CC BY
14
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
ОПРЕДЕЛЯНЕ ПОЛИМОРФИЗМА НА МАНГАНСУПЕРОКСИД ДИСМУТАЗАТА КАТО РАНЕН МАРКЕР ЗА ДИАБЕТНА НЕФРОПАТИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ДИАБЕТ II ТИП
Димитър Николов1' Георги Николов2 1. Медицински университет Пловдив- Втора катедра вътрешни болести, отделение по нефрология УМБАЛ „Св.Георги" Пловдив 2. Медицински университет Пловдив
DETERMINATION OF MANGANESE SUPEROXIDE DISMUTASE POLYMORPHISM AS AN EARLY MARKER OF DIABETIC NEPHROPATHY IN PATIENTS WITH TYPE II DIABETES
Dimitar Nikolov1' Georgi Nikolov2 1. Medical University Plovdiv- Second department internal medicine, department of nephrology UMHAT „St.George" Plovdiv 2. Medical University Plovdiv
Abstract
Nearly the half of all included dialysis patients are diabetics. The concept of diabetic nephropathy as a late complication of diabetes stuck in the past. Over the last 30 years is working hard to establish a number of facts about early kidney disease. Polymorphism of MnSOD gene is associated with diabetic nephropathy in patients with diabetes mellitus type II. Polymorphism type V / V (16) can be used as an early marker for the development of diabetic nephropathy in patients with diabetes mellitus type II, including patients and with normoalbuminuria.
Захарният диабет е общо метаболитно заболяване, засягащо в световен мащаб 150 милиона души през 2000г., 220 милиона през 2010г., като през 2030г. се очаква болните от захарен диабет да нарастнат на 366 милиона. Диабетът и неговите усложнения представляват мащабен здравен проблем.
Диабетната нефропатия e основно микроангиопатично усложнение на захарния диабет тип II. Тя е водеща причина за бъбречна недостатъчност и хронично бъбречно заболяване. Около 25-45 % от всички включени на диализно лечение пациенти, както в Европа така и в САЩ, и Япония са диабетици.
Схващането, че диабетната нефропатия е късно усложнение на захарния диабет остава в миналото. През последните 10 години се установяват редица факти за ранно засягане на бъбреците.
Въпреки, че микроалбуминурията обикновено се разглежда като ранен маркер при диабетна нефропатия, някои проучвания отчитат увеличаване на непротеинуричната диабетна нефропатия. Това налага използването на други биомаркери за ранна диагностика на диабетна нефропатия (серумни, тубулни, маркери за съдово еднотелна дисфункция, генетични и други).
В много съобщения се потвърждава ролята на промените в локусите на хромозома 6q, 3q, 7q в развитието на диабетна нефропатия.
Митохондриите са основен източник на вътреклетъчни кислородни видове /ROS/, поради големите количества супероксидни аниони, които се отделят като странични продукти на окислителното фосфорилиране в митохондриалната окислителна верига. Обикновено ROS незабавно се дезактивират от митохондриалната мангансупероксид дисмутаза /MnSOD/, ензим който е от съществено значение за оцеляване на клетките.
Генът за MnSOD се намира не в митохондриалната а в ядрената ДНК, а ензимът се транспортира в митохондриите от един цитоплазмен протеин.
Наскоро бе установен полиморфизъм на гена, кодиращ аминокиселинната последователност на MnSOD.
На позиция 16 може да има Валин или Аланин (V/V съответно V/A), което играе важна роля в транспорта на ензима към митохондриалния матрикс.
Когато на 16 позиция има аланин митохондриалната концентрация на MnSOD е по-висока, а когато има валин е по-ниска.
Цел на проучването.
Да се оцени:
1. Връзката на аланин/валин полиморфизма на гена за мангансупероксид дисмутаза -MVCD6/SOD2, локус 6q 25.3 с развитието на диабетна нефропатия при пациенти със захарен диабет тип II.
2. Възможността за използването му като ранен маркер за ДН при пациенти със захарен диабет тип II.
Материал и методи:
Изследвани бяха 40 пациенти, от които 18 жени и 22 мъже на средна възраст 53,6 години.
Включващи критерии:
1. Захарен диабет тип II, с продължителност от 3 до 5 год.
2. Нормална бъбречна функция, оценена с измерване на креатининов клирънс.
3. Нормотензия.
4. Гликиран хемоглобин до 7,0.
Изключващи критерии:
1. Захарен диабет с недобър метаболитен контрол,
2. Високостепенна протеинурия,
3. Нарушена бъбречна функция,
4. Неконтролирана хипертония,
5. ИБС и нейните усложнения,
6. МСБ и нейните усложнения,
7. Други макроангиопатични усложнения на ЗД.
Наличието на полиморфизъм V/A (16) се определяше с алел специфичен PСR за секвениране гена на МnSOD2 (A16V) локус 6q 25.3.
Пациентите бяха проследявани в продължение на една година с контролни визити на 4 месеца, включващи клинични и лабораторни изследвания.
Резултати:
1. В края на едногодишното проследяване от изследваните 40 пациенти 36 (90%) са с клинични и лабораторни данни за диабетна нефропатия.
2. При пациентите с диабетна нефропатия се установи че:
> 30 пациента (83,33% ) са с V/Утип полиморфизъм на гена за MnSOD.
> 6 пациенти (16,67%) са с V/A тип полиморфизъм на гена за MnSOD.
Пациентите с диабетна нефропатия бяха разделени на три групи в зависимост от протеинурията.
1гр. Пет пациенти с нормоалбуминурия.
2гр. Двадесет и пет пациенти с микроалбуминурия.
3гр. Шест пациенти с макроалбуминурия
Честота на V/V типът полиморфизъм на гена за MnSOD в трите групи е :
> 60.0 % - при нормоалбуминурични пациенти;
> 88,0% - при микроалбуминурични пациенти;
> 83.33 % - при макроалбуминурични пациенти.
Изводи:
1. Полиморфизмът на гена за MnSOD е свързан с диабетната нефропатия при пациенти съ захарен диабет тип II.
2. Полиморфизмът тип V/V (16) може да се използва, като ранен маркер за развитие на диабетна нефропатия при пациенти със захарен диабет тип II, включително и при нормоалбуминурични пациенти.
Литература:
1. Nomiama T, Tanaka Y, Piao L, Nagasaka K, Ogihara T, Nakajiama K, Watada H, Kawamori R. The polymorhism of manganese superoxide dismutase is associated with diabetic nephropathy in Japanese type 2 diabetic patients. J Hum Genet. 2003;48(3) 138
2. Tanaka N,Babazono T.Assessing genetic susceptibility to diabetic nephropathy. Nephrology (Carlton) 2005 Oct.; 10 Suppl:S 17-21
3. Doria A, Warram JH Krolewski AS. Genetic predisposition to diabetic nephropathy. Evidence for a role of the angiotensin I- converting enzyme gene. Diabetes. 1994 May; 43(5):690
4. R. Trivisan,M. Vedovato and A. Tiengo. The epidemiology of diabetes mellitus. Nephrology, Dialysis Transplantation, vol. 13(1998).Suppl.8 Diabetic Nephropathy
5. Паскалев, Е. Нефрология, 2015, 295-312.
