CC BY
29
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т.ХУ. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 30 - 31 октомври 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXV,ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 30 - 31 October 2013
МИНИ ИМПЛАНТИТЕ В ПЛАНА НА ЛЕЧЕНИЕ НА КЛАС II , ПОДКЛАС 1 МАЛОКЛУЗИЯ
(КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ) Силвия Кръстева*, Стиляна Кръстева**
* Катедра Ортодонтия, ФДМ - Пловдив, ** Катедра Пародонтология,
ФДМ - Пловдив
THE MINIIMPLANTS IN THE TREATMENT PLANNING OF CLASS I, DIVISION 1 MALOCCLUSION (CASE REPORT)
Silvia Krasteva *, Stiliana Krasteva **
*Department of Orthodontics, Dental Fakulty - Plovdiv, ** Department of Parodontology, Dental Fakulty - Plovdiv
РЕЗЮМЕ :
Максиларният прогнатизъм (II клас 1 подклас малоклузия) е ЗЧД, при която са нарушени сагиталните съотношения между двете челюсти, като долната зъбна редица оклудира дистално спрямо горната. При изразената долночелюстна ретрогнатия и завършен растеж не може да се постигне стимулиране на развитието и медиализирането на долната челюст, а възможните зъбно-алвиоларни промени не могат да компенсират тежестта на деформацията. В тези случаи може да се планира хирургична интервенция за удължаване и медиализиране на долната челюст. Целта ни е да представим клиничен случай на II клас 1 подклас малоклузия с изразена мандибуларна ретрогнатия при ортодонтски възрастен пациент и приложен алтернативен план на лечение , поради отказване на комбинирано ортодонтско с хирургично лечение от пациента. Алтернативния план на лечение се състои в намаляване на размера на зъбната дъга с екстрахиране на 14,24 зъби, дистализиране на 13 и23 зъби и ретрудиране на фронта, като необходимата за целта максимална опора се осигурява чрез използване на минивинтове. Проведеното ортодонтско лечение чрез използване на миниимпланти доведе до бързи лечебни резултати, оптимална оклузия и подобрена лицева естетика.
ABSTRACT
The maxillary prognathism(Class II, Division 1 malocclusion) is a dento-alveolar deformation, in which the sagital relation between the two jaws is disturbed, by occludation of the lower dental arch distally in relation to the upper dental arch. In the marked retrognathia of the lower jaw and
227
the completed growth it isn't possible stimulation of the growth and medialization of the lower jaw to be achieved, and the possible dento-alveolar changes can't compensate the heaviness of the deformation. In these cases a surgical intervention for lengthening and medialization of the lower jaw is planned.
Our aim is to present a clinical case of Class II, Division 1 malocclusion with marked mandibular retrognathia in an old patient and the applied alternative plan of treatment, because of patient's refusal for combined orthodontic-surgical treatment. The alternative plan of treatment consists in shortening of the dental arch with extraction of teeth 14 and 24, distalization of teeth 13 and 23 and retrusion of the front by using of mini screws as a needed maximal support for this purpose. The carried out orthodontic treatment with the use of miniimplants resulted in quick treatment results, optimal occlusion and improved face aesthetics.
ВЪВЕДЕНИЕ:
Максиларният прогнатизъм (II клас 1 подклас малоклузия) е ЗЧД, при която са нарушени сагиталните съотношения между двете челюсти, като долната зъбна редица оклудира дистално спрямо горната. Лечението зависи както от тежестта на деформацията , така и от възрастта на пациента.(4) Силно изразената II клас 1 подклас малоклузия обикновено изисква максимална опора в сагиталната равнина по време на активното лечение. Целта на всяко ортодонтско лечение е да се получи желаното от нас движение на зъбите и да не се допусне или минимализира движението в опорната зона. Постигането на необходимата максимална опора чрез прилагане на конвенционалните методи е трудно. Много често при ползване на познатите до сега интраорални опори (апарат на Nance,транспалатинална дъга, включване на повече зъби в опорния сегмент и др.) се получават дори и малки движения в опорната зона от реактивната сила и този процес ни е познат като загуба на опора.(2) Ползването на екстраорални опори (ЕОА), както и тяхната ефективност зависят от сътрудничеството на пациента (изискват 12-14 часово носене в денонощие). Установено е медиализиране на моларите и загуба на опора дори при 14 часово носене на ЕОА.(5,7) В последните две десетилетия в ортодонтията се използват различи конвенционални импланти (зъбни, мини пластинки, мини импланти) с цел постигане на абсолютна (максимална) скелетна опора с минимално сътрудничество и неудобство от страна на пациента. (6) Те са по-малко инвазивни (малка хирургия); имат малко анатомични ограничения; лесно се поставят и отстраняват; позволяват непосредствено натоварване, тъй като не се предвижда остеоинтеграция; цената им е по-ниска от тази на ковенционалните импланти; възможно е прилагане при деца; като цяло подобряват резултата от ортодонтското лечение,тъй като подобряват комфорта на пациента.(2,5,7)
ЦЕЛ:
Целта ни е да споделим нашия опит за използването на миниимплантите като интраорална опора при дистализирането на кучешките зъби в освободените места след екстракция на първите постоянни премолари. Това е един алтернативен и успешен метод за осигуряване на максималната опора, без да се допусне нежеланото медиализиране на дисталностоящите зъби в опорната зона.
МАТЕРИЛЛ И МЕТОДИ:
Пациентката Г.Т. на 20г. постъпи за консултация и лечение при нас във връзка с неправилно разположени зъби в горната и долната челюст, както и издадена напред горна устна и челюст.
Екстраорално се установи конвексен (прогнатен) профил, който се дължи на долночелюстната ретрогнатия. (фиг.1,2)
Фиг. 1 Фас преди лечение. Фиг.2 Профил преди лечение.
Интраорално се отчете дистална оклузия с 6мм отстояние между палатиналните повърхности на 11 и 21 зъби и вестибуларните повърхности на 31,32 и 41,42 зъби. (фиг.3,4,5)
Фиг.3 Оклузални съотношения преди лечение - в централна оклузия.
Фиг.4 Оклузални съотношения преди лечение - в дясно.
Фиг.5 Оклузални съотношения преди лечение - в ляво
Цефалометричният анализ на профилната телерентгенография потвърди II скелетен клас (<ANB=7°) и нормодивергентен тип на растеж.(фиг.б) Стойностите от направения цефалометричен анализ са(3):
Фиг.6 Профилна телерентгенография - преди лечение.
<SNA = 80° (82°±2°) <SNB = 73° (80°±2°) <ANB = 7° (±2°)
<MP/FH = 25° (23°-26°) <SP/SN = 9° (8°°±2°) <I/SN = 106° (102°-105°)
<SN/MP = 33° (31° ±5°) < i/MP = 102° (89°+5°)
Въз основа на клиничните и параклиничните методи на изследване съставихме следния план на лечение :
1. Екстракция на 14,24 зъби
2. Нивелиране на горна зъбна дъга
3. Поставяне на мини импланти в горна челюст
4. Дистализиране на 13,23 зъби
5. Ретрудиране на горни резци
6. Нивелиране на долната зъбна дъга
7. Координиране на зъбните дъги
Използвахме следната апаратура: фиксирана техника, Roth. 022; миниимпланти-Self-Tapping Mini Screw 1,6мм, 8мм дължина .Neo Anchor Plus, Korea. Лечението започна с нивелиране на горна зъбна дъга, след което се екстрахираха 14,24 зъби.За да осигурим корпусното дистализиране на канините и минимализиране движенията в опорната зона,избрахме костната опора. (фиг. 7) При възрастни пациенти лесно се губи опора и трудно може да бъде възстановена с хедгиър, транспалатинална дъга, пендулум и др. поради ниска кооперабилност.(б) След екстракцията на първите премолари на горната зъбна дъга се поставиха двустранно миниимпланти в горна челюст в интеррадикуларното пространство между първи молар и втори премолар косо-30°-40° спрямо аксиалната ос на зъбите, на височина 8мм над основната дъга. (1,2,8,9,10)
Използвахме самонавиващи микроимпланти, които бяха поставени ръчно, директно в костта под местна анистезия, без предварително инцизиране на гингивата или пилотно изборване с фреза.. Натоварването на минивинтовете обикновено става веднага.(1,2) Ние нямаме достатъчния опит и затова дистализирането на канините се започна една седмица
Фиг.7 Поставен микроимплант за опора
след поставянето им. С помощта на никел-титанова пружина с размер 12мм, последвана от еластична верижка, поставена между миниимпланта и канина от двете страни, се произведе дистализиращата сила (около 100- 120гр.).Последната се подчинява на същите принципи на действие,както при конвенционалните методи.(1) Използвахме правоъгълна стоманена дъга .016х.022.(фиг. 7) Водещата фаза завършихме за 2-2,5 месеца. Междувременно фиксирахме и долната челюст . Ретрудирането на горните резци се извърши със цяла стоманена дъга .017x.025 с извивки тип " Butterfly,, , разположени дистално на брекетите на вторите инцизиви . Поставихме еластична верижка между миниимплантите и извивките на дъгата,което се подпомогна и от инетрмаксиларни ластици II клас- първоначално с 3/16 medium, а след това с 1/8 medium. След ретрудирането на фронта и координирането на двете зъбни дъги лечението беше завършено и миниимплантите се свалиха заедно с брекетите.
РЕЗУЛТАТИ :
По време на активната фаза на лечение не се установи мобилност на микроимплантите, както и медиализиране на зъбите в опорната зона. При проведеното ортодонтско лечение се постигна.
- Бърз лечебен резултат (10-12 месеца)
- Балансиран профил (фиг. 8)
- Нормални сагитални оклузални съотношения в областта на кучешките зъби (I зъбен клас) (фиг.10;11;12)
- В областта на моларите съотношенията се запазиха (II зъбен клас);
- Скелетният клас (II кл.), отчетен на крайната профилна телерентгенография се подобри. (фиг.9)
За да има стабилност на резултата се приложи постоянна ретенция-фиксирани ретай
нери.
■
Фиг.8 Профил след лечение.
Фиг.9 Профилна телерентгенография
_след лечение._
1
А
i
fcfct
Фиг. 10 Централна оклузия след лечение.
Фиг. 11 Оклизия в дясно след лечение.
Фиг. 12 Оклузия в ляво след лечение.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Мини ортодонтският винт успешно може да се използва като алтернатива на познатите досега интраорални опори (headgear, бутон на Nance, транспалатинална дъга), пред които има следните предимства : лесен за приложение; минимално сътрудничество и неодобство от страна на пациента; елиминира се и един от недостатъците на бутона на Nance -потенциалното увреждане на подлежащата мукоза под пластмасовата част на апарата.
БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Йорданова,Г., М.Динкоква, Л. Андреева. Миниимпланти в ортодонтската практика. Ортодонтски преглед 2012;14;кн1:20-23
2. Крумова, В., Ръководство по Ортодонтия за студенти, Медицина и физкултура, София, 2012:58-60
3. Мутафчиев, В.,В. Крумова, В. Йорданов, Ортодонтия за общопрактикуващия стоматолог, Немизида, София, 2003:258-270
4. American Association of Orthodontists: Special bulletin on extraorel appliance care. Am J. Orthod 1975:68:457
5. Creekmore TD, Eklund MK. The possibility of skeletal anchorage. J Clin Orthod 1983,17:266-269
6. Hubbard GW, Nanada RS, Currier GF. A Cephalometric avaluation of non extraction cervical headgear treatment in class II malocclusions, Angle Orthod 1994,64:359-370
7. Kyung HM, Park HS, Bac SM, Sung JH, Kim IB. Development of orthodontic mini impants for intraoral anchorage. J Clin Orthod 2003;37:321-2b
8. Lee JS, Park HS, Kyung HM. Micro-implant anchorage for lingual treatment of a skeletal class II malocclusion. J Clin Orthod 2001:35:643-47
9. Park HS, Kwon OW, Sung JH. Uprighting second molars with micro implant anchorage. J clin Orthod 2004;3b:100-3
