CC BY
31
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv,
series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
ОСОБЕНОСТИ НА ПОЛИФОНИЧНИТЕ ПОХВАТИ В „ ДОБРЕ ТЕМПЕРИРАНО ПИАНО"- I ЧАСТ НА ЙОХАН СЕБАСТИАН БАХ
Живко Каратабанов, Жулиета Танева, гл.ас.д-р Мариана Митева Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"
FEATURES OF THE POLYPHONIC TECHNIQUES IN THE "THE WELL-TEMPERED CLAVIER"-THE FIRST PART OF J.S.BACH Zhivko Karatabanov, Zhulieta Taneva, Head Asst. Prof. PhD Mariana Miteva Paisii Hilendarski University of Plovdiv
Abstract
In this theoretical elaboration have turned our attention to the polyphonic piano production from the cycle of JS Bach „The Well-Tempered Clavier" -the first part. Analyzed and synthesized are the most common and characteristic polyphonic techniques applied in twenty four preludes and fugues.
Key words:
polyphony, prelude, fugue, counterpoint, clavier
Най-богатата сфера на Баховото творчество е тази на инстументалните му полифонични произведения.Поради това насочихме вниманието си към обобщение и синтез на многообразието на изразните полифонични похвати, характеризиращи Баховия полифоничен стил. На базата на теоритичния анализ, на използваните полифонични средства и прийоми, направени от изследователи като Швайцер ,Беслер и др., обобщаваме клавирното творчество на Бах, представено в „Добре темперирано пиано"- първа част.
Сборниците „Добре темперирано пиано" - първа и втора част на Й. С. Бах представляват цикъл от полифонични клавирни произведения. Всяка част от цикъла съдържа по 24 прелюдии и фуги,които са във всички мажорни и минорни тоналности, подредени във възходящ хроматичен ред от до мажор до си минор. Във всяка тоналност са написани по две пиеси- прелюд и фуга,оформени като малки тонални цикли,като всяка от тях има свой индивидуален характер.Подобен индивидуализъм и характерни решения в клавирните прелюдии и фуги преди Бах, никой от композиторите не е постигнал.
Първият том на „Добре темперирано пиано", който сме анализирали е създаден от Бах в Кьотен през 1722 г. Той изразява стремежа на Бах да експериментира с различни полифонични похвати и да достигне предела на контрапунктичните му възможности.
Вторият том на „Добре темперирано пиано" Бах завършва в периода 1742-1744 г и той съдържа още 24 прелюдии и фуги, които също са разнообразни и по- сложни в композиционно отношение.
Принципно прелюдът е встъпителна част към фугата, който в „Добре темперирано пиано" представлява относително самостоятелно произведение с предимно импровизационен характер.При Бах прелюдът е израз на свободната му музикална фантазия и в него 354
наблюдаваме голямо разнообразие от прелюдийни форми, като:
- импровизация в лютниев стил (Прелюд № 1 C dur);
- канон в постоянно движение между сопран и бас (Прелюд.№2 c moll);
- двугласна инвенция ( Прелюд №3 Cis dur);
- токата ( Прелюд №7 Es dur);
- сарабанда , в която преобладава хомофонния строеж (Прелюд №8 es moll);
- тригласна инвенция (Прелюд №9 E dur);
- ария (Прелюд №10 e moll );
- трио соната с наличие на епизодични секвенции (Прелюд №24 h moll).
Първият прелюд се състои от 35 такта, изграден е на базата на хармонични фигурации
и басо остинато.
В прелюд трети срещаме различни имитационни похвати, като промяна на разположението в контрастните гласове, три модела мелодични секвенции също в обръщение, включително и от различни степени, както и от остинатни двутактови модели.
Специфична за по голямата част от прелюдиите е контрастната полифония, в комбинация с някои имитационни похвати. За илюстрация бихме посочили Прелюд №7, в който гласовете достигат до четири на брой и се доближава до полифоничните похвати на фугата (съдържа fugato ).
Интересен е и Прелюд № 8, който се отличава с хармонични построения, редуващи се в лява и дясна ръка, както и с кратки имитационни елементи.
Прелюд № 19 е подобен на Прелюд №9 и е във формата на тригласна инвенция. Съ-държа различни тематични елементи в троен октавов контрапункт. Той отстъпва от строгите форми на контрапункта и е по-близък до свободния стил.
Характерного за Прелюд № 22 b moll е, че гласовете в него достигат до пет на брой и са умело съчетани с оргелпункта като контрапунктичен похват.
В цикъла „Добре темперирано пиано" на Й.С.Бах прелюдът винаги се явява като импровизационно въведение и подготовка на фугата.
Фугата е най - съвършената и сложна форма на контрапункта, а при Бах- и на свободния полифоничен стил. Във всичките си фуги той се придържа към най-рационално използване на тематичния материал. Най-често междинните свързващи интермедии са изградени от тематични интонации,а клавирните теми често са твърде кратки и синтезират експресията на музикалния изказ. Тази краткост на тематичния материал позволява употребата на най-сложни полифонични похвати. Тези похвати на Баховата полифонична мисъл се допълват (според И. Браудо) от комплиментарната моторност на ритъма и пластическата гъвкавост на тематичния материал.
Фуга № 1 C dur е във формата на стретна фуга, съставена от немодулативни теми ( т.е. такива които от началото до края запазват главната тоналност).
Във фуга № 2 c moll темата и двете противосложения са написани в троен огледален октавов контрапункт. Двата ниски гласа също произтичат от противосложението. Със същата структура и похвати е и Фуга № 21 B dur.
Фуга № 3 е в Cis dur и е пример за децимов контрапункт. Тя е с две противосложения, които следват едно след друго и с подходящ тонален отговор.
Фуга № 4 cis moll е тройна фуга с три противосложения, като първото започва провеждането си в третия такт на басовата партия, а третото противосложение се наблюдава в 49 и 50 такт.
„Своеобразна енциклопедия на стретните провеждания" е Фуга № 5.(7)
Интерес представлява Фуга №7 Es dur, която е тригласна, с непълна контраекспозиция с едно допълнително провеждане на темата в баса и всички интермедии произхождат от кодетата на темата.
Характерно за тригласната фуга №8 dis moll е, че темата в обръщение се появява в 30
355
такт, а темата с контрапунктичен похват аугментация се появява в 62 такт.
Във Фуга № 9 E dur противосложението започва още от средата на втория такт. Тя е фуга с контраекспозиция, със запазено първо противосложение, написана в двоен превратен контрапункт. Подобни са и Фуги № 11,15.
Фуга № 10 e moll е със отклонение от обичайната структура на фугата, както и с модулираща тема. Противосложенията на темата във Фуга №10 започвават от третия такт, а нтермедията - от шестия такт и произхожда от контрапункта, който съпровожда противосложението.
Темата на Фуга №12 f moll е с три запазени противосложения и е построена в четворен контрапункт.
Фуга № 24 h moll е четиригласна и се характеризира с модулация на темата и трикратно секвенционно провеждане до края.
Във фугите в№1 и №10 са използвани традиционните похвати на полифоничното развитие.По-подобен начин са изградени фугите № 11,12 и др.
Темите на двойните и тройните фуги обикновено са контрастни, както във фугите Fis dur и H dur^ са еднотонални и в тях е използван огледалния двоен контрапункт.
В простите еднотемни фуги се срещат и контрастни противосложения, а понякога - и контрастиращи интермедии. Запазените противосложения в края на фугата често заместват стретото, както това е във фуга №13, в която наблюдаваме и добавен нов контрапункт към темата, който я съпровожда до края на фугата.
В този цикъл често се срещат и фуги, богати на стретни провеждания като фуга №3,4,5 и др. Съществуват интересни форми на стретни провеждания чрез диминуция и аугментация, както е във фуга №9.
В петгласната Фуга №22 е използван двоен контрапункт, в комбинация с канон и темата се провежда едновременно в два от гласовете.
Сложните фуги съдържат няколко теми с отделна или обща експозиция, написани в двоен или троен контрапункт - № 3,15,20,21 и др.
След като изложихме използваните полифонични похвати в „Добре темперирано пиано"- първа част, следва да отбележим и огромното изразно значение на употребата на дисонанса и неговото разрешение.Спецификата на сложните полифонични похвати и техните разновидности, застъпени по-широко във втора част на „Добре темперирано пиано", ще бъдат предмет на следващи теоретични разработки.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Ангелов A.,Kontrapunkt I ,П.,2000
2. Ангелов A.,Kontrapunkt II ,П.,2000
3.Ангелов А., Фуга теория и анализи ,П.,1996
4.Бах И.С.,Хорошо темперированный клавир-часть 1,М.,1977
5.Карастоянов Ас. ,Полифонична хармония,С.,1959
6.Манолов З.,Христов Д. ,Полифония, С.,1992
7.Мильштейн Я.Хорошо темперированный клавир И. С. Бах и особености его изпол-нение , М.,1967
8.Патие М.,История на музиката ,С. ,1997
9.Розеншилд К.,История на музиката,С.,1973
10.Христов Д.,Композиционни проблеми във фугите на „Добре темперирано пиано" Й.С.Бах , С.,1975
11.Четриков С.,Музикален терминологичен речник,С.,1979
