CC BY
32
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия В. Техника и технологии. Том XVII, ISSN 1311 -9419 (Print); ISSN 2534-9384 (Online), 2019. Scientific Works of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv. Series C. Technics and Technologies. Vol. XVII., ISSN 1311 -9419(Print); ISSN 2534-9384 (Online), 2019
ПРОУЧВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ СУБСТРАТИ ЗА ВЕГЕТАТИВНО РАЗМНОЖАВАНЕ С РЕЗНИЦИ НА АУКУБА (AUCUBA JAPONICA THUNB.) Валентин Панчев, Валерия Иванова, Николай Панайотов Агреренунив ерситет-Пловдив
INVESTIGATION OF1 THE DIFTERENT SUBSTRATES FOR VEGETATIVE PROPA GATION WITHW OODY CUTTINGSOF SPOTTED LAUREL (AUOUBA PAPONICA TEUNB.) Valentin Panchev, Valeria Ivanova, Nikolay Panayotov Agriculture University-Plovdiv
Abstract
The spotted laurel (Aucuba japonica Thub.) is an ornamental plant, which is very useful for outdoor landscaping. It is very suitable for application in soils with high humidity and acidity, as well as in areas with high air humidity. This is a new and unconventional decorative plant for the conditions of Bulgaria. Under current climate change conditions in our climate are becoming more favorable to its development. One of the main problems with the cultivation of this species is its multiplication. The main purpose of this study was to investigate the possibility of multiplication of aura with mature cuttings in different substrates. As substrates in the study are applied peat with perlite, pearlite and sand. For each variation, fifty cuttings with 4-5 buds and a length of 7-9 cm were used. The planting depth of the cuttings was up to two buds. Optimum humidity of the substrate was maintained. At the first occurrence of a true leaves, the percentage of rooting for the cuttings was recorded. The length of the root, the number of root branches, the number of leaves were counted. The highest rate of rooting was reported when applying a perlite substrate. The differences between the three studied substrates are small. It should be noted, however, that in a sandy substrate the development of the root system is stronger.
Key words: substrates, aucuba, rooting, vegetative propagation
Увод
Аукубата е вечно зелено декоративно растение, което намира място в парково и дворно озеленяване. Buta et al. (2009) изтъкват, че освен широко изветсните три вида, в района на Китай се отглждат и намират приложение над десет други вида от този род, всики принадлежащи към сем. Garryaceae. В повечето изследвания, като основен фактор, оказващ влияние върху нейното развитие и най-вече върху цъфтежа е светлината, но другите условия на околната среда също оказват съществено влияние. В тази връзка Torimaru et al. (2018) проучват и ефекта на седем различни почвените условия. По-голямо влияние върху цъфтежа и върху сексуалните прояви има фосфора, а по-слабо е влиянието на магнезия, а водоното съдържание има по-оределящо значение за залагане на мъжки
цветове. Гъстотат на засаждане оказва отрицателна е корелацията върху залагането и формирането на женските цветове. Наличието на катиони в почватат възпрепятсват формирането на цветовете. Nakayama and Iwashina (2017) в условията на Япония изследват, посредством флуорсцентна техника баграта над 141 дървестни вида, в това число и на аукуба. Установяват, че по-тъмно оцветените листа обгръщат плодовете, а светло оцветените, по-ярки са разположени по ствола на растението. Фенологичните изследвани на аукубата във връзка с развитието на растенията и с формирането на плодовете са били обект на изследване от Tetsuto (2001). Съобщават, че рецептивността на близалцата на женските цветеове се запазва продължителен период, до момента на тяхното опрашване. Екофизиологичната характерситика на аукубата според Kume and Yoshio (1993) зависи много от климатичните условия през зимния период. Толерантостта между изпитваните вариетета var. japonica и var.borealis са сходни, като и при двата интензивността на фотосинтезата и съдържанието на хлорофил се запзазва. Изтъкват, че снежната покривка има значение за намаляване на периода на плодообразуване, което е свързано със запазване и засливане на декоративния ефект. Чрез сканнинг електронно микроскопски изследвания са проучени вътреклетъчните особености на тъканите при аукуба. Установено, че основно в листата на аукубата се наблюдават цитоскелетни компоненти в мезофилния слой, сързани с хлоропластите (Blackmore et al., 1984). ZePing et al. (2010) с оглед опазване на генетичната плазма при микроразмножаване на вида прилагат редица антибиотици, като най добри резултати са получени след използването на 50 mg /L ампицилин натрий, така и стрептомицин сулфат.
Основната цел на изследването е да се проучат различни субстрати з авегетативно размножаване на аукуба.
Материл и методи
Експериментите бяха проведени в Аграрен универстите - Пловдив през 2016-2018 г. Растителния материал се набави от района на гр. Хисар в периода VII-VIII. За размножаване бяха подготвeни резници с дължина от 4.6 до 5.1 cm и диаметър 5.4-67 mm, като вески резник беше с по 4 добре развити пъки. Използваха се следните субстрати: чист стерилизиран речен пясък, перлит и торфено перлитна смес в съотношение 3:1. Всички субстрати предварително бяха доведени до 80% влажност. Резниците се поставиха на дълбочина 1 cm над втората пъка. Във всеки субстрат се поставиха по 50 резника. През целият срок на извеждане на опита се подържаше необходимата влажнсот от 75-80% и през два дни се пулверизираха с вода и се поддържаше температура 20-220С.
Във фаза на развитие на 3-4 нови листа се отчетоха следните показател и признаци: процент на вкореняване, дължина на кореновата система, брой разклонения на кореновата сиетема, обем на кореновата система (по количеството изместена вода в мерителен цилиндър от 100 ml), дължина и диаметър на новоформираното стъбло, брой листа, маса на листата, листна площ (определена чрез листен площомер). Представените данни са осредненени тригодишни стойности, поради еднопосочност на резултатите.
Резултати и обсъждане
Един от най-важните показатели при вегетатвоното размножаване е процентът на вкореняване на заложените резници. От данните във фигура 1 се вижда че най-висок е този процент при използване на перлит, като достига до 94%, следван от този при варинта с пясък - 81% и най-слабо е било развитието при торфено-перлитната смес.
100 80 60 40 20 0
перли
торф-перлит
%
Фигира 1. Процент на вкореняване на резнци от аукуба
По-съществени различия се установиха по-отношение формирането на кореновата система (фигура2). Дължината на кореновата система варира от 7.1 cm при вкореняване в пясък до 10.3 ^ при перлит. По-голямата и дължина при използването на перлита, може да е свързана с неговата механична структура, която го определя, като по-порьозен и съответно развитието на кореновата система е по-улеснено. По-голям брой разклонения се формират при прилагане на субстрат торф-перлит - 9.4, а броят им е най-нисък при поставяне на резниците в пясък. Близки са стойностите за обема на кореновата система от 2.1 (перлит) до 2.7 cm3 (торф-перлит).
12 10 8 6 4 2
Ш пясък □ перлит □ торф-перлит
Дължина (cm)
&
Фигура 2. Морфологични особености на кореновата система
Резниците в торфено-перлитната смес са с най-голям прираст от 4.1 cm, докато тези в пясъка са с най-слабо развитие до 2.3 cm, а в перлит заемат междинно положение (фигура 3). Диаметърът на прираста варира между 0.4 mm (перлит и пясък) до 0.6 mm за торфено перлитния субстрат. Броят на листата (фигура 4) достига до 4.6 също в торф - перлит. По-малко листа са заложени при прилагане на пясък. Масата на листата е в тесен диапазон от 10.8 (перлит) до 11.7 (торф-перлит). По-съществени са различията по отноишение на листната площ. Най-голяма е при вариант торфено-перлитния субстрат - 3.61 cm2, а най-ниски са стойностите, отчетени при вкореняване в пясък. Подобни резултати са устнаовени и от Buta et al. (2009), като те изтъкват, че най-подходчщо е вегетативното размножаване на аукубта да се извършва в торфено-перлитна смес.
Заключение
Най-висок процент на вкореняване при вегетатвиното размножаване на аукуба с резници се постига при прилагането на перлит. Най-мощно развита е кореновата система при използване на субстрат от торф-перлит, като нейната дължина, броят на разклоненията и обема са с най-високи стойности. Торфено-перлитната смес спомага за формиране на по-
мощен прираст на резниците с най -голяма дължина и диаметър, както и с най-голяма маса и площ на листата.
□ пясък
□ перлит
□ торф-перлит
Дължина Диаметър (cm) (мм)
гура 3 Вегетатвни прояви на прираста на резнмците при вегетатвно размножаване на аукуба
12 10 8 6 4 2 0
i
Брой Masa Площ (g) (cm2)
□ пясък
□ перлит
□ торф-перлит
Фигура 4. Морфологично развитие на лситата при вкореняване на резницимот аукуба Литература
Blackmore, S., S. H. Barnes, D. Claugher (1984). Scanning electron microscopy of cytoskeletal components in Aucuba japónica leaves. Journal of Ultrastructure Research
Buta, E., Cantor, M. Buta, M. (2009). Studies of vegetative multiplication of Aucuba japónica Thunb. Lucrari Stiintifice - Universitatea de Stiinte Agronomice Si Medicina Veterinara BucureSti. Seria B, Horticultura, No.53 pp.199-202
Kume, A., Y.oshio, I., 1993. Comparison of ecophysiological responses to heavy snow in two varieties of Aucuba japónica with different areas of distribution. August 1993, Volume 8, Issue 2, pp 111-1211
Nakayama, M., Iwashina, T, 2017. Characteristics of green-blue fluorescence generated from the adaxial sides of leaves of tree species. Journal of Plant Research 130 (2) Tokyo, 301-310.
Tetsuto, Abe, 2001. Flowering phenology, display size, and fruit set in an understory dioecious shrub, Aucuba japonica(Cornaceae). American Journal of Botany, vol. 88, 3, 455-461
Torimaru, T., Suzuki, S., Matsushita, M., Matsuyama, N., Akada, S, 2018. Effects of soil properties and clonal growth on the apparent sex ratio of the flowering stems of the dioecious clonal shrub Aucuba japonica var. borealis growing in an evergreen coniferous secondary forest. Acta Oecologica,Vol.86, Issue 3, 215-219
ZePing, J., Wang, FuYin, Shi QingYun, Shi YunGuang, Zheng Kai, Zhang RongLiang, 2010 The effects of using antibiotic on test-tube plantlet germ contamination ofAucuba japonica var variegata. Journal of Jiangsu Forestry Science & Technology 37 (4), 6-8, 27.
