CC BY
37
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.
ЗА ЕДНА СПЕЦИФИЧНА ФУНКЦИЯ НА МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ MUST И ТРЯБВА В СЪВРЕМЕННИЯ АНГЛИЙСКИ И БЪЛГАРСКИ ЕЗИК Ирена Русева Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
On the subject of one specific function of the modal verbs must and trqbva in the contemporary English and Bulgarian languages
This paper focuses on the semantics of the English modal verb must and the Bulgarian modal verb trqbva in terms of their intrinsic and extrinsic uses. Special emphasis has been made on the perception of modality in both languages, as well as on some translation decisions of the two verbs.
В лингвистиката е прието да се мисли, че модалността е един от основните признаци на изречението - широко понятие, „за което все още няма общоприета дефиниция" (Граматика 1983: 22 - 24). Според К. Финтел това е категория, семантично натоварена със значенията „възможност" или „необходимост" (Финтел (ел. източник)), докато други автори включват в нейния обсег и „желание, молба [...] вероятност, достоверност, недостоверност, утвърждение, отрицание, въпрос, отговор, действителност, недействителност" (Граматика 1983: 23). Всъщност тя е клас в рамките на шифтърните категории и според Г. Герджиков като такава изразява „отношение към реалността", т.е. дава „онтологическа оценка на действието и на субектно-предикатната връзка или [...] оценка на достоверността на изказването" (Герджиков 2003: 162). Докато в английския език групата на модалните глаголи е добре изследвана и описана, то в съвременното българско езикознание наличието им все още се поставя под съмнение от някои езиковеди (Атанасова, Радулова, Ранкова, Русев 1963: 183). В родните граматики е популярно становището, че модалност се изразява основно чрез морфологичната категория наклонение, но съвременните езиковеди все по-често поставят въпроса за съществуването и на други (неморфологични) модални средства (Ницолова 1984; Куцаров 1985; Куцаров 1994; Граматика 1983; Граматика 2003 и др.). Сред тях на първо място се посочват т.нар. модални глаголи като мога (може), умея, трябва, бива и др. Обект на изследване в настоящия доклад са именно модалните глаголи и по-конкретно българският глагол трябва и английското му съответствие must. Основната ни цел е да представим една специфична функция на споменатите глаголи - способността им да транспонират своето основно значение „необходимост" в „предположителност" или „възможност".
Важно е да отбележим, че този въпрос не е подробно разгледан в английската и българската граматика. Интересни наблюдения по темата откриваме в една от най-
популярните английски граматики, където е отбелязано, че те притежават способности да изразяват освен специфичного си, главно значение, и несвойствено, второстепенно значение в зависимост от контекста (Граматика 1985: 219). Един от малкото български автори, които са обърнали внимание на този въпрос, е Ив. Куцаров, според когото „най-характерните за съвременния български език конклузивни модификатори с преобладаваща предположителна модална отсянка са може би, може да, вероятно, по всяка вероятност, навярно, сигурно [...], трябва да [...]"' (Куцаров 1994: 201). Според автора тези модификатори могат да се употребят 1) или в съчетание с маркирана конклузивна глаголна форма, 2) или в съчетание с друг лексикален конклузивен маркер, 3) или самостоятелно (срв.: 1) Трябва да не съм изглеждал добре, защото тя почна да се смее; 2) В село наистина трябва да е имало предател; 3) Тия стени трябва да са изложени на вятъра) (Куцаров 1994).
В следващите редове ще разгледаме семантичната натовареност на английския модален глагол must с оглед на специфичната му функция да изразява „предположение" и „възможност".
I. Употреба на модалния глагол must за изразяване на „предположение" и „възможност"
Както вече беше споменато, в определени ситуации английският модален глагол must, участващ в конструкции от типа must + bare i>fi>itive2може да се реализира с различно от основното си деонтично значение3 и да се приближава по смисъл до епистемичната употреба на may, като степента на вероятност при must обаче е далеч по-висока и се характеризира по-скоро като „епистемична необходимост" (Граматика 1985: 224). С цел да илюстрираме тази специфика на глагола must, сме представили няколко примера на английски и съответните преводни варианти на български4. [1] ,,It must be bad, „ reasoned Aziraphale, in the slightly concerned tones of one who can't see it either, and is worrying about it, „otherwise you wouldn't have been involved; [2] Aziraphale said: "Something must have happened in the hospital; [3] „Then someone else must be interfering"; [4] „We know the child must be alive, " said Crowleyy, "so-"5.
В граматиката на Р. Куърк, С. Грийнбаум, Дж. Лийч и Й. Свартвик е пояснено, че при епистемична употреба модалният глагол must маркира възможността действието да се възприеме като истинно (Граматика 1985: 224)6. Тук обаче е необходимо да се акцентира върху нюансите в семантичната интерпретация на дадените примери. В изречения [1] и [4] имаме изразяване на „логическо предположение", направено въз основа на наличната информация и основаващо се на субективното мнение на говорещото лице (срв.: — It must be bad, „ reasoned Aziraphale [...] и „We know the child must be alive [...]). Подкрепа на това твърдение откриваме при Кр. Алексова, според която при отчитане на позицията на говорещия и оттам на неговата субективна евиденциална оценка, става ясно, че в естествения език съществуват тип модални категории, изразяващи епистемична модалност, при които „достоверността на изказването е обективно обусловена от чисто житейската позиция на говорещия, от обвързаността в реалния свят с източника на съобщаваната информация, от свидетелската/несвидетелската позиция на говорещия, от това дали се опира на чужда информация или на собствено умозаключение и под. (Алексова (ел. източник)).
Изречения [2] и [3] от друга страна могат да бъдат трактувани или като изразяващи „предположение" (срв.: Then someone else must be interfering = logical presumption), или като натоварени със значението „вероятност", което обаче не се опира на личното мнение
1 Болдът е мой - И. Русева.
2 Основна форма на глогола без to. Вж. Граматика 1985: 127.
3 По подробно за понятията деотнична и епистемична модалност вж. Финтел (ел. източник).
4 Примерите са ексцерпирани от книгата на Тери Пратчет „Good Omens. The Nice and Accurate Prophecies of Agnes Nutter, Witch " и преводния й вариант на български език „Добри поличби. Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица".
5 [1] — Трябва да е лошо — заключи Азирафел с леко загрижения тон на някой, който също не вижда и това го тревожи. — Иначе ти нямаше да си замесен; [2] Азирафел заяви: — Нещо трябва да е станало в болницата; [3] - Тогава значи се намесва някой друг; [4] — Знаем, че детето трябва да е живо — заяви Кроули, — така че.
6 Граматика 1985: 224.
336
на комуникатора (срв.: Then someone else must be interfering = it is possible but this is not my presumption or knowledge on the subject).
В Граматика 1985 откриваме твърдението, че друга важна специфика на епистемичната употреба на глагола must e фактът, че това негово значение сравнително рядко се използва във въпросителни и отрицателни изречения, като за изразяване на отрицателност обикновено се предпочита съответната форма на модалния глагол can, срв.: You must be joking е равнозначно по смисъл на You can't be serious (Примерът е по Граматика 1985). В случая отрицателната форма на must е по-слабо предпочитана поради амбивалентния й характер - в едни от случаите изразява предположение или вероятност, и в други случаи - забрана. Все пак не можем да отречем, че макар и рядко must може да се използва и със значение „вероятност" в конструкции за негация - срв.: His absence must not have been noticed = His absence can't have been noticed (Примерът е по Граматика 1985).
По подобие на отрицателните изречения, въпросителните употреби на must (= възможност) са сравнително редки, но осъществими. Срв.: Must there be some good reason for the delay?, като въпросното значение може да бъде предадено и чрез конструкцията: Does there have to be some good reason for the delay? (Примерър е по Граматика 1985)7.
II. Употреба на модалния глагол трябва в конструкции от типа трябва + да + глаголна форма за изразяване на „предположение" и „възможност"
Вече беше споменато, че подобно на must българският модален глагол трябва също може да участва при изразяването на „епистемична модалност", което се оказва негова второстепенна (секундарна) функция. Срв. напр.: [1] — Ти някакъв джеб си пришиваш, трябва да си ударил нещо от розовото масло — подзех аз шеговито; [2] Единият дошъл от България, другият живял в Европа, все би имало какво да поприказват, понеже все пак трябва да има някоя различка между Запада и нашата татковина; [3] Чакаме ние с бай Ганя половин час, чакаме цял час — Кочо се не връща. Трябва да му се е случило нещо; [4] „Итези трябва да са се насвяткали. Немска стока!"8,9.
В изречения [1], [3] и [4] конструкцията трябва + да + глаголна форма изразява предположения, направени на базата на наблюдения или налична информация. Тук трябва да бъде отбелязана една съществена специфика на епистемичната употреба на тези конструкции - при темпоралната трансформация на глагола трябва във форма, различна от презенс (неотносително сегашно време), глаголът се реализира преди всичко с основното си значение „необходимост": Отпърво той седеше на крайчеца на канапето, сетне почна да сяда по-удобно, по-сетне трябваше троица да седим на едното канапе, трябваше Иваницовият син да се свие на крайчеца на другото, за да има възможност бай Ганьо да вземе хоризонтално положение. - „необходимост", относителна форма).
В пример [2] обаче се наблюдава амбивалентна семантична натовареност, като в първия случай трябва може да се интерпретира като „логическо предположение" (срв.: [...] понеже все пак трябва да има някоя различка [...] = конклузивна употреба), а във втория - като изразяващ значението „възможност" (срв.: [...] понеже все пак трябва да има някоя различка [...] = възможно е да има).
В отрицателни и въпросителни изречения епистемичната употреба „възможност" на разглежданите конструкции с модалния глагол трябва е силно ограничена. Когато се
7 В настоящия доклад няма да се занимаваме подробно с описанието на основното значение „необходимост" на модалните глаголи must и трябва, а вместо това за нуждите на изследването само ще рамкираме неговата специфика и употреби -бел. моя.
8 Примерите са ексцерпирани от книгата на Ал. Константинов „Бай Ганьо" и от преводния й вариант на английски „Bai Ganyo. Incredible Tales of a Modem Bulgarian ". Интересно е да се отбележи, че навсякъде в най-новия английски превод на „Бай Ганьо" преводачът е решил да предаде значението на трябва с must. Това според нас не е случайно и ще припомним, че ситуацията е аналогична и при публикуваните български преводи на транспонирани примери с must (вж. по-горе в изложението).
9 [1] "You're sewing on some sort of pocket; you must have gotten something for your rose oil,"I insisted jokingly; [2] Surely there ought to be something for them to talk about, since after all there must be some sort of difference between the West and our homeland; [3] Bai Ganyo and I waited for half an hour, then an hour - Kocho didn't return. Something must have happened to him; [4] "Those fellows must have gotten themselves pickled, too. Bunch of Germans!".
срещат, те се срещат предимно със значението „необходимост" (срв.: Седемте "лъжи" за успеха - трябва ли да разбираме от всичко и защо хората са най-големият ни ресурс?) (<http://www.lifehack.bg/self-improve/sedemte-lagi-za-uspeha-4/>), а употребени във второ лице - често и сарказъм (напр.: Трябва ли да пушиш като комин... или когато няма сняг да караш снегорин...) (<http://ib-like-bg.info/frazi/vij/2690>). Необходимо е да се отбележи, че в отрицателни конструкции със значение „възможност" често вместо формата не трябва се предпочитат равностойни по смисъл конструкции от вида на не е възможно, няма как, изключено е да и др.
В заключение можем да отбележим, че между модалните глаголи must и трябва се наблюдава семантико-функционално сходство. Основната им роля е да изразяват деонтична модалност (експлицират значението „необходимост"). Наред с това обаче при съчетаване с други глаголи (в конкретни синтактични условия) те могат да участват и в изразяването на епистемичните значения „предположение" и „възможност". Според А. Кратцер вариативността в значенията на тези модални глаголи не трябва да се разглежда като случаен акт на полисемия, а като резултат от контекстуалната зависимост на глагола (Кратцер1981: 38 - 74).
Поначало в еволюцията на езика се отчита повтарящ се модел при системата на модалните предикати, като глаголи, които първоначално не притежават епистемична функция, с течение на времето по правило развиват и този вид модалност, която се превръща в неизменно допълнение към основното им значение (Финтел (ел. източник)).
Библиография
Алексова: Алексова, Кр. Епистемична модалност - евиденциалност - адмиратив. - В: <http://georgesg.info/belb/personal/aleksova/Evident_Admirativ.htm>.
Атанасова 1963: Атанасова, Т., Радулова, Н., Ранкова, М., Русев, Р. Английска граматика в сравнение с български език. София, 1963.
Герджиков 2003: Герджиков, Г. Преизказването на глаголното действие в българския език. София, 2003.
Граматика 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. София, 1983.
Граматика 1985: Куърк, Р., Грийнбаум, С., Лийч, Дж., Свартвик, Й. A Comprehensive Grammar of the English Language. London, 1985.
Граматика 2003: Gramatyka konfrontatywna bulgarsko-polska. Tom 6, cz. 3. Warszawa, 2003.
Кратцер 1981: Кратцер, А. The Notional Category of Modality. - В: Words, Worlds, and Contexts. New approaches in Word Semantics, H.J. Eikmeyer and H. Rieser. Berlin, New York (de Gruyter) 1981.
Куцаров 1985: Куцаров, Ив. Очерк по функционално-семантична граматика на българския език. Пловдив, 1985.
Куцаров 1994: Куцаров, Ив. Едно екзотично наклонение на българския глагол. София, 1994.
Ницолова 1984: Ницолова, Р. Прагматичен аспект на изречението в съвременния български език. София, 1984.
Финтел (ел. източник): Финтел, К. Modality and Language. - В: <http://semantics-online. org/fintel>.
Пратчет: Пратчет, Т. Good Omens. The Nice and Accurate Prophecies of Agnes Nutter, Witch. NY, 2006.
Пратчет: Пратчет, Т. Добри поличби. Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица. София, 2000.
Константинов: Константинов, Ал. Бай Ганьо. София, 1895.
Константинов: Константинов, Ал. Bai Ganyo. Incredible Tales of a Modern Bulgarian. Wisconsin, 2010.
<http://www.lifehack.bg/self-improve/sedemte-lagi-za-uspeha-4/>.
<http://fb-like-bg.info/frazi/vij/2690>.
