (ФТ = 0,954) и чрез тежести (ФТ = 785), както и скоростната издръжливост (ФТ = 0,873) оформят характера на тренировъчна работа и са от особено значение, според становищата на редица специалиста (2,13,20,25) за спортния резултат.
2. Попадането на специалните бегови показатели в първите два фактора, както и високият им относителен дял от 50,492%, до известна степен определя приоритетите на подготовката, отговорни за навлизането в спортна форма.
3. Съвместното съжителство на специализираните показатели, като спринтьорската издръжливост, бързината и скоростна сила чрез подскоци във втория фактор подсказва, че тези тренировъчни натоварвания имат значителен принос за качеството на тренировъчната работа. Високият им относителен дял от (ФТ = 24,929 %) е потвърждение за комплексното им въздействие върху специалната бегова подготовка.
4. Високата факторна стойност на скоростната сила чрез специални бегови упражнения (ФТ = 0,912 ) в съдържанието на третият фактор , както и попадането на останалите два силови показателя, скоростна сила 0) и максимална сила (!) биха довели до високата тонизация и повишаване на съкратителната способност на мускулатурата, необходима за навлизането в „спортна форма".
5. Високият относителен дял (20,953 %) на третият фактор, съдържащ скоростната сила чрез специални бегови упражнения, скоростна сила (!) и максимална сила (!) от една страна означава, че промените в обемните показатели направени през този мезоцикъл е бил правилен, а от друга, посочва необходимостта да се работи целенасочено за тези качества.
6. Най-високите стойности в т.нар. „общност" от тестове на скоростна сила (Ьй =0,961), силовата издръжливост (кт) (к2 =0,937) и скоростна сила чрез подскоци (Ь2 =0,914) посочват значимостта на тези тренировъчни средства за специалната бегова подготовка и са определящ фактор за развитието на „спортната форма".
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
¡.Антонов, Н., Методическа последователност при развитие на бързината при висококвалифицирани спринтьори в годишния цикъл за тренировка., Въпроси на физическата култура, 12/1983.
2.Антонов, Н., Бягане на къси разстояния, БФЛА, 1983.
3.Бартенев, Л., Бег на короткие дистанции, ФиС, М., 1971.
4.Бугаев, В., Построение индивидуальныхпрограм тренировки в спринтерскомбеге на этапеспо ртивногосовершенствование, Авт. канд. дисс. ГЦОЛИФК, 1998.
5.Бухарина, Г., О беге на 400 м, ЛА, 5/2003.
6.Бъчваров, М., Бягане на 100 и 200 м, МиФ, 1976.
7.Бъчваров, Д., Възможности за оптимизиране на спортната подготовка на лекоатлети, ВФК, 12/1979.
8.Бъчваров, М., Бързина - теоретични и приложни основи, БСФС, 1991.
9.Гъдев, М., Класификация на скоростно-силовите средства за развитие на максималната скорост в спринта, сп. Спорт наука, 5-6/1997.
10. Гъдев, М., Изследване динамиката на комплексните фактори на постижението в спринта -жени, ВФК, 2-3/1992.
11. Димитров, Д., Тренировка на спринтьора, МиФ, С., 1972.
12. Димитров, Д., По въпроса за структурните изменения в учебно-тренировъчния процес на най-силните спринтови школи, ВФК, 7/1983.
13. Димитров, Д., Спортната подготовка в дисциплината 400 м, ЦС на БСФС, БФЛА, 1987.
14. Жалов, К., Периодизация, планиране и контрол на спортната тренировка в леката атлетика. Сп.Лека атлетика и наука, бр. 1-5, 2005.
15. Желязков, Цв., Структура и съдържание на тренировъчните микроцикли, изд. Съвет за високо спортно майсторство, ЦС на БСФС, СВСМ, 1986.
16. Желязков, Цв., Някой тенденции в теория и методика на спортната тренировка при висококласниспортисти., Спорт и наука, бр. 2, 2006
17. Матеев, П., Периодизация на спортната тренировка, МиФ, 1977.
18. Никитушкин, Г., А. Кучин, Бег на короткие дистанции, 100, 200, 400 м. Поурочная програма ДЮС, СДЮШ и Олимпийского резерва, Изд. КФКС при МС на СССР, 1985.
19. Озолин, Г., Система подготовки спортсменоввысокой квалификации, ТПФК, 10/1970.
20. Озолин, Г., Настольная книга тренера. изд. Аст Астрель, 2004.
21. Петровскии, В, Оптимальные нагрузки при тренировки легкоатлетов, Сб. Вопросы трен. легкоат., Киев, 1978.
22. Петровскии. В., Организация спортивной тренировки, Изд. Здорова, Киев, 1978.
23. Славчев, Ап., М. Бъчваров, Диференцирана оценка на специалната и скоростната издръжливост при бегачи на 400 м, ВФК, 12/1986.
24. Славчев, Ап., По проблема за класифициране на тренировъчните средства за развитие на стартовото ускорение в спринта, Спорт и наука, 4/1994.
25. Стоянов, Хр., Приоритета в тренировката на елитните състезатели на 200м и 400м. Монография, ИК „Тип-топ прес",стр. 108, ISBN:987-954-723-034-7; 2009.
26. Стоянов, Хр., М. Гачевска, Изследване структурирането на специалната бегова подготовка през предсъстезателния и състезателния МЗЦ в дисциплините 200м и 400м гладко бягане при различни подходи за развитието на спортната форма, Доклади от Международна научна конференция на катедра „Л. атлетика", 2012г, сп. „Лека атлетика и наука", бр. 1 (12),стр. 45-52, 2012.
27. Стоянов, Хр., И. Лазаров, М. Гачевска, Тренировъчен модел на предсъстезателния мезоцикъл на европейския шампион Илия Дживондов, Доклади от Международна научна конференция на катедра „Л. атлетика", 2013г, сп. „Лека атлетика и наука", бр. 1 (13), стр. 64-69, 2013.
28. Уилт, Фр., Теоретичен пример за тренировка на 100м, 200м и 400 м, Треньорска мисъл, 1-2/1976.
29. Уокър, Л., Спринтовата треноровка, Превод в инф. бюлетин на БФЛА от „Trackandfieldquarterlyreview", 3/1981.
30. Филин, В., Бег на короткие дистанции, ФиС, 1964.
31. Frey, G., Il problema della periodizzazione nei giochi sportivi e negli sport individuali, SDS, NSO, XIX,2004.
32. Kruzalak, E., Nowe tendencje szkolenowe w sprincie amerikanskim lekoatleta, Lekoatletika, 11,
1984.
33. Martin, D., P. Coe, Training distance runners, Leistung Press, Illinois, 1991.
