CC BY
18
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия В. Техника и технологии, т. XIV, ISSN 1311-9419 (Print), ISSN 2534-9384 (On- line), 2017. Scientific Works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Technics and Technologies, Vol. XIV., ISSN 1311-9419 (Print), ISSN 2534-9384 (On- line), 2017.
ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪСТАВА И АПЕТИТНОСТТА НА НЯКОИ ПЛЕВЕЛИ Атанас Кирилов, Наталия Георгиева, Ина Стойчева Институт по фуражните култури, Плевен
DETERMINATION OF COMPOSITION AND PALATABILITY
OF CERTAIN WEEDS Atanas Kirilov, Natalia Georgieva, Ina Stoycheva Institute of Forage Crops, Pleven
Abstract
Palatability is one of the indicators of feed quality and it is connected to the feed consumption, digestibility and nutritional value. The palatability is measured by animals which are offered same access to equal amounts of different kinds of feed and by their quantity consumed the palatability is determine. This method, called manger cafeteria is appropriate for determining feed quality in small samples of selection materials, weeds or other feed groups. The purpose of the study was to determine the palatability of dry feed - amaranth hay (Amaranthus retroflexus L.), johnsongrass (Sorghum halepense Pers.), chicory (Cichorium intybus L.), field bindweed (Convolvulus arvensis L.) and red dead nettle (Lamium purpureum L.). The alfalfa hay (Medicago sativa L.) was used as a control feed. The highest palatability has alfalfa hay, 38.89% of the total consumed feed, according the relative values obtained. In second place of feed consumption is bindweed - 33.89% of the total consumed feed, then it is amaranth - 16.52%. The palatability of the other weeds -johnsongras, red dead nettle and chicory is significantly lower. Our method used is easy to perform and provides another opportunity to compare feed qualities of different kinds and nutritional value of forages or weeds.
Keywords: weeds, Amaranthus retroflexus L., Sorghum halepense Pers., Cichorium intybus L., Convolvulus arvensis L., Lamium purpureum L., composition, palatability.
Присъствието на плевелна растителност в площите с фуражни култури е нежелано, но техния дял при органичного производство на фуражи е значителен. Това кара много изследователи и специалиста да отделят по-голямо внимание на плевелите от гледна точка на тяхното влияние върху добива и хранителната стойност на фуража, особено във фуража, произведен по органична технология. Хранителната стойност или качеството на фуража е понятие, което обхваща много показатели, в т.ч. химичен състав, смилаемост, консумация, енергийна и протеинова стойност. Между по-голяма част от показателите съществуват зависимости и чрез стойностите на един показател може да се съди за други качествени показатели, като енергийна и протеинова хранителност или консумация на фуража (Dulphy and Demarquilly, 1994; Кирилов, 2010). Познаването на вида на плевелите, техния състав и хранителни или антихранителни качества улеснява специалистите по хранене, които могат да определят допустимият им дял в предлагания на животните фураж (Younas & Yaqoob, 2005).
Малкият обем, който може да бъде осигурен от различните видове плевели не позволява прилагането на класическите in vivo методи за определяне на тяхната смилаемост и консумация. Съществуват лабораторни методи или опити с животни, при които са необходими малки количества фуражни проби за определяне на техните хранителни качества. Един от тези методи е апетитността на фуража. Апетитността е показател за качеството или ядливостта на фуража и е свързана с общата консумация на фуража, неговата смилаемост и хранителна стойност. Като показател апетитността, за разлика от консумацията (поемането) на фуража не фигурира в таблиците за състава и хранителната стойност на фуражите, но е лесен за определяне и дава относителна представа за хранителните качества на фуража. Определя се в опити с животни по метод наречен „кафетерия" и представлява отношението или предпочитанието на животните към съответния фураж в сравнение с друг или други фуражи. Методът е подходящ за определяне фуражните качества на малки проби от селекционни материали, плевели или други групи фуражи. Апетитността като свойство и способност на фуража да възбужда апетита на животното се измерва чрез тест за консумация, при който на животните се предоставя избор между повече фуражи (Gillet et al., 1983; Kirilov et al., 2006; Kirilov et al., 2009).
Целта на нашето проучване е да се определи апетитността на изсушени плевели -сено от щир (Amaranthus retroflexus L.), балур (Sorghum halepense Pers.), цикория (Cichorium intybus L.), полска поветица (Convolvulus arvensis L.)и червена мъртва коприва (Lamium purpureum L.), а като стандартен фураж е използвано сено от люцерна (Medicago sativa L.).
Материал и методи
Обект на настоящото проучване са често срещани в региона плевели щир (Amaranthus retroflexus L.), балур (Sorghum halepense Pers.), цикория (Cichorium intybus L.), полска поветица (Convolvulus arvensis L.^ червена мъртва коприва (LamiumpurpureumL.). От тези плевели е приготвено сено при полски условия, на което е определен основния химичен състав, съдържанието на протеин и влакнини (AOAC, 2007). От приготвените сена на 6 овни, разделени на две групи е предоставен едновременен и еднакъв достъп до равни количества от всеки фураж, а като контролен фураж е включено сено от люцерна. Общото количество от всички предоставени фуражи е равно или по-голямо от половината от дневната дажба в суха маса, която могат да изконсумират животните (Todorov et al., 2007). Достъпът е с времетраене 15 мин., повторен три пъти в продължение на три последователни дни. Приема се, че 15 мин са достатъчни за определяне на апетитността, тъй като те съответстват на продължителността на главното ядене, първото след залагане на фуража, по време на което животните консумират най-голямо количество фураж (Kirilov, 1988; 2010, Dulphy, 1971; Dulphy and Demarquilly, 1994). Това ни дава основание да приемем, че консумирания фураж по време на главното ядене, първото след залагане на фуража на воля е достатъчен пока-зател за неговата ядливост и апетитност. След изтичането на 15-те минути са претеглени останалите количества от всяко сено и по разликата е определена общата консумация. Общото прието количество сено е прието за 100%, а на всеки вид е изчислен относителния дял от общото количество. С най-висока апетитност е сеното, от което животните са приели най-голямо количество.
Резултати и обсъждане
Резултатите за химичния състав на плевелите са предствени в таблица 1. Основните съставки, които най-добре корелират с хранителната и продуктивна стойност на фуража са съдържанието на протеин и на влакнини. Те са най-често използваните показатели в математически модели за предвиждане енергийната стойност на фуражите за преживни животни (Kirilov, 2010). Високото съдържание на протеин и ниското на влакнини във фуража е предпоставка за висока енергийна хранителност. Най-високо съдържание на протеин и най-ниско на влакнини се наблюдава при поветицата и при щирът. Този факт при поветицата
155
се обяснява с високия дял на листата и нежните, стелещи се стебла, а при амарантуса с дела на листата (Кш1оу,1990).
Разглеждайки резултатите относно апетитността се констатира, че с най-висока апетитност е люцерната (33.89%), която участва като контрола. Подобна констатация за по-висока апетитност при люцерната е установена и в други наши проучвания ^ео^е-Р^^а^г^с! Кш1он, 2^01(5).]иавтс^1^о мястослед хпоцернаоа и по стойностапетитност
епов(^тицат;а(33^1^'38о%с^лс^с^1^)^иас^1Г)цнр;т (С е.Сй%И С миосойратит цо^ео^Е^екаапститност са еаясое червеиоаамнртва коприта и цикааарта.Тези с^асцнте^]з;^с1 гшетитността на проучваннтеплесетикоретг^с^ощ^;и|аай^^иите занимичния гсот^, таблица 1.
Втроятновисокото зяръс^жщ^е^е на уротеин и нисиатона като
индаццторза стеаитноснаина фуциос. Съдържониеао аапцитеин е о)рпътипо-тнсоко в сто cазелaтaйтc)вa взpoятнoeккозтцт ^лс^с^а^^^ трpayтпаризноcтта на пв-добрес блиcтeннтепяeвслиI орйврттeсюастицaат. Пртретинт и шацснината мотит да се IфизмaсаитoиpeдийзopизтIфeив]ождaнe нопIeтинисецет на фурсжпреио са иесбходими .натемой а аaоълаонзцн пцицнвшдсяс ыоiючвтнс ва ктнача Дaатoнии натруйнане на псон-одм-ни ваозинас оно.
ТоблицаЬ^мичса стекао ноплевели
Вид на фуража СП СВл СМ Пепел БЕВ
Щнр 13,но с 7,69 1,01 13,84 54,00
Б^р 5,за 30,25 1,58 5,ос 57,20
Мъртва коприва 9,79 25,80 2,18 9,80 52,48
Повети ца 18,86 14,77 2,19 18,93 4 4,85
Цикория 7,11 35,26 П,10 7,56 96,68
Люцерна 16,995 27,53 3,91 8,14 4 6,00
оП-сиров алоaерш,CФяccyиoви аианепшй,СМ-сурови мазнимо) PEBcбaощот)^иeкстрактни вещества
33,89 38,89
Фигура 1. Апетитност на плевели, % от общия приет фураж
Заключение
Проучваните плевелни видове щир (Amaranthus retroflexus L.), балур (Sorghum ha-lepense Pers.), цикория (Cichorium intybus L.), полска поветица (Convolvulus arvensis L.) и червена мъртва коприва (Lamium purpureum L.), които са основни заплевелители в пло-щите на фуражните култури, се различават съществено по отношение на химичен състав и апетитност на фуража.
Поветицата и щирът са с по-високо съдържание на протеин и по-ниско на влакнини в сравнение с останалите видове - балур, цикория и червена мъртва коприва. С най-висока апетитност от проучваните плевели е поветицата с 33,89% дял от общия консумиран фураж и се доближава до апетитността на сеното от люцерна. На второ място е щирът с 16,52%, а останалите плевели балур, червена мъртва коприва и цикория са с много ниска апетитност. Тези резултати кореспондират с основните химични съставки - протеин и влакнини. Методът кафетерия на ясла дава още една възможност за сравнение на различни по вид и хранителна стойност фуражни източници.
Литература
AOAC, 2007. Official Methods of Analyses of AOAC International (18 Edition, revision 2). Association of Official Analytical Chemist International, Gaithersburg, MD, USA.
Dulphy J.P., 1971. Influence du poid vif e tdu niveau d,ingestion sur comportement alimentaire et merycique du mouton, Annalle des Zootechnie, 20, 477-486.
Dulphy J.P., C. Demarquilly, 1994. The regulation and prediction of feed intake in ruminants in relation to feed characterics. Livestock Production Science, 39, 1-12.
Georgieva N., A. Kirilov, 2016. Chemical composition and palatability of basic weeds in agrocenosis of feeds. Journal of Mountain Agriculture on the Balkans. 5 / in press /
Gillet M., C. Noel, L. Jadas-Hecart, 1983. La cafeteria d'auges, method d'etude de l'appetibilite des fourrages. Agronomie, 3. 817-882.
Jadas-Heiart J. 1982. Etude en pâture de lDappétibilité de la fétuques élevées (Festuca arundinacea Schred.) à lDaide de moutons. Agronomie, 1982, 2(5), 487-492.
Kirilov A., 1988. Study on the length of the cutting of corn silage PhD These, p. 151
Kirilov A., E. Vasilev, A. Dimitrova, 2006. Assessment of palatability of difieren tgrass and legume species, and their combination. In: Sustainable Grassland Productivity, (Eds) L. Loveras, A. Gonzalez-Rodriguez, O. Vazquez-Yanez, J. Peneiro, O. Santamaría, L.Oleaand M.J. Poblaciones. Grassland Science in Europe, vol. 11, 363-365.
Kirilov А., E. Vasilev, V. Vasileva, T.Popp, 2009. The effect of different forms of potash fertilizers on yield and composition of alfalfa and cocksfoot in pure stand and mixture II Chemical composition and palatability. Proc. International Symposiumon „Nutrient Managementand Nutrient Demand of Energy Plants'", 06 - 08 July 2009, Budapest.
Kirilov A., 1990. Feed characteristic of cultural amaranth (Amarantus cruentus). Animal Science, 1990, №7, 49-56.
Kirilov A., 2010, Variation in some qualitative characteristics of fresh and preserved forages. These, Doctor of Science, p. 262
Todorov N., K. Krachunov D. Dzhovinov, A.Aleksandrov, 2007. Guide for Animal Nutrition. Ed. MATKOM, Sofia, 399.
Younas M., Yaqoob M. Feed resources of livestock in the Punjab, Pakistan. Livestock Research for Rural Development. 2005, 17, Art. #18. Retrieved October 24, from http://www.lrrd. org/lrrd17/2/youn 17018. htm.
