CC BY
24
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. XIX. ISSN 1311-9427 юни 2016. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XIX, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine June 2016.
ИСТОРИЯ И РАЗВИТИЕ НА ГРАНИЦИТЕ НА ДОЗАТА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБЛЪЧВАНЕ И НАСЕЛЕНИЕ
Д. Иванова1,2, А. Загорска1,3 Ж. Василева1,4, Д. Костова-Лефтерова5,6,
Ф. Симеонов1
Национален Център по Радиобиология и Радиационна Защита,
София, България 2УМБАЛ „Света Екатерина", София, България 3Медицински Университет, София, България ■^Международна Агенция за Атомна Енергия, Виена, Австрия 5МБАЛ „Национална Кардиологична Болница", София, България 6УМБАЛ „Александровска", София, България
HISTORICAL OVERVIEW AND DEVELOPMENT OF THE DOSE LIMITS FOR OCCUPATIONAL AND PUBLIC EXPOSURE
D. Ivanova1,2, A. Zagorska1,3, J. Vassileva4, D. Kostova-Lefterova5,6, F.
Simeonov1
1National Center of Radiobiology and Radiation Protection, Sofia, Bulgaria 2UMHAT "Saint Ekaterina", Sofia, Bulgaria 3Medical University of Sofia, Sofia, Bulgaria international Atomic Energy Agency, Vienna, Austria
5National Hospital for Cardiology, Sofia, Bulgaria 6University Hospital "Aleksandrovska", Sofia, Bulgaria
Abstract
Dose limits are set based on the current knowledge on the biological effects from the exposure to ionizing radiation. In 1924 a tolerance dose rate of 70 rem (700 mSv) was introduced, „assumed to be a radiation dose to which the body can be subjected without production of harmful effects". After World War II new concepts in the radiation protection standards were developed and new quantities introduced. In 1957 the International Commission on Radiological protection (ICRP) introduced dose limit for occupational exposure of 5 rem (50 mSv), changed in 1990 to 20 mSv per year, averaged over defined 5 year periods (100 mSv in 5 years), but the effective dose should not exceed 50 mSv in any single year. The current annual limits of effective dose in Bulgaria for radiation workers is 20 mSv and 1 mSv for members of public. Dose limits are used for planning of radiation shielding and all radiation protection measures; therefore any further reduction in dose limits is connected to increased costs.
Key words: radiation protection, dose limits, effective dose
Основната задача на радиационната защита (РЗ) при определянето на граници на ефективната доза е да предотврати детерминираните и да сведе до минимум вероятности
за появата на стохастични ефекти [1]. С течение на времето и натрупването на знания за стохастичните ефекти, предизвикани от облъчване с ниски дози, и в резултат на интензивни епидемиологични и радиобиоло гични изследвания, за период от 72 години границите на ефективната доза за професионелнп облъчване, както и за лица от населението поетнпно са променяни.
През септември 1924 г. зк първи път се предлага „толерантна доза" за работещити в среда на йонизиращи лъчения [2]. Тя се базира на еритемните реакции при първите групи лица, изложени на облъчване при изпълнение на служебните им задължения - лекари, изследовнтели, фнзици, химици и инженери . Толерантпата доза 70 гею (еквиналентна на 700 mSv) е ен]ределенн като границата на дозата, под коятн йонизиращите лъченпя не наносят вреда на работещите. На фигура 1 . е представено изменението на границите но годишна ефективна доз а при професионално облъчване в периода от 1924 до 2016 г.
700 тЭу
700
Е
5 £
Година
Фигура 1. Годишни гранира на ефекшвната доза при професионаано оонъчване.
Десет години по-кьсно, през 1934 г., официално се въвежда пьрвата граница на ефективната доаата за риботещите в среда на йонизиращи лъчеиия от 0,1 II за ден (за рентгенови льчи 1 Я = 9,6 т$у), или приблизитнлно гедишната граница на дозота е еквивалентна на 300 mSv.
Акрент в ранните години на радиационната нащита са детерминиранн-те радиацио нни ефекти. Натрупването на знания и практичес-ки опит постепенно засилват интереса и към стохастичните ефекти, свързани с облъчването с ниски дози.
След серия от проучвания, свързани с вредата от облъчване с йонизиращи лъчения, през 1949 г. в радиационната защита се приемат нови концепции, свързани с радиобиологичните ефекти и тяхната зависимост от предадената на тъканите лъчева енергия, както и от вида на йонизиращото лъчение. Въвежда се измерителната единица за погълната доза рад (гф; съвременната единица за тази величина е грей ^у), като 1 М = 0,01 Gy. Предлага се нова, по-ниска, годишна граница на ефективната доза при професионално облъчване - 150 mSv. Тази граница се приема от Международната комисия по радиационна защита (МКРЗ) през 1953 г. МКРЗ през 1957 г.намалява тази граница на 50 mSv, която се запазва до края на 80-те години.
През 1970 г. в Публикация 16 МКРЗ мотивира нуждата от намаляване на облъчването. Това се постига чрез въвеждането на основните принципи за радиационната защита -обосноваване на дейността и оптимизиране на лъчезащитата. Тези принципи са дефинирани
144
за първи път в Публикация 26 на МКРЗ, с което се поставя основата на съвременната радиационна защита [3].
Концепцията за ефективна доза е окончателно утвърдена през 1990 г. в Публикация 60 на МКРЗ [4]. Терминът „ефективна доза" се въвежда в тази публикация, вместо използвания дотогава „ефективна еквивалентна доза". Измерителната единица за ефективна доза е сиверт (Sv). Публикация 60 остава в историята нарадиационна защита с огромно принципно значение. В нея се предлага годишна граница на ефективната доза за професионално облъчване 20 mSv, усреднено за 5 последователни години, или 100 mSv за 5 години, при условие, че в отделна година ефективната доза не превишава 50 mSv [4]. Същата стойност на годишната граница на ефективната доза се отнася и за случаи на планирано облъчване, което е регламентирано в последните Препоръки на МКРЗ от 2007 г., представени в Публикация 103 [5]. Тази годишна граница се препоръчва и в актуалните Международни основни норми за радиационна защита, публикувани от Международната агенция за атомна енергия през 2014 г. [6].
Основните норми на радиационната защита в България от 2000 г. (0НРЗ-2000) регламентират граница на ефективната доза за професионално облъчване 100 mSv за период от 5 последователни години, средно 20 mSv годишно, но не повече от 50 mSv за отделна година. Тази граница съответст-ва на препоръките на МКРЗ и на изискванията на Съвета на Европа -Директива 96/229 Евратом от 13 май 1996 г. През 2012 г. с е въведена граница за ефективната доза при профе сионално облъчване 20 пМ^ за всяка отделна година [7], ко ето съответства на Директива на Съвета на Европа 2013/59 Евратом от 2013 г. за по-голяма строгост в радиационната защита [8].
Годишна граница на е фективнъта доза за ъолеми групи от населениетк 5 гг^ъ е въведенъ официълно едва през ]960 г. Въз оснока нъ систематично наблюдения на оцелелите от атомните бомбардировкд в Хиркшима и Нагасаки, 3М години по-тъсно МКРЗ нъмалява тази границъ на 1 гг^ [4]. Такава е и действащата норма и в Б ългария [7]. Измене нието на границкта на годишната ефективна долъ за насеаентетк в периода от 1960 до 2Д16 г. е представено не фигуръ 2.
5
Година
Фигура 2. Годишна граница нд е фектквната доза за нас еле ние
Границите на ефективната доза за професионално облъчване и за населението се използват при планирането и изпълнението на мерките за лъчезащита в обектита с използване на гонизиращи лъчеъття. Всяко намаляване на тези орашщи е свързана с
145
увеличаване на финансовите разходи. Затова е и актуален въпросът за бъдещото развитие на стандартите на радиационна защита.
Използвана литература:
[1] Василев, Георги, Основи на радиационната защита, Тита Консулт, 2002.
[2] William C. Inkret et. al "Protection Standards", Los Alamos Science, 1995.
[3] ICRP, "Recommendations of the ICRP", ICRP Publication 26, 1977.
[4] ICRP, "1990 Recommendations of the ICRP", ICRP Publication 60, 1991.
[5] ICRP, "2007 Recommendations of the ICRP", ICRP Publication 103, 2007.
[6] Radiation Protection and Safety of Radiation Sources: International Basic. Safety Standards, IAEA Safety Series No. GSR Part 3, IAEA, Vienna, 2014.
[7] Основни норми за радиационна защита, 0НРЗ-2012, Д.В, 2012.
[8] Council Directive 2013/59/EURAT0M, 2013.
