CC BY
22
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ФИНАНСОВАТА УСТОЙЧИВОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ЧРЕЗ ИНОВАЦИИ
Катина Вълева УХТ Пловдив
OPPORTUNITIES FOR INCREASING FINANCIAL SUSTAINABILITY OF ENTERPRISES THROUGH INNOVATION Katina Valeva University of Food Tech nologies, Bulgaria
Abstract: Modem business organizations operate in an environment that is characterized by unpredictable and increased turbulence. This increases the risk of sudden manifestations of prosperity and decline or occurrence of sudden and unexpected changes violating their financial sustainability.
Keywords: enterprise, financial sustainability, innovation
Въведение
Средата, в която функционират съвременните бизнес организации ги поставя в непредвидима и ускорена турбулентност, която се характеризира с внезапни прояви на просперитет и спад, и с резки и неочаквани промени повишаващи риска от нарушаване на финансовата им устойчивост. Според Котлър и Каслионе бизнес турболентността се дефинира като „непредвидими и бързо протичащи промени във външните и вътрешните условия на организациите, които оказват влияние върху дейността им като пораждат последващ хаос и рискове", т.е средата, в която функционират съвременните предприятия, се характеризира с динамика, промяна, нови роли и неопределеност. Не може да не се спомене известната мисъл на П. Дракър: „... единственото сигурно нещо в глобализиращия се свят са промените".
При тези условия управлението, основано на опита и интуицията, са неадекватни и малко резултатни. Печеливши са организациите и предприятията, които не изчакват промените, за да се адаптират към тях, а ги предвиждат и изпреварват, действат превантивно и дори предизвикват промени в желаната от тях посока, осигурявайки си сравнителни предимства на „подходящото място в подходящото време".
Изложение
Ефективното функциониране на предприятията и поддържане на финансова устойчивост налага провеждането на политика, осигуряваща висока иновационна активност в различни функционални области и стремеж към превръщане на компанията в лидер на промяната. Лидерите на промяната търсят промяната, предизвикват я и я възприемат като възможност за оцеляване, съществуване, развитие и просперитет. За да успее като лидер на промяната, една компания трябва да следва стратегическа политика на системни иновации,
т.е. политика, търсеща, предизвикваща и създаваща промени. Това налага да се отделя приоритетно внимание на продуктовото и технологичното обновяване и пазарно преструктуриране на производството; подобряване качеството на продуктите и услугите; засилване на грижата за персонала и за обслужването на клиентите; повишаване на мотивацията, заплащането, професионалното развитие и квалификацията на кадрите; усъвършенстване на управлението на активите и пасивите; по-голяма удовлетвореност на акционерите; засилено внимание към опазването на околната среда и осъществяване на ресурсоикономично производство. Всичко това би било невъзможно и немислимо без поемане на определен риск, инициативност, предприемчивост и упоритост, и минимални материални и трудови разходи.
За целите на изследването възниква необходимостта от изясняване на понятието финансова устойчивост (или стабилност). Българският тълковен речник дава следното определение на икономическата категория «устойчив»: стоящ здраво и стабилно, който издържа и не се поддава на влияние.
В специализираната литературата съществуват различни гледни точки по отношение на същността на финансовата устойчивост. Общото между тях е разглеждането й като компонент на общата (икономическата) устойчивост на предприятието и като необходимо условие за развитие. Отсъствието й е предпоставка за възникване на криза. Различията между авторите се свеждат до съдържанието, което всеки от тях влага в това понятие. Някои изследователи свързват финансовата устойчивост на предприятието с формиране и използване на финансовите му ресурси и посочват платежоспособността като нейно външно проявление. Според Т. Теплова финансовата устойчивост е «състояние на финансовите ресурси, осигуряващо ръст на деловата активност на предприятието при съхраняване на платежоспособността му в условията на допустимо равнище на риска». За М.Федотова и В.Радионова финансовата устойчивост е «състояние на финансовите ресурси на предприятието, тяхното разпределение и използване, което осигурява развитие на предприятията на основата на ръст на печалбата и капитала при съхраняване на платежоспособността и кредитоспособността в условията на допустимо равнище на риска».
Други автори свързват финансовата устойчивост с равновесието между активите и пасивите на предприятието. Според тях, финансовата устойчивост, се базира на оптималното съотношение между различни видове активи в организацията и източниците на финансиране (собствени и привлечени средства). По този повод Н.Селезнева и А.Йонов отбелязват, че финансовата устойчивост е състояние на структурата на активите (пасивите) на предприятието, които му гарантират постоянна платежоспособност. Обобщавайки изоложеното до тук финансовата устойчивост може да се дефинира като икономическа категория, характеризираща система от икономически отношения, при които предприятието е способно да функционира в условията на риск и променяща се бизнес среда, осигурявайки платежоспособност, балансираност на финансовите потоци, независимост от привлечения капитал и реализиране на финансови резултати, чийто обем е достатъчен за саморазвитие и удовлетворяване на интересите на всички заинтересовани страни.
От гледна точка на финансовата устойчивост, от съществено значение е да се определи кое кара предприятията да иновират, т.е да създават и внедряват иновации. Отговорът на този въпрос идва от концепцията на Шумпетер за иновациите, а именно, че чрез иновации предприятията си осигуряват конкурентни предимства: по-пълно задоволяване на нуждите на потребителите, постигане на по-ниска пазарна цена, по-ниски производствени разходи и т.н. Когато предприятията попаднат в кризисни ситуации, които са неизбежно явление в пазарната икономика, като финансово затруднение при погасяване на задълженията, липса на подходяща технологична инфраструктура, проблеми с организацията на управлението и други, внедрените иновации се превръщат в антикризисни. Това показва, че разликата мужду иновациите и антикризисните иновации се състои в момента на тяхното внедряване в предприятията. При устойчиво развиващи се предприятия, иновациите са инструмент на стратегическо управление, осигуряващ
конкуренти предимства, но при нарушена финансова устойчивост, извършването на промени чрез внедряване на иновации се превръща в стратегически инструмент на антикризисното управление, чрез който се цели възстановяване на устойчивостта и платежоспособността и нормализиране на стопанската дейност.
Иновациите, които съдържат потенциал да поддържат и повишат финансовата устойчивост на предприятията се отличават със следните характеристики:
Технологични иновации. Проявяват се като преминаване към нови или усъвършенствани технологии, съдействащи за намаляване на разходите или за повишаване на производителността на труда. Те обхващат разработени нови и/или значително подобрени методи за производство. Най-често се внедряват, когато е невъзможно производството на нов продукт при използване на съществуващото оборудване и прилагането на наличните методи за производство. Те изискват нова техника или оборудване (технически иновации) за създаване на нови или подобрени продукти (продуктови иновации). Насочени са към усъвършенстване на организационните и производствени технологии и оборудване. Включват разработването и внедряването в производството на нова потребителна стойност и полезност, материализирана в стока, техника, технолотия, организационни форми и др. От гледна точка на финансовата устойчивост, целите на технологичните иновации са ориентирани основно към производството и въздействат върху неговите характеристики. Стратегическа цел на мениджмънта е чрез внедряване на технологични иновации да се намалят производствените разходи, да се повиши производителността на труда и да се подобри ефективността на производството.
Продуктовите иновации обхващат внедрените на пазара нови и/или усъвършенствани продукти. Целта на мениджмънта е чрез тях да повиши оборота на фирмата, а от там и на печалбата. Увеличеният паричен поток, ще доведе до покриване на текущите задължения и поддържане на балансиран бюджет, за да не се допусне нарушаване на финансовата устойчивост. Постига се със стимулиране на потребителския интерес чрез задоволяване на нови потребности или по-добро удовлетворяване на съществуващите, или представляват напълно нова продукция, която е предизвикана от технологичното развитие. Продуктовите иновации са силно ориентирани към пазара и въздействат върху неговите регулатори. Стратегическа задача на мениджмънта е чрез тях да се преодолеят проблеми, свързани с търсенето на предлаганите продукти и с намаления обем продажби.
Социални иновации - насочени са към решаването на проблеми по линията индивид - организация, за да се избегне отчуждеността на организационните структури от интересите на хората, работещи в тях. Основните изменения в това направление се свързват с определяне на мястото на всеки в организацията, за да може той в максимална степен да реализира своите качества, личностни и делови способности. От гледна точка на финансовата устойчивост, социалните иновации съдържат резерв за повишаване на ефективността, активността и работоспособността на персонала, фирмените ценности и култура. Внедряването на социални иновации в предприятието може да се окаже бавен и труден процес, който не само разкрива нови възможности, но е в състояние да го преобрази изцяло. Изисква непрекъсната динамика, усъвършенстване и еволюиране.
Организационно-управленски иновации - състоят се във въвеждане на нови методи на управление, нови организационни структури, схеми за реорганизация, преразпределение на материалните и нематериалните активи и др. От гледна точка на финансовата устойчивост, като основни се открояват:
У Внедряване на системи за стратегическо планиране и управление;
У Изграждане на управленски информационни системи;
У Разработване и изпълнение на програми за повишаване на производителността на труда;
У Внедряване на системи за тотален контрол на качеството;
У Използване на система за снабдяване „just in time";
У Изграждане на гъвкави организационни структури - проектни групи, матрични структури, вътрешни рискови групи (венчъри);
У Използване на съвременни методи за управление на персонала - въвеждане на плаващо работно време, методи за социализация на новопостъпили служители и др. Пазарни иновации - свързани са с появата на нови пазари, откриването на нови пазарни ниши, нови канали за реализация на продукцията, използването на нови видове реклама, нови методи за изследване на пазарно търсене и др.
Заключение
Непредвидимите и бързопротичащи промени във външната и вътрешната бизнес среда на бизнес организациите оказват влияние върху дейността и финансовата им устойчивост, като пораждат хаос и рискове, характеризиращи се с динамика, промяна, нови роли и неопределеност. Тези процеси и явления повдигат редица актуални проблеми, свързани с механизмите, стратегиите и практическите подходи за повишаване на финансовата устойчивост на предприятията. Това налага необходимостта от по-бързо разпознаване и навременно реагиране на променящите се обстоятелства, което се съдържа в същността на иновациите.
Литература
Алексиева В. "Мениджмънт на иновационните процеси", Изд. Интелексперт-96, ISBN : 978-954-24-0142-6, 2016 г
Алексиева В." Ръководство по стратегически мениджмънт", С.2017
Касърова В., Модели и показатели за анализ на финансовата устойчивост на компанията
http://eprints.nbu.bg/63771/FU_1_FINAL.pdf
Котлър, Ф., Дж. Каслионе, Хаотика, С., Локус, 2009
Радева В, Български тълковен речник, ИК «Хермес», С., 2004, с.753
Селезнева Н.Н., А.Ф.Йонов. Финансовый анализ. Управление финансами. М., ЮНИТИ, 2003
Теплова Т.В., Т.И.Григорьева. Ситуационный финансовый анализ. ИД ГУ ВШЭ, М., 2006,; А.В.Грачев;
Федотова М.А., В.М. Родионова. Финансовая устойчивость предприятия в условиях инфлации. М., Перспектива, 1995.
