CC BY
54
№ 8-1. - 2016
Филологические науки
УДК 80
ЗА ПРОБЛЕМНИЯ ИЗГОВОР НА АЛВЕОДЕНТАЛНАТА СЪГЛАСНА Л КАТО У В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА РЕЧ 48
С. А. Божанина, Югозападен университет „Неофит Рилски" Научен ръководител: Г. Падарева-Илиева, гл. ас. д-р
Аннотация: Статията разглежданалагащата се в съвременната българска реч неко-ректна артикулация на у вместо алвеоденталната съгласна л във всяка позиция в думата, с изключение на позиция пред предни гласни. С цел да се провери масовостта на явлението са проведени два експериментна. Единият е със случайно избрани лица, а другият изследва ме-дийната реч.
Ключови думи: алвеодентална съгласна л, неправилна артикулация,българска реч, медийна реч.
ВОПРОС О ПРОИЗНОШЕНИИ АЛЬВЕОДЕНТАЛЬНОГО СОГЛАСНОГО [Л] КАК [у] В СОВРЕМЕННОМ БОЛГАРСКОМ ЯЗЫКЕ
С. А. Божанина, Юго-западный университет им. Неофита Рилского (Благоевград,
Болгария)
Аннотация: В данной статье рассматривается превалирующее произношение «у» вместо альвео-зубного согласного «л» в современной болгарской речи в любом положении, за исключением позиции перед гласными переднего ряда. Мы проводили два эксперимента чтобы доказать охват этого явления. В первый из них исследовали речь случайной выборки сверстников, а второй - исследование речи в средствах массовой коммуникации.
Ключевые слова: альвео-зубной согласный л, неправильная артикуляция, болгарская речь, речь средств массовой коммуникации
ON INACCURATE PRONUNCIATION OF ALVEODENTAL CONSONANT L AS U IN CONTEMPORARY BULGARIAN SPEECH
Abstract: This paper considers the prevalent pronunciation of short u instead of the alveodental consonant l in any position excluding the position in front of front vowels in Bulgarian speech. Two experiments were conducted for to prove the massiveness of this articulation. The first one represents a random selection of peers, studying there speech, and the second one is a research on media speech.
Keywords: alveodental consonant l, inaccurate pronunciation, Bulgarian speech, media speech
48 Статью рекомендовала Биляна Тодорова, доктор болгарского языка, Юго-западный университет им. Неофита Рилского (Благоевград, Болгария). Научный руководитель: Г. Падарева-Илиева, гл. ас. д-р. Рецензент: Чупров Леонид Федорович, кандидат психологических наук, главный редактор научного журнала «Вестник по педагогике и психологии Южной Сибири» (Черногорск, Россия).
В последните няколко десетилетия в съвременната българска реч се наблюдаванала-гаща се неправилна артикулация на [у] вместо алвеоденталната съгласна [л]. Тя заслужа-ва нашето внимание поради, може да се каже, масовия й характер, а освен това, не са много експерименталните изследвания, посветени на този проблем. Наблюденията сочат, че позициите, в които се проявявау вместо л, са следните: когато съгласна л е в начало-словие: уодка (лодка); в краесловие: зритеу (зрител); след задни и пред средни гласни: разпоуагаме (разполагаме); след предни гласни и пред веларни съгласни: приятеука (приятелка); след съгласни и пред средни гласни:суънце (слънце); пред задни/средни гласнифиуософ (философ); пред съгласни: доказатеуства (доказателства), т. е. във вся-капозиция, с изключениенапозиция предпредни гласни, където се изговаря спрямо право-говорните норми (библиотека, телевизия)[8, с. 99-104].
В диалектоложките изследвания подобен изговорсе отбелязва като характерен за ня-кои български диалекти.Стойков разглежда в говора на с. Корово, Велинградско - замяна нал с у в краесловието и пред съгласна: кокау (кокъл), жоут (жълт)[13, с. 239-244].Жобов цитира Селишчев, който открива в говорите на Полог изговор на у в края на сричка-та(Селишчев 1929, по Жобов 2004) [2].Стоилов отбелязва, че в,,югозападните говори се среща този изговор в позиция пред средните вокали а и ъ и пред задните вокали о и у"[12, с.183-189]. Кочевобръщавнимание, че веларното л (I) започва да се настанява в реч-та на интелигенцията от западнобългарски произход[3, с.19-22]. Буров разделя два произ-носителни варианта:л, близко до у, в софийския говор иЗападна България и алвеодентал-но л в Източна и Централна България [1].Падарева-Илиева и Мицова[8, с. 99-104] отбеляз-ват, че много честоупогрешно се свързва с т. нар.„пернишко веларно Л /\/ ".
И в товаизследванеразглеждамепозицията на л пред задни/среднигласни, къдетота-зиартикулация се проявява, а не пред преднигласни, т. е. изключваме популяризираното като «пернишко» /I/ (пи1е, зе1е) или подобно веларно /I/ в говора на град Банско и други говори, което се появява именно пред предни гласни.
От книжовна гледна точка някои български лингвисти определят явлението, като „нова" артикулационна особеност.Холиолчев пръв отбелязва разпространението на особения изговорна л[14, с. 30-37].В следващитегодини и другиезиковедиобръщатсериозно внимание на този проблем[2, с. 65; 6, с. 197-200; 5, с. 19-20; 7, с. 212-220]. Падарева-Илиева и Мицова твърдят, че тази артикулация ,,заслужава специално вниманиепорадивлияние върху правописа, а в немалко случаи и върху семантиката"[8, с. 99-104; 4, с. 23; 5, с. 19-20].На този факт Падарева [7, с. 212-220] обръща внимание в статия от 2009 г., като посоч-ва примерите алт и аут; получа и поуча. През 2012 г. и 2014 г. Падарева - Илиева и Мицова отново насочват вниманието към примери, в които некоректното учленение води до неправилно разбиране в процеса на комуникация, а думите са представени в контекст като доказателство, че контекстът невинаги помага да се разбере коя е произнесената дума[8, с. 99-104].
Лингвиститеотбелязватсъщотака, че явлението се наблюдава и в другиезици - пол-ски, словенски, словашки, руски, белоруски, украински Сорока например подчертава, чев полския език има два варианта на изговор на този звук (У несричково и У „сценично"), по-следният от които (някога нормативен, подобен по своята артикулационна характеристика до българския) сега се смята за архаичен[11, с 27-31]. Въпросът е разгледан подробно също и от Падарева-Илиева и Мицова [9, 48-49].
Проблемы се появява и при изучаването на английски език, къдетозаместването на л с у и обратно води до промяна на значението - wife (съпруга) - life (живот), white (бял) -light (светлина), както и при заемките от английски в български език - уан вм. лан, уот вм. лот, макар в някои от примерите да не се променя значението. Въпросът стои и при препо-даването на български език за чужденци[8, с. 99-104].
С цел да потвърдим или отхвърлим получените до този момент данни за разглежда-ната артикулация, проведохме два експеримента - единият със случайно избрани лица, а другият- наблюдение на речта в няколко медии. Експериментално изследване 1: За да проверим честотата на поява на този тип артикулация, бе проведено специално наблюдение (експеримент), като бяха записани случайно избрани лица, които получиха задачата да изговорят (прочетат) 3 изречения:
Елка застана пред витрината на сладкарницата и се чудеше какво да си избере: шоколадова торта с ягоди или щрудел с локум и орехи. Той знае само да получава. Тази певица е алт.
В експеримента участваха 44 лица на възраст между 19 и 76 години, носители на българския език. Ето какво показаха резултатите след направените изчисления относно появата на въпросната артикулация в съответните позиции на базата на прослушаните записи (Фигура 1).
Изводи: От взетите 44 интервюта се забелязва, че единствено възрастните хора из-говарят правилно съгласната и в 7-те позизии. В началословие (думата локум) се изговаря най-правилно - 11 пъти като л и 33 пъти като у, а след задни и пред средни гласни (думата шоколадова) се изговаря най често грешно -като у - 41 пъти и като л само 3 пъти (в речта на възрастните) (Вж. Фиг. 1).
Изговор на съгласна Л като У в медиите. Изговорътв радиото и телевизията се от-разява върху формирането на правилна речева практика у съвременните българи. Публи-ката лесно възприема този изговор, който медиите именно, съзнателно или не, узаконяват. Много от авторите отбелязват неправилното произношениеот страна на журналисти и во-дещи[14], [6], [4], [7], [8], [11], [9]. Както отбелязва Попова, стремежът към спечелване вни-манието на аудиторията неглижира говорните съставки, а оттам и правилната артикулация на медийните лица [10, с.139-140]. Експериментално наблюдение 2: За да се установи каква е честотата на проява на артикулацията на съгласна л като у в медийната реч, в периода 11.05.2013 г. до 11.02.2014 г. беше наблюдавана речта на 16 водещи на нови-ни,спортните, коментарните и младежките предавания от няколко национални и регионал-ни медии - БНТ 1, BTV, Nova TV, TV Черно море Варна, БНР Програма Христо Ботев и БНР Радио Пловдив. Ето какво показаха резултатите в проценти, относно проявата на въпросната артикулация засъответните позиции (Фигура 2).
№ 8-1. - 2016
Фигура 1. Съотношение л/у в определени позиции (Експеримент 1).
Фигура 2.Проява на У в медийнатареч.
Наблюдението потвърждава масовостта на проявление на този тип артикулация в медиите и от Западна България, и от Източна България, където също са малко тези, които правилно изговарат съгласната л. Също така стана ясно, че освен тези, които не произна-сят правилно съгласната в нито една от установените позиции, има и много такива, които в определени позиции я произнасят правилно, а в други не. Причина за тази непоследова-телност вероятно е коартикулацията [8, с. 58].
От резултатите стана ясно, че в националната телевизия и радио все пак има най-малко водещи с грешна артикулация на Л, което може да е в резултат на традицията во-дещите да бъдат обучавани в курсове по правоговор. В другите медии, може би по-масовата проявата на У е последица от желанието на ръководствата на тези медии да се постигне гледаемост, а това в някакъв смисъл води и до по-слабото внимание към езика, който не се придържа стриктно към книжовните норми.
Рекламни блокове. В периода 11.05.2013г. - 11.02.2014г. са проследени и рекламни-те блокове в телевизиите.С цел да се провери честотата на проявление на артикулацията и позициите, в които най-често се греши, са записани 13 реклами от телевизиите: БНТ 1, BTV, NOVA TV и ТВ Черно море Варна.
Резултати: От общо 76 думи от рекламите, които съдържат алвеоденталната съглас-на Л, 24 са изговорени правилно, а останалите 52 като У. Когато съгласна Л е в позиция след задни и пред средни гласни(разполагаме), се изговаря най-често грешно. Проявата на У в тази позиция е 100%.Когато алвеоденталната съгласна Л е в началословие (лъвче) се изговаря най-правилно. В проценти проявата на У в тази позиция е 0%.
Изводи: От получените резултати след направените експериментални наблюдения се установи, че:
- неправилното произношение на съгласна Л като Усе проявява масово ив речта на случайно избраните лица и на медиините лица от цялата страна.
- алвеоденталната съгласна Л се изговаря най-често грешно, когато е в следни-те позиции: след задни и пред средни гласни; след предни гласни и пред веларни съглас-ни.
- когато алвеоденталната съгласна Л е в началословие се греши най-малко.
Литература:
1. Буров С., Две норми на българската устна книжовна реч: ^Ке^еЦ:[Электронный ресурс]; Режим доступа: URL: http://liternet.bg/publish28/stoian-burov/dve-normi.htm (07.11.2012)
2. Жобов Вл. Звуковете в българския език: СемаРШ, 2004. 123 с.
3. Кочев Ив.Плавните съгласни в българския език. // Езиков свят. Кн. 3: Благоевград, 2007. С. 19 - 22.
4. Мурдаров Вл. 99 езикови съвета: София, 2001. 192 с.
5. Мурдаров Вл. Още 99 езикови съвета: София, 2003.191 с.
6. Найденова В.Една „модна" тенденция на фонетично равнище в съвременния български език (нова фонема или преходна мода). //Научни трудове на Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски", том „Филологии", № 36, Кн. 1, 1998. С. 197 - 200.
7. Падарева Г. Най-често срещаните езикови грешки в медийното пространство, или кой налага правилата - медиите или езиковедите. //Научни трудове, том 47, кн. 1, сб. Б: Пловдив 2009. С. 212 - 220.
8. Падарева-Илиева Г., Мицова С. Към въпроса за у вместо л в речта на съвременния българин. // Български език, кн. 3. София 2012. С. 99 - 104.
9. Падарева-Илиева Г., Мицова, CIs Bulgarian Language Losing Its Alveodental Consonant [l]?: [International Journal of Linguistics and Communication]:[Электронный ресурс]; Режим доступа: URL: http://ijlcnet.com/journals/ijlc/Vol_2_No_1_ March_2014/4.pdf (20.02.2016)
10. Попова Сн. Радио, публики, стилове: ИК ЛИК, 2004. с. 142.
11. Сорока О. Вияви мовно! моди у сучасному болгарському мовному дискура. // Матерiали мiжнародного науково-методичного семЫару з болгарсько! мови, лтератури, культури та юторп. 17 - 18 травня 2012 року: Бердянськ, 2012. С. 27 - 31.
12. Стоилов Ант., Георгиева Д. Отражение на диалекта върху появата и развитието на артикулационни аномалии (дизартикулии). // Сборник с материали от Юбилейната научна конференция на тема „Език и свят. Съвременна филологическа проблематика": Пловдив 1993. С. 183 - 189.
13. Стойков Ст. Една нова промяна на съгласната л в български език. // Български език, № 8, 1956. С. 239 - 244.
14. Холиолчев Хр. За речта на говорителите, редакторите, репортьорите и кореспон-дентите на радио София. // Проблеми на българската книжовна реч. Съст. Л. Андрейчин: София, 1974. С. 30 - 37.
References:
1. Burov S., Dve normi na b#lgarskata ustna knizhovna rech: [LiterNet]:[Jelektronnyj resurs]; Rezhim dostupa: URL: http://liternet.bg/publish28/stoian-burov/dve-normi.htm (07.11.2012)
2. Zhobov Vl. Zvukovete v b#lgarskija ezik: SemaRSh, 2004. 123 s.
3. Kochev Iv.Plavnite s#glasni v b#lgarskija ezik. // Ezikov svjat. Kn. 3: Blagoevgrad, 2007. S. 19 - 22.
4. Murdarov Vl. 99 ezikovi s#veta: Sofija, 2001. 192 s.
5. Murdarov Vl. Oshhe 99 ezikovi s#veta: Sofija, 2003.191 s.
6. Najdenova V.Edna „modna" tendencija na fonetichno ravnishhe v s#vremennija b#lgarski ezik (nova fonema ili prehodna moda). //Nauchni trudove na Plovdivskija uni-versitet ,,Paisij Hilendarski", tom ,,Filologii", № 36, Kn. 1, 1998. S. 197 - 200.
7. Padareva G. Naj-chesto sreshhanite ezikovi greshki v medijnoto prostranstvo, ili koj nalaga pravilata - mediite ili ezikovedite. //Nauchni trudove, tom 47, kn. 1, sb. B: Plovdiv 2009. S. 212 - 220.
8. Padareva-Ilieva G., Micova S. K#m v#prosa za у vmesto l v rechta na s#vremennija b#lgarin. // B#lgarski ezik, kn. 3. Sofija 2012. S. 99 - 104.
9. Padareva-Ilieva G., Micova, S.Is Bulgarian Language Losing Its Alveodental Consonant [l]?: [International Journal of Linguistics and Communication]:[Jelektronnyj resurs]; Rezhim dostupa: URL: http://ijlcnet.com/journals/ijlc/Vol_2_No_1_ March_2014/4.pdf (20.02.2016)
10. Popova Sn. Radio, publiki, stilove: IK LIK, 2004. s. 142.
11. Soroka O. Vijavi movnoï modi u suchasnomu bolgars'komu movnomu diskursi. // Materiali mizhnarodnogo naukovo-metodichnogo seminaru z bolgars'koï movi, literaturi, kul'turi ta istoriï. 17 - 18 travnja 2012 roku: Berdjans'k, 2012. S. 27 - 31.
12. Stoilov Ant., Georgieva D. Otrazhenie na dialekta v#rhu pojavata i razvitieto na artikulacionni anomalii (dizartikulii). // Sbornik s materiali ot Jubilejnata nauchna konferencija na tema „Ezik i svjat. S#vremenna filologicheska problematika": Plovdiv 1993. S. 183 - 189.
13. Stojkov St. Edna nova promjana na s#glasnata l v b#lgarski ezik. // B#lgarski ezik, № 8, 1956. S. 239 - 244.
14. Holiolchev Hr. Za rechta na govoritelite, redaktorite, report'orite i korespondentite na radio Sofija. // Problemi na b#lgarskata knizhovna rech. S#st. L. Andrejchin: Sofija, 1974. S. 30 -37.
— • —
Сведения об авторе:
Соня А. Божанина, студентка, Юго-западный университет им. Неофита Рилского (Благоевград, Болгария).
