CC BY
47
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия В. Техника и технологии, т. XIV, ISSN 1311-9419 (Print), ISSN 2534-9384 (On- line), 2017. Scientific Works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Technics and Technologies, Vol. XIV., ISSN 1311-9419 (Print), ISSN 2534-9384 (On- line), 2017.
СЪСТАВ И АПЕТИТНОСТ НА СЛАМА ОТ ЖИТНИ ТРЕВИ Атанас Кирилов, Анелия Кътова, Йорданка Найденова, Ина Стойчева Институт по фуражните култури, Плевен 5800, ул."Ген. Вл. Вазов" 89
COMPOSITION AND PALATABILITY OF PERENNIAL GRASS STRAW
Atanas Kirilov, Aneliya Katova, Yordanka Naydenova, Ina Stoycheva Institute of Forage Crops, Pleven 5800, 89 Gen. Vl. Vazov Str., BULGARIA
Abstract
Seed production of perennial grass species is an important link to provide the seeds of new varieties in the creation of meadows and pastures. Residues after harvest of these forage crops, called straw are poorly studied forage resource for which no data are in generally accepted and widely used tables for the composition and forage feeding value. In this regard, we aim to determine the composition and palatability of straw obtained by harvesting the seed producing crops of cocksfoot (Dactylis glomerata L.) variety Dubrava, tall fescue (Festuca arundinacea Schreb.) variety Albena, smooth bromegrass (Bromus inermis Leyss .) variety Nika and perennial ryegrass (Lolium perenne L.) variety IFC-Harmonya. The protein and structural carbohydrates content of straw are determined and in experiments with rams their palatability is defined. For comparison included average quality hay semi-natural grass cover. Palatability is defined by 6 rams, which are provided equal amounts of each feed and reported commitment amount of each set feed 15 minutes after the betting. Palatability is presented as a relative part of each feed of the total quantity accepted. With the high palatability is bromegrass straw, 33.21% of the total accepted amount which approximates that of the hay. Second is the straw of ryegrass with 19.19% and straw of cocksfoot and tall fescue is four to five times lower palatability than that of smooth bromegrass. Palatability corresponds with the content of crude protein and structural fiber components content studied post-harvest stubble of perennial grasses.
Key words: perennial grasses, straw, palatability, chemical composition
Отпадъчните продукта, които остават след жътва на зърнени и други култури, наречени слама са добър източник на фураж или се използват за постеля на животните. По-голямо е участието им в дажбите на нископродуктивните животни или крави, които са в сухостоен период, периода преди отелването. В таблиците за състава и хранителната стойност на фуражите в различните справочници могат да се намерят данни за слама от различни видове зърнени култури. Липсват обаче данни за сламата, която остава след прибиране на семена от различни видове житни треви, използвани за създаването на нови ливади и пасища. Тези следжътвени остатъци са слабо проучван фуражен ресурс. В тази връзка определянето само на химичния състав не винаги е достатъчен показател, за хранителната им стойност. Необходими са и други показатели, с които се добива по-пълна представа за цялостната хранителна стойност на фуража, а тя е съвкупност от смилаемост, консумация и продуктивен ефект (Kirilov, 2010). Установяването на тези стойности става в опити с животни, но експериментите са скъпи и трудоемки. Съществуват други лабораторни или по-
малко скъпи методи за получаване на косвени данни за хранителните качества на фуража. Един такъв метод е апетитността на фуража, показател, който има връзка с консумацията и смилаемостта на фуража и е част от показателите за качество на фуража (Gillet et al., 1983; Jadas-Heiart, 1982). Апетитността показва отношението на животното към фуража. Измерва се в опити с животни, на които се предлага свободен достъп до няколко фуража и според консумираното количество се съди за тяхната апетитност (Kirilov et al., 2006; Kirilov et al., 2009).
Целта на настоящето изследване е да се сравни с овни апетитността на слама, получена след жътва на семепроизводни площи от ежова главица, тръстиковидна власатка, безосилеста овсига и пасищен райграс.
Материал и методи I Material and methods
През месец юли 2016 г. в Институт по фуражните култури - Плевен след провеждане на жътва на семепроизводни посеви на сортове многогодишни треви от ежова главица (Dactylis glomerata L.) сорт Дъбрава, тръстиковидна власатка (Festuca arundinacea Schreb.) сорт Албена, безосилеста овсига (Bromus inermis Leyss.) сорт Ника и пасищен райграс (Lolium perenne L.) сорт ИФК-Хармония е прибрана сламата. На проби слама от всеки растителен вид е определен химическия състав като процент от сухото вещество на фуража. Определено е съдържанието на суров протеин (СП) сурови влакнини (СВл) и суровата пепел (тотално съдържание на минерални вещества) (AOAC, 2007), Неутрално-детергентни влакнини (НДВ), Киселинно-детергентни влакнини (КДВ) и Киселинно-детергентен лигнин (КДЛ) по Goering&Van Soest (1970). Хемицелулозата е изчислена като разлика между НДВ и КДВ, а целулозата - между КДВ и КДЛ.
Апетитността е определена с 6 овни от породата Черноглава плевенска овца. На животните бяха предоставени едновременно по равни количества слама от ежова главица, власатка, овсига и райграс. Допълнително бе включен вариант със средно по качество сено, като контролен фураж. Следено е общото количество на заложените за изпитване фуражи да не е по-малко от половината от дневната норма сухо вещество, което би консумирал един овен (Todorov et al., 2007). По количеството консумиран фураж през първите 15 минути на хранене, е определена апетитността на всеки фураж. Приети са 15 минути след залагане на фуража, като средна продължителност на главното ядене, първото след залагане на фуража (Kirilov, 1988, 2010). Поетото количество фураж по време на главното ядене е в положителна корелация с общото консумирано от животното количество фураж за едно денонощие (Dulphy, 1971; Dulphy and Demarquilly, 1994). Общото консумирано количество от всички предоставени фуражи е прието за 100%, а по консумираното количеството от всеки фураж, е изчислен неговия относителен дял. Като най-апетитен е фуражът, от който животните са консумирали най-голямо количество. Получените стойности за апетитността са относителни величини, валидни за групата сравнявани фуражи и дават обща представа за фуражните им качества. Методът за определяне на апетитността на фуражите е наречен „кафетерия на ясла" (Gillet et al., 1983).
Резултати и обсъждане I Results and discussion
На таблица 1 са представени резултатите за химичния състав на изпитваните слами. Данните за съдържанието на протеин и на влакнини са обичайни за отпадъчните следжътвени фуражи, но различията между тях са съществени. С по-високо съдържание на протеин и по-ниско на влакнини е сламата от безосилеста овсига, а с най-ниско съдържание на протеин и най-високо на влакнини е сламата от ежова главица. Сламата от пасищен райграс и от тръстиковидна власатка са с междинни стойности. Вероятно тези различия се дължат на факта, че прибирането на семената при тези култури става при различен % зрялост на
167
семената, при което стеблата са с различно съдържание на сухо вещество. Някои от тях са с все още зелени стебла, но узрели семена. Химичният състав се различава в зависимост от растителния вид и сорт фенофазата на развитие, възраст на тревостоя, условията на околната среда (Katova, 2005; Naydenova, 1999, 2012; Naydenova and Katova, 2013; 2014). Жътвата обикновено се извършва през месец юли при високи летни температури, ниска въздушна влажност, а различният дял на генеративни стебла и техническа зрялост на семената вероятно е причина за големите различия в състава на сламата (Katova, 2016).
Предпочитанията на животните след залагане на фуража са насочени към сламата от безосилеста овсига, от която те консумират най-висок дял от общо консумираното сухо вещество /Фиг. 1/. По консумираното количество сламата от безосилеста овсига по апетитност се доближава до тази на сеното, участващо в опита като контролен фураж. Вероятно тази апетитност е свързана с по-високото съдържание на протеин и по-ниското на влакнини, основните показатели за хранителната стойност на фуражите. Съдържанието на протеин е свързано освен с фазата на развитие на фуражната култура и с дела на листата, които са с по-високо съдържание на протеин и по-ниско на влакнини от това на стеблата (Katova, 2005; Kirilov, 2010).
Различните видове житни тревни култури са с различно отношение на листа и стебла, но в сламата след жътва преобладава делът на стеблата, които определят състава и хранителната стойност на сламата като фураж.
Таблица 1. Химичен състав на слама от различни многогодишни житни култури Table 1. Chemical composition of straw of different perennial grass crops
Вид на фуража СП СВл ндв кдв кдл Хеми-целулоза Целулоза Пепел
Forage crop CP CF NDF ADF ADL Hemi-cellulose Cellulose Ash
Ежова Главица D. glomerata 2,40 39,84 82,53 63,69 8,98 18,84 54,71 7,10
Безосилеста овсига Bromus inermis 9,04 28,97 61,51 36,50 5,28 25,01 31,22 7,12
Пасищен райграс Lolium perenne 5,05 34,97 75,32 52,11 8,14 23,21 43,97 6,55
Тръстиковидна власатка F. arundinacea 4,66 38,39 76,61 50,32 7,70 26,29 42,62 7,64
Фигура1. Апетитност насламаот житнитреви
Figure 1. Palatabilityof perennial grass straw
Заключение / Conclusion
От направеното сравнително проучените с най-висока апетитност е сламата от безосилестата овсига, с 33,21% от общото прието количество, която се доближава до тази на сеното. На второ място е сламата от пасищен райграс с 19,19%, а сламата от ежова главица и тръстиковидна власатка е с четири до пет пъти по-ниска апетитност от тази на безосилеста овсига. По-високата апетитност на сламата от безосилеста овсига кореспондира с по-високото съдържание на суров протеин и по-ниско на сурови влакнини, подобна зависимост се наблюдава и при сламата от пасищен райграс. Тази зависимост дава основание да се предположи, че апетитността, като лесен за изпълнение метод може да се използва за получаване на предварителна информация относно хранителната стойност на малкиколичествафураж иотселекционниматериали.
Литература / References
AOAC (2007) Official Methods of Analyses of AOAC International (18 Edition, revision 2). Association of Official AnalyticalChemist International, Gaithersburg, MD,USA.
Dulphy J.P., 1971. Influence du poid vif et du niveau d,ingestion sur comportement alimentaire et meryciquedumouton, Annalle des Zootechnie, 20, 477-486.
Dulphy J.P., C. Demarquilly, 1994. The regulation and prediction of feed intake in ruminants in relationtofeed characterics. Livestock Production Science, 39,1-12.
Gillet M., C. Noel, L. Jadas-Hecart, 1983. La cafeteria d,auges, method d,etude de l,appetibilite des fourrages. Agronomie, 3.817-882.
Goering H.P. and P.J. Van Soest (1970) Forage fiber analysis, USDA-ARS, Agric. Handbook No 379, Washington, DC, pp. 20.
Jadas-Heiart J. 1982. Etude en pâture de l0appétibilité de la fétuques élevées (Festuca arundinacea Schreb.) à l'aidedemoutons, Agronomie,1982, 2(5), 487-492.
Katova A., 2005. Study of morphological characters, biological properties and agricultural
value of plant germplasm of species perennial ryegrass (Lolium perenne L.) with a view to breeding, PhD, Pleven, Bulgaria, 141 pages.
Katova, A. (2016) Species and varieties of perennial grasses for high quality forage in Bulgaria, Chinese Journal, Heilongjiang Agricultural Sciences, ISSN 1002-2767, 1, 138-145.
Kirilov A., 1988. Study on the length of the cutting of corn silage PhD These, p. 151.
Kirilov A., 2010. Variation in some qualitative characteristics of fresh and preserved forages. These, Doctor of Science, p. 262.
Kirilov A., E. Vasilev, A. Dimitrova, 2006. Assessment of palatability of different grass and legume species, and their combination. In: Sustainable Grassland Productivity, (Eds) L. Loveras, A. Gonzalez-Rodriguez, O. Vazquez-Yanez, J. Peneiro, O. Santamaría, L.Olea and M.J. Poblaciones. Grassland Science in Europe, vol. 11, 363-365.
Kirilov A., E. Vasilev, V Vasileva, T. Popp, 2009. The effect of different forms of potash fertilizers on yield and composition of alfalfa and cocksfoot in pure stand and mixture II Chemical composition and palatability. Proc. International Symposium on „Nutrient Management and Nutrient Demand of Energy Plants'", 06 - 08 July 2009, Budapest.
Naydenova Y., 1999. Structural fiber components of plant cell walls for rapid forage quality evaluation in breeding of perennial grasses, PhD, Pleven, Bulgaria, 181 pages.
Naydenova Y., 2012. Forage quality analysis and evaluation of perennial grasses in the vegetation, Field Crop Studies, Dobroudja Agricultural Institute, General Toshevo, Bulgaria, ISSN 1312-3882, VIII-1, 111-128.
Naydenova Y., A. Katova., 2013. Forage quality evaluation of perennial grass species in breeding process, Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, ISNN 1311-0489; 13, 6, 15191538.
Naydenova Y., A. Katova, 2014. Forage quality evaluation of diploid perennial ryegrass (Lolium perenne L.) in competitive variety trial, Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, ISNN 1311-0489; 17, 6, 1665-1677.
Todorov N., I. Krachunov, D. Djovinov, A. Aleksandrov, 2007. Handbook in Animal Nutrition. Edition MATKOM, Sofia, 399.
Благодарности: Изследването е по проект, финансиран от ФНИ при МОН.
