CC BY
9
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
НАУКОМЕТРИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА ПРЕСТИЖА НА НАУЧНИ СПИСАНИЯ С. Г. Актерян Университет по хранителни технологии, Пловдив
SCIENTOMETRIC INDICATORS FOR EVALUATING THE REPUTATION OF ACADEMIC JOURNALS
S. G. Akterian University of food technologies, Plovdiv (Bulgaria)
Abstract
There are presented scientometric indicators recognized internationally as Impact Factor, SCImago Journal Rank, Eigenfactor and H-Index. The regional scientometric indicators as Korea Citation Index, China Scientific and Technical Papers and Citations Index, SciELO Citation Index and Russian science citation index are also illuminated. The recent indicators as Copernicus International (Poland), Global Impact Factor, Universal Impact Factor and Journal Impact Factor for estimating journals by experts are displayed as well.
ВЪВЕДЕНИЕ
В последните десетилетия броят на активно работещите учени, научната им продукция, както и броя на научните списания расте бързо. Всичко това определя актуалността на оценяването на академичната репутация на научни списания.
Обектите на настоящия доклад са (a) международно утвърдените наукометрични показатели, (б) наукометричните показатели с регионален обхват и (в) по-новите показатели за експертна оценка на списания.
1. МЕЖДУНАРОДНО УТВЪРДЕНИТЕ НАУКОМЕТРИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ
Базисно събитие за тази групи показатели е цитата (цитирането) на публикация в раз-глежданото списание в друго научно списание. За целта се събират бази данни с публикации от академичните списания и използваната (цитираната) литература към всяка публикация. Почти изцяло всички списания в тези база данни са списвани на английски език.
1.1. Impact factor (IF). Той е предложен от Garfield [1,2] в 1972 г. Първоначално, IF e определян от Institute for Scientific Information (ISI) и е бил публикуван ежегодно в Journal Citation Reports (JCR). Понастоящем Journal Citation Reports е част от американския информационен лидер Thomson Reuters. Обхватът на оценяваните списания е над 20000, като те основно са списвани на английски и те принадлежат на големи международни издатели от развитите страни. Impact factor-ът се определя по следната формула:
IF20,4 = ^ Ш
където А е броят на цитиранията за 2014 г., които се отнасят за статии от списанието за периода 2012-2013 г.; В - броят на статиите и други цитируеми материали, които са публи-кувани в списанието за 2012-2013 г.
По-голямата стойност на този показател сочи по-голяма значимост и влияние на спи-
санието в профилирана (тясна) научна облает. Министерството на образованието и наука-та на Р България осигурява национален достъп до базата данни на JCR на следния линк: admin-apps.webofknowledge.com/JCR/JCR?SID=W2k7EDb4LNK5nGJEE4k&locale=en_US
Последно наличните данни за IF са за 2013 г., които могат да се видят на този сайт. Ре-зултатите за IF се появяват с около 18 месеца закъснение - време, необходимо за обработка на базата данни.
Сайтът www.citefactor.org предлага алтернативна свободна и по-бърза информация, като на него вече са налични стойностите на IF за 2014 г. По мои съпоставки стойностите на IF, посочвани в този сайт, почти съвпадат с тези, посочвани от JCR.
IF на 20-те най-реномирани списания варира от 30 до 162 според данни на JCR за 2013 г. Най-висок е IF на американско списание за клинична онкология Cancer Journal for Clinicians, чиито IF за 2013 е равен на 162,5, а за 2011 той е бил 101,7. Средният IF на списанията в областта на фундаменталните науки - физика, биология, химия, както и медицина - е по-висок и варира от 1,2 до 2,4. От друга страна, средният IF на списанията в областта на инженерните науки е по-нисък и варира от 0,8 до 1,7.
IF за десетте най-реномирани списания в областта на химичното инженерство варира от 3,6 до 31,7. Най-високият IF на списания в областта на машинното инженерство е 14,2, в областта на автоматизацията - 5,2, в областта на хранителната наука и технология - 4,8 и в областта на компютърните науки - 4,7.
Дванадесет български списания, представени в следващата таблица 1, имат IF за 2013 г.
Таблица 1. Български научни списания с импакт фактор за 2013
No Списание (език) Научна област ISSN IFW„
1 Fractional Calculus and Applied Analysis (EN) математика 1311-0454 2,9l4
2 Journal of hymenoptera research (EN) зоология 10l0-9428 0,966
3 ZooKeys (EN) зоология 1313-2989 0,91l
4 Deutsche entomologische zeitschrift (ML) зоология 1435-1951 0,l32
5 Oxidation communications (EN) химия 0209-4541 0,50l
6 Biotechnology & biotechnological equipment (EN) биотехнология 1310-2818 0,3l9
l Acta zoologica Bulgarica (EN) зоология 0324-0ll0 0,35l
S Propagation of Ornamental Plants (EN) аргономство 1311-9109 0,351
9 Bulgarian Chemical Communications (EN) химия 0324-1130 0,349
10 Journal of Environmental Protection and Ecology (EN) екология 1311-5065 0,338
11 Journal of the Balkan Tribological Association (EN) машинно инженерство 1310-4ll2 0,321
12 Comptes rendus de l'academie Вulgare des sciences (ML) мулти-дисциплинарно 1310-1331 0,198
* Bulgarian Journal of Agricultural Science (EN) селско стопанство и хран. наука 1310-0351 IF 2012 0,136
Най-висок IF 2,974 има списанието Fractional Calculus and Applied Analysis, издавано от Института по математика и информатика към БАН. Останалите български списания с IF са в областта на биологията, химията, селското стопанство, екологията и машинното инженерство. Почти всички списания се списват на английски език (EN) и като изключение две списания се списват на няколко езика (ML). Списанието Bulgarian Journal of Agricultural Science имаше IF 0,136 за 2012 г..
1.2. SCImago Journal Rank (SJR indicator) е разработен в 2008 г. от испанската група SCImago (Spanish statistical research group from the Consejo Superior de Investigaciones Científicas, University of Granada, Extremadura, Carlos III (Madrid) and Alcalá de Henares) за статис-
тически изследвания. Влиятелността на научните списания според този индекс се оценяват на база на (а) цитирането на статии от списанието; (б) престижа на списанията, в които се цитират статиите. Последното се оценя с коефициенти на тежест.
Стойностите на този индекс са свободно достъпни на сайта www.scimagojr.com, като те се определят въз основа на базата данни на Scopus. SJR индексът на 15-те най-влиятелни списания варира от 19 до 46. Американского списание Cancer Journal for Clinicians отново е в челото на класацията. Случайно или не всичките тези 15 списания са с американски и британски произход.
45 български списания имат SCR индекс за 2013 г., като той варира от 0,1 до 0,666. Дванадесет списания с най-висок SCR индекс са представени в Таблица 2, като списанията с IF са маркирани с *.
Таблица 2. Български списания с най-висок SCR и h-индекс за 2013
No Български списания SCR h-индекс
1 Advanced Studies in Theoretical Physics 0,666 9
2 * ZooKeys 0,480 15
3 Applied Mathematical Sciences 0,466 19
4 BioRisk 0,355 3
5 European Journal of Tourism Research 0,328 4
6 Comparative Cytogenetics 0,324 6
7 Acta Zoologica Bulgarica 0,276 4
S Journal of Geometry and Symmetry in Physics 0,262 6
9 * Journal of the Balkan Tribological Association 0,237 5
10 * Propagation of Ornamental Plants 0,230 S
11 International Journal of Mathematical Analysis 0,221 10
12 * Biotechnology and Biotechnological Equipment 0,216 13
1.3. Eigenfactor (собствен фактор). Той е предложен от Bergstrom и West [3] също в 2008 г. Влиятелността на научните списания се оценяват на база на (a) цитирането на статии от списанието; (б) престижа на списанията, в които се цитират статиите, посредством коефициент на тежест; (в) достъпът (цена) до статиите в списанието. Цените на научите списания е според journalprices.com. Освен това цитатите се събират за поне 5-годишен период. Последователно се определят
(а) Eigenfactor score (EF) за оценка на значимостта на списанието в научната област. Той е по-голям за по-големите списания, печатащи повече статии.
(б) Article Influence score (AI) за оценка на средното влияние на самите статии в дадено списание. Той е съпоставим с IF на JCR.
Стойности на Eigenfactor-а са свободно достъпни на сайта www.eigenfactor.org. При определянето на този фактор се използва базата данни на Web of Science на Thomson Reuters. AI факторът на американското списание Cancer Journal for Clinicians е 34,8. AI на 12-те най-реномирани списания в областта на хранителната наука варира от 2,8 (за Natural product reports) до 0,7.
Интерес представлява графичната съпоставка на Article Influence score на open access списания (със свободен достъп за читателя) и таксата за публикуване в тези списания. Оказ-ва се, че списанията без такса за публикуване имат AI фактор, вариращ от 0,003 до 15. В същото време японско списание по кардиология с такса за публикуване малко под 4500 USD има един среден AI фактор, равен на 0,3.
1.4. H-index-ът е предложен в 2005 г. от американския физик Hirsch [4]. Този индекс е универсален, тъй като отчита както научната репутация на списания, така и продуктивнос-тта (броя) и значимостта на публикациите на отделен учен, научна институция, държава
или географски регион. Учен има индекс h, ако има h публикации, като всяка една от тях е цитирана поне h пъти. Индексът h е висок за учени с висока продуктивност и чийто публикации са постоянно с високо качество и компетентност. Повечето от тези публикации имат голям брой цитирания.
H-индексът на 20-те най-престижни научни списания варира от 160 до 355, като най-високият индекс 355 се отнася за списанието Nuture. Последното е интердисциплинарно и публикува последните новости в популярна форма от различни научни области. Тези данни са достъпни свободно на сайта на Google наука. В следващата таблица 3 са представени десетте български списания с най-висок h-индекс, като списанията с IF са маркирани с *.
Таблица 3. Български списания с най-висок h-индекс и SCR за 2013 по www.
scimagojr.com
No Български списания h-индекс SCR
1 Applied Mathematical Sciences 19 0,466
2 * Oxidation Communications 16 0,204
3 ZooKeys 15 0,480
4 * Biotechnology and Biotechnological Equipment 13 0,216
5 Folia Medica 13 0,169
6 Revmatologiia 12 0,100
7 Biomedical Reviews 10 0,161
8 International Journal of Mathematical Analysis 10 0,221
9 Advanced Studies in Theoretical Physics 9 0,666
10 Journal of Environmental Protection and Ecology 9 0,210
Сайтът www.scimagojr.com/, използвайки базата данни Scopus, посочва за България общ h-индекс 154 за периода 1996-2013 г. Това нарежда България на 46 позиция от 239 страни според националния си h-индекс. Средният брой на цитати за публикация с български автори в този период е 8,5. Делът на публикациите със съавтор от друга страна е 47 % за 2013 г. и се използва като показател за оценка на международного сътрудничество на бъл-гарските учени. Делът на публикациите за 2013 г., с български автори и отразени в Scopus, съставлява 2,3 % от публикациите в източна Европа, като в този регион са включени Русия, всички бивши социалистически страни и европейските републики от бившия СССР. Делът на българските научни публикации за 2013 г. спрямо общия брой публикации в света е 0,14 %. Общият брой на българските научни публикации за 2013 г., регистрирани в Scopus, е 3654. Най-голям е делът (посочен в % в скоби) на научната продукция в следните научни области: физика и астрономия (19 %), медицина (17 %), химия (13 %), селско стопанство и биологични науки (12,9 %), инженерство (12,4 %), биохимия и молекулярна биология (12 %), материалознание (10,4 %) и математика (9,6 %).
Интерес представлява значимостта на научните изследвания на българските учени в периода 1996-2011 г. в различните научни области, оценени с h-индекса въз основа на базата данни Scopus. Класацията е както следва, като в скоби са поставени h-индексите: физика (78), биохимия и молекулярна биология (71), химия (66), химично инженерство (58), селско стопанство и биологични науки (51), математика (37), хранителна наука (30), компютърни науки (29), електро и електронно инженерство (28), енергетика (23), машинно инженерство (22) и индустриално инженерство (12).
От изложеното за стойностите на наукометричните показатели за най-реномираните български списание може да се направи следните изводи:
А) Българските списания, както и публикациите в тях, издавани на английски език, имат най-голям шанс да бъдат цитирани многократно.
Б) Нито едно българско списание няма едновременно най-високи стойности на науко-метричните показатели, като IF, SJR, AI score и h-индекс. Българско списание, получило IF, няма гаранция, че ще е в групата на топ реномираните списания по останалите международно утвърдени наукометрични показатели.
Г) Независимо от установеното, IF си остава най-използвания и най-уважаван международен наукометричен показател, както за оценка на научната репутация на списания, така и са научната продукция на отделен учен.
1. НАУКОМЕТРИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ С РЕГИОНАЛЕН ОБХВАТ
Международните наукометрични показатели обхващат основно научните списания на английски език. Базата данни Web of Science на Thomson Reuters включва също така и най-реномираните научни списания, списвани на корейски, китайски, испански, португалски и руски езици.
1.1. Korea Citation Index www.kci.go.kr/ се определи на база данни с включени 4855 на-учни списания с 1 109 469 публикации. Най-реномираните 2000 корейски научни списания от Korean Journal Datebase са включени в Web of Science на Thomson Reuters.
1.2. China Scientific and technical papers and citations lib.cqvip.com/ включва база данни с над 12000 научни списания на китайки език с над 30 милиона публикации и над 40 милиона цитати. Най-реномираните 1200 научни списания на китайски език са включени в Chinese Science Citation Database на Web of Science. Последните, обаче, не са достъпни в България.
1.3. SciELO Citation Index. Scientific electronic library online www.scielo.org е база данни с включени 1250 научни списания на испански и португалски език. Тази база данни, като SciELO Citation Index, е включена в Web of Science.
1.4. Russian science citation index - Российский индекс научного цитирования (РИНЦ) elibrary.ru. Тази база данни, разработена съвместно с Thomson Reuters, включва 4995 списания на руски език. Списанието Известия ВУЗ. Пищевая технология, което се счита за най-реномираното списание в Русия в областта на хранителната наука и технология има Импакт-фактор 0,098 по РИНЦ за 2013. Оказва се, че тясно профилираното и не чисто академично списание Масложировая промышленность в областта на производство и прера-ботка на растителни и животински мазнини има по-висок Импакт-фактор 0,139 по РИНЦ за 2013.
2. ПО-НОВИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА НА СПИСАНИЯ
Непрекъснато разрастващият се брой на научни списания и особено такива с open access води до търсене на алтернативни методи и показатели за оценка репутацията на тези списания. От друга страна базите данни за международно утвърдените наукометрични показатели предпочитат включваното на списанията на международните издателски къщи от развитите държави, които работят с високи стандарти за качество.
Повече показателите от тази група се оценяват експертно и по правило (без Journal Impact Factor) не използват метрика, базирана на броя на цитирания.
2.1. Index Copernicus International www.indexcopernicus.com. Този индекс е въведен през 2005 г. и има ясно посочен полски адрес и отговорен редактор Miroslav Rek. Плат-формата му използва база данни с 13000 научни списания от цял свят, включително и 1200 списания на полски език. Броят на индексираните списания за 2010 г. е 2938. Резултатите от оценките се публикуват ежегодно в "Index Copernicus Journals Master List". Резултатите се използват и от полското Министерство на науката и висшето образование при атестации и
акредитации. Ето защо този индекс заслужава най-голям интерес от тази група показатели.
Базовата оценка BP (base points) на списанията се оценява от експерти според следните седем групи качествени показатели:
i) Научно качество (scientific quality),
ii) Международно разпространение (Internationalization),
iii) Регулярност на изданията (Stability),
iv) Качество на техническата реализация на изданието (Technical quality),
v)Прилагани процедури за осигуряване на качеството (Standards),
vi) Качество на редакционного оформяне (Editorial Quality),
vii) Техническо оформление на статии и web сайт на списание (Print and website scores).
Научните списанията са разделени в следните три групи науки, като максималният
брой базови точки (BP) е както следва:
A. HUM - хуманитарни науки - 1158 точки,
Б. SOC - социални науки - 1108 точки,
B. SCI - естествени и инженерни науки - 1108 точки.
Максималният брой точки по седемте групи качествени показатели е различен за трите групи науки. След експертна оценка за всяко списание се определя сумарния BP (Base Points), a след това се преизчислява TBS (Total Basic Score) с максимална 10-бална стойност.
За списания, които имат IF, Index Copernicus Value (ICV) се определя по формулата
ICV = 9 + TBS.IF.
За всички останали списания без IF, Index Copernicus Value е ICV = TBS.
Тази постановка определено не намирам за напълно обективна.
Според Index Copernicus Journals Master List за 2010 г. стойността на Index Copernicus Value варира от 1,5 (за литовско списание) до 538,2 за американского списание New England Journal of Medicine с IF 47. Пет американски и британски списания с IF имат Index Copernicus Value над 100. Шестте български списания с Index Copernicus International са предста-вени в Таблица 4.
Таблица 4. Български списания с Index Copernicus International
No Списание (издател) ISSN ICV 200
1 Biotechnology and Biotechnological equipment (Diagnosis Press, София) P 1310-2818 9,00
2 Bulgarian Journal of Veterinary Medicine (Тракийски университет - Ст. Загора) P 1311-1477 9,00
3 Ecologia Balkanica P1314-0213 9,00
4 Folia Medica (Медицински университет, Пловдив) P0204-8043 6,56
5 Bulgarian Journal of Science and Educational Policy (Издателство на Софийския университет) P 1313-1958 4,23
6 ZooNotes (Пловдивски Университет) E 1313-9916 3,49
2.2. Global Impact Factor (GIF) globalimpactfactor.com. Той се определя от Institute for Information Resources, чийто официален посочен адрес е в Австралия. Някои изследователи сочат, обаче, че фирмата е базирана в Индия. Предполагаемият брой на оценените списания е 1800. Факторът се пресмята по следните формули:
GIF = TQCF x APS, като TQCF = OC+SQC+RPC+RSC+TEQC,
където APS е Articles Published Score, вариращ от 0,01 до 1,00 и зависи от броя на пуб-ликациите в списанието за година. Долната граница се отнася за списание с публикувани под 100 статии за година, а горната граница - над 2500 статии за година.
TQCF (Total Quality Contributing Factor) - показателът за оценка на качеството на пуб-ликациите в списанието, чиято максимална стойност е 100 точки. От своя страна
OC (Originality Contribution) - оригиналността на публикациите, като максималната оценка е 50 точки,
SQC (Scientific Quality Contribution) - научното ниво (качество) на публикациите, като максималната оценка е 20 точки,
RPC (Review Process Contribution) - начинът на рецензиране и подбор на публикациите, като максималната оценка е 20 точки,
RSC (Regularity and stability Contribution) - редовността и стабилността на публикува-не на отделните броеве, като максималната оценка е 5 точки,
TEQC (Technical Editing Quality Contribution) - нивото/качеството на технического оформление, като максималната оценка е 5 точки.
Българското списание Journal of Food and Packaging Science, Technique and Technologies с ISSN 1314-7773 има GIF2013 0,412. То се списва на английски език, като издателят му е кат. МАХВП в Университета по хранителни технологии.
2.3. Universal Impact Factor (UIF) uifactor.org. Стойностите му варират от 0,01 до 6,5, като той се оценява на базата на следните четири групи качествени фактори:
(i) Publishing Quality: брой на цитирания; престиж на списанието, оценявано чрез при-съствието му на пазара; тематична насоченост; честота на публикуване; оригиналност на публикациите; възможност за търсене по различни показатели.
(ii) Manuscript Quality: техническо оформление на статиите: правопис, граматика и стил на изразяване; съответствие на номерация на страници, фигури, таблици, използвана литература; унифицирано форматиране на текста.
(iii) Presentational Quality: представителство на списанието в местния и международ-ния пазар; оформление на web сайта - пълното и достъпност на работа; качество на печат-ната версия, включително и на титулната страница; унифицирана структура на представяне на публикациите (въведение, материали и методи, резултати и обсъждане, заключение, литература), обем на публикацията и на резюмето; международно представителство в редко-легията.
(iv) Editorial Quality: ниво на редакционната организация: наличие и ниво на указани-ята към авторите и рецензентите; име и адрес на редакцията и издателя; членове на редакционната колегия с тяхната академична принадлежност; ISSN и честота на публикуване; качество и постоянство на поддържане на web сайта на списанието; език на публикациите, като английския е за предпочитане.
Шестте български списания с UIF са представени в следващата Таблица 5.
Таблица 5. Български списания с Universal Impact Factor
No Списание (Издател) ISSN /научна област/ Web UIF
1 International Journal Bioautomation (Институт по биофизика и биомеди-цинско инженерство БАН) 1314-2321, биология, инжинерство www.biomed.bas.bg/bg/joumals/bioau- tomation/ UIF2013 2,80
2 International Journal of Pure and Applied Mathematics (University of Chemical Technology and Metallurgy - София) 1314-3395, математика ijpam.eu/ UIF2012 1,55
3 Mathematica Aeterna (HILARIS LTD, Русе) 1314-3344, математика www.e-hilaris.com/MAE.html UIF2013 1,06
4 ZooNotes (Пловдивски университет) 1313-9916, биология www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg UIF2013 0,49
5 Journal of IMAB - Annual Proceeding (Scientific Papers) / (International Medical Association Bulgaria - Варна) 1314-2321, медицина www.journal-imab-bg.org/ UIF2013 0,29
Няма яснота за локацията и адреса на оператора на UIF. Има основателни съмнения, обаче, че UIF има също индийска следа. За 2013 г. са оценени 1105 списания.
2.4. Journal Impact Factor (JIF) www.jifactor.com. Той се определи от Global Institute for Scientific Information (GISI), но не ясно къде е локацията му. Имайки предвид големия брой оценени списания от Индия, то може да се предполага, че този институт е в Индия. GISI се провъзгласява за продължител на Institute for Scientific Information (ISI), който вече не съ-ществува. Разработеният Impact factor от ISI понастоящем се оперира от Thomson Reuters. При посочване на дейността на GISI e оценени над 1000 списания. В списъка на оценените списания за 2012 г. са посочени само 205 бр., като 31 бр. от тях са без ISSN номер. Посочени са JIF показатели на списания на водещи издателства, като Elsevier и Springer. Тези списания, обаче, не посочват данни за JIF.
JIF се определя по ур. 1 на JCR. В случая цитиранията А могат да бъдат както в списания, така и в книги, патенти, дисертации, отчети на научни проекти; документа, публи-кувани в интернет, в сборници с материали от конференции и семинари, публикация във вестник или списание. Цитируемите единици В могат да бъдат като статии и обзори, така и сборници с материали от конференции и семинари, бележки, писма до редактора и други рецензирани документа преди публикуването им. Няма яснота как се събира информаци-ята за този разширен обхват на цитирания и цитируеми единици и каква е базата данни за подбора им. Всичко това поставя под сериозен въпрос достоверността на този показател.
От списанията с Index Copernicus International, посочени в Табл. 4, българското списание Biotechnology andBiotechnological equipment е с IF, SCR и h = 13, а Folia Medica има съ-що h = 13. Списанието ZooNotes има съпоставимо по-ниски стойности на Index Copernicus International и Universal Impact Factor. Това дава основание да се предположи (но не и да се твърди), че по-нови показатели за експертна оценка на списания (без Journal Impact Factor) имат съпоставима обективност с тази на международно утвърдените наукометрични показатели.
Следва да се посочи, обаче, че висшите институционални органи в областта на ви-сшето образование в почти всички страни приемат за значими тези публикации, които са публикувани в списания с IF. Тук следва да се посочи, че тези горепосочени висши инсти-туционални органи са оторизирани с определяне на критериите за утвърждаване на научни степени, научни звания и за акредитация на висши училища.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Най-старият наукометричен показател Impact factor остава и досега най-предпочитания показател при определяне на критериите за утвърждаване на научни степени, академични длъжности на учени и при акредитация на висши училища. H-индексът е втория предпочи-тан наукометричен показател поради универсалността му. Този индекс се използва, както за оценка на продуктивността значимостта на отделен учен, на научна институция, на отделна страна, така и на страни от определен географски регион.
Репутацията на българските научни списания в голяма степен зависи от списването на публикации им на добър английски език. Българските учени, публикуващи на английски език, имат по-големи шансове да получат по-висока оценка за научната си продукция.
Несъмнено, международно утвърдените наукометрични показатели трябва да се пред-почитат, като всепризнати обективни показатели. От друга страна, българските научни списания могат да използват по-новите показатели за експертна оценка на списания в пътя си на утвърждаване и усъвършенстване чрез независима и в определена степен обективна оценка на научното и издателското си ниво.
ЛИТЕРАТУРА
1. Garfield, E (1972). Citation Analysis as a Tool in Journal Evaluation. Science, 178, 471.
2. Garfield, E. (1994). The Impact Factor. Current Content, 25(3).
3. Bergstrom, C.T.; West, J.D.; Wiseman, M.A. (2008). „The Eigenfactor™ Metrics". Journal of Neuroscience, 28 (45): 11433-11434
4. Hirsch, J. E. (2005). An index to quantify an individual's scientific research output. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, 102 (46): 16569-16572.
