CC BY
16социологически науки
Линков Александър Йорданов, Клинков Георги Тодоров ЛИЧНОСТНО-ОРИЕНТИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ НА БАЗАТА ...
UDC 316
ЛИЧНОСТНО-ОРИЕНТИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ НА БАЗАТА НА СОЦИОЛОГИЧЕСКАТА СИ ПРОИЗВОДНА
© 2018
Линков Александър Йорданов, PhD, доцент Клинков Георги Тодоров, PhD, главен асистент
Пловдивскиуниверситет „ПаисийХилендарски" (4000, България, Пловдив, бул."България" №324, e-mail: starcom2@abv.bg)
Анотация. Личностно ориентираното технологично обучение е построено на базата на много категорични, педагогически и методически функционални граници: 1/Съобразяване на първо място със самобитността на същест-вуване на всеки един ученик, без неговото познавателно, предметно и поведенческо знание и действие да се уни-фицира в границите на приет предварително модел. 2/В хода на реализирането на трудова и технологична дейност (много по различна от останалите проявления на учебен труд, поради факта, че е инструментално и технологически насочена) на този етап на обучение липсват методически и предметно-поведенчески ориентири, свързани с „раз-бирането на ученика за неговата самоценност и уникалност". 3/Социализиращата роля на труда и технологията до-пълва картината на личностно ориентирания компонент в технологичното обучение. 4/Въвеждането на категорията индивидуално трудово поведение дава нови възможности пред образователната практика (редуцирана на базата на новия учебен предмет технологии и предприемачество) на базата на изведените в Л.О.Д.П.Т.О (личностно ориенти-ран дидактически подход за технологично обучение) функционални сегменти (методически елементи).
Ключови думи: ориентиране в личностна среда, фасилитиране, функционална граница на проявление, поведенчески релации, социални детерминанти, трудово поведение, социален модел.
PERSON-ORIENTED LEARNING BASED ON ITS SOCIOLOGICAL DERIVATION
© 2018
Linkov Aleksander Yordanov, PhD, Associate professor
Klinkov Georgi Todorov, PhD, Chief Assistant
Plovdiv University „ Paisii Hilendarski" (4000,Bulgaria,Plovdiv, bld."Bulgaria"№324, e-mail: alexlinkov@yahoo.com)
Abstract. Personally-oriented technology training is built on the basis of very categorical, pedagogical and methodologically functional boundaries: 1 / First of all, to take into account the uniqueness of the existence of each student, without his cognitive, objective and behavioral knowledge and action, to be unified within the limits of a pre-adopted model. 2 / In the course of the realization of labor and technological activities (very different from the other forms of study work due to the fact that it is instrumental and technologically oriented) at this stage of study there are no methodological and subject-behavioral orientations related to the „understanding of the student about his self-esteem and uniqueness. 3 / The socializing role of labor and technology complements the picture of the personally-oriented component in technology training. 4 / The introduction of the category of individual work behavior gives new opportunities to educational practice (reduced on the basis of the new subject-matter technologies and entrepreneurship) on the basis of the LOADT (personally oriented didactic approach for technological training) functional segments (method elements).
Keywords: personal orientation, facilitation, functional limit of manifestation, behavioral relations, social determinants, labor behavior, social model.
Личностно ориентираното технологично обучение е построено на базата на много категорични, педагогически и методически функционални граници:
1/Съобразяване на първо място със самобитността на съществуване на всеки един ученик, без неговото познавателно, предметно и поведенческо знание и действие да се унифицира в границите на приет предварително модел.
2/В хода на реализирането на трудова и технологична дейност (много по различна от останалите проявления на учебен труд, поради факта, че е инструментално и технологически насочена) на този етап на обучение липсват методически и предметно-поведенчески ориентири, свързани с „разбирането на ученика за неговата самоценност и уникалност".
3/Социализиращата роля на труда и технологията до-пълва картината на личностно ориентирания компонент в технологичното обучение.
4/Въвеждането на категорията индивидуално трудо-во поведение дава нови възможности пред образовател-ната практика (редуцирана на базата на новия учебен предмет технологии и предприемачество) на базата на изведените в Л.О.Д.П.Т.О(личностно ориентиран дидактически подход за технологично обучение) функционални сегменти (методически елементи).
Индивидуалното трудово поведение е в основата на организационного поведение.Поведението е организи-рана, по определен начин, система от действия или поведенчески актове, която осъществява връзката на индивида с организацията.
Индивидуалното трудово поведение в полето на тех-нологичното по характери и методическа специфика
обучение се проявява винаги, в границите на следните релации:
конкретно - личностно (трудът на отделния индивид);
конкретно - ситуативно (трудът при конкретни условия);
личностно - детерминирано (силно се влияе от някои типични за проявяващото го лице черти и особености);
личностно - мотивирано (зависи от мотивите на индивида).
Трудовото поведение на човек се определя от характера на общуването и взаимодействието му с другите персонажи, с които работи съвместно, които ръководи или го ръководят[3].
Индивидуалното и групово (екипно) трудово поведение, неговото насочване, направляване, утвърждаване, регулиране, управление е изключително труден и сложен процес.
Най - важните детерминанти на персоналното трудо-во поведение са личността и нейната структура, индиви-дуални различия, възприятия, темперамент и характер.
Трудово поведение: понятие, структура
Към числото на основни категории на социологията на труда се отнася понятието понятието „социално поведение" и следните негови функционални модификации: трудово, икономическо, организационно, функцио-нално, комуникационно, производствено, демографска, нормативно, девиантно.
В тях се отразяват свойствата на основните субекти на социалният живот: личността, колектива, групата. Социалното поведение, изразено чрез участие в труд се явява произволен компонент на социалната среда , която
Linkov Aleksander Yordanov, Klinkov Georgi Todorov sociological
PERSON-ORIENTED LEARNING BASED ... sciences
се пречупва през призмата на субективните характеристики, и действени актове на основните субекти, а така също се явява резултат от субективната детерминация на човешката активност[2, 65-67].
Поведението на човек в труда е съвкупност от осъз-нати, социално значими действия, обусловени от разби-рането на собствените функции.В този смисъл трудово-то поведение на човек се явява разновидност на негово-то социално поведение.
Трудовото поведение на човек представлява особе-на рефлексия на индивидуални или групови действия, показващи посоката и интензивността на реализация на човешкия фактор в пространството на конкретната тру-дова организация.
То е съзнателно регулиран комплекс действия и по-стъпки на работника(ученика , поставен в условията на реална производствена среда), свързани с пълното или непълно съвпадение на професионалните възможности и интереси от една страна с дейността на производстве-ната организация и производствения процес от друга. Това е процес на само настройване и саморегулация, обезпечаващ определено ниво на личностна идентификация с трудовата среда и трудовият колектив(учеб-но-трудов колектив).
При реализирането на трудовото поведение на уче-ниците в контекста на поведенческите модели, които го изграждат и реализират във функционален и методически аспект могат да бъдат отбелязани(маркирани) след-ните важни компоненти: наличие на мотивация; възпри-ятие; съобразяване с критериалната основа на трудовото им поведение[3, 89-97].
Своеобразна разновидност на социалното поведение, разглеждано в общият му методологически контекст са понятията „трудова дейност" и „трудово поведение".
Трудовата дейност - тя представлява строго фикси-ран във времето и пространството целесъобразен ред от операции и функции, извършвани от хората, обединени в производствена организация.
В границите на тези си функции трудовата дейност решава следните задачи:
- създаване на материални блага, като средства за обезпечаване пълноценното протичане на живота;
- реализиране на услуги с различно по степен на це-лево предназначение;
- разработване на научни идеи, концепции, ценности и техни приложни аналози;
- натрупване, систематизиране, обобщаване и преда-ване на информация и на нейни носители.
Трудовата дейност на учениците(разглеждана в рамките на поведенческите модели и стратегия на реали-зация)притежава всички атрибути, които притежава тру-довата дейност, като социално детерминирано действие.
Тя се реализира категорично в рамките на определен пространствено-времеви модел, който притежава де-терминиращи образователно-програмни и нормативни стандарти на планиране и методическа реализация.
Трудовата дейност на учениците не трябва да се възприема извън общият социален контекст на кон-кретния поведенчески акт.
Независимо от характера на образователният способ, дидактическите средства и очакваните учебни резулта-ти, тя притежава редица функционални показателя, кои-то я правят устойчива конюнктурна система:
1) Функционално-технологически набор от трудови операции, предписани в границите на конкретното обра-зователно пространство (образователна среда) от функ-ционална програма (образователни и производствени норми и стандарти).
2) Наличие на набор от съответстващи качества на субекта (ученика), решени като основни положения в различните професионални, квалификационни и длъж-ности характеристики и степени.
3) Материално-технически условия, пространстве-но-времеви рамки, производствено-технологични и 6
организационни модели за реализация в условия, мак-симално имитиращи и ситуиращи производствените и професионалните.
4) Наличие на определен способ на организацион-но-технологическа и икономическа връзка на субекти-те на труда (учениците) със средствата и условията на етапно и крайно планиране и реализация в границите на константното по характер образователно пространство.
5) Приложение на нормативно-алгоритмизиран спо-соб(начин)за организационно поведение на учениците на базата на който да се изгради цялостната поведен-ческа матрица, включваща специфичните детерминанта: трудов процес, производствен процес, образовател-но-професионален процес, технико-технологичен про-цес [1, 12-14].
Трудовото поведение в училище - представлява сис-темата от индивидуални и групови действия, показва-щи(улеснявани в процеса на тематична интеграция) с помощта на дидактически обосновани средства насо-чеността и степента на интензивност на реализация на човешкия фактор в границите на една условна производствена организация(ученически трудов колектив или малка производствена група).
Трудовото поведение представлява регулиран(от учителя, професионалният консултант, техническият майстор) процес на интериоризиране на комплекс от теоретични постановки, практически действия и тех-нологични постъпки, съвпадащи с възможностите(он-тологическа детерминанта)на учениците от различните възрастови групи; общите им интереси, свързани с про-изводствената организация, на която те са част (поведен-ческа детерминанта); способността им за самонастройка,, саморегулация, обезпечаване на определено ниво на личностна идентификация.
Структурата на трудовият поведенчески акт (пове-денческият модел може да включва достатъчен брой, контролирани поведенчески актове, както по отношение на организационната си компонента, а така също и по отношение на технико-технологичната си такава) на ученика може да бъде представен по следващият начин:
- циклично повтарящи се действия, еднотипни по ре-зултат, посока и пространство, възпроизвеждащи стан-дартни статусно-ролеви ситуации, ситуации или намерения;
- маргинални действия и постъпки, които се форми-рат, видоизменят, допълват на базата на фазовите проме-ни, които настъпват при прехода от един статус в друг;
- проявление в образователното поле на обучението по техника и технология на различни поведенчески схе-ми и стереотипи; често срещащи се образци и модели на социално-трудова реакция;
- действия, в основата на които стоят рационални ми-словни схеми, приведени с помощта на учителя или тех-ническият консултант в устойчиви убеждения и трайна социално-трудова позиция;
- акции и мероприятия, планирани и реализирани в поведенческото пространство на трудовата дейност под влиянието на едни или други обстоятелства;
- спонтанни действия, постъпки, отношения, про-вокирани от индивидуални или групови емоционални състояния, предпочитания нагласи;
- осъзнато-действено или неосъзнато-хаотично повторение (приемане) на стереотипите на масово или гру-пово поведение;
- действия и постъпки като трансформация на влия-нието на други субекти, приемащи различни форми на принуждения и убеждения.
Трудовото поведение на учениците може да бъде ди-ференцирано по отношение на следните критерии:
1) по предметно-целева насоченост(на базата на ло-гиката на съответният производствен процес и техни-ко-технологическа дейност);
2) на базата на развитието на пространствено-време-вите перспективи в процеса на реализация на определе-
Scientific Vector of the Balkans. 2018. № 1
социологически науки
Линков Александър Йорданов, Клинков Георги Тодоров ЛИЧНОСТНО-ОРИЕНТИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ НА БАЗАТА ...
ните образователни и учебни цели и очаквания;
3) посредством разграничаването на контекста на трудовото поведение, основаващо се на съществуващия комплекс (образователно-технологичен), включващ от-носително устойчиви по характер фактори на производ-ствената среда, субектите и системите за комуникация, във взаимодействието с които се извършва реализация на индивидуалното социално поведенческо действие ;
4) посредством използването на методи и средства за достигане на конкретни резултати, в зависимост от предметно-целевата насоченост на поведенческият акт и социокултурните образци и еталони, които той следва;
5) според типа рационализирано производствено поведение обосновано съобразно конкретната професио-нална стратегия за обучение и социално-трудова адап-тивност.
Поведенческите модели, проявяващи се в процеса на трудово и специализирано техническо обучение са в със-тояние да реализират следните функционални релации :
- отразяват в пълнота господстващият функционален алгоритъм на производствения процес, който на базата на логиката на труда в училище представлява сам по себе си своебразен поведенчески аналог на трудова дей-ност(тук е необходимо да се изтъкне и допълни факта, че голямото разнообразие от специфични трудови дейност в образователното пространство на 1-12 клас много точно отразяват съответните технологични способи, проце-си, унифицирани действия);
- ученикът се приспособява към производствената и професионална категория „работник" на базата на стро-гото спазване на условията на планиране на производ-ствения процес и специфичността на социалното обкръ-жение, в което попада;
- образователният субект възприема определените динамични социални стандарти , стереотипи, професио-нални установки, които довеждат до неговото интерна-лизиране в процеса на категорично проявена социализация и свързаният с нея процес на натрупване на социал-но-трудов и жизнен опит;
- в пълнота отразяват характерните черти на ученика, иницииращ себе си като работник, статут, който в оп-ределени условия се променя или потвърждава своята функционална природа ;
- създават се материално-технически условия за въз-действие върху отделни компоненти на обкръжаващата го производствена и социална среда.
Сферата на обучение по „техника и технология" (из-ползва се тази формулировка, обединяваща различните учебни предмети, програми и съдържателни нормативи с цел постигане на задоволителна във функционално отношение степен на унифициране на поведенческите модели, проявявани в различните училищни степени-1-4 клас; 5-8 клас; 8-12 клас в рамките на трудовото, тех-нологичното и професионално-технологично обучение) предлага следните типове поведенчески модели, които могат във функционален и методически аспект да бъдат отнесени в полето на една класификационна една група, състояща се от 13 производни, на базата на съобразяване с основният водещ дескриптор (специфичният поведенчески акт), при помощта на следните диадни отношения (противопоставяния):
A) Субекти на поведение-индивидуални, колектив-
ни.
Б) Наличие или отсъствие на взаимодействия, които могат да бъдат точно класифицирани или измерени.
B) Характер на производствената функция-изпълни-телска, управленска, контролираща, обединяваща, кон-тролна, менажираща.
Г) Степен на съответствие (отклоняване) на обра-зователното поведение, спрямо приетите производстве-ни норми на основата на приетият способ за действие.
Д) Степен на формализация.Установяване или не ус-тановяване на приети стандарти, норми, законови положения в официалните документи._
Е) Характер на проявената активна мотивация-цен-ностна, ситуативна, рефлексивна.
Ж) Очаквани производствени резултати-позитивно или негативно отношение.
З) Образователна сфера на реализация на поведен-ческите актове-в границите на реализиране на собствен трудов процес; построяване на производствени отноше-ния(социо метрически по характер и степен на етапен мониторинг); създаване на трудова атмосфера.
И) Постигната степен на рутинност в поведението посредством индивидуалните реакции, свързани с прояви и акции извън производственото пространство на обучение.
Й) Изграждане на траен житейски модел, свързан участието в конкретна професионална дейност.
К) Степен на реализация на наличният трудов потенциал на ученика. Лекота в реализацията на социал-но-трудовия потенциал.Необходимост от значителна мобилизация на различните компоненти на трудовия потенциал.
Л) Значение на показателя „възпроизводство на трудовия потенциал"в рамките на простото възпроизвод-ство(основаващо се на възприемането и спазването на производствените норми и стандарти); в границите на сложното по характер възпроизводство(основаващо се на различната степен на проявление от страна на ученика на: моментен или траен интерес към техниката; общи или комплексни мотиви; осъзнати или неосъзнати потребности; ценностна ориентация на базата на временен или постоянен интерес към конкретна обществена професия.
СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРА:
1. Данакин Н.С. Социальные технологии в управлении общественными процессами. Белгород: Центр социальных технологий, 1993. с.12-14.
2. ПодмарковВ.Г. Человек в трудовом коллективе (Проблемы социологии труда). М.: Мысль, 1982.с.65-67.
3. Човекът инеговото поведение ворганизацията. http://studentskigrad. eu/index.php?option=com_content&view=article&id=1607:2011-07-29-12-51-54&catid=82:2011-03-24-21-06-18&Itemid=116.
