CC BY
60
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVII, ISSN 1311-9427, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
ИДЕЕН ПРОЕКТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗДРАВНО-ЕКОЛОГИЧНИТЕ КОМПЕТЕНЦИИ НА УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ КАТО СЪВРЕМЕННА ТЕНДЕНЦИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРИРОДНИ НАУКИ И ЕКОЛОГИЯ1 Меги Дакова, Маргарита Панайотова, Боян Кордов ПУ „П. Хилендарски", Биологически факултет, Катедра „Ботаника и Методика на обучението по биология"
PRELIMINARY PROJECT FOR THE STUDY OF HEALTH-ENVIRONMENTAL COMPETENCE OF STUDENTS AS MODERN TREND IN THE EDUCATION IN SCIENCE AND ECOLOGY
Megi Dakova, Margarita Panayotova, Bojan Kordov
University of Plovdiv "P. Hilendarski", Biological faculty,
Department of "Botanic and Methodology of Biology"
Abstract
The increased interest in worldwide scale to the construction of key competencies for the conservation of nature and own health, not only in the process of school education, but also during the implementation of the profession at universities led us to the choice of the theme of this study. The concept of environmental health competence in state educational requirements for educational content is presented as „skills to support sustainable development and healthy lifestyle. They are among the key competencies for development in modern education and they are
based on knowledge, skills and value orientations for the conservation of nature outside and inside of us.
In this article is presented a conceptual research project on environmental health competencies of students as a modern trend in teaching science and ecology. It includes object, subject and hypothesis of the study, stages, methods and tools for verification of the hypothesis and reporting of the expected results.
Европа на познанието е фактор за социално развитие, засилване на европейското самосъзнание, развитие на устойчиво, демократично общество, подготвящо своите граждани да споделят принадлежността си към нейното общо социално и културно пространство.
Засиленият интерес в световен мащаб към изграждането на ключови компетенции за опазване на природата и на собственото здраве не само в процеса на училищното образование, но и по време на усвояването на професия във висшето училище ни насочи към избора на предложената темата.
1 Проект СП15/БФ005 е финансиран от Поделение НПД към ПУ „П. Хилендарски" за 2015-2016 г.
252
Генералната цел на образователната реформа днес е ориентиране на средното и висшето образование към резултатите от обучението, представени като знания, умения и компетенции. Според Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот [3] компетентността се определя като доказана способност за използване на знания, умения и личностни, социални и/или методологични дадености в работни или учебни ситуации и в професионално и личностно развитие. Способностите се описват с оглед степента на поемане на отговорност и самостоятелност.
Препоръката на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 2005 г. (за обхват и съдържание на ключовите компетенции за учене през целия живот) [12], определя като ключови следните осем компетенции: ♦ Комуникация на майчин език; ♦ Комуникация на чужди езици; ♦ Математически компетенции и основни компетенции в науката и технологиите; ♦ Компетенции за работа с дигитални технологии; ♦ Умение за самостоятелно обучение; ♦ Междуличностни, междукултурни и социални компетенции, както и граждански компетенции; ♦ Предприемачески компетенции; ♦ Изразяване чрез средствата на културата. Националната стратегия за учене през целия живот приема дословно тази класификация.
В Държавните образователни изисквания (ДОИ) [2] се определят равнищата на общообразователна подготовка на учениците в края на етап и степен на образование. Учебното съдържание на общообразователната подготовка включва постижимите знания, умения и отношения, които се измерват или наблюдават като резултати на учениците по учебните предмети и културно-образователните области.
Културно-образователната област (КОО) „Природни науки и екология" [2] обединява учебните предмети „Околен свят" - 2. клас, „Човекът и природата" 3. - 6. клас, „Биология и здравно образование", „Физика и астрономия" и „Химия и опазване на околната среда" от 7. до 12 клас. Значителна част от нея е насочена към формирането на „знания, умения и особено отношения, свързани с екология, опазване на околната среда, опазване на здравето, толерантност към всичко живо, които са задължителна част от образованието на съвременния човек. Така тази образователна област допринася за осигуряването на пълноценно развитие на учениците и подготовка за бъдещия им живот и професионална реализация.
В тази връзка в проекта на новите ДОИ [10], към знанията, уменията и отношенията се включват и осемте ключови компетенции, препоръчани от Европейския парламент и Съвета на Европа. Към тях се прибавя още една компетенция ♦ „Умения за подкрепа на устойчивото развитие/осмисляне на взаимоотношенията човек - среда/" и „умения за здравословен начин на живот". Развиването на тези умения/компетенции поставят нов акцент върху станалото традиционно в нашата образователна система здравно и екологично възпитание.
Направеният анализ на литературата по проблема показва, че понятията компетенция и компетентност са все още твърде дискусионни. За определяне съдържанието на понятието здравно-екологична компетентност (ЗЕК) се отчита дефицит на теоретични и на практико-приложни изследвания за същността, съдържанието, пътища, начини и средства за нейното изграждане. В повечето случаи проблемът е разгледан в контекста само на здравните [4], [5], [6], [7], [8], [9], [13] или само на екологичните компетенции [1], [11] и др. Все още няма предложен цялостен модел и система на ЗЕК, както и технология за тяхното изграждане и отчитане.
По наше мнение, при изясняване на понятието „здравни компетенции" следва да се припомнят целите на здравното образование като идеален образ на очакваните резултати. Най-общо те се свеждат до формиране на висока здравна култура и здравно поведение на личността, основани на добра осведоменост и развитие на социални и комуникативни умения, умения за живот, умения за вземане на решения, поемане на отговорност и управление на риска. У учениците трябва да се формира съзнание за тяхната лична и обществена отговорност към здравето, да се развива у тях потребност от здравословен стил на живот и се утвърждава съответно здравно поведение. В своята съвкупност те съставляват компетентността на индивида да води здравословен стил на живот, т. е. неговата здравна компетентност. [9]
Образование, което е насочено към формиране на екологична култура, екологично съзнание и екологично поведение, в тяхната взаимна връзка и единство, с оглед опазване на екологичното равновесие е образование за изграждане на екологични компетенции, които са фундамент на екологосъобразното устойчиво развитие. Поставя се акцент върху екологичните закони, в основата на екологичното равновесие и на здравословшы стил на живот и върху отговорността на човека и обществото за тяхното спазване. [11]
■Здравно-екологична компетентност в проекта за ДОИ [2] е формулирана като ,умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословеа начиа на живот". Тя е една от ключовите момпетенции за развитие в съвременното обрвзование и се основава на знания, умение и ценностни ориентации заопазване на природата вън и вътре в нас. Тя дава възможно ст на обучевдния да вижоа проблемите в ноосферата, да намира решения и да предотвратява възникването на нови проблеми. Ценностният компонент на тази компетенция се изразява чрез отношението на човека към себе си и към околната среда във винчките й аспекти. Формирането на такова отношение е даложено като цел в ДОИ на цялостното обучение в училище. На фиг. 1 сме посочили връзка между? здравното и екологичното образование и възпитание при изррдждане на здравно-екологачните компетенции.
Система от здравни знание; умение, навици и привички; отношение, убеждение, нагласи и ценностни ориентации по въпросите на здравето и здравословние начин на живот; здравна компетентност; здравно поведение, насочено към з дравословен начин на живот.
Система от екологични знание; умение, навици и привич^; отношение, убеждение, нагласи и ценностни ориентации и готовност за опазване на природата, екологична грамотност, екологично съзнание, екологична компетентност, екологична етика, насочена към оптимизиране на взаимодействието с природата.
ЗДРАВНА И ЕКОЛОГИЧНА КУЛТУРА
Фи г. 1. Връзка между здравното и екологичното образование и възпитание при изграждане на здравно-екологичните компетенции
Поради голямото разнообразие на учебното съдържание в КОО „Природни науки и екология", приехме обединяваща съдържателна тема от различните учебни предмети в нашето изследване да бъде „Хранене, здраве, околна среда" .
Обект н а изследването: промяната в здравно-екологичнаоа компетентност на студенти от педагогическите специаино сти на Биологичеаки факултет на ПУ „П. Хилендорски" и yчешзI-и в об}? чението по Природни науки.
Предмет- на изследването: Разработване на система от здравно-екологични
компетенции и концептуален модел за тяхното формиране.
Хипотезата, която се проверява е, че:
1. Детайлизирането на същността, обема и съдържанието на здравно-екологичните компетенции, които следва да се формират по Природни науки и екология ще благоприятства за по-ефективното им и целенасочено изграждане в процеса на обучение;
2. Допускаме, че разработването и експерименталната проверка на оптимална дидактическа технология ще повиши нивото на здравно-екологичните компетенции както на учениците, така и на студентите, участващи в изследването;
3. Участието на студентите в процеса на изясняване на същността на понятието здравно-екологични компетенции и в разработването на дидактически технологии за тяхното формиране ще повиши както тяхната професионална компетентност като бъдещи учители, така и здравно-екологичните им компетенции.
Целевата група е двукомпонентна: от една страна са учениците, които участват в дидактически експерименти за установяване ефективността на разработените технологии за изграждането на здравно-екологичните компетенции, а от друга - студентите, участващи в работната група по реализиране на проектното изследване.
В хода на изследването се прилагат следните подходи, методи и стратегии:
1. Методи на теоретично изследване - теоретично проучване на литературни източници; контент-анализ на учебно съдържание; интернет-източници, свързани с предмета на изследването, концептуално моделиране на ЗЕК; дидактическо моделиране на теми от учебното съдържание, съобразно целите на изследването;
2. Методи на емпирично изследване - методи за събиране на информация -дидактическо анкетиране, тестиране, педагогическо наблюдение, експертна оценка, сравнение, описание и обсъждане на резултатите;
3. Математико-статистически методи за обработка на получените качествени и количествени резултати - SPSS програма, таблични интерпретации на данните от педагогическия експеримент.
4. Системно-стуктурен подход - ще позволи да се анализират всички аспекти на проявление на здравно-екологичните компетенции на учениците и ще помогне за изграждането на комплексен модел на тези компетенции.
5. Личостноориентирани стратегии за обучение - изискват да се отразяват и отчитат индивидуалните особености на учениците при формиране на техните умения и компетенции. Те са основани на конструктивистката теория за усвояване на знания, умения, отношения, ценностни ориентации и поведение, които са в основата на здравно-екологичните компетенции на личността.
Реализирането на идейния проект предвижда:
• Теоретико-емпирично изследване за определяне същността, обема и съдържанието на здравно-екологичните компетенции в обучението по Природни науки и екология в съдържателната област „Хранене, здраве, околна среда". То включва анализ на Учебни програми и учебно съдържание по биология, химия и физика от 5. до 10. клас за определяне на теми от посочената област;
• Разработване на дидактически модел и технологии за формиране на здравно-екологични компетенции в определените уроци от съдържателната област „Хранене, здраве, околна среда";
• Провеждане на дидактически експеримент за доказване ефективността на разработеният дидактически модел.
• Повишаване нивото на компетентност на ученици и студенти участващи в експеримента по изследваната тема.
• Провеждане на подготвителен етап за дисертационни разработки на двама от студентите от целевата група.
• Популяризиране на научноизследователските резултати чрез участие в конференции и разработване на учебно методическо помагало „Здравно-екологичните
компетенции в обучението по Природни науки и екология", както и създаване на база данни за мултиплициране на получените резултати в следващи изследвания.
Резултатите от теоретичното и емпирично изследване ще позволят да се предложи научно обоснована, проверена в практиката, адекватна на възможностите на училищното обучение система за формиране на здравно-екологични компетенции. В този смисъл предлаганият идеен проект е в пълно съответствие с най-важните приоритетни области за развитие на съвременната наука и в частност дидактика на биологията - „Безопасност на храни", „Здраве" и „Околна среда".
ЛИТЕРАТУРА
1. Ваклева, З. (2002) Едно становище по въпроса за формиране на компетенции у учениците чрез училищното обучение по биология. Научни трудове на Съюза на учените -Пловдив, Серия Б. Естествени и хуманитарни науки, том II, 341-346.
2. Държавни образователни изисквания за учебното съдържание. Наредба № 2 от 18.05.2000г., ДВ, бр. 48 от 13. 06. 2000 г.
3. Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот. https:// ec.europa.eu/ploteus/sites/eac-eqf/files/broch_bg.pdf (посл. посетен 31.05.2015 г.)
4. Качакова, М., Б. Кордов, М. Панайотова, Зл. Ваклева. (2013) Възможности за интегриране на обучението по „Безопасност на храните" в биологичната подготовка на учениците. В сб. доклади от Пета студентска научна конференция „Екологията - начин на мислене" - 5, 02.11.2013 г., Пловдив, с. 10-17.
5. Качакова, М., М. Панайотова, В. Стойнова. (2014) Формиране на здравни компетенции по „безопасност на храните" в биологичната подготовка на учениците. Сб. доклади от Шеста национална студентска научна конференция „Екологията - начин на мислене - 6", 10 май 2014 г., Пловдив, 141-150, ISSN 2367-475X.
6. Панайотова, М. (2015). Съвременни тенденции на здравното образование и възпитание в обучението по природни науки. Научни трудове на СУБ - Пловдив, 270-273, ISSN 1311 9400.
7. Панайотова, М., З. Ваклева. (2014) Ключовите компетенции през погледа на учителите. Научни трудове на СУБ - Пловдив, 274-277, ISSN 1311 9400.
8. Панайотова, М. (2007) Съвременни аспекти на здравното възпитание чрез обучението по биологичните дисциплини. Монография. Пловдив, Макрос, 189 с., ISBN 978-954-561-205-3
9. Панайотова, М. (2006) Същност и съдържание на здравните компетенции и мястото им в обучението по Биология и здравно образование. Научни трудове на ПУ „П. Хилендарски", т. 43, кн. 2, 39 - 52.
10. Проекти за ДОИ и Учебни програми. Проект „За по-качествено образование". Интернет: https://mon.bg/?go=page&pageId=13&subpageId=177 (посл. посетен 31.05.2015 г.)
11. Тодорова, Н., Ваклева, Зл. (2014) Ключови компетенции за устойчив начин на живот", Сборник доклади от Шеста студентска научна конференция „Екологията - начин на мислене 6", 10 май 2014 г., гр. Пловдив, 128-140, ISSN 2367-475X.
12. Recommendation of the European Parliament and of the Council on key competences for lifelong learning, (2005), 10.11.2005, Brussels, COM, 548 fna
13. Stoynova & Panayotova. (2014) Development of key competencies for healthy lifestyle in the "Health Promotion" club, 9th grade. J. BioSci. Biotech, SE/ONLINE: 135-140.
